сряда, 17 октомври 2018 г.

Ревю на "Функционалният подход към хипотиреоидизма" на д-р Кенет Бланчард

Мисля, че допуснах грешка с тази книга - прочетох я едва след книгата на Барбара Лоухийд, така че ми се стори значително по-слаба, поне от гледна точка на реалната информация, която би ми била от полза (и с която не бях вече запозната). Вероятно трябваше да ги прочета в обратния ред - така щях да оценя книгата на д-р Бланчард повече, а след това тази на Барбара щеше въпреки това да ми остави страхотни впечатления.

Така или иначе, дадох 3 звезди на тази книга, въпреки че може би заслужава към 2,5. В нея открих само 3 неща, които биха могли да се окажат от полза:

1) Съотношението между Т4 и Т3 в размер приблизително на 98,5:1,5 , което д-р Бланчард препоръчва (и следващите от това ниски дози Т3, които предписва - средно 1,2 мкг) - все още съм доста скептична към този подход, но все пак той има 33 години практика като лекар.

2) Препоръката му Т4 да се приема заедно с вечерята с цел подобряване на съня (и да се избегне силният глад сутрин, когато Т4 се приема на гладно - при пациентите, при които това се наблюдава). И в този случай дългогодишният му опит с пациенти показва, че в повечето случаи това помага и само понякога се налага повишение на дозата заради по-лошо усвояване. Въпреки това ми е трудно да повярвам, че е прав (с оглед на съществуващите проучвания, които показват по-добра усвояемост при прием на гладно), но този подход си струва да се изпробва.

3) Жените с ПМС биха имали полза да приемат по-малко Т3 и повече Т4 през последната седмица до началото на менструалното кървене - това съм по-склонна да го вярвам.

Разбира се, не може да се отрече, че д-р Бланчард е от лекарите, които смятат, че хипотиреоидизмът се среща значителпо по-често, отколкото се предполага (приблизително при 20% от жените и 1-2% от мъжете). Такива лекари не гледат ТСХ, а ФТ4 и ФТ3 или често дори само симптомите, за да поставят диагноза и да предпишат щитовиден хормон, включително в ситуации, когато почти никой друг не би го направил - д-р Бланчард е предписвал Т4 (а впоследствие най-често и Т3) на жени с ПМС, на хора, на които им става лошо при пътуване, на бременни с киселини и умора, на пациенти с депресия или фибромиалгия, на хора, страдащи от ритъмни нарушения. (Между другото, той споделя, че сред пациентките му има учудващо малко жени с рак на гърдата, така че според него е възможно хипотиреоидизмът да е свързан и с рака на гърдата, може би заради връзката между щитовидните хормони и мелатонина и от друга страна - между мелатонина и рака на гърдата, затова и предписваната от него терапия действа превантивно.) Така че е достоен за уважение за това, че е мислел повече за качеството на живот на пациентите си и се е осмелил да се протиповопостави на стандартите за лечение.

Съжалявам, но за мен книгата не предложи почти нищо друго от полза, може би защото я прочетох, след като бях научила много от други източници. От друга страна, може би практикуващите лекари биха имали полза от описанието на подхода му, но аз все пак все още не съм убедена, че той е най-правилният.

Нещо друго, което ми остави лошо впечатление, беше снизходителният тон, който долових в начина на писане на д-р Бланчард, но той може да се обясни с факта, че вероятно е получавал много критика, след като се е опълчил на установената медицинска практика.

Книгата: https://www.amazon.com/Functional-Approach-Hypothyroidism-Traditional-Alternative/dp/1578263875
Ревюто на английски (в съкратен вид): https://www.goodreads.com/review/show/2539214095

вторник, 16 октомври 2018 г.

Ревю на "Utmarker" на Арне Дал

"Utmarker" är min första Arne Dahl-bok. Jag måste säga att jag blev riktigt imponerad av den. Det här är en utmärkt thriller, med en mycket originell och intressant historia och i synnerhet med flera oväntade händelseförlopp. Huvudpersonerna är ganska intressanta också, trots att de egentligen är klichéer - poliser som har varit med om något slags tragedi i sina liv och försöker bli av med minnena eller hämnas, eller helt enkelt hjälpa till att skipa rättvisa med sitt arbete. Det här är den vanliga typen av huvudperson i de flesta nordiska deckare man läser på senare år. Men jag har inget emot det, jag tyckte om dem.

Vad jag inte tyckte så mycket om var att fallet förblev delvis ouppklarat och historian uppenbarligen fortsätter in i nästa bok.

Ревю на "Мълчанието на белия град" на Ева Гарсия Саенс де Уртури

(на български по-долу)

"El silencio de la ciudad blanca" es la primera parte de una trilogía y también mi primer encuentro con la autora. Me recomendaron el libro hace un par de años, pero me había olvidado de él. Cuando a fines de agosto me enteré de que lo habían traducido al búlgaro y la traducción se acababa de publicar, me acordé de él, leí la sinopsis y vi que la la historia se desarrollaba otra vez en el País Vasco, como en la trilogía de Dolores Redondo. Y como los libros de Redondo me habían encantado, me decidí por éste también. Y no me ha decepcionado, todo lo contrario: es una historia muy original e interesante. Los personajes también son poco usuales y bastante interesantes. Sus historias personales me han emocionado y me gustaría saber cómo continuarán en las otras dos partes de la trilogía. También me ha encantado la parte sobre la historia y las tradiciones de Vitoria-Gasteiz, aunque Eva García Sáenz de Urturi no dedica tanto espacio a la mitología vasca, ni a la historia de la zona, como lo hace Dolores Redondo. Así que este libro (y probablemente toda la trilogía) es un representante más tradicional de la novela negra.

Lo único que no me gustó tanto es que los diálogos a veces suenan un poco artificiales, pero tal vez sea una impresión individual mía.

Total, recomiendo el libro y también me gustaría leer otros de Eva García Sáenz de Urturi.

***

"Мълчанието на белия град" e първата част от трилогия и първата ми среща с авторката. Книгата ми беше препоръчана още преди две години, но бях забравила за нея. Когато в края на август разбрах, че са я превели на български и току-що е излязла, си спомних за нея, прочетох анотацията и видях, че историята се развива отново в Баския, както в трилогията на Долорес Редондо. И понеже книгите на Редондо ми бяха харесали много, реших да прочета и тази. И не останах разочарована, напротив: историята е много оригинална и интересна. Героите също са необичайни и доста интересни. Личните им истории ме трогнаха и бих желала да разбера как ще се развият в другите две части от трилогията. Хареса ми и частта за историята и традициите на Витория-Гастейс, въпреки че Ева Гарсия Саенс де Уртури не отделя толкова внимание на баската митология, нито на историята на района, колкото Долорес Редондо. Така че тази книга (а вероятно и цялата трилогия) е по-типичен представител на криминалния роман.

Единственото, което не ми хареса толкова, е, че диалозите на моменти звучат изкуствено, но може би това е мое индивидуално впечатление.

С други думи, препоръчвам книгата и би ми било приятно да прочета и други книги на Ева Гарсия Саенс де Уртури.

Ревю на "A Column of Fire" на Кен Фолет

"A Column of Fire" is the third part in Ken Follett's Kingsbridge trilogy. For many readers the first part is the best one, but in my opinion "A Column of Fire" is just as good. While the first two parts are written following the same pattern, the third part breaks the mould to a certain extent - once again religion is at the heart of the story and there are strong and interesting female characters, but this time most of the action takes place outside of Kingsbridge - in Paris and London. The story is woven into the events that shape the 16th century of the history of England and France, most notably the struggle for power between catholicism and protestantism and the reign of queen Elizabeth I. This is yet another very long book, the story spans several decades of the 16th and the beginning of the 17th centuries, but it never gets boring and is well worth the reader's time. I have always found this period of English history quite fascinating, so Follett's book was not a disappointment, quite the contrary. I would definitely recommend it.

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Основни идеи от книгата на Барбара Лоухийд “Tired Thyroid: From Hyper to Hypo to Healing”



Основни идеи от книгата на Барбара Лоухийд
“Tired Thyroid: From Hyper to Hypo to Healing”

1)      Кортизол и щитовидни хормони:
·         Ниските нива на щитовидните хормони могат да причинят относителна надбъбречна недостатъчност (т.е. недостатъчно високи нива на кортизола) (защото свързващият коркостероидите глобулин (CBG) и щитовидните хормони са в обратнопропорционална зависимост: с повишаване на щитовидните хормони, CBG спада, т.е. наличен е повече свободен кортизол и нивото на кортизола се повишава);
·         Не бива да се започва терапия с щитовидни хормони, ако нивата на кортизол са прекалено ниски; повишаването на дозата също трябва да става много внимателно, защото с повишаване на FT4 и FT3 се увеличава и елиминирането на кортизола от организма и нуждата от кортизол нараства.

2)      Заболявания, които често вървят ръка за ръка със заболяванията на щитовидната жлеза и се влияят от нивата на щитовидните хормони, особено Т3:
·         Астма (може да възникне или да се обостри при хипофункция);
·         Алергии (могат да възникнат или да се обострят при хипофункция);
·         Екзема (може да възникне или да се обостри при хипофункция);
·         Витилиго (може да възникне или да се обостри при хипофункция);
·         Уртикария (може да възникне или да се обостри при хипофункция);
·         Височинна болест (може да се обостри при хипофункция);
·         Световъртеж и/или гадене (може да възникне или да се обостри при хипофункция);
·         Остеопороза (може да възникне и при хипо-, и при хипертиреоидизъм);
·         Пародонтит (наричан масово пародонтоза) (може да възникне или да се обостри при хипофункция).

3)      Необходими кръвни изследвания за диагностициране на проблем с щитовидните или други хормони:
·         FT3 трябва да се включва винаги, когато се пускат FT3 и TSH;
·         При подозрения за Базедова болест трябва да се изследват 2 вида антитела: TSI и TRab;
·         При изследване на ФТ3 сутрин нивата ще са по-ниски, отколкото биха били през деня – това трябва да се отчете при тълкуването;
·         При прекалено висока доза могат да се повишат нивата на кръвната захар, алкалната фосфатаза, АЛАТ, триглицеридите, свързващия половите хормони глобулин (SHBG) и калция, а нивата на общия холестерол, кортизола, свободния тестостерон и DHEA могат да се понижат, т.е. това са други полезни изследвания.

4)      Някои важни моменти по отношение на диагностицирането и терапията при Базедова болест:
·         Ако тиреостатиците предизвикат хипофункция (според стойностите на FT4 и FT3, а не на TSH), тя трябва да се лекува с прием на щитовидни хормони (Т4 + Т3 според нуждите);
·         Терапията с тиреостатици не трябва да се прекратява преди нормализиране на антителата;
·         За овладяване на Базедовата болест при някои пациенти могат да се използват и промени в начина на хранене и/или LDN.

5)      Симптоми на хиперфункция (тревожност, сърцебиене, повишено кръвно налягане) в състояние на хипофункция - причини:
·         Повишено ниво на норадреналина, с което се компенсира ниското ниво на щитовидни хормони;
·         Ниско ниво на кортизола или желязото/феритина.

6)      Инсулинова резистентност и ниво на Т3:
·         Хипотиреоидизмът се асоциира с повишен А1С;
·         Инсулинова резистентност може да възникне и при хипо-, и при хипертиреоидизъм;
·         Високият FT3 се асоциира с повишена кръвна захар на гладно;
·         Високите нива на FT3 и FT4 се асоциират с понижена инсулинова чувствителност.

7)      Йодът и йодният протокол:
·         Йодният дефицит може да доведе до гуша;
·         Йодът повлиява благоприятно фиброкистозните промени в гърдите и рака на гърдата, а също и на дебелото черво и простатата;
·         Йодът може да предизвика хипертиреоидизъм или да го влоши; може да предизвика и хипотиреоидизъм;
·         Японците вероятно приемат до около 4 мг йод дневно, а не 12,5 мг, както се твърди в някои източници;
·         Бромът не пречи за усвояването на йода;
·         Различните пациенти реагират различно на прием на по-високи дози йод: при някои се получава значително подобрение, при други - влошаване.

8)      Видове медикаменти при хиротиреоидизъм и указания за дозиране:
·         Синтетични (левотироксин – Т4 и лиотиронин – Т3) и натурални (natural desiccated thyroid – NDT);
·         В синтетичния левотироксин Т4 е свързан с натрий, но при попадане в стомаха стомашният сок отделя натрия, след което остава биоидентичен Т4 – същият по структура като този, който се съдържа и в т. нар. натурален хормон, т.е. не е вярно, че синтетичният хормон не е биоидентичен;
·         Проблеми със синтетичния вариант е вероятно да имат хората с понижена секреция на стомашен сок или с алергия или непоносимост към някой от пълнителите;
·         Човешката щитовидна жлеза произвежда около 100 мкг Т4 и 6 мкг Т3, но вътре в нея се конвертират още 4 мкг Т3, така че секретира в кръвта 100 мкг Т4 + 10 мкг Т3 – това (10:1) трябва да бъде ориентировъчното съотношение при започване на терапия;
·         Ако се приема само Т4, често нивата на Т3 са ниски – тогава трябва да се включи Т3;
·         Ако се приема натурален хормон, често нивата на Т4 са ниски – тогава трябва да се добави левотироксин (синтетичен Т4);
·         Оптималната доза при всеки пациент трябва да се определи при отчитане на симптомите и резултатите от изследване на FT4 и FT3 – целта е да бъдат в горната половина от референтните граници. При пациенти с понижена конверсия оптималното съотношение между Т4 и Т3 може да е по-близко до това в NDT, например 1:6; при пациенти с добра конверсия може да бъде дори 1:12;
·         Често е препоръчително дозата от Т3 да се раздели на няколко приема, за да се поддържа приблизително еднакво ниво през деня; Т4 е достатъчно да се приема веднъж дневно.

9)      Референтни граници:
·         Границите за TSH, FT4 и FT3 са прекалено широки, защото се взети предвид резултатите при пациенти с хипофункция;
·         Различните пациенти се чувстват добре в различна зона на референтните граници, така че симптомите винаги трябва да се взимат предвид; например при някои пациенти са необходими стойности на FT4 и FT3 леко над нормата, за да се чувстват добре;
·         Кръвните изследвания показват само нивата в кръвта, а не нивата в клетките – те могат да бъдат ниски по редица причини.

10)  Репродуктивни заболявания, причинени от щитовидна дисфункция:
·         Хипотиреоидизмът може да доведе до нередовен и/или по-дълъг цикъл (над 28 дни) при жените, обилно кървене, анемия;
·         СПКЯ или повишените нива на андрогените могат да са симптом на хипотиреоидизъм;
·         Хипофункцията по време на бременност може да доведе до спонтанен аборт, отлепване на плацентата и преждевременно раждане;
·         За развитието на мозъка на бебето е нужен Т4, не Т3; дозата на бременните с хипотиреоидизъм трябва да се повиши с около 50% при установяване на бременност;
·         При мъжете репродуктивни проблеми може да има и при хипо-, и при хиперфункция.

11)  Реверсивен Т3 и протоколът за прием само на Т3:
·         Структурата на rT3 е по-различна от тази на Т3 и е невъзможно той да заеме рецепторите за Т3; също така е невъзможно да остане 12 седмици в организма;
·         rT3 може да е повишен поради недобра конверсия, предозиране на Т3, инфекции, тумори, диети, хирургични намеси, прием на бетаблокери и др.;
·         Т4 има важни функции и сам по себе си, например за мозъка, косата и ноктите;
·         И високите, и ниските нива на Т3 могат да причинят обратими симптоми на деменция (нарушения на паметта и затруднения особено с математически задачи и с езиковите умения);
·         Наднормените нива на Т3 повишават и нивата на естрадиол (при жените) и тестостерон (при мъжете), така че не са безобидни.

12)  От отговорите на някои често задавани въпроси:
·         Желязо не трябва да се приема без изследване на всички свързани с него показатели;
·         При прием на Т3 не трябва да се намалява дозата на Т4, както са постъпвали в някои проучвания, защото може да се стигне до недостиг на Т4;
·         TSH стимулира конверсията на FT4 във FT3 в здравия организъм, но след започване на терапия тироксинът понижава TSH, особено с увеличаването на дозата на Т4, което води и до понижение на конверсията и на нивото на Т3. Според авторката решението е да се достигне (с течение на времето и според нуждите) до пълна заместителна терапия с Т4 + Т3, така че TSH да бъде потиснат, а целият необходим Т3 да се осигурява чрез прием на Т3;
·         При прием на Т3 най-често TSH спада под нормата, но това не означава хипертиреоидизъм, нито риск за развитие на остеопороза; обикновено не е възможно пациент на терапия да има и TSH, и FT3 в оптимални граници;
·         При повишен холестерол, ИР/диабет, повишено кръвно налягане, астма, екзема, уртикария, алергии, световъртеж, гадене, стерилитет, депресия трябва да се изследват нивата на TSH, FT4 и FT3 и ако е налице хипофункция, тя трябва да се лекува най-напред.

13)  TSH и Т3:
·         Най-добре симптомите на пациентите се отразяват от нивото на FT3; такава зависимост със симптомите не е установена нито за TSH, нито за FT4;
·         Нивото на TSH варира значително, поради което не може да се използва като единствен критерий за диагностициране или определяне на лечението.