Установявам, че злословенето
по адрес на зърнените храни ми се услажда, но в крайна сметка не ме задоволява.
Обаче всички знаете колко ми е
приятно да го правя. Но
независимо колко често ми се случва подобно занимание (и в миналото съм го правил с голям
ентусиазъм), винаги ставам от масата с усещането, че съм забравил нещо. Като например, че не съм бил
достатъчно категоричен по отношение на опасността от глутена или че не съм
успял да изразя колко ненавиждам лектините. Ако не бях по-добре информиран, бих си
помислил, че самото споменаване на зърнени храни предизвиква бурна инсулиноподобна
реакция у мен и всява хаос сред хормоните ми на ситостта. Засищах се с очернящи зърнените храни
изказвания, но просто не можех да попълня празнотата за достатъчно време.
Ами, днес ме е налегнал глад и
този път възнамерявам така да се натъпча, че повече да не помисля за зърнените
храни. Не искам никога повече да ми
се налага да поглеждам аргументи срещу зърнените храни (да бе, друг път). Ако нещата поизлязат от релсите или
ако се впусна да пиша подточки и списъци, причината е само, че гладът ме е
надвил и съм решил да икономисвам лакомствата, вместо да ги изсипя накуп.
Затова, моля, изтърпете ме.
Освен за поддържане на
социалните условности в определени ситуации и набавяне на евтини калории от
захар, няма абсолютно никаква причина да
се консумират зърнени храни. Вярвайте ми – търсил съм надлъж и нашир и съм питал кого ли не, за да
открия поне една основателна причина да се консумират зърнени храни, но никой
не може да ми посочи такава. Може да имат отговори на въпросите ми, но те
просто не са достатъчно задоволителни. Но за да се позабавляваме, нека да
разгледаме някои от твърденията:
„Имаш нужда от фибрите!”
Добре, от една страна: не,
нямам нужда от тях. Ако имате предвид прехвалената им способност да размърдват
нещата в светая светих, фибрите имат някои нежелани последствия. Преди няколко
години учените установиха,
че съдържащите много фибри храни „нанасят поражения върху клетките, изграждащи
повърхността на стомашночревния тракт, като разрушават външното им покритие”,
което "повишава нивото на смазващата слуз”. Ъъъ, това звучи направо
ужасно. Поражения и разкъсвания? Разрушения? Това не са думите, които бих желал
да чувам. Но почакайте! Авторите на проучването казват: „Това е полезно.” Фантастично!
Значи когато тези пръчки и тръни се трият в месестите
ми вътрешности и буквално разрушават
чревната ми лигавица, нямам причини за притеснение. Така трябва, нали?
Някак не съм убеден, че
масирано ежедневно вливане на неразтворими зърнени фибри е толкова
жизненонеобходимо. А това „смазваща слуз” ужасно напомня слузта, от която се
оплакват хората със синдром на иритабилния колон. От личен опит мога да ви
кажа, че когато зарязах зърнените храни, симптомите на иритабилен колон напълно изчезнаха. Ако
все още не сте убедени по въпроса за фибрите, ще ви препоръчам "Заплахата
на фибрите" на Константин Монастирски. Но както и да е, в зеленчуците
и плодовете, които ям, има предостатъчно фибри. Което ме води към следващото
твърдение:
„Имаш нужда от витамините и минералите!”
Сега вече ме хванахте. Със
сигурност имам нужда от витамини
и минерали, като например В1 и В2, магнезий и желязо, цинк и калий. Но
необходимо ли е да си ги набавям чрез консумация на високовъглехидратни,
подуващи зърнени храни? Не, не е необходимо. Покажете ми порция „здравословни
пълнозърнести храни", които могат да се мерят по съдържание на хранителни
вещества, витамини и минерали с Великанската салата. Какво казахте? Не можете ли? Така
си мислех.
„Но зърнените храни са основата на официалната хранителна пирамида!”
Знаете ли, трябваше да започна
статията с това твърдение. Можех да спестя на пръстите си писането, а на вашите
очи - четенето. Държавната подкрепа не ви носи допълнително точки, зърнеядци.
Тя е във ваш ущърб. Позоваването
на авторитет (освен, разбира се, ако този "авторитет" наистина не
разполага с оборващи научни доказателства) не е ефективен аргумент. Традиционните
схващания се нуждаят от последователна, постоянна дисекция и критика, за да
бъдат от някаква полза.
Има причина зърнените храни да
оглавяват списъка с храните, които трябва да се избягват, когато спазвате
режима Primal Blueprint: от тях няма абсолютно никакъв смисъл в
контекста на здравословен хранителен режим. Всъщност ако средният водещ
нездравословен начин на живот човек попита кои са трите най-важни неща, които
трябва да избягва, за да започне да живее здравословно, бих му казал да спре да
пуши, да спре да приема калориите си под формата на напитки (безалкохолни или
сокове) и да спре да яде зърнени храни. Точка. Край. Наистина са толкова нездравословни.
Не веднъж съм го споменавал,
но основополагащият проблем при зърнените храни е, че са подчертано неолитна
храна, към консумацията на която човешкият вид все още не се е приспособил. Всъщност зърнените храни са имали
съществена роля в началото на Новокаменната епоха. Били са движещата сила за
аграрната революция. И още как,
та те са били самата аграрна революция – еднозърнестият и двузърнест лимец,
просото и спелтата са съставлявали гръбнака на земеделието в Неолита. Можели да се съхраняват с месеци, били
достатъчно лесин за отглеждане в достатъчно големи количества, за да изхранват бързо
множащото се население и улеснявали строителството на постоянни селища. О, и също така лесно се складирали,
което означава, че вероятно са били ранна форма на валута (а оттам и възможен
източник на неравенство в доходите). А ето и обратната страна на монетата: били груби, трудносмилаеми неща, които вероятно дори не
били особено вкусни. Освен това
изисквали страхотни усилия, за да станат за храна, заради токсичните си
антинутриенти.
Токсични антинутриенти? Я разкажи.
Живите същества обикновено не
искат да бъдат изяждани от други живи същества. Да бъдеш храносмлян в повечето случаи
прекъсва оцеляването, размножаването, разпространението на вида – нали знаете,
стандартните неща, които фауната и флората смятат за доста важни. За да избегнат да бъдат изконсумирани,
живите същества използват различни механизми за самозащита. Зайците, например, с огромните си уши,
значителен брой бързо контрахиращи се мускулни влакна и ужасяващи нокти
обикновено могат да чуят, че се приближава хищник, да надбягат (надскочат?)
почти всичко и (ако са принудени) да разкъсат нежния му корем на парчета. Сините
китове са прекалено едри, за да се поберат в устата ви, а бодливите свинчета са
ходещи, обърнати наопаки игленици. Искам да кажа, че животните имат активни
защитни механизми. Те тичат, борят се, скачат, катерят се, летят, жилят, хапят
и дори въздействат на емоциите ни (ако някога сте виждали как кученце моли за
лакомство с тъжни очи, знаете, че това не е просто случайна миловидност), за да
оцелеят. През цялото време хищниците не спират да еволюират и да се
приспособяват.
Но растенията са пасивни
организми без способността да се движат, да мислят и да реагират (в повечето
случаи). Те трябва да използват
различни тактики, за да осигурят продължаването на вида и обикновено трябва да
разчитат на външни сили, за да разпространят семето си. Затова са „измислени” различни методи,
чрез които да избегнат да бъдат изядени достатъчно дълго време, за да може
семето да стигне до крайната точка на пътуването си. Ядките имат познатите твърди черупки,
а зърнените растения притежават токсични антинутриенти – лектини, глутен и
фитинови киселини. (Разбира се,
има някои очевидни изключения. Плодовете са вкусни, хранителни и страхотни, затова жвиотните ги изяждат
цели и изакват семената, за предпочитане в плодовита
почва. Семето остава цяло през целия
храносмилателен процес. То е създадено да бъде неразградимо при храносмилане. Никое семе „не иска” да бъде смляно,
защото това ще осуети предназначението му. То „иска” да бъде погълнато или
понесено от вятъра, или отнесено от пчела до следващото цвете, но не иска да
бъде храносмляно.)
Някои животни са явно
приспособени да консумират зърнени храни. Птиците, гризачите и някои насекоми могат да се справят с
антинутриентите. Но хората не могат. Може би ако зърнените храни представляваха
съществена част от менюто на предците ни, положението би било малко
по-различно. Някои от нас понасят млечните
храни, а в слюнката си имаме ензима амилаза, за да разграждаме нишестените
храни, ако е необходимо, но просто нямаме необходимото оборудване, за да
смекчим вредните ефекти от лектините, глутена и фитиновите киселини.
Лектините са
опасни. Те се
свързват с инсулиновите рецептори, атакуват стомашната лигавица на
насекомите, прикрепят
се за човешката стомашна лигавица и изглежда,
че причиняват лептинова резистентност. А резистентността към лептин означава
„потенциално влошаване на характеристиките на метаболитния синдром независимо
от затлъстяването”. Забавно, а?
Глутенът може
би е още по-страшен. Глутенът,
който се среща в пшеницата, ръжта и ечемика, е съединение от белтъците глиадин
и глутенин. Около 1% от населението страда
от цьолиакия - това са хора, които изобщо не понасят
глутен. При тях и най-малкото количество глутен в
храната може да има ужасяващи последствия. Говорим за нарушени нива на калций и
витамин D3, хиперпаратиреоидизъм,
костни дефекти. Наистина ужасни състояния. А става и по-лошо: фактът, че не
страдате от цьолиакия, не означава, че не сте податливи на пораженията от
глутена. Както подчертава
Стефан, едно проучване е
показало, че 29% от хората без симптоми (да се разбира „нестрадащите от
цьолиакия”) въпреки това показали положителни резултати за анти-глиадин антитела
IgA в изпражненията си. Анти-глиадин антителата IgA са антитела, които се
образуват от червата и остават в тях, докато не бъдат командировани да
отблъснат глиадина - основна съставка на глутена. Всъщност единствената причина
анти-глиадин антителата IgA да се озоват в изпражненията ви е, че организмът ви
е отчел надвиснала заплаха – глутен. Ако глутенът не представлява заплаха,
анти-глиадин антителата IgA остават в червата ви. А само си помислете, че
повечето американци ядат тези неща ежедневно.
Фитиновите киселини също
представляват проблем, защото правятминералите бионеналични (ето какво става с всички онези здравословни
витамини и минерали в зърнените храни, от които се нуждаем!), като така правят
невалиден последния останал аргумент за консумация на зърнени храни.
Какъв тогава е смисълът на
цялата тази лудост по зърнените храни? Има ли основателна причина който и да
било (т.е. човек, имащ достъп до месо, плодове и зеленчуци) да разчита на
зърнени храни за значителна част от калорийния си прием?
Отговорът е недвусмислено,
категорично „не”. Не се нуждаем от зърнени храни, за да оцелеем, а още
по-малко за да бъдем в добро здраве. Всъщност те са
селектирани от природата да отблъскват вредители, независимо дали става въпрос
за насекоми, или за хоминиди. Предлагам да обърнем внимание на
този намек и да спрем да ги консумираме.
И с това приключих. Не мисля,
че мога да хапна и хапка повече
Прочетете още:
Автор: Марк Сисън (Mark Sisson)
Превод от английски Анелия Петрунова
Превод от английски Анелия Петрунова
