Храна за размисъл: Истината за холестерола

С огромни благодарности към yulinga за превода и на kameloth за консултацията и редакцията - първата част от серията на д-р Питър Атия на тема холестерол- първата и втората част от серията на д-р Питър Атия (http://eatingacademy.com/) на тема холестерол:

От няколко месеца планирам да пиша надълго и нашироко по тази тема, но не можех да се реша по няколко причини:

1. Правилното обсъждане на въпроса изисква много отговорност и внимание (както от моя, така и от ваша страна съответно).

2. Собственото ми обучение по тази тема всъщност започна едва преди около 9 месеца, така че аз все още се уча прогресивно от своите ментори.

3.Темата не може да бъде изчерпана в един пост, дори пост от типа “ Питър Атия, който не може да каже нищо с по-малко от 2000 думи”.

4. Когато пиша за липидология, се чувствам малко като измамник, понеже моите ментори в областта (изброени са по-долу) вече са писали по темата така добре, че не съм сигурен дали има нещо, което да добавя.

Но ето за какво става дума. Аз съм абсолютно, може би патологично, обсебен от липидологията - науката за липидите и тяхното изучаване.

Освен това вие ми изпращате безброй въпроси по тази тема. Следователно, въпреки изложените по-горе резерви, ще действам.

Няколко уточнения, преди да започнем.

1. В този пост няма дори да се опитам да разгледам изчерпателно темата, така че, моля, изчакайте с въпросите, които са извън неговия обхват.

2. Моля, опитайте се да устоите на изкушението да ми изпратите стойностите на вашия холестерол. Получавам по около 30 такива запитвания на ден, но не мога да практикувам медицина по интернет. На всяка цена споделете вашата история с мен и с други хора, но разберете, че в действителност не мога да дам друг коментар, освен да кажа това, което практически казвам на всеки: стандартното изследване на холестерола (включително VAP (вертикален автопрофил) теста) е до голяма степен без значение. Трябва да ви се направи липопротеинов анализ с помощта на ЯМР спектроскопия (ако не знаете какво искам да кажа с това, няма проблем, скоро ще разберете).

3. Темата за холестерола тревожно напомня тази за науката за храненето по това, че на практика всички медицински лица не я разбират и изглежда само повтарят общоприетото мнение (например LDL е лош, а HDL е добър). Ще разбием на пух и прах тази измамна логика.

До края на тази поредица, ако решите да възприемете писаното тук (и да вземете малко домашна работа по пътя), вие ще разбирате от липидология и от разширено изследване на липидите по-добре от 95% от лекарите в САЩ. Не преувеличавам!

И накрая, преди да се впуснем в темата, искам да кажа, че всичко, което съм научил и продължавам да уча в тази област, ми беше търпеливо преподадено чрез думите и писанията на моите ментори по въпроса: д-р Том Дейспринг, д-р Тара Дал, д-р Бил Кромуел, д-р Джеймс Отвос. Вечно ще съм им задължен и смятам за свой дълг да предам тази информация на всеки, който проявява интерес към нея.

Готови ли сте да започнете едно вълнуващо пътешествие?

Обща представа # 1 - Какво е холестерол?

Холестеролът е 27-въглеродна молекула, показана на схемата долу. Всяка линия в тази схема представя връзката между 2 въглеродни атома. Съжалявам, извадих наяве истината. Това е, мистерията е разкрита.

Толкова много приказки за холестерола, а повечето хора всъщност не знаят какво представлява той. Така че, ето, вече ви е ясно. Холестеролът е просто една органична молекула в нашия организъм.

Необходимо е да направя едно важно разграничение, което ще бъде от особена значимост по-нататък. В своята активна форма холестеролът, стероиден алкохол, може да бъде свободен или неестерифициран (НХ, което е съкратено от неестерифициран холестерол). Освен това той може да съществува като естерифициран или във форма за складиране, която се нарича холестеролов естер (ХЕ). Горната диаграма показва свободна (т.е. НХ) молекула на холестерола. Естерифицираният вариант (т.е. ХЕ) би имал придатък към хидроксилната група на въглерода в позиция №3 / където сочи стрелката на горната схема/, уместно наречена "място на естерификация".

Тъй като холестерол може да се произвежда само от организми от животинското царство, той се нарича зоостерол. В един от следващите постове ще пиша за братовчеда на холестерола, наречен фитостерол, но смятам, че на този етап неговото въвеждане само би довело до объркване. Така че, ако имате въпрос за фитостеролите, моля, почакайте.

Обща представа # 2 - Каква е връзката между холестерола, който ядем, и холестерола в тялото ни?

Ние поемаме (поглъщаме) холестерол чрез много от храните, които ядем, и нашето тяло произвежда (синтезира) холестерол де ново от различни предшественици. Около 25% от ежедневния ни прием на холестерол (около 300 до 500 мг) идва от това, което ядем (нарича се екзогенен холестерол), а останалите 75% (около 800 до 1200 мг) се произвеждат от тялото ни (нарича се ендогенна продукция). За да разгледате тези количества в контекст, имайте предвид, че общите запаси на холестерол в тялото са около 30 до 40 грама (т.е. от 30000 до 40000 мг), като по-голямата част от този холестерол се намира в нашите клетъчните мембрани. Всяка клетка в организма може да произвежда холестерол и по този начин много малко клетки изискват доставка на холестерол. Холестеролът е необходим на всички клетъчни мембрани, а също за производството на стероидни хормони и жлъчни киселини.

От този изработен или синтезиран холестерол, черният дроб синтезира около 20%, а останалите 80% се синтезират от други клетки в организма ни.

Синтезът на холестерол е сложен процес в четири етапа (с 37 отделни стъпки), с които няма да се занимаваме тук (макар че аз ще направя преглед), но искам да подчертая колко строго регулиран е този процес, с многобройни обратни връзки. С други думи, тялото работи много усилено (и много умно), за да обезпечи определени клетъчни холестеролни нива (целият процес се нарича хомеостаза на холестерола).

Излишните количества клeтъчен холестерол кристализират и причиняват клетъчна апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Холестеролните нива в плазмата (това са именно нивата, измервани със стандартните изследвания на холестерола) често нямат почти нищо общо с клетъчния холестерол, особено с артериалния такъв, за който именно ни е грижа. Например, при понижен прием на холестерол тялото ще синтезира повече холестерол и/или ще абсорбира (т.е. рециклира) повече холестерол от червата. Начинът, по който тялото ни абсорбира холестерола, е толкова невероятен, че искам да отделя малко време да го коментирам.

Когато в медицинското училище трябваше да изучаваме физиология или патология, винаги имах склонност да антропоморфизирам всичко. Предполагам, просто така работи мозъкът ми, но разбирането на абсорбцията на холестерола е чудесен пример за този начин на мислене. Илюстрацията по-долу показва напречно сечение на клетка в човешкото тънко черво, наречена ентероцит, която регулира абсорбцията на веществата в червата ни. Лявата страна с назъбената граница е страната, която гледа към лумена (вътрешността на канала, който се образува в нашите черва). От тази страна на клетката ще забележите 2 кръга - син и розов.

[Следва малко по-техническо представяне на нещата, отколкото бих желал. Смятам обаче, че е много важно да се разбере как се случва този процес на усвояване на холестерола. Със сигурност си заслужава да прочетете това няколко пъти, за да сте сигурни, че сте го разбрали.]

Синият кръг представлява нещо, наречено протеин Niemann-Pick C1-like 1 (NPC1L1). Той се намира на апикалната повърхност на ентероцитите и спомага за активния инфлукс (всмукване) на неестерифицирания холестерол от чревния лумен, а също на неестерифицираните фитостероли в ентероцита. Мислете за NPC1L1 като за този, който проверява билетите на входа на бара (при което ентероцитът е барът); той пуска по-голяма част от холестерола (хората) вътре. Но NPC1L1 не може да разграничи холестерола (добрите хора) от фитостерола (лошите - ще говоря за тях по-късно, така че сега не ги мислете) или дори от твърде многото холестерол (твърде много хора). [Не мога да си припиша заслуги за тази антропоморфизация - чрез нея Том Дейспринг ми обясни процеса.]

Розовият кръг представя аденозин трифосфат (АТР) - свързващи касетни (ABC) транспортьори ABCG5 и ABCG8. Този комплекс стимулира активния ефлукс (т.е. “изгонването”) на неестерифицираните стероли (холестерол и растителни стероли, които съществуват в над 40 разновидности) от ентероцитите обратно в чревния лумен, за да бъдат те изхвърлени. Мислете за ABCG5, G-8 като за човека, който отстранява нарушителите на реда от бара. Той се отървава от наистина лошите хора (т.е. от фитостеролите, тъй като човешкото тяло няма полза от тях), които не искате в бара, но които са се промъкнали през билетната проверка (NPC1L1). Разбира се, в случаите на хиперабсорбция (т.е. когато червата абсорбират твърде много от доброто вещество), ABCG5 и ABCG8 могат също да изхвърлят навън ненужния холестерол. Аналогично, когато в бара попаднат прекалено много добри хора, противопожарните закони биват нарушени и част от хората трябва да си тръгнат. Ентероцитът има сензори за прекомерно наличие на стероли (транскрипционен нуклеарен фактор, наречен LXR), които осъществяват контрол. Тези сензори активират гените, регулиращи NPC1L1 и ABCG5, G-8.

Тук има и друга особеност (точно във връзка с нея е важно разграничаването на ХЕ и НХ): само свободният или неестерифицираният холестерол (НХ) може да се абсорбира през чревните ентероцити. С други думи, холестероловите естери (ХЕ) не могат да бъдат абсорбирани поради обемистите странични вериги, които носят със себе си.

Голяма част (> 50%) от холестерола, който поемаме с храната, е естерифициран (ХЕ), което значи, че всъщност ние не абсорбираме много екзогенен холестерол (т.е. холестерол в храната), ако има такъв. ХЕ може да бъде деестерифициран от панкреатичните липази и естерази - ензими, които разграждат страничните разклонения и превръщат ХЕ обратно в НХ. Така част от поетия ХЕ може да бъде превърнат в НХ.

Освен това, по-голямата част от неестерифицирания холестерол (НХ) в червата ни (от порядъка на около 85%) всъщност е с ендогенен произход (което означава, че е синтезиран в клетките на тялото и върнат в черния дроб). Той постъпва в червата чрез жлъчната секреция и накрая отново се абсорбира от чревния ентероцит. Чернодробните клетки/ хепатоцити/ могат да изхвърлят в жлъчката/ и оттам по жлъчните пътища в червата/ единствено НХ (но не и ХЕ). Чернодробният ХЕ не може да се изхвърли в жлъчката. Така че ако черният дроб трябва да изхвърли ХЕ в жлъчката и накрая в червата, този ХЕ трябва да бъде деестерифициран, като се използват ензими, наречени холестеролни естерази, които могат да превръщат ХЕ в НХ.

Трябва също да се разбере, че начин номер едно черният дроб да се отърве от холестерола е да го превърне в жлъчна киселина, която да изхвърли в жлъчката (чрез транспортьор, наречен ABCB11), и да отдели жлъчните киселини в изпражненията (обикновено повечето жлъчни киселини се абсорбират повторно в илеума (бел. прев. - хълбочното черво; дисталната част на тънкото черво.).

Обща представа # 3 - Лош ли е холестеролът?

Една от най-големите заблуди (може би на второ място само след идеята, че ако ядем мазнини, ще напълнеем) е тази, че холестеролът е лош. Това не може да бъде по-далеч от истината. Холестеролът е много добър! Всъщност има (за щастие рядко срещани) генетични заболявания, при които хората не могат да синтезират холестерол както трябва. Едно такова заболяване е Смит-Лемли-Опиц синдромът, наречен още 7-дехидрохолестерол редуктазен дефицит.

Това вродено метаболитно заболяване води до редица проблеми, включително аутизъм, умствена изостаналост, липса на мускулна тъкан, както и много други.

Холестеролът е абсолютно жизненоважен за нашето съществуване. Повтарям: холестеролът е абсолютно жизненоважен за нашето съществуване. Всяка клетка в нашето тяло е заобиколена от мембрана. До голяма степен тази мембрана е отговорна за подвижността и пропускливостта на клетката и по същество определя как тя се движи, как взаимодейства с други клетки и как изнася и внася важни вещества от и в себе си. Холестеролът е един от основните градивни елементи на клетъчните мембрани (по-специално, важната във всички случаи липидна двуслойна структура на клетъчната мембрана).

Освен роля в обезпечаване на самото съществуване на клетките, холестеролът изпълнява също важна функция при синтеза на витамини и стероидни хормони, включително на половите хормони и на жлъчните киселини. Не пропускайте да погледнете илюстративното представяне на синтеза на стероидни хормони и да го сравните с това на холестерола (горе). Ако това сравнение не ви убеди в първостепенното значение на холестерола, нищо, което кажа, няма да успее да направи това.

Един от злополучните резултати от вечната необходимост от опростяване на всичко е, че ние (т.е. медицинската институция) сме направили лоша услуга на хората, като не сме оповестили ясно, че няма такова нещо като "лош" или "добър" холестерол. Всеки холестерол е добър!

Единственият лош краен резултат се получава, когато холестеролът завърши в стената на артерия, както е най-известно, във вътрешността на коронарна артерия или на сънната артерия. Това води до поредица от възпаления, в резултат от които се стига до запушване на тази артерия (не пропускайте да разгледате илюстративния материал в линковете горе). Когато се измерва холестерола в кръвта, ние наистина не знаем крайната дестинация на тези холестеролни молекули!

И ето оттук ще започнем следващия път - как така "добрият" холестерол се озовава там, където не му е мястото, и причинява "лоши" проблеми? Ако някой иска допълнително да разбере тази тема, моля, моля, моля, нека да прегледа абсолютния ми фаворит сред източниците за справка във връзка с всичко необходимо ми по въпросите на холестерола, а именно, LecturePad. Той е предназначен предимно за лекари, но подозирам, че на мнозина от вас ще се стори полезен - ако не сега, то със сигурност когато завършим тази поредица.

Да обобщим този малко сложен въпрос:

1. Холестеролът е поредната “модерна” органична молекула в тялото ни, но с интересна особеност: ние го ядем, ние го произвеждаме, ние го съхраняваме и ние го изхвърляме - всичко това в различни количества.

2. Запасът от холестерол в тялото ни е от съществено значение за поддържане на живота. Без холестерол няма живот.

3. Холестеролът съществува в 2 форми: неестерифициран (НХ) и естерифициран (ХЕ). В зависимост от това в каква форма е, ние можем да го абсорбирате или не, да го съхраняваме или не (наред с други неща).

4. По-голямата част от холестерола, който ядем, не се абсорбира, а се отделя чрез червата ни (т.е. напуска тялото ни в изпражненията). Причината за това е, че този холестерол не само трябва да бъде деестерифициран, но се конкурира за усвояване със значително по-големи количества от НХ, доставян чрез жлъчния канал.

5. Реабсорбцията на холестерола, който синтезираме в нашия организъм, е доминиращият източник на холестерол в тялото ни. Това означава, че по-голяма част от холестерола в нашето тяло е произведена от самото него.

6. Процесът на регулиране на холестерола е много сложен и многостранен, с няколко нива на контрол. Едва засегнах подвъпроса за абсорбцията, но синтезирането е също сложно и подлежи на силна регулация. Ще откриете, че синтезът и абсорбцията са силно свързани помежду си.

7. Поглъщането на холестерол с храната има много малко влияние върху нивата на холестерол в нашия организъм. Това е факт, а не мое мнение. Всеки, който ви казва нещо различно, в най-добрия случай е невежа по тази тема. В най-лошия случай действа преднамерено като шарлатанин. Преди години от канадските Насоки за здравословно хранене беше премахнато ограничението за прием на холестерол с храната. Останалата част от света, особено САЩ, има да наваксва в тази насока.

Автор: д-р Питър Атия (Peter Attia)

Източник:http://eatingacademy.com/nutrition/the-straight-dope-on-cholesterol-part-i
Превод от английски yulinga

***

Истината за холестерола – част II

В този пост ще засегна следващата поредица от логични (поне в съзнанието ми) въпроси, които набелязах с поста от миналата седмица - част 1 от тази поредица.

Миналата седмица се занимахме със следните 3 общи представи:

# 1 - Какво представлява холестеролът?

# 2 - Каква е връзката между холестерола, който ядем, и холестерола в тялото ни?

# 3 - Лош ли е холестеролът?

Тази седмица ще обсъдим следния въпрос:

# 4 - Как холестеролът се придвижва из нашето тяло?

Искам да благодаря на хората за това, че правят всичко възможно, за да устоят на следните 2 импулса:

1. Моля, опитайте се да устоите на изкушението да ми задавате въпроси, които са извън обхвата на този пост. Ако не е тук, отговорът им вероятно ще е в следващ пост от поредицата.

2. Опитайте се да не ми изпращате стойностите на вашия холестерол. Споделете вашата история с мен и с други хора, но разберете, че в действителност не мога да дам друг коментар, освен да кажа това, което практически казвам на всеки: стандартното изследване на холестерола (включително VAP (вертикален автопрофил) теста) има ограничена значимост. Трябва да ви се направи липопротеинов анализ с помощта на ЯМР спектроскопия (ако не знаете какво искам да кажа с това, няма проблем, скоро ще разберете). Не мога да практикувам медицина по интернет.

Припомнете си това, което трябваше да запомните от миналата седмица:

1. Холестеролът е поредната “модерна” органична молекула в тялото ни, но с интересна особеност: ние го ядем, ние го произвеждаме, ние го складираме и ние го изхвърляме - всичко това в различни количества.

5. Реабсорбцията на холестерола, който синтезираме в нашия организъм (т.е. ендогенно произведения холестерол), е доминиращият източник на холестерол в тялото ни. Това означава, че по-голяма част от холестерола в нашето тяло е произведена от самото него.

Обща представа # 4 - Как холестеролът се придвижва из нашето тяло?

За да се разбере как холестеролът се придвижва из нашето тяло, е необходимо известно разбиране на разликата между понятията хидрофобен и хидрофилен. Казва се, че една молекула е хидрофобна (също неполярна), ако тя отблъсква водата, а молекула, която привлича водата, се нарича хидрофилна (още полярна). Бих могъл да отделя много време, за да обясня нюансите в тези свойства, но най-добре е просто да се концентрираме върху основния въпрос. Мислете за вените, артериите и за капилярите като за водните пътища или за реките на вашето тяло.

БОНУС обща представа: Друг важен аспект е свързан с факта, че клетъчните мембрани са липидни двуслойни структури (които са хидрофобни), както писах миналата седмица. Следователно хидрофилно вещество не може да премине през липидните мембрани. Веществата, които могат да преминат през липидните мембрани, се наричат липофилни. Вещество, което има едновременно полярни (хидрофилни) и неполярни (хидрофобни) свойства, се нарича амфипатично. Фактът, че неестерифицираният холестерол (НХ) е амфипатична молекула, е съществено свойство, което определя неговото местоположение в клетъчните мембрани. ХЕ, в който -OH групата е заменена с дълга верига мастна киселина, е силно неполярна или хидрофобна молекула.

Ако една молекула трябва да пътува от вашия стомашно-чревен тракт (A) до, да кажем, клетка в четириглавия ви мускул (Б), тя трябва да навлезе в "реката" и да пътува от точка А до точка Б. Поради факта, че кръвта практически е вода [водната част на кръвта се нарича плазма - воден разтвор с един куп неща в него (червени кръвни клетки, бели кръвни клетки, други протеини, йони)], има два начина за движение надолу по реката - чрез плуване или чрез “прикачане” към нещо, което да служи подобно на лодка.

Ако дадена молекула е хидрофилна, тя може да бъде транспортирана в кръвотока ни без каквато и да е помощ (нещо като свободно плуване по реката), тъй като водата не я отблъсква. И обратното, една хидрофобна молекула трябва да има транспортер ("превозвач"), за да се движи по реката, защото плазмата (водата) иска да я отблъсне. Знам, че звучи странно, но ако помислите малко, ще се сетите за чудесни примери за това явление във вашия ежедневен живот:

Захарта и солта лесно се разтварят във вода. Следователно те са хидрофилни. Олиото не се разтваря във вода. Следователно то е хидрофобно.

Подразбира се, че една молекула глюкоза (захар) или натриеви и хлорни йони (сол) поради химическите си свойства (които аз няма да представям подробно тук) ще пътуват през плазмата без чужда помощ. Един липид няма да пътува така.

Всичко това е дълъг начин да се каже, че поради факта, че са хидрофобни, стерол липидите (от които холестеролният естер е преобладаващата форма в плазмата) трябва да бъдат пренасяни в кръвта. Те не могат да се придвижват от едно място до друго без протеинова транспортираща молекула.

С други думи, холестеролът не съществува в нашия кръвоток без нещо, което да го превозва от точка А до точка Б.

И така, как се наричат тези транспортиращи молекули?

Протеините, които транспортират съвкупностите от липиди, се наричат апопротеини. След като се свържат с липидите, те се наричат аполипопротеини, а обвитата с протеин частица-преносител, която транспортира липидите, се нарича липопротеин. Много от вас вероятно за чували този термин преди, но бих желал да съм сигурен, че всеки наистина разбира важните свойства на тези частици. Ключов е фактът, че повечето липиди не отиват никъде в човешкото тяло, освен ако не са в ролята си на пътник във вътрешността на обвито с протеин превозно средство, наречено липопротеин. Както подсказва името им, липопротеините са отчасти липиди и отчасти протеини. Те са предимно сферични структури, чиято цялост се осигурява от фосфолипидна мембрана (която, разбира се, съдържа свободен холестерол). Вижте по- долу схематично представяне на липопротеин.

Ще забележите също протеини с променлива големина на повърхността на липидната мембрана, които обезпечават целостта на структурата. Както беше споменато по-горе, най-важните от тези протеини се наричат аполипопротеини. Аполипопротеините на повърхността на липопротеиновата молекула изпълняват няколко функции, включително:

1. съдействат за осигуряване на структурна цялост и разтворимост на липопротеина;

2. служат като спомагателни фактори при ензимните реакции;

3. действат като лиганди (т.е. структури, които подпомагат свързването) в ситуации, когато липопротеинът трябва да си взаимодейства с рецептор на клетката.

Аполипопротеините се срещат в различни форми и размери, което определя принадлежността им към даден клас. Без да навлизам в подробности за структурата и нагъването на протеините, позволете ми да се съсредоточа върху 2 важни класа: аполипопротеин A-I и аполипопротеин B.

Апопротеин A-I (съкратено apoA-I), който се състои от алфа хеликси, формира липопротеини с по-висока плътност. (Означението А-клас идва от факта, че apoА-тата мигрират с алфа протеините в електрофорезно поле). От друга страна, апопротеин B (съкратено аpoB), който е съставен предимно от нагънат бета слой, формира липопротеини с по-ниска плътност. ("B" за обозначение на класа произтича от факта, че apoB-тата мигрират с бета-протеини в електрофорезно поле).

Почти всички apoB-та в нашето тяло се намират в липопротеин с ниска плътност (LDL), а повечето apoA-I-та в нашето тяло се намират в липопротеин с висока плътност (HDL). Ако отидем още по-далеч, основният структурен апопротеин в LDL се нарича аpoB100 (макар че често се назовава съкратено просто “apoB”). Има само по една аpoB молекула на частица. Сега положението във връзка с липопротеините с висока и ниска плътност започва да се изяснява, нали?

Но всъщност има и още нещо.

Всичко, което току-що описах по-горе, касае структурата и повърхността на липопротеиновата молекула - нещо като корпуса на кораба. Но какво да кажем за товара? Не забравяйте кое стои в основата на тази дискусия. Тя е за транспортирането на холестерола и липидите, които не могат свободно да пътуват в кръвотока. Сега ще насочим вниманието си към товара на тези кораби, това, което те всъщност носят на повърхността си [молекули холестерол и фосфолипиди] и в ядрото си (холестеролни естери (ХЕ) и триглицериди (ТГ или триацилглицероли).

Съотношението липиди-протеин в липопротеиновата структура определя нейната плътност, която се измерва като маса на единица обем. Обект с висока плътност е по-тежък за даден обем от друг обект с ниска плътност. Таблицата в този линк (която аз също съм включил по-долу) показва относителната плътност на петте основни класа липопротеини (от най-плътния до този с най-ниска плътност), така както те първоначално са били открити чрез използване на ултрацентруфугиране: липопротеини с висока плътност (HDL), липопротеини с ниска плътност (LDL ), липопротеини с междинна (средна) плътност (IDL), липопротеини с много ниска плътност (VLDL) и хиломикрон.

Обърнете внимание на много малката разлика от около 10-15% в плътността между липопротеина с най-висока плътност и този с най-малка плътност. От друга страна, обърнете внимание на много голямата разлика в диаметъра на всеки от липопротеините - 2 пъти. По-късно в тази поредица, когато започнем да говорим за обема на липопротеиновата частица, тази разлика ще се увеличи 1,000 пъти (поради това, че обемът се изчислява чрез диаметъра на трета степен).

Плътност (г/мл)	Тип	Диаметър (нм)	% протеин	% холестерол	% фосфолипид	% триацилглицерол и холестеролни естери
> 1,063	HDL	5-15	33	30	29	4
1,019 – 1,063	LDL	18-28	25	50	21	8
1,006 – 1,019	IDL	25-50	18	29	22	31
0,95 – 1,006	VLDL	30-80	10	22	18	50
< 0,95	Хиломикрони	100-1000	< 2	8	7	84

Долу виждате схема, която Том Дейспринг любезно ни разреши да заемем от една от неговите забележителни лекции. Тази схема ни дава представа за разнообразието на всеки един от класовете от липопротеини, а също на подкласовете във всеки отделен клас. Ако темата не е достатъчно объркваща, има всъщност многобройни номенклатури за HDL подчастиците. Първоначалната номенклатура се е основавала на тяхната способност да се задържат на повърхността на водата. Днешната номенклатура се основава на следните методи, в зависимост от използваната технология за измерване:

1. Разделяне на частиците с помощта на електрофорезно фракциониране чрез градиентен гел (разработен от Berkeley Heart Lab).

2. Количествен анализ на липидните терминални метилови групи чрез магнитен резонанс, наречен ядрено-магнитен резонанс или ЯМР (разработен от Liposcience).

3. Двуизмерна електрофореза чрез градиентен гел и оцветяване на apoA-I (разработен от Boston Heart Lab).

Ще разгледаме това по-късно, но искам да подчертая нещо сега, за да се избегне (ненужно) объркване във връзка с илюстративното представяне по-долу, което използва първите две технологии.

Няколко неща, които вероятно ви правят впечатление, докато гледате схемата:

1. Липопротеините ApoA-I (т.е. HDL) са миниатюрни в сравнение с ApoB липопротеините (т.е. VLDL, IDL и LDL) [тази фигура всъщност не дава точна представа - истинската разликата е още по-явна].

2. Като общо правило (с патологични изключения), тъй като при своето движение частиците от по-големи стават по-малки, относителното съдържание на триглицеридите (ТГ) намалява, докато относителното съдържание на протеин се увеличава, а оттам се променя и плътността.

3. Действителната маса на холестерола е най-голяма в LDL частицата.

4. Всеки специфичен липопротеин има различно ядро, което означава, че съотношението на ТГ към ХЕ се променя. Частица VLDL има 5 пъти повече ТГ отколкото ХЕ, а частица LDL обикновено има 4 или повече пъти повече ХЕ от ТГ (т.е. съотношение> 04:01), а HDL има 90-95% ХЕ и <10 span="">

5. ТГ пренасящите липопротеини са хиломикроните от червата и VLDL от черния дроб.

Поемете дълбоко въздух. Има ли все още някой, който се чуди защо тази тема НЕ СЕ разглежда в медицинското училище? Позволявам си да кажа, че 95% до 99% от лекарите не знаят това, което току-що научихте - не защото те не са умни, а защото темата просто не се засяга в медицинското училище, а освен това скоростта, с която се развиват възгледите и информацията по този въпрос, е твърде бърза, за да могат повечето лекари да са в крак с новостите.

Защо концентрацията на холестерол се увеличава, а концентрацията на триглицериди намалява с развитието на липопротеините от по-големи към по-малки?

Черният дроб изнася VLDL, който след хиломикроните (използвани за пренос на триглицериди към мускулите и адипоцитите и холестерол от червата към черния дроб) са най-големите сред липопротеиновите частици. VLDL частиците отдават част от своите триглицериди под формата на свободни мастни киселини и се свиват, като отделят също повърхностни фосфолипиди. След достигане на определен размер или плаваемост, тази частица се нарича VLDL остатък и в крайна сметка IDL. Някои (макар и не всички) IDL частици преминават продължителна липолиза, за да намалят размера си и да се превърнат в известните (или скандалните) LDL частици. Въпреки това повечето IDL частиците всъщност се изчистват от чернодробните LDL рецептори и не се превръщат в LDL частици.

През целия този процес по-големите частици "изхвърлят" фосфолипиди и мастни киселини и така се насищат с холестерол. Именно LDL частицата е крайното превозно средство за доставка на холестерола обратно в черния дроб, като това става в процес, наречен "непряк обратен транспорт на холестерола". При определени обстоятелства обаче LDL прониква и доставя товара си от холестерол в стените на артериите. ТОЧНО ТОВА НЕ ИСКАМЕ ДА СЕ СЛУЧВА. (Съжалявам за използването на удебелените ИЗЦЯЛО ГЛАВНИ БУКВИ - знам, че досега някои от вас може да са заспали, но не исках никой да пропусне кулминационния момент). Тъй като почти всички клетки в тялото наново синтезират целия им необходим холестерол, не е необходимо в действителност LDL частиците да доставят холестерол до повечето клетки.

Това, което искам накрая да посоча като важно за холестеролния транспорт, е че той става и по ДВАТА начина. Липопротеиновите частици пренасят триглицеридите и холестерола от червата и черния дроб към периферията (мускули и адипоцити - мастни клетки) за енергия, клетъчна поддръжка, както и за други функции като създаване на стероиди (наречени стероидогенни цели - припомнете си схемата от миналата седмица, която показва холестеролна и стероидна молекула).

По-рано се е смятало, че този процес на връщане на холестерола към черния дроб се извършва само от HDL частиците и е той е бил наречен обратен транспорт на холестерола или ОТХ.

Тази концепция за ОТХ е остаряла, тъй като ние вече знаем, че LDL частиците действително извършват по-голямата част от ОТХ. HDL частицата е важна част от изключително сложния път на ОТХ, но не толкова добре известен факт е, че ApoB липопротеините (т.е. LDL и “братята” им) пренасят по-голямата част от холестерола обратно до черния дроб.

С други думи, "лошият" липопротеин, LDL, извършва по-голяма част от разчистването (като пренася холестерола обратно към черния дроб), отколкото добрия липопротеин HDL!

Проблемът, който ще обсъдим по-късно е, че LDL частиците всъщност също нанасят вреда - складират холестерола в артериалните стени.

Да обобщим сега как холестеролът се движи из нашето тяло:

1. Холестеролът и триглицеридите не се разтварят в плазма (т.е. те не се разтварят във вода), поради което се казва, че те са хидрофобни.

2. За да се придвижат из нашето тяло, да речем, от черния дроб към коронарната артерия, те трябва да бъдат пренесени от специален обвит с протеин транспортен съд, наречен липопротеин.

3. Когато тези "кораби", наречени липопротеини, напуснат черния дроб, те претърпяват процес на съзряване, при което изхвърлят от себе си много от своя триглицериден товар под формата на свободна мастна киселина и така стават по-малки и по-богати на холестерол.

4. Специални протеини, наречени апопротеини, играят важна роля в придвижването на липопротеините из тялото и улесняват взаимодействието им с други клетки. Най-важните от тях са тези от клас apoB, пребиваващи на VLDL, IDL и LDL частиците, и от клас apoA-I, пребиваващи на HDL частиците.

5. Трансферът на холестерол става и в двете посоки, към периферията и обратно към черния дроб.

6. Основната функция на ApoB съдържащите частици е да пренасят енергия (триглицериди) до мускулите и фосфолипиди до всички клетки. Техният холестерол се пренася обратно към черния дроб. ApoA-I съдържащите частици пренасят холестерол до стероидогенните тъкани, до адипоцитите (орган за съхранение на холестеролов естер) и накрая обратно в черния дроб, червата или стероидогенна тъкан.

7. Всички липопротеини са част от транспортната система на липиди на човека и действат в обща хармония за ефективното движение на липидите. Както вероятно сте започнали да схващате, моделът на трансфер е изключително сложен, а липопротеините постоянно обменят своите ядрени и повьрхностни липиди . Поради тази основна причина измерването на количеството холестерол в рамките на различните видове липопротеини в много случаи ще бъде толкова подвеждащо, както впоследствие ще обсъдим в тази поредица.

Всичко казано дотук беше достатъчно трудно, така че нека засега да спрем дотук. Следващата седмица ще обсъдим как всъщност се измерват нивата на холестерола. С други думи казано, ако гледате реката с всички носещи се по нея кораби с техния товар, как измерваме количеството товар, което всъщност се съдържа вътре в корабите? И още, това ли е най-важното, което трябва да се измерва?По ирония на съдбата, по-лесно се измерва товара на корабите, но е по-важно да се знае броя на корабите в реката. Но казвайки това, изпреварвам себе си...

Автор: д-р Питър Атия (Peter Attia)

Източник:http://eatingacademy.com/nutrition/the-straight-dope-on-cholesterol-part-ii
Превод от английски yulinga

Храна за размисъл

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Истината за холестерола - част I и ІІ

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Истината за холестерола - част I и ІІ

четвъртък, 22 ноември 2012 г.