Основни моменти от книгата на д-р Брода Барнс „Hypothyroidism: The Unsuspected Illness“

Днес искам да представя една книга, която отдавна исках да прочета - "Hypothyroidism: The Unsuspected Illness" (Broda Barnes). Тя се е превърнала в своеобразна библия за много пациенти с хипотиреоидизъм и за лекарите с по-нестандартно мислене. Но за съжаление, все още трудът на д-р Барнс и достигнатите от него заключения са непознати за повечето лекари.

 

 

В книгата си д-р Барнс споделя опита си от лечението на хиляди пациенти в продължение на няколко десетилетия, както и заключенията от аутопсиите на множество пациенти в Грац (Австрия). Собствените му наблюдения от работата с пациентите в комбинация с находките от аутопсиите и стари, забравени проучвания, показват, че множество състояния, които медицината приписва на други причини и лекува по друг начин, всъщност много често са просто следствие от хипотиреоидизма и лечението им е с щитовидни хормони.

По-долу обобщавам основните наблюдения, които споделя:

Ø Според ББ около 40% от американците през 70-те са имали хипотиреоидизъм, т.е. понижен метаболизъм, с всички последствия от това. Проучванията му показват, че в миналото хората с понижен метаболизъм са умирали по-често от заразни болести, поради което много от тях не са успявали да се размножат. Днес, след като и туберкулозата, която ги е убивала често в миналото, се лекува, и едрата шарка е изкоренена благодарение на ваксината, хората с такива гени успяват да предадат гените си на поколенията и доживяват до по-напреднала възраст, когато се проявяват някои характерни заболявания;

Ø ББ диагностицира пациентите си по 2 критерия: базалната температура и симптомите; кръвните изследвания често не показват отклонение въпреки ясната клинична картина и понижената базална температура;

Ø Базалната температура се измерва с живачен термометър (или с галиев в днешните условия), който се изтръсква от вечерта и се поставя до леглото. На сутринта, веднага  след събуждането и преди ставане или прием на храна/вода, термометърът се поставя под мишницата и се изчаква 10 минути. Ако покаже по-малко от 36,6^оС, метаболизмът е забавен, т.е. съществува висока вероятност за хипотиреоидизъм. Ако е над 36,8^оС, метаболизмът е ускорен и е възможно пациентът да е с хипертиреоидизъм (или температурата е повишена по друга причина, например заради инфекция). Жените във фертилна възраст трябва да мерят температурата си между първия и третия ден от цикъла за най-голяма точност;

Ø Умората е един от често срещаните признаци на хипотиреоидизъм, както и един от симптомите, които насочват към това заболяване;

Ø Мигрените също могат да са симптом на хипотиреоидизъм. В практиката си ББ лекува много такива случаи. Единственото, което е необходимо за облекчаването или пълното им елиминиране в много случаи, е лечение с щитовиден хормон;

Ø Депресията също може да е признак на хипотиреоидизъм (както и хипохондрията – хипохондриците често се оказват с понижена функция на щитовидната жлеза), а също и поведенческите проблеми при децата, включително хиперактивността;

Ø Повишената болнавост при децата и възрастните (разболяват се често от вирусни инфекции и по-често развиват усложнения), особено прекарана пневмония веднъж или няколко пъти през живота, също е признак за наличие на понижена щитовидна функция;

Ø Хипотиреоидизмът може да се прояви и под формата на кожни заболявания, особено акне, екземи, циреи, но също и някои случаи на псориазис и лупус;

Ø Менструалните нарушения (нередовен цикъл, болезнена и/или обилна менструация), както и инфертилитет, спонтанни аборти, прееклампсия често се оказват следствие от хипотиреоидизъм и се коригират именно с щитовидни хормони. По този начин могат да се избегнат и много хистеректомии;

Ø Повишеното кръвно налягане също може да е причинено от хипотиреоидизъм. Сред пациентите на ББ почти всички хипертоници са се повлияли добре от хормоналната терапия, без да са необходими други медикаменти;

Ø Инфарктите (т.е. атеросклерозата) също може да се дължат на хипофункция и да се предотвратят с терапия с щитовидни хормони. Ако в миналото хипотиреоидните са умирали в по-ранна възраст от заразни болести, след 1945 г., когато антибиотиците започват да се изпозват масово, много от тях успяват да създадат поколение  и да доживеят до по-късна възраст, когато съществува възможността да получат инфаркт. Д-р Барнс провежда проучване с продължителност 20 години и с 1569 пациенти на хормонална терапия, всеки от които е проследен в продължение на минимум 2 години. В края на проучването броят на инфарктите е само 4 – неколкократно по-малко, отколкото би могло да се очаква на базата на статистиката;

Ø Повишеният холестерол също често е признак за хипотиреоидизъм и се нормализира с терапия с щитовидни хормони;

Ø Ревматоидният или ювенилният артрит също може да са проява на хипотиреоидизма и да се коригират с хормонална терапия, евентуално в комбинация с ниска доза кортизон. Терапията с щитовидни хормони може да е от полза и при подагра и/или повишени нива на пикочната киселина;

Ø Според ББ усложненията на диабета не са причинени от високите нива на кръвната захар, а от атеросклероза, а тя се коригира успешно с щитовидни хормони. ББ дори наблюдава възникване на усложненията още преди да се постави диагнозата диабет. Същата терапия може да е полезна и при преддиабетно състояние (което често се характеризира с хипогликемии), включително да се предотврати развитието на диабет. А при диабетиците терапията с щитовидни хормони помага за контрола на кръвната захар;

Ø Според ББ белодробният емфизем, както и ракът на белия дроб, също може да са последствия от хипотиреоидизъм. Много от пациентите с туберкулоза в миналото са имали и рак на белия дроб, а туберкулозата засяга по-често хипотиреоидните, отколкото хората с нормален метаболизъм. А тъй като туберкулозата вече се лекува и хипотиреоидните често доживяват до напреднала възраст, това е предпоставка за развитие на емфизем или рак;

Ø Терапията с щитовидни хормони е от значение и за коригиране на затлъстяването. Но д-р Барнс подчертава и ролята на нисковъглехидратното и високомазнинно хранене. Това, с което не съм съгласна, е значителната калорийна рестрикция, която е препоръчвал на пациентите си. Вече се знае, че ако продължително време се поддържа толкова нисък калориен прием, метаболизмът се понижава. Може би при неговите пациенти това понижение е било компенсирано от хормоналната терапия. Също така ББ подчертава, че високобелтъчното хранене (напр. по Дюкан) понижава щитовидната функция и не се препоръчва;

Ø Терапията с щитовидни хормони може да бъде от полза и на хората в напреднала възраст за избягване на дегенеративните промени и подобряване на качеството на живота;

Ø ББ препоръчва комбинираната терапия с Т4 и Т3 в съотношение 4:1. Започва се с ниска доза и на всеки 2 месеца се проследява състоянието на пациента, като дозата се увеличава до елиминиране на симптомите. Базалната температура обикновено (макар и невинаги) също се нормализира вследствие на лечението. Ако температурата се повиши над 36,8 градуса, това може да означава, че дозата е прекалено висока. За повечето възрастни необходимата доза е между 2 и 4 грана, т.е. между 76 и 152 мкг Т4 и между 18 и 36 мкг Т3.

 

Книгата на Брода Барнс: https://www.amazon.com/Hypothyroidism-Unsuspected-Illness-Broda-Barnes/dp/069001029X

 

Ревюто ми за нея в Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/3493993384?book_show_action=false&from_review_page=1

Ревю на книгата на д-р Малкълм Кендрик "Голямата измама с холестерола"

Почитателка съм на д-р Кендрик от години. Харесвам неговия аналитичен ум, страстта му да подлага всичко на съмнение и да не се спира пред нищо, докато не открие истината, а харесвам и чувството му за хумор. Натъквала съм се на блога му и намирам статиите за изключително полезни, въпреки че не съм имала търпението да изчета серията за причините за сърдечно-съдовите заболявания. Затова вместо тази серия, реших да прочета книгата му и да разбера как разнищва хипотезата за връзката между храненето и сърдечните болести (сещате се, цялата тази глупост, че наситените мазнини повишават холестерола, който се озовава в плаките и така запушва артериите и именно това причинява сърдечно-съдовите заболявания). Книгата не е много дълга и е доста добре написана, със същото чувство за хумор, което толкова харесвам у д-р Кендрик. Първата половина е посветена на опровергаване на хипотезата за връзката между ССЗ и храненето. Д-р Кендрик се справя много убедително с тази задача. И не, не трябва да се тревожите за приема си на наситени мазнини и нивото си на холестерол.

Втората половина е посветена на същинската причина за ССЗ според д-р Кендрик – а тя е стресът, както физическият, така и психосоциалният. Най-напред артериите се увреждат например от високо кръвно налягане, високи нива на кръвната захар или инсулина. Стресовите фактори водят до дисрегулация на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези и именно това – тази дисрегулация причинява ССЗ. Ако се чудите какво по-точно защитава донякъде жените, не е естрогенът им, а друг аспект на женската физиология – жените произвеждат по-малко кортизол в състояние на стрес и като цяло реагират по-положително на стреса от мъжете, поради което обикновено жените получават по-рядко инфаркти и/или ги получават в по-напреднала възраст от мъжете.

Дадох 4 звезди на книгата – единствената причина е, че ми се искаше д-р Кендрик да разгледа по-подробно храненето, метаболитния синдром и т.н. (все пак споменава хипертонията, хиперинсулинемията и високата захар като причини за увреждане на артериите). Но явно ще трябва да прочета неговата (ужасно дълга) серия от статии за причините на ССЗ. В края на краищата, книгата е публикувана през 2007 г., т.е. преди 12 години. Със сигурност д-р Кендрик вече има какво още да каже по темата. Но благодаря, че направихте холестероловата хипотеза на пух и прах, д-р Кендрик. Книгата ви ми хареса. 

А ето и адреса на сайта на д-р Кендрик: https://drmalcolmkendrick.org/

Солта и защо тя ни е толкова необходима

Солта и защо тя ни е толкова необходима

(по книгата на Джеймс Диниколантонио The Salt Fix)

            В книгата си The Salt Fix Джеймс Диниколантонио, доктор по фармация, е събрал данни от множество научни изследвания, които подкрепят схващането му, че съвременният човек се нуждае от повече, а не от по-малко сол в храната си. Доскоро официалните препоръки неизменно бяха да ограничаваме приема си на сол, като се посочваше горна граница за прием на натрий от 2,3 грама на ден, а за хората над 50-годишна възраст, афроамериканците и страдащите от сърдечно-съдови заболявания и диабет – 1,5 грама на ден. (За ориентир трябва да се посочи, че 100 грама сол съдържат 38 – 39 грама натрий.) Но от няколко години се наблюдава нова тенденция сред учените, които изследват солта и влиянието й върху човешкото здраве (сред тях можем да посочим както д-р Джеймс Диниколантонио, така и покойния д-р Робърт Хийни, ендокринолог, известен още като специалист по остеопороза и експерт в областта на витамин D). Въз основа на всички съществуващи данни те са установили, че оптималният прием на натрий варира от 3 до 6 грама на ден. Статистиката показва също така, че ако следваме инстинктите си, приемът на повечето от нас попада в тези граници. Затова пък ограничаването на солта всъщност може да бъде много опасно за здравето ни.

            През последните години (или дори десетилетия) сред учените все повече се чуват мнения против някои разпространени митове за здравословното хранене. Вече са много специалистите, които, отново на базата на данните от множество публикации, са на мнение, че например наситените мазнини и холестеролът в храната не са вредни, дори точно обратното. По същия начин солта дълго време е била обявявана за опасна, но вече са налице достатъчно данни, които оборват това твърдение.

            Защо солта е недолюбвана от учените? Защото се смята, че повишава кръвното налягане. Да, но данните, а и практиката показват, че влиянието й върху кръвното налягане на повечето хора е минимално. Дори сред хипертониците само около половината са чувствителни към натрия (т.е. кръвното им налягане се повишава леко от консумация на по-големи количества сол). За сметка на това дори много строгата безсолна диета води едва до незначително понижение на високото кръвно налягане, затова не може да бъде надежден начин за борба с това състояние. Но какво показват още проучванията? При понижен прием на сол, в организма се отделят хормони (основният е алдостерон), които действат малко или много като стресовите хормони, защото предназначението им е да ни помогнат да избегнем шоковото състояние, което би настъпило от спада в кръвното налягане при нисък прием на натрий. Стига се до намаляване на еластичността на кръвоносните съдове, т.е. те „се втвърдяват“, за да поддържат кръвното ни налягане и да му попречат да спадне прекалено много – това е необходим защитен механизъм за оцеляването ни. В такъв случай ползата от безсолната диета по отношение на хипертонията се оказва спорна.

            Но каква е всъщност причината за повечето случаи на повишено кръвно налягане в днешно време? Инсулиновата резистентност. А тя се получава вследствие на повишена консумация на захар (същинската „бяла отрова“) и други рафинирани въглехидрати. Затова е погрешно да ограничаваме солта, за да се справим с причиненото от инсулиновата резистентност високо кръвно налягане. Трябва да ограничим захарта и въглехидратите като цяло. Тогава се елиминира и влиянието на солта върху кръвното налягане.

            Друго състояние, при което солта леко повишава кръвното налягане, е хиперкортизолизмът, т.е. състоянието, в което много съвременни хора се намират поради силен стрес. Но когато се овладее стресът, проблемът с кръвното налягане се решава и солта престава да му влияе.

            Но съществуват и данни, че пониженият прием на сол също води до инсулинова резистентност или я влошава. Освен това ускорява пулса ни, а колкото по-висок е той, толкова по-висок е и рискът за сърдечни заболявания. Това е още една причина да не ограничаваме излишно приема си на натрий под формата на сол.

            Наистина съществуват популации, в които високият прием на сол се свързва и с повишена честота на инсултите. Но се оказва, че при тях по-вероятната причина е ниският прием на калий. Дори има данни за понижаване на броя на инсултите след увеличаване на приема на плодове, които са източници на калий.

            Нормализираният прием на сол (след продължително спазване на безсолна диета) води и до положителни промени в нивата на кръвните липиди и други рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания – понижават се общият холестерол, триглицеридите и LDL, пикочната киселина, повишава се HDL. Установено е дори, че резултатите при орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) се подобряват след повишаване на приема на сол, т.е. инсулиновата чувствителност се подобрява (направено е такова проучване дори с диабетици и резултатът е същият – повече сол означава по-добра инсулинова чувствителност).

            Също така се оказва, че солта може да бъде от полза в опитите за забременяване (установено е, че при популациите с нисък прием на сол фертилитетът е понижен), но и по време на бременността за понижаване на риска за прееклампсия. При бременните жени се наблюдава повишена загуба на натрий, поради което се активират защитни механизми, които могат да доведат по повишение на кръвното налягане. Затова допълнителният прием на сол е полезен за предотвратяване на този процес. Проучване от 1957 година установява, че колкото по-висок бил приемът на сол при бременните с признаци на прееклампсия, толкова по-бързо състоянието им се нормализирало и всички родили здрави деца на термина. (Любопитно е, че указанията към тях били да приемат не по-малко от 4 пълни чаени лъжички сол на ден – в храната или разтворена в портокалов сок.)

            Солта е от голяма полза и при спортистите, за да поддържат оптимална хидратация (приемът само на вода не е достатъчен).

            Хрущялите ни също се нуждаят от натрий, поради което страдащите от заболявания, свързани с износване на ставните хрущяли, също биха имали полза от повишен прием на сол.

            Много плашеща е и информацията, че ограничаването на солта повишава податливостта ни на зависимости - и наркотичните, но и толкова разпространената в днешно време зависимост към захарта. Затова Джеймс Диниколантонио предлага на хората, които не могат да издържат без сладки храни, да започнат да консумират повече сол.

            Разбира се, солта е и традиционен консервант, а когато консумираме храни с ниско съдържание на сол, рискът за развитие на болестотворни бактерии в тях е по-голям.

            Йодираната сол е и основният източник на йод за повечето хора, така че ако ограничават приема й, те намаляват и способността на щитовидната си жлеза да синтезира хормони, което пък довежда до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Установено е също, че с потта се отделя много йод, така че за хората с високо ниво на физическа активност е още по-важно да консумират йодирана сол, за да си набавят достатъчно йод. Д-р Диниколантонио споменава проучване в Индия, при което било установено, че половината изследвани спортисти били развили гуша (увеличаване на щитовидната жлеза заради недостиг на йод в организма).

            Разбира се, всички ние сме способни да се адаптираме към нисък прием на сол и съответно на натрий (въпреки че трябва да приемаме поне 300 мг натрий на ден, т.е. ¾ грама сол, за да оцелеем). Но това е стресово състояние за организма ни, което не бива да се поддържа дълго време, защото може да излезе извън контрол (все пак в днешно време източниците на стрес в живота ни не са един или два и е по-добре да не добавяме към тях и безсолното хранене).

            Повишеният прием на сол е от голямо значение и при хората, които ограничават приема си на въглехидрати, независимо дали спазват т.нар. кетогенно хранене, или просто се стремят да не консумират големи количества рафинирани въглехидрати. Когато консумацията на въглехидрати се понижи, спадат и нивата на инсулин в организма, а това води до повишена загуба на натрий с урината. Тази загуба трябва да се навакса, като се повиши приемът на сол до нива, по-високи от поддържаните преди началото на въглехидратната рестрикция.

            Не би било пресилено да кажем, че книгата на д-р Диниколантонио е революционна. Тя преобръща представите ни за един от най-очерняните елементи в храната ни, но предоставената информация е толкова убедителна (и неслучайно – подплатена е с данни от голям брой научни изследвания) и толкова разбираемо поднесена, че ще убеди и най-големия скептик. Разбира се, направено е уточнението, че страдащите от определени заболявания - хипералдостеронизъм (повишени нива на хормона алдостерон) и болест на Кушинг - трябва да се консултират със специалист, преди да увеличат приема си на сол. Но за повечето от нас важи съветът да увеличим, а не да намалим солта.

Използван източник: https://www.amazon.com/Salt-Fix-Experts-Wrong-Eating-ebook/dp/B01GBAJR9C