вторник, 13 ноември 2012 г.

Бърз курс на тема холестерол

(от д-р Андреас Енфелт)


Днес знаем всичко за ролята на холестерола в кръвта за здравето. И това, което установяваме, учудва мнозина.
Основата на старото схващане, препоръчващо нискомаслено хранене и възникнало през 1950-те години, беше теорията, че "мазнините (и в частност наситените) повишават холестерола” и че „високият холестерол причинява сърдечносъдови заболявания”.
Но така и не е било установено, че естествените мазнини повишават риска за сърдечносъдови заболявания. Съвременни мащабни проучвания показват, че няма никаква полза от консумация на по-малко мазнини, по-малко наситени мазнини или холестерол. Може би нискомаслената храна дори е вредна.
Каква е следователно връзката между храната, която консумирате, холестерола и превенцията на сърдечносъдовите заболявания? Съвременните проучвания дават отговора.

Какво е холестерол и опасен ли е той?

Холестеролът е жизненоважно вещество. Той е изграждащ елемент на всяка клетка в тялото ви.
Холестеролът е необходим например за изграждане и стабилизиране на клетъчните мембрани – обвивките, които защитават всички ваши клетки. Холестеролът изпълнява тази роля при всички животни. Ето така може да изглежда една клетъчна мембрана, лилавите стрелки показват мястото на холестерола:

Освен това холестеролът е изграждащ елемент на всички стероидни хормони, като например половите хормони тестостерон и естроген. Може би това обяснява защо е установено, че понижаващите холестерола медикаменти често водят до значително влошен полов живот. Витамин D също е стероиден хормон, който се изгражда от холестерол.
Холестеролът може да се пренася в кръвта, за да достигне до клетките, които се нуждаят от него. Преносът се осъществява под формата на специални „пакети”, наречени LDL (”лош холестерол”) и HDL (”добър холестерол»). Повече за различните видове холестерол малко по-късно!
Статистически погледнато, висока стойност на холестерола в кръвта може да предполага леко повишен риск за сърдечносъдови заболявания. Но това зависи от много фактори. Точно обратното - високо ниво на „добрия” холестерол, HDL, означава значително по-малък риск за сърдечносъдови заболявания. Ако консумирате много наситени мазнини, HDL-холестеролът ви обикновено се повишава.

„Високият” холестерол е извънредно разпространен

Ето какъв е проблемът в днешно време: фармацевтичната промишленост иска да продава понижаващи кръвните липиди медикаменти не само на хората, които имат доказана нужда от тях. Тя иска да продава колкото е възможно повече.
Затова е възможно, както се вижда на уебстраницата на Pfizer kolesterol.nu, да твърдят, че всички трябва да имат стойност на холестерола под 5. В противен случай те разполагат с лекарство – Lipitor. А продажбите им са факт. Lipitor е най-продаваният медикамент в света и през 2007 г. стойността на продадените бройки от него е била приблизително 90 000 000 000 крони. Правилно сте прочели: 90 милиарда крони за една година.
Тези продажби стават логични, когато потърсите информация и установите колко често се среща стойност на холестерола над 5. Всеки втори здрав 30-годишен човек в Швеция има такава стойност. Както и 95% от всички 60-годишни.
Следователно изглежда, че холестерол над 5 е напълно нормално явление. Фармацевтичната промишленост иска да наложи схващането, че не е така. В това не би имало нищо нередно, ако имаше доказателства, че за мнозинството от всички здрави възрастни шведи с холестерол над 5 би имало полза от лекарства. Такива доказателства няма. Повече за това по-долу.

Днес всеки трети в напреднала възраст приема понижаващи холестерола лекарства

Разбира се, фармацевтичната промишленост ликува, когато все повече хора, дори и здравите, се лекуват с медикаменти. Всеки ден до края на живота си.
Ето делът на мъжете на възраст от 65 до 84 години, които приемат лекарства ежедневно:
                    Високо кръвно налягане  Кръвни липиди          Диабет
Мъже от 65 до 84 години, жените в скоби. Източник: Институт за народното здраве
Проблемът е следният: в много случаи няма доказателства, че здравето им се подобрява от понижаващите кръвните липиди медикаменти. Още по-малко са доказателствата за това, че евентуалните ползи надхвърлят риска от странични ефекти. Най-обичайните странични ефекти са усилващи се мускулни болки и мускулна слабост. Но има и по-неприятни, като например това, че статините повишават риска за диабет.

Общият холестерол: свръхопростена, но невероятно доходоносна представа за риска

Да се гледа само общият холестерол или пък LDL, води до извънредно несигурна преценка за риска. Но е невероятно доходно, защото в такъв случай повечето шведи попадат в „рискова група” и стават потенциални клиенти на фармацевтичната промишленост. Лекарства всеки ден до края на живота им…
Със същите измами си служат продавачите на понижаващия холестерола маргарин Becel. Те обикалят магазините и проверяват стойностите на холестерола на хората, при това «безплатно».

След това онази част от здравите хора с холестерол над 5, които са мнозинство, получават препоръка да си купят понижаващите холестерола продукти на Becel. Те съдържат предимно вода, евтини растителни мазнини и различни добавки, като например пречистен растителен холестерол. Няма доказателства, че някой е подобрил здравословното си състояние с промишлено преработена храна, „понижаваща холестерола”.
Това граничи с чист блъф. Очевидно при този свръхопростен модел печалбата често е по-важна от ползата.
Има по-добър начин. След 50 години научни изследвания на холестеролната обмяна в организма учените вече са научили повече за връзката му със сърдечносъдовите заболявания.

По-съвременно схващане за холестерола

В повечето случаи стойността само на общия холестерол дава съвсем малко информация за риска от развитие на заболявания (освен може би в екстремни случаи, при генетични отклонения). Много по-сигурна оценка на риска се получава, ако разгледаме съотношението между кръвните липиди.
Проблемът е, че така става малко по-сложно. Посланието, че „високият холестерол е опасен”, е лесно за разбиране. Да започнеш да анализираш разпределението на компонентите на холестероловия профил, изисква може би малко повече знания, отколкото повечето хора са склонни да си набавят.
В този бърз курс ще се опитам да разясня тази вълнуваща тема в леко опростена форма.
Повечето мазнини в кръвта се пренасят под формата на малки „пакети”, наречени липопротеини. Те могат лесно да се разделят по големина:
·                                    VLDL – в резултатите от изследванията се нарича «триглицериди”
·                                    LDL
·                                    HDL
Обикновено изследване на холестероловия профил показва горните стойности, както и общата стойност, т.е. "общия холестерол".
За по-любознателните: LDL означава Low Density Lipoprotein (липопротеин с ниска плътност), HDL - High Density Lipoprotein (липопротеин с висока плътност), а VLDL - Very Low Density Lipoprotein (липопротеин с много ниска плътност)

LDL – „лошият холестерол”

Най-напред едно пояснение: LDL обикновено се нарича „лош холестерол”. Но известно количество LDLе жизненоважно за организма. Става потенциално опасно, ако се сдобием с прекалено голямо количество от определени негови части.
Мазнините и холестеролът от храната се пренасят първо до черния дроб, където се „опаковат” в големи пакети на име VLDL. Те биват пуснати в кръвта и периодично се свързват с клетки в организма, които се нуждаят от попълване с мазнини и холестерол (за енергия или като градивен елемент).
С все по-голямото усвояване на мазнините от клетките, VLDL се смалява все повече и повече и когато се смали до определен размер, получава наименованието LDL. Чак докато LDL не се поеме напълно от някоя клетка (която например се нуждае от холестерола), той продължава да се смалява все повече и повече и се преобразува във все по-малка и плътна LDL-частица.
Установено е, че колкото по-малка и плътна стане LDL-частицата, толкова по-лесно тя се окислява (гранясва) и се вклинява в някоя увредена стена на кръвоносен съд. Така тя може да вземе участие в процеса, водещ до възникването на сърдечносъдови заболявания (който зависи и от няколко други процеса).
Интересното е, че количеството в кръвта на най-ситните, най-опасни LDL-частици се увеличава не от мазнини. Причината за повишението на броя им са големи количества бързи въглехидрати в храната – повече за това по-късно!

HDL – „добрият холестерол”

HDL се нарича „пакетът”, който може да приеме излишен холестерол от организма и да го пренесе обратно в черния дроб (тоест обратното на LDL). Статистиката сочи, че високи нива на HDL понижават значително риска за сърдечносъдови заболявания. Изказани са предположения, че това се дължи на факта, че той може да отнася със себе си мазнини и холестерол, натрупани в стените на кръвоносните съдове от дребни LDL-частици.
Предпазващият HDL се повишава най-много от естествени мазнини, като например наситени мазнини. За сметка на това големи количества бързи въглехидрати обикновено понижават HDL.

Как е било възможно учените така да сгрешат?

Ако въглехидратите водят до влошаване на кръвните липиди, как е било възможно през последните десетилетия официалните инстанции да твърдят точно обратното? Със сигурност има повече от една причина, но най-значимата вероятно е тази, че по-рано вниманието е било съсредоточено върху LDL като един от главните фактори за сърдечносъдови заболявания.
Било е известно, че наситените мазнини в храната привидно повишават донякъде LDL (поне в краткосрочен план – за няколко месеца). След това се появили лекарства, наречени статини (понижаващи холестерола медикаменти), които се оказало, че понижават и LDL, и риска за инфаркт при сърдечноболните.
Изведнъж станало извънредно доходно да се препоръчва да се контролират кръвните липиди, за да се продават лекарства за тях. Само през 2007 г. продажбите на Lipitor на Pfizer са били на стойност цели 90 милиарда крони и това е най-доходният медикамент в света.
Следователно сме се озовали в извънредно доходна ситуация за мнозина, притежаващи огромни ресурси, които искат да попречат на промяната в статуквото.
Въпросът е дали това (и добрата стара гордост) не са причина вниманието все още да бъде съсредоточено изцяло върху намаляване на всякакъв LDL, за да се избегне рисков холестеролов профил. А по-нови изследвания показват, че LDL се състои от частици с различна големина. Големите „пухкави” LDL-частици не изглеждат особено опасни. И въпреки това те се отчитат най-много в стойността на LDL, защото са най-едри, а обичайната стойност на LDL е просто оценка на количество.
Ето по-пълно изображение:

Вляво (нискомазнинно хранене с излишък от бързи въглехидрати): „метаболитната дислипидемия” (нарушението в кръвните липиди), което е свързано с риск за сърдечносъдови заболявания: много дребни, плътни LDL-частици, които лесно гранясват, намалено количество предпазващ HDL-холестерол и опасно високи триглицериди.
Вдясно (нисковъглехидратно хранене): разпределение, предполагащо нисък риск за сърдечносъдови заболявания от гледна точка на статистиката.

Обобщение

Големите, безвредни, „пухкави” LDL-частици и „добрият” HDL се повишават от наситени мазнини в храната.
Ироничното е, че дребните, плътни, опасни LDL-частици се отчитат в по-малка степен в обичайно изследваната стойност на LDL, точно защото са дребни. Те се повишават предимно от въглехидрати в храната.
За фармацевтичните фирми е много по-доходно да продават скъпи лекарства на всички с повишена стойност на LDL, вместо да продават само на онези, при които има доказана полза от тях. А техният брой вероятно е значително по-нисък от общия брой на хората, които приемат такива лекарства днес.
Ироничното е, че самата причина мазнините, а след това и наситените мазнини, да бъдат обявени за опасни, е, че повишават LDL и общия холестерол! Вече знаем, че това повишение е под формата на едри LDL-частици, които не изглеждат пряко рискови, а също и под формата на HDL, който дори предпазва.
Когато намалим приема на мазнини с храната според тези препоръки, обикновено добавяме бързо разграждащи се въглехидрати, за да се заситим. Те повишават нивата на дребните, опасни LDL-частици, които не се отчитат в голяма степен при обичайно изследване на LDL, а също така намаляват едрите, безобидни LDL-частици и понижават нивото на предпазващите HDL-частици. Така можем леко да понижим общия холестерол и стойностите на LDL при изследване, но точно с онова разпределение, което изглежда, че повишава риска за сърдечносъдови заболявания!
Следователно консумацията на по-малко мазнини и повече въглехидрати води до понижение на добрия HDL-холестерол и повишение на опасните триглицериди. Триглицеридите, както споменахме по-горе, се извеждат от черния дроб под формата на VLDL-частиците, които с течение на времето се смаляват и се превръщат в LDL. Тези LDL-частици се смаляват все повече и повече, докато не бъдат усвоени. Високи нива на триглицеридите означават, че е налице тенденция за образуване на по-голям брой дребни, опасни LDL-частици.

Гордост и ограничено мислене

Днес е доста добре известно как стоят нещата. Тези зависимости не са противоречиви сред изследователите на холестерола. Проблемът е, че тези знания противоречат на предишните препоръки. Та нали те са били да се храним нискомазнинно. Много авторитети в медицината със сигурност не искат да признаят (дори и пред себе си?), че през всички тези години са грешали.

Пари

Фармацевтичните фирми не искат да се откажат от голяма част от гигантския си пазар за медикаменти в тази област. А големите производители на хранителни стоки не желаят намаляване на продажбите на всички много доходни нискомаслени продукти. Резултатът е, че тези нови знания, естествено, не са разпространени и така от всички възможни страни се противоречи на разпространението им.

Опасно ли е да се приема холестерол с храната?

Често се казва, че трябва да избягваме да приемаме прекалено много холестерол с храната, например от яйцата. Яйченият жълтък е най-богатата на холестерол храна, която ни е известна – всичкият този холестерол явно е необходим, за да се изградят всички клетки на едно пиле.
Така и не е било доказано, че прием на по-малко холестерол с храната води до по-добро здраве. Също така не е установено, че понижаващите усвояването на холестерола в червата лекарства (като Ezetrol) имат положителен ефект върху здравето.
Установено е, че приблизително 80% от холестерола, от който се нуждае организмът, се произвежда от самия него, най-вече в черния дроб. Ако приемаме по-малко холестерол с храната, организмът произвежда повече. Ако приемаме повече с храната, организмът произвежда по-малко. Следователно холестеролът в храната играе незначителна роля и вероятно няма причина да се тревожим за количеството, което приемаме.

И така: яжте колкото яйца искате. Най-вероятно те са само хранителни и полезни.

Как се тълкуват стойностите на холестерола?

Ако сте здрави, рядко има достатъчно основателни причини да проверявате стойностите на холестерола си, освен от любопитство. За съжаление всичко често завършва с това, че ви предлагат да приемате медикамент без доказана полезност, но със странични ефекти.
Ако се тревожите от измерените стойности на холестерола в кръвта ви, прочетете частта „Прост анализ на риска” малко по-надолу.

Различните стойности на холестерола

Общ холестерол. В повечето случаи доста лош критерий за риск, ако се разглежда самостоятелно. Често се препоръчва стойността да бъде под 5,0 - това важи всъщност само за хора с вече установени сърдечносъдови заболявания. За иначе здрави хора това е неправилен критерий за лечение – 70% от шведите на възраст между 30 и 50 години имат по-висока стойност, както и 90 – 95% от шведите над 50-годишна възраст.
· Труден за тълкуване и с ограничена полезност, ако не се свърже с останалите елементи от холестероловия профил.
Триглицериди. Препоръчителни са ниски стойности. Високите стойности най-често се дължат на висок прием на въглехидрати. Над 1,7 е лошо, това е признак за метаболитен синдром и означава повишен риск за сърдечносъдови заболявания. Повечето, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, имат много ниски стойности, моята беше 0,5.
· Препоръчителни са ниски стойности. Трябва да бъдат поне под 1,7 приблизително.
HDL: препоръчителна е висока стойност, естествените мазнини повишават HDL. Ниските стойности водят до повишен риск за сърдечносъдови заболявания, високият прием на въглехидрати понижава HDL. Под 1,0 (за мъже) или 1,3 (за жени) е лошо и също е признак за метаболитен синдром. Повечето, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, имат високи стойности, моята беше 1,8.
· Препоръчителни са високи стойности. Стойността трябва да бъде поне над 1,0 (за мъже) или 1,3 (за жени) приблизително.
LDL: Често се препоръчва стойността да бъде под 3,0. Но това е сложна за тълкуване стойност. Както обсъдихме по-горе, LDL се състои от частици с различни размери, от които опасни са дребните. Ниска стойност на триглицеридите (и висок HDL) показва, че по-голямата част от LDL вероятно се състои от безобидни едри частици – тогава по всяка вероятност е възможно стойността на LDL да бъде значително по-висока без повишен риск. Висока стойност на триглицеридите (и нисък HDL) показва, че е налице значително по-голям брой от дребните, по-опасни LDL-частици. Като цяло изглежда, че поради технически причини при анализа стойността на LDL често се завишава, когато триглицеридите са под 1,1 (което е обичайно при нисковъглехидратно хранене) – източници за справка 1, 2.
· Трудна за тълкуване стойност и с ограничена полезност, ако не се свърже с останалите елементи от холестероловия профил.
Общ холестерол/HDL: препоръчителна е ниска стойност - под 6. Ако търсим един-единствен показател от традиционния холестеролов профил за риск за сърдечносъдови заболявания, е установено, че това е най-добрият критерий. Това съотношение има много по-голяма прогнозна стойност от общия холестерол, LDL и дори от триглицеридите. По-сигурен показател е дори от съотношението LDL/HDL, което се използва понякога. Нисковъглехидратното и високомазнинно хранене често подобрява тази стойност, моята собствена беше 2,3.
· Най-сигурен показател за риск. Препоръчителни са ниски стойности. Трябва да бъде поне под 6, още по-добре под 5, а най-добре под 4.
Въпреки че стойностите на отделен човек всъщност нямат кой знае какво значение, споменавам и своите по-горе, след като дълго време консумирам голямо количество мазнини и много малко въглехидрати.Още за резултатите от кръвните ми изследвания.

Прост анализ на риска

Резултатите от холестероловия профил са трудни за тълкуване и ако се гледа само общият холестерол или LDL, съществува висок риск от ненужно медикаментозно лечение. Нещо, което се насърчава горещо от фармацевтичната промишленост.
Ако голяма част от холестерола е „добрият” (HDL), е възможно да имаме значително по-висока обща стойност без увеличение на риска от статистическа гледна точка.
Ето едно по-просто и по-уместно правило за онези от вас, които не са сърдечноболни:



1.Вземете стойността на общия си холестерол и я разделете на стойността на HDL. Ако имате общ холестерол 8,0 и HDL 2,0, се получава резултат 4,0.
2. Ако резултатът е под 5, можете да бъдете спокойни: всичко с холестерола ви е наред.
3. Ако стойността е по-висока, особено ако е над 6, има основания да помислите за промени в начина на живот. Тогава изследването може да се повтори, може би дори веднъж на шест месеца. Ако в дългосрочен план резултатите не се подобрят, може по изключение да се обмисли възможността за медикаментозно лечение.
Ако вече имате диагностицирано сърдечносъдово заболяване (ангина пекторис, инфаркт), се целят още по-добри стойности. Тогава може да бъде оправдан прием на понижаващи кръвните липиди медикаменти. В такъв случай обсъдете това с лекаря си.
Хората, които не страдат от сърдечносъдови заболявания, рядко имат особена полза от медикаменти за понижаване на холестерола. Но лечението може да доведе до странични ефекти като мускулни болки, мускулна слабост и влошен полов живот.

Кръвните изследвания на бъдещето - аполипопротеините

Както обсъдихме по-горе, представлява проблем, че най-опасните кръвни липиди – дребните, плътни LDL-частици – не се отчитат в голяма степен при обикновен холестеролов профил. За щастие има много добро решение. Всяка LDL-частица съдържа компонент от протеин, наречен аполипопротеин В. Всяка НDL-частица пък съдържа компонент от протеин, наречен аполипопротеин А1.
Може да се измери тяхното количество и така да се установи БРОЯТ LDL-частици. Така опасните дребни, плътни LDL-частици се отчитат в много по-голяма степен в получената стойност.
Обичайният начин за анализ на този резултат е да се вземе стойността на LDL и да се раздели на стойността на HDL. Това изследване се нарича ApoB/ApoA1 или ”съотношение между аполипопротеините”. Установено е, че това е най-доброто изследване на кръвните липиди за прогнозиране на риска от сърдечносъдово заболяване - по-добро от всички стойности в стария холестеролов профил.

Препоръчително съотношение между аполипопротеините

Изследването „съотношение между аполипопротеините” обикновено показва стойност под 1,5. Колкото по-ниска е стойността, толкова по-добре. Предложени са следните граници, със сигурност до известна степен произволно:

Мъже:

· Под 0,7 = много добре
· 0,7 – 0,9 = добре
· Над 0,9 = повишен риск

Жени:

· Под 0,6 = много добре
· 0,6 – 0,8 = добре
·  Над 0,8 = повишен риск
Хора с установено сърдечносъдово заболяване трябва да имат колкото е възможно по-добро съотношение между липопротеините, за да се намали рискът от рецидив.
Означава ли „повишен риск”, че и здравите задължително се нуждаят от лечение?
Не. Първоначалното лечение е промяна в начина на живот. Ако това не е достатъчно в дългосрочен план (в рамките може би на половин до една година) и са налице други рискови фактори за сърдечносъдово заболяване, може да се обмисли възможността за лечение със статини.
Лечението със статини носи риск за странични ефекти (най-често мускулни болки или слабост), затова е по-добре, ако човек може да постигне добри стойности на кръвните липиди по друг начин.
Нисковъглехидратното високомазнинно хранене вероятно в повечето случаи ще доведе до отлична стойност, особено в дългосрочен план.
При мен самия съотношението между аполипопротеините беше 0,37. 55-годишен мъж, хранил се нисковъглехидратно и високомазнинно в продължение на пет години, ми разказа, че стойността му била 0,25. Ако е вярно, това е най-ниската/най-добрата стойност, за която съм чувал.
Схемата по-долу показва статистическото повишение на риска за инфаркт (МІ – инфаркт на миокарда) при различни съотношения:

Какво означава това на практика?

Не трябва да се паникьосваме, ако кръвните ни липиди не са перфектни. При най-доброто изследване - ApoB/ApoA1 – разликата в риска за сърдечносъдови заболявания между онези, които имат най-висока стойност, и онези, които имат най-ниска (в децили, т.е. десети части), е приблизително четири пъти. Разликата между прилична и леко повишена стойност е може би само 1,5… Средната стойност на ApoB/ApoA1 в различните групи можете да откриете най-долу в горната схема.

Статини (понижаващи кръвните липиди медикаменти) или по-малко въглехидрати?

Това е още една интересна гледна точка по въпроса. "Статини" се наричат най-масовите медикаменти за понижаване на кръвните липиди (напр. Simvastatin, Lipitor). Действието им е да блокират действието на ензима, който изгражда холестерола в организма. Както споменахме по-горе, около 80% от холестерола в организма е новообразуван, а само една малка част се приема с храната. Интересното е, че градивният елемент за производството на холестерол е глюкозата ("гроздова захар"), т.е. кръвната захар.
Ензимът, който контролира скоростта на образуването на холестерол в организма, носи сложното наименование HMG-CoA-редуктаза(3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А-редуктаза) или HMGR. Статините забавят работата на този ензим. Тогава в клетките се образува по-малко холестерол. Това може да доведе до недостиг на холестерол в клетките, при който те трябва да прибягнат до втората си възможност – вместо това да извлекат холестерола от кръвта. Това става чрез образуване на по-голямо количество от един белтък, който се нарича LDL-рецептор, който се вгражда във външната мембрана на клетката. Както можете да се досетите, след това LDL-частиците от кръвта се захващат за LDL-рецептора на клетката. Впоследствие клетките чисто и просто поемат LDL-частицата заедно със съдържанието й от холестерол.
Следователно действието на статините е, че предизвикват недостиг на холестерол в клетките, при което те поемат повече холестерол под формата на LDL от кръвта. Тогава нивото на LDL в кръвта намалява, дори и дребните, плътни, опасни частици.
Причината да намирам това за особено вълнуващо е, че с помощта на храненето може да се постигне естествено наподобяване на действието на статините. Изграждащият холестерола елемент, както казахме по-рано, е глюкозата, т.е. кръвната захар. Когато кръвната захар е прекалено висока, нивата на хормона инсулин в кръвта също се повишават. Това сигнализира на HMGR, че е време да се образува още холестерол. Не е толкова учудващо, че организмът е достатъчно интелигентен, за да се възползва, когато има толкова много градивен материал.
Консумацията на захар и други въглехидрати кара кръвната захар и инсулина да се повишат. Тогава организмът, с помощта на HMGR, образува много холестерол. В такъв случай не е необходимо клетките да поемат толкова голямо количество холестерол чрез LDL-рецептора, при което LDL-частиците могат да циркулират по-дълго в кръвта. Тогава се повишава количеството LDL-частици в кръвта, които успяват да се свият до малки, плътни, опасни LDL-частици. А те пък в дългосрочен план повишават риска за сърдечносъдови заболявания. Точно както е установено в проучвания, както споменахме по-горе.

Първо решение

Един вариант за решение на този проблем е да се приемат статини - понижаващи кръвните липиди медикаменти, които донякъде произволно потискат производството на холестерол в клетките. Някои смятат, че статините имат и друг, непознат механизъм на действие, който е общо противовъзпалителен, което намалява риска от сърдечносъдови заболявания. Това би могло да бъде именно намаляването на дребните, плътни LDL-частици. Причината е, че те лесно се окисляват и след това могат да увредят вътрешността на кръвоносните съдове, което може да доведе до възпалителни процеси.

Второ решение

Но може би има по-естествено решение на проблема? Консумацията на по-малко захар и други въглехидрати води до по-ниски нива на кръвната захар и инсулина. Тогава активността на HMGR намалява и организмът произвежда по-малко собствен холестерол. Така се получава сходен ефект – клетките поемат повече LDL-частици и количеството дребни, плътни, опасни LDL-частици в кръвта намалява по същия начин!
Според мен следователно съществуват два начина да се избегне опасно нарушение в кръвните липиди: Да се приема неестествено количество захар и въглехидрати и да се компенсира ефектът им върху кръвните липиди чрез прием на статини. Или по начало да не се консумират толкова много захар и въглехидрати. Второто решение има две предимства: избягват се страничните ефекти от статините, както и други негативни ефекти от високата кръвна захар и високия инсулин (напълняване и др.)
Но обърнете внимание, че за много хора, които вече имат установено сърдечносъдово заболяване и влошени стойности на кръвните липиди, може да бъде необходимо да прибягнат и до двете решения едновременно (статин ПЛЮС намален прием на въглехидрати), за да поддържат нисък риск. С времето, ако нарушението на обмяната намалее достатъчно, такива хора биха могли евентуално в бъдеще да спрат приема на статини. Това би било възможно, ако стойностите на кръвните им липиди въпреки това останат много добри – за предпочитане при измерване чрез най-доброто изследване ApoB/ApoA1… Още по въпроса по-долу.
Андреас Енфелт, лекар, специалист по обща медицина
www.Kostdoktorn.se

Допълнително четиво

Медикаментозно лечение при повишен холестерол – има ли доказана полза от него за вас?
Метаболитен синдром – нарушението в кръвните липиди често е част от по-мащабно смущение в организма.
Все още ли се чудите дали мазнините и в частност наситените мазнини водят до влошаване на кръвните липиди? Съвременната наука не подкрепя това твърдение. Ето още малко информация, която сочи обратното:
· Мащабно двегодишно проучване, резултатите от което са публикувани на 17.07.2008 г., показва най-добри стойности на кръвните липиди при спазвалите диетата на Аткинс (нисковъглехидратна с много наситени мазнини), а най-лоши при групата, спазвала нискомазнинна диета.
· Още проучвания по въпроса можете да намерите тук.
· А екстремен пример намираме в лицето на масаите. Те консумират повече мазнини, в частност наситени, от всички други народности по света, но имат много добри стойности на холестерола.
· Интересно интервю, включително с Роналд Краус, мастит учен, изучаващ холестерола от няколко десетилетия. Още за риска, свързан именно с дребните, плътни LDL-частици.
Връзки:
Женски пол? Висок HDL? Може би няма смисъл да се тревожите за холестерола си:
· Интересна статия от Лекарския бюлетин от 2006 г. за това, че преди всичко жените с висок общ холестерол вероятно най-често биват лекувани ненужно с понижаващи холестерола медикаменти, без доказана полза за здравето. Ако освен това имат висок HDL (което е обичайно), изобщо не е задължително рискът им за сърдечносъдово заболяване да е повишен.
Още за холестерола:
· Медикаменти за нормални стойности на холестерола
· Как от Becel подвеждат здрави хора да купуват продуктите им
Всички статии в блога за холестерола и статините
За това защо съотношението между аполипопротеините превъзхожда стария холестеролов профил като сигурен, лесен метод за оценка на риска. Няколко статии от Лекарския бюлетин, като се започне от най-новите:
· Аполипопротеините- по-добри показатели за риск от стандартните липиди PDF (септември 2007)
· Определяне на съотношението между аполипопротеините: важно средство за превенция и лечениена сърдечносъдови заболявания PDF (май 2007)
· По-добре е в клиничната практика да се измерват аполипопротеините отколкото традиционнителипиди (март 2006)
· Аполипопротеините- по-добри показатели за риска за сърдечен инфаркт (март 2004)

Проучвания

Интервенционните проучвания показват, че нисковъглехидратното хранене („въпреки” по-големия прием на наситени мазнини) във всяко проучване води до по-висок HDL и по-ниски триглицериди, т.е. подобрява точно метаболитната дислипидемия.
Изглежда, че нисковъглехидратното хранене може бързо да коригира метаболитната дислипидемия, още преди да се постигне евентуално намаляване на теглото:
Feinman RD, Volek JS. Low carbohydratediets improve atherogenic dyslipidemia even in the absence of weight loss. Nutr Metab (Lond). 2006 Jun 21;3:24.
Размер на LDL-частиците
Нискомазнинното хранене води до по-голям брой дребни, плътни LDL-частици отколкото богатото на мазнини хранене:
Krauss RM, et al. Low-density-lipoprotein subclasses and response to a low-fat diet in healthy men. Am J Clin Nutr. 1995 Aug;62(2):478S-487S.
Колкото по-ниска е стойността на триглицеридите, толкова по-едри са LDL-частиците (и толкова по-висока е стойността на HDL):
McNamara JR, et al. Change in LDL particle size is associated with change in plasma triglycerideconcentration. Arteriosclerosis and Thrombosis, Vol 12, 1284-1290.
Триглицериди
Измерените на гладно триглицериди се понижават бързо при нисковъглехидратно хранене и постепенно се понижават и постпрандиалните стойности на триглицеридите. Или поне с допълнителен прием на омега-3:
Съотношението между аполипопротеините и другите критерии за риск
Съотношението между аполипопротеините е по-надеждно от другите компоненти на холестероловия профил за оценка на риска за сърдечносъдови заболявания (включително за шведи според Walldius et al):
Изглежда, че съотношението между аполипопротеините има впечатляваща линейна връзка с риска за сърдечносъдови заболявания:
При липса на съотношение между аполипопротеините, съотношението холестерол/HDL е значително по-добър критерий за риска, отколкото общият холестерол.
Статини за здрави хора?
Статини не трябва да се приемат често или дори никога от хора без доказано сърдечносъдово заболяване. Минимално пониженият риск от сърдечносъдово заболяване едва ли компенсира риска от странични ефекти (мускулни болки, диабет, влошени интелектуални способности и др.):
Taylor F, et al. Statins for the primary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic Reviews 2011, Issue 1. Art. No.: CD004816. DOI: 10.1002/14651858.CD004816.pub4.
Cholesterol Treatment Trialists’ (CTT) Collaborators.The effects of lowering LDL cholesterol with statin therapy in people at low risk of vascular disease:meta-analysis of individual data from 27 randomised trials.The Lancet - 17 May 2012. DOI: 10.1016/S0140-6736(12)60367-5
Redberg, RF, et al.Healthy Men Should Not Take Statins.JAMA 2012;307(14):1491-1492.

Приложения

Чуждестранни мерни единици за холестерол: в много други държави стойностите на холестерола се посочват в mg/dl вместо в mmol/L, както в Швеция. За да конвертирате общия холестерол, HDL или LDL от mg/dl в mmol/L, разделете на 39. Стойността на триглицеридите се разделя на 89.

Послеслов

След като сте прочели всичко това, е възможно да знаете повече от лекаря си в някои области. В такъв случай се опитате да се държите любезно с него. Лекарите правят всичко по силите си и имат добри намерения. Дори и онези, които искат да ви предпишат статини само за „леко повишен” общ холестерол или LDL.
Лекарите просто не могат да знаят всичко за всичко, особено що се отнася до новостите. Освен това фармацевтичната промишленост от десетилетия е усъвършенствала методите си за все по-дискретно упражняване на влияние върху предписанията им. Затова бъдете снизходителни. Не винаги е лесно да бъдеш лекар.

Автор: д-р Андреас Енфелт (Andreas Eenfeldt)
Превод от шведски Анелия Петрунова
Публикувано от в
Етикети: ,