сряда, 16 януари 2019 г.

Белтъчините увреждат ли бъбреците?



Здрасти, хора! В предишната статия в блога си направих на пух и прах мита, че високият прием на белтъчини е вреден за здравето на костите. Този път за мен е огромно удоволствие да разбия още едно твърдение на тема „високобелтъчното хранене е вредно“. Днес става въпрос за бъбречната функция. Много от вас чакаха тази статия с нетърпение. Дано не ви разочаровам.





Дори да сте приели, че всичко, което сме смятали, че знаем за наситените мазнини и холестерола в храненето ни, е било почти напълно погрешно и уверено спазвате нисковъглехидратен или кетогенен хранителен режим, за да отслабнете, да контролирате мигрените си, да предотвратите ГЕРБ/рефлуксда овладеете диабет тип 2, да понижите нуждата си от инсулин и да стабилизирате кръвната си захар за подобряване на контрола при диабет тип 1 или поради друг здравословен проблем, може би все пак продължавате да таите известен страх, че белтъчините, които консумирате – особено тези от животински произход, - вредят на бъбреците ви.



Чували сме това безброй пъти почти от всеки, който си е наумил да постави под съмнение ефикасността на нисковъглехидратните диети. Е, не забравяйте, че нисковъглехидратните диети по дефиниция не са високобелтъчни, но когато обърнем гръб на захарите, зърнените и бобовите храни и на скорбялните зеленчуци, мнозина от нас установяват, че в сравнение с предишния ни високовъглехидратен начин на живот, приемът ни на белтъчини наистина се повишава, независимо дали го отчитаме като абсолютна стойност в грамове, като процент от общите калории, или и по двата начина. А да не говорим за разрастващото се движение на "хищниците", чиито членове консумират само животински храни. Приемът на белтъчини на тези хора почти със сигурност се повишава в сравнение с нивото му при стандартния начин на хранене в западните държави, а вероятно и спрямо приема им от периода, когато са спазвали кетогенен хранителен режим, ако са преминали през такава фаза.



Така че с оглед на всичко това, е важно да изясним какво е влиянието на белтъчините в храненето върху бъбречната функция.





Всичките тези белтъчини не вредят ли на бъбреците?




Не.



Тогава откъде е дошла идеята, че вредят?



Ами, белтъчините са източникът на азот в храненето ни, а бъбреците (и черният дроб) са натоварени със задачата да отстраняват богатите на азот отпадни продукти от организма. (Този израз се използва в учебниците по физиология, но ви моля да разберете, че тези „отпадни продукти“ са продукти на нормалните обменни процеси и е невъзможно да се избегнат, освен ако не сте мъртви.) Затова лекарите измерват креатинина, уреята и BUN (кръвния уреен азот) в кръвта или урината ви – те са азотни съединения и са показатели за бъбречната функция.



Приема се, че по-високата консумация на белтъчини „напряга“ бъбреците, защото трябва да преработват по-голямо количество азот. Но няма причина да се предполага, че промените, настъпващи с повишения прием на белтъчини (напр. повишеното ниво на урея в урината), говорят за увреждане на бъбреците. Това би било същото, като да твърдим, че глюконеогенезата „натоварва“ черния дроб, а не е напълно нормална, абсолютно предвидима физиологична адаптация към циклично хранене или към хранене с много нисък прием на въглехидрати. Само защото нещо се променя, това не означава автоматично, че е лошо:



„…доказателствата сочат, че предизвиканите от приема на белтъчини промени в бъбречната функция вероятно са нормален адаптивен механизъм, попадащ изцяло във функционалните възможности на един здрав бъбрек.“ (Източник)




Втората причина, поради която хората приемат, че по-високият прием на белтъчини е вреден за бъбреците, е, че нискобелтъчните диети са методът на пръв избор при бъбречни заболявания. Болните, увредени бъбреци изглежда не преработват белтъчините така добре, както здравите. Но това не означава непременно, че точно белтъчините са причинили увреждането или заболяването.



Представете си го така: само защото увредените и зле функциониращи бъбреци може да не са способни да преработват „нормално“ количество белтъчини, това не означава, че белтъчините са причината за увреждането. Ако някой си счупи крак, докато кара ски, и няколко седмици не може да ходи, то тогава той не може да ходи, но ходенето не е било причината за счупването. Кракът е бил увреден от нещо друго, което на свой ред е засегнало способността за ходене. Същото важи и за белтъчините и бъбреците:



„Въпреки че прекомерният прием на белтъчини продължава да бъде повод за тревога при хора с вече съществуващо бъбречно заболяване, в литературата липсват значителни научни изследвания, доказващи връзка между приема на белтъчини и възникването или прогресирането на бъбречните заболявания при здрави хора. (Източник)



Според д-р Стюарт Филипс, един от експертите по белтъчините, на които се доверявам най-много:



„Смята се, че повишеният прием на белтъчини влияе върху бъбречната функция. Но трябва да отчетем, че тезата, че белтъчините в храната причиняват бъбречни заболявания, не се подкрепя от съществуващите доказателства.“ (Източник)



Д-р Филипс не се колебае да заяви, че идеята, че белтъчините са вредни за бъбреците, „обикновено произтича от кръгова логика, базирана на преживяванията на пациентите в бъбречните отделения, където не цари съмнение, че нискобелтъчните диети могат да помогнат за запазване на доброто здраве и удължаване на живота, защото нивата на урея се понижават и следователно е нужна по-малко „работа“ на бъбрека за филтриране на тези вещества. Неправилната кръгова логика, която се прилага в този случай, е, че „поради това“ [sic] високобелтъчните диети причиняват бъбречни заболявания. Това е нелогичен, порочен начин на мислене, който чисто и просто е погрешен. (Източник; курсивът е мой)



Предстои ни много работа, но по-късно ще се върнем към идеята за нискобелтъчни диети за хора с влошена бъбречна функция, защото дори в този случай резултатите от този вид диети не са кой знае колко впечатляващи.





Каква функция изпълняват изобщо бъбреците?




Освен че нискобелтъчните диети се препоръчват на хора с вече компрометирана бъбречна функция, мисля, че друга причина за насаждането на страх по отношение на приема на белтъчини и здравето на бъбреците е, че бъбреците играят важна роля за поддържане на рН (киселинността) на кръвта. Биохимичните и йонообменните реакции, които, освен в белите дробове, протичат и в бъбреците, допринасят за това кръвта ви да се поддържа в много тесни граници на рН - нито прекалено киселинна, нито прекалено алкална. И изглежда всички смятат, че ако консумирате много белтъчини, бъбреците ви (а вероятно и белите дробове) трябва да работят по-усилено, за да компенсират получената киселина. (Обясних за белтъчините и киселинния товар в статията ми за белтъчините и костите.) Бъбреците спомагат за поддържане на рН на кръвта, като елиминират водородните йони (Н+) и синтезират и реабсорбират бикарбонатните йони (НСО3-).    



Освен да допринасят за регулиране на рН на кръвта, другата основна функция на бъбреците е да филтрират кръвта – да отстраняват токсини и нормални отпадни продукти от обмяната на веществата (напр. креатинин, урея) и да задържат или реабсорбират вещества, от които организмът се нуждае, като натрий, калий, хлорид, пикочна киселина, както и други интересни нещица. Ако човек се замисли по въпроса, това е доста важно. Искам да кажа, освен ако не сте абсолютно невротични, наистина няма как да си гарантирате дневен прием на натрий, калий, хлорид и други електролити, който точно да отговаря на нуждите ви, затова е добре, че бъбреците ви се грижат за вас и могат да задържат веществата, от които се нуждаете, когато това е необходимо, и да отстраняват евентуални излишъци.



А и не става въпрос само за това да разполагате с правилната комбинация от тези вещества в кръвта си или на разположение на клетките, които се нуждаят от тях. Причината тези минерали да са толкова важни е, че те могат да действат като необходими кофактори в множество ензимни реакции, които съвсем буквално ви поддържат живи и правилно функциониращи. Освен това влияят върху баланса на течностите, т.е. поддържането на правилното количество вода и други течности в правилните телесни пространства. Когато този баланс е дори леко нарушен, може да имате оток (абнормено задържане на течности) в различни части на тялото си, в зависимост от това къде е проблемът. Това е и причината диуретиците, които се предписват за високо кръвно налягане, често да водят до оток, хипер- или хипокалиемия (високо, съответно ниско ниво на калия в кръвта) и други неприятни и откровено опасни странични ефекти. Начинът на действие на диуретиците е да променят механизма, по който бъбреците задържат или не задържат различни електролити, за да ги накарат да елиминират повече вода, което, на теория, понижава кръвното налягане.    



Бъбреците ви са малки, но, вярвайте ми, скъсват се от работа!  Обикновено съставляват по-малко от 0,5% от общата телесна маса, но получават 20-25% от минутния сърдечен обем (кръвотока) в покой. При възрастните бъбречният кръвоток – кръвта, която тече през бъбреците – е около 1200 мл на минута. (Ако го преобразуваме в други единици, за да сме сигурни, че всички разбират точно какъв обем е това, на всеки 60 секунди бъбреците ви получават около 5 чаши кръв.) Ако приемем, че индексът на филтрация е нормален, бъбреците филтрират 180 литра вода на ден. (Източник)    



Заедно с дебелото черво, белите дробове и кожата, бъбреците ви са част от екипа на хигиенистите в тялото ви – органите, които събират и отстраняват отпадъците. Затова наистина е най-добре да не им пречите. Когато бъбреците ви са увредени до такава степен, че вече не могат да изпълняват тази жизненоважна функция, ви слагат на диализа, което означава, че машина изпълнява филтриращата функция вместо вас няколко пъти седмично. Никой никога не би си пожелал да стигне до такъв край. Така че какви са причините за това?





Какво причинява хроничните бъбречни заболявания?




Вероятно е по-лесно да кажем какво не ги причинява: високият прием на белтъчини.



В публикация, обхващаща над 13 рискови фактора и влияния за развитието на хроничните бъбречни заболявания, високият прием на белтъчини не се споменава НИТО ВЕДНЪЖ. Споменават протеинурия – наличие на белтък в урината – но тук става въпрос за същото, което казах по-горе: наличието на белтък в урината, дължащо се на бъбреци, които са увредени до такава степен, че са неспособни правилно да филтрират кръвта, не означава, че консумацията на белтъчини е причината за увреждането на бъбреците. Не смесвайте двете неща – белтъчините в храната и белтъка в урината, – защото са коренно различни.



Дори Клиника "Мейо", Националната фондация по бъбречни болести и Националните институти по здравеопазване на САЩ — които са консервативни до мозъка на костите си - не споменават НИТО ВЕДНЪЖ високия прием на белтъчини като рисков фактор за бъбречни заболявания. Сериозно, тези институции застъпват най-традиционното възможно становище. Като се има предвид колко усилия полагат ръководствата на авторитетните държавни и медицински организации за здравеопазване и хранене да изкарат животинските източници на белтъчини по-черни от дявола, можете да си заложите главата, че ако съществуваше някаква връзка - дори минимален намек за връзка - между високия прием на белтъчини от животински произход и бъбречните болести, тези хора щяха да крещят това от покривите на сградите.  Щяха да ви проглушат ушите. Фактът, че не споменават нищо такова, говори сам за себе си.      



Следователно, ако високият прием на белтъчини не причинява бъбречни заболявания, какво тогава ги причинява?



Диабетът (особено тип 2) е водещата причина за хронична бъбречна недостатъчност, включително в терминалната й форма, в света, а на второ място с минимална разлика се нарежда хипертонията. Според Центровете по контрол и превенция на болестите на САЩ и Американския бъбречен фонд диабетът е причина за 44% от случаите на бъбречна недостатъчност, а хипертонията – за около 28%. А ако изобщо сте чели блога ми, особено серията от мои статии за инсулина, значи знаете, че и диабет тип 2, и хипертонията са състояния, които се характеризират с високи нива на инсулина, така че бихме могли да кажем, че, взети заедно, хронично високите нива на инсулин и/или кръвна захар, са водещата причина за хронична бъбречна недостатъчност, защото са в основата на 72% от всички случаи на това заболяване. В Брошурата за хронична бъбречна недостатъчност на Центровете за контрол и превенция на болестите пише „Грижете се за здравето на бъбреците си, като контролирате кръвната си захар и кръвното си налягане.“ Обърнете внимание, че не пише нищо – нищичко – за това, че трябва да ограничавате белтъчините. Пак ви казвам, ако съществуваше дори минимална възможност високият прием на белтъчини да причинява бъбречни заболявания, Центровете за контрол и превенция на болестите щяха да го оповестят на всеослушание.



Препрочетох главата за пикочната система във верния ми учебник по анатомия и физиология, за да си преговоря за бъбреците. Казвам ви, драги читатели, бъбреците са сложно нещо. Те са същинско инженерно чудо! Причините за вредното въздействие на хронично повишените нива на кръвната захар и инсулина върху бъбреците са няколко, но едната е, че гломерулът - структурата вътре в нефрона (основната бъбречна клетка), която отговаря за голяма част от филтрацията – представлява капиляр. Това е дребен, миниатюрен, микроскопичен кръвоносен съд, чиито стени са с дебелината на една клетка. Гломерулът не е голям, силен кръвоносен съд като аортата или някоя артерия. Той е съвсем миниатюрен и много крехък.



Както обясних преди време във втора част от серията за инсулина, силно гликираната кръв е лепкава, плътна, мътна. А гликираните кръвоносни съдове под влиянието на инсулина са твърди и нееластични. При това положение, вместо вода, която тече лесно през гъвкав гумен градински маркуч, имаме нещо, което по-скоро наподобява гъста, лепкава меласа, опитваща да си проправи път през тясна стъклена тръбичка. По-високото налягане означава повече накъсване. Това чисто и просто е лошо, откъдето и да го погледнете. Белтъчините не увреждат микроскопичните кръвоносни съдове в бъбреците. Уврежда ги постоянното, безпощадно излагане на високи нива на кръвна захар и инсулин. (Същото се отнася за микроскопичните кръвоносни съдове в очите. Диабетна нефропатия, ретинопатия… различни тъкани, една и съща болест, една и съща причина.)    



Ако се върнем на „връзката“ между белтъчините и бъбречната функция:



В публикация от American Journal of Clinical Nutrition - още едно изключително консервативно издание – се заявява: „Диетите, богати на растителен и животински протеин, независимо от други фактори в храненето, се асоциират с кардиометаболитни ползи, и особено с подобрения в нивата на централно затлъстяване, без да водят до явно влошаване на бъбречната функция.“



Това малко бижу е базирано на въпросници за хранителния прием, така че не можем да се позовем категорично на него, но въпреки това си струва да се отбележи. Асоциацията не доказва причинно-следствена връзка, но липсата на асоциация със сигурност подсказва липса на причинно-следствена връзка. Което означава, че ако имаше връзка между по-високия прием на белтъчини и влошената бъбречна функция, нямаше да можем да заключим, че белтъчините сами по себе си са отговорни за бъбречното увреждане. Но тъй като липсва каквато и да било връзка, спокойно можем да приемем, че белтъчините не вредят на бъбреците.  



А докато тези учени ровели, за да разберат дали високобелтъчните диети влияят негативно върху бъбречната функция, случайно забелязали, че тези диети се асоциират с "кардиометаболитни ползи" като например понижаване на централното затлъстяване (т.е. по-малка обиколка на талията) и по-висок HDL. А, и между другото, индексът на телесната маса и обиколката на талията били обратнопропорционални на приема на белтъчини: колкото по-висок бил приемът на белтъчини, толкова по-ниски били ИТМ и обиколката на талията. Може би не става въпрос за причина и следствие, но все пак.  (Почти ми се струва, че някои от лекарите, които препоръчват нисковъглехидратно хранене с по-висок прием на белтъчини, а не с много висок прием на мазнини, не грешат…)






А хората, които вече страдат от бъбречни заболявания?




Ето тук става интересно. Дори здравите бъбреци да не се затрудняват от висок прием на белтъчини, изглежда, че при вече влошена бъбречна функция има известна полза от ограничаване на белтъчните храни. Но дори и в това отношение доказателствата не са толкова впечатляващи, колкото обикновено ни ги представят. Искам да кажа, че това е ахилесовата пета на нисковъглехидратните диети, нали така? Да, здравите бъбреци могат да се справят с толкова протеин, колкото бихте могли да изгълтате, но хората, които вече са се сблъскали с бъбречно увреждане, трябва да ограничат приема си на белтъчини. Трябва. Нали? Нали?  



Не разполагам с достатъчно информация, за да твърдя, че протеиновата рестрикция е излишна в случаите на увредена бъбречна функция, но, както казах, при цялата шумотевица по този въпрос човек би помислил, че доказателствата ще бъдат по-убедителни.



„Не само няма нито един докладван случай за бъбречно увреждане от високобелтъчни диети – медицинската догма за ограничаване на белтъчините при хронична бъбречна недостатъчност е почти изцяло мит.“ (Д-р Тиодор Нейман.)





Нуждата от ограничен прием на белтъчини при хората с напреднал стадий на бъбречна недостатъчност не е толкова категорично доказана, колкото бихте си помислили. В проучване с пациенти с хронична бъбречна недостатъчност нискобелтъчната диета (0,4-0,6 г/кг/ден) забавила прогресирането на бъбречната недостатъчност само при пациентите с първичен гломерулонефрит, и то само при мъжете. При жените диетата се оказала абсолютно безполезна. Като се има предвид, че първичният гломерулонефрит съставлява само около 7% от всички случаи на хронична бъбречна недостатъчност (а 44% от случаите се приписват на диабета и 28% - на хипертонията, които, както споменах, на практика са едно и също заболяване, така че реално това са 72%), говорим за интервенция, която би била полезна за много малко пациенти. Белтъчната рестрикция не трябва да се отхвърля като метод при малкото пациенти, на които би могла да помогне, но не трябва да се препоръчва на всички страдащи от бъбречни заболявания и със сигурност не на здравите хора, за които няма основателна причина да ограничават приема си на белтъчини.



Друго проучване с пациенти с хронична бъбречна недостатъчност показало, че диета с прием на белтъчини в количество от 0,6 г/кг/ден не довела до значима разлика в скоростта на понижение на креатининовия клирънс в сравнение с диета със стандартно препоръчвания прием от 0,8 г/кг/ден. Възможно е още по-драстично ограничение на белтъчния прием да доведе до по-благоприятен резултат, но количество от 0,5 г/кг/ден или по-ниско вероятно не би могло да се поддържа в дългосрочен план и може би би довело до проблеми, причинени от белтъчно недохранване. (Да, със сигурност храненето може да бъде прекалено бедно на белтъчини, но засега няма категорични данни какъв прием би бил "прекалено висок".)



Дори в проучвания, показващи благоприятен ефект от ограничаване на белтъчините при хора с бъбречни заболявания, резултатите обикновено не са много впечатляващи. В най-добрия случай ограничението само забавя влошаването на функцията, а не го спира или коригира. Това не е причина да отхвърлим белтъчната рестрикция като терапевтична стратегия (защото по каква причина не бихте искали да забавите влошаването?), но пациентите трябва да бъдат информирани за съотношението риск/полза. Бих искала да видя проучвания за въглехидратна рестрикция при бъбречни заболявания. Изключително трудно е да се коригира бъбречното увреждане и да се възстанови нормалната функция. Може би хората могат да се надяват в най-добрия случай да забавят влошаването или може би да го прекратят. Но съм чувала „свидетелски“ разкази, че бъбречната функция се подобрява, дори и слабо, след известен период на кетогенно хранене.



Като се има предвид ролята на диабета и хипертонията като причини за бъбречна недостатъчност, не мога да допусна, че въглехидратната рестрикция би била по-неподходяща мярка от белтъчната рестрикция, а мога да си представя множество причини да влияе дори по-благоприятно. Както твърдя по отношение на болестта на Алцхаймер, бих предположила, че ако нарушението на бъбречната функция се открие достатъчно рано и незабавно се приложи кетогенна диета, би имало по-добра възможност за нормализиране на функцията. Проблемът при хроничната бъбречна недостатъчност, точно както при болестта на Алцхаймер, е, че когато започнат да се проявяват признаци и симптоми, заболяването вече е доста напреднало: първата фаза на хроничната бъбречна недостатъчност се нарича „понижен бъбречен резерв“ и представлява състояние, в което човек се намира, докато 75% от нефроните не спрат да функционират. През тази фаза оставащите нефрони се уголемяват и компенсират загубата на другите, затова няма признаци или симптоми. Едва когато положението се влоши още повече, започва втората фаза – „бъбречна недостатъчност“. В нея индексът на гломерулна филтрация се понижава (бъбреците филтрират кръвта много по-бавно) и в кръвта и урината се откриват абнормени находки. (Това е и причината индексът на гломерулна филтрация (GFR) да се измерва като част от рутинните кръвни изследвания – той е показател за бъбречната функция.)  Но дотогава вече ви е останала по-малко от 25% нормална бъбречна функция!



Един от препоръчващите нисковъглехидратно хранене лекари, които познавам, ми изпрати линк към тази публикация, в която диета, (по-)бедна на въглехидрати, но и с ниско съдържание на бионалично желязо и високо съдържание на полифеноли, забавила развитието на бъбречната недостатъчност и понижила смъртността (поне през периода на проследяване от 3,9 ± 1,8 години) при диабетици тип 2 с бъбречна недостатъчност или „необяснена протеинурия“ в сравнение с контролната група на стандартна диета. Колкото и странно да изглежда, стандартната контролна диета била наречена „диета с белтъчна рестрикция“, но въпреки това съдържала 0,8 г/кг/ден белтъчини. Не е ли смешно, че тези учени, които изследват бъбречната функция, въобще са смятали, че 0,8 г/кг е ограничен прием на белтъчини? (А толкова много начинаещи в кетогенното хранене мислят, че това е максимумът, който трябва да приемат.) О, Боже… Ама че майтап.) (Контролната диета съдържала 65% въглехидрати, 25% мазнини, 10% белтъчини; нисковъглехидратната - 35% въглехидрати, 30% мазнини, 25-30% белтъчини, 5-10% алкохол [заради полифенолите от червено вино или нещо подобно]. Така че нисковъглехидратната диета дори не се доближавала до кетогенната, но в сравнение с 65% въглехидрати, 35% е значително понижение.) Трябва да уточня, че повечето участници, които консумирали по-нисковъглехидратната диета, въпреки това се влошили; просто се влошили по-бавно и смъртните случаи сред тях били по-малко през периода на проследяване. Колко ли по-добри биха могли да са резултатите, ако диетата наистина е била нисковъглехидратна? Но това е доста обещаващо, защото показва, че дори когато диетата съдържа цели 35% въглехидрати, един сравнително нисък въглехидратен прием оказва по-благоприятно влияние върху прогресирането на бъбречната недостатъчност, отколкото нискобелтъчна диета.






На какво мнение са лекарите и учените?




Знам, че след като толкова пъти съм цитирала Тед Нейман, вече звуча като развалена плоча, но понякога казаното от него е прекалено хубаво, за да не го цитирам. Текстът по-долу е от един епизод на подкаста Human Performance Outliers:



 „Тази история с бъбреците е 100% мит. В никой източник няма абсолютно никакви данни, които да сочат, че високобелтъчната диета вреди на бъбреците. Няма докладван нито един такъв случай сред културистите, което означава, че е абсолютно невъзможно високият прием на белтъчини да увреди бъбреците ви. Има всякакви видове проучвания и метаанализи, които напълно опровергават тезата, че високобелтъчното хранене е вредно за бъбреците. Дори при бъбречна недостатъчност идеята за полезността на белтъчната рестрикция е почти 100% мит. Повечето случаи на хронична бъбречна недостатъчност се дължат на диабет и високо кръвно налягане и при никой от тези пациенти никога не е установено да има полза от белтъчна рестрикция.“



„Има малка група пациенти с първичен гломерулонефрит, който съставлява по-малко от 7% от всички случаи на хронична бъбречна недостатъчност, и трябва да се има предвид, че при жените от тази група белтъчната рестрикция не е показала никакви предимства. При мъжете е възможно белтъчната рестрикция да е довела до подобрение при малка процент от участниците, така че може би в тези 7% от всички случаи на хронична бъбречна недостатъчност има няколко процента мъже, които биха могли да се повлияят добре от белтъчна рестрикция, но са правени и други проучвания, които са показали нееднозначни резултати и в тях на практика не са установили разлика.“



„Честно казано, белтъчната рестрикция при хронична бъбречна недостатъчност е кажи-речи мит, а това, че белтъчините увреждат бъбреците е просто пълна идиотщина.“




Как да не цитирам това?



Ако искате, бих могла да се допълня и да ви посоча няколко хубави заключения от други източници, ето, заповядайте:



Системен анализ на бъбречните показатели при здрави индивиди, консумиращи белтъчини в количества над препоръчвания дневен прием в САЩ, е показал, че „повишеният прием на белтъчини е оказал минимален или нулев ефект върху кръвните маркери за бъбречна функция“, както и че „повишеният белтъчен прием в рамките на препоръчваните нива поне в краткосрочен план е съвместим с нормална бъбречна функция при здрави индивиди.“ В рамките на препоръчваните нива означава до 35% от калориите, тъй като Комисията по храните и храненето към Института по медицина на Националната академия на науките на САЩ е определила, че допустимият диапазон на прием на белтъчини като процент от дневните калории при възрастни е 10-35% Не обичам да използвам проценти по отношение на макронутриентите, но идеята тук е, че, в зависимост от общия енергиен прием на един човек, 35% от калориите, идващи от белтъчини, биха могли да представляват много повече от 0,8 г/кг.



Според доклад на Световната здравна организация, озаглавен "Необходими количества белтъчини и аминокиселини в храненето на човека": „изглежда липсват основания за предположението, че влошаването на индекса на гломерулна филтрация, което се наблюдава с напредване на възрастта при здрави индивиди, може да бъде смекчено чрез намаляване на приема на белтъчини“.



В превод на нормален език: СЗО – още една свръхконсервативна институция – казва, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че консумацията на по-малко белтъчини подобрява бъбречната функция при хора в напреднала възраст. Индексът на гломерулна филтрация често се понижава с възрастта, но причината за това не е непременно, че бъбреците са увредени, а по-вероятно, че хората в напреднала възраст обикновено консумират по-малко белтъчни храни!





Какво означава „висок“ прием на белтъчини?




Използвам израза „високобелтъчен“ в цялата тази статия. Мисля, че спокойно може да се каже, че дори веганите разбират, че човешкият организъм се нуждае от някакво количество белтъчини, дори да мислят, че можем да набавим всичко необходимо само от растителни източници. Така че дори хората, които мислят, че „високият“ прием на белтъчини може да вреди на бъбреците, биха били принудени да признаят, че белтъчините сами по себе си не са сигурна гаранция за бъбречна недостатъчност. В края на краищата, дълголетните, здрави популации, които населяват толкова коментираните от тях „сини зони“, не са изключили напълно белтъчните храни.



Така че какво точно се разбира под „висок“ прием на белтъчини?



Както обясних в статията за белтъчините и костите, препоръчваното количество от 0,8 г/кг телесно тегло е по-скоро абсолютният минимум, към който трябва да се стремим, а не целева стойност. Така че ако 0,8 г/кг е количество, което попада в долната част на допустимия диапазон, горната граница е спорна. 



„Наличните към момента доказателства сочат, че прием на висококачествени белтъчини в диапазона от 1,2 до 1,6 г/кг/ден е по-здравословна цел за постигане на оптимално здраве при възрастните индивиди.“ (Източник)



„Всеки, който мисли, че препоръчваният дневен прием на белтъчини трябва да бъде 0,8 г/кг/ден, явно е пропуснал развитието на науката за храненето през последните 3 десетилетия.“ (Източник)



Това бижу е реплика на д-р Хосе Антонио, учен и доцент по спорт и спортни науки. Д-р Антонио е изследвал подробно приема на белтъчини при спортистите, като е провеждал сравнително дългосрочни изследвания с по-висок прием (2,0 г/кг/ден и още по-големи количества). Ако по-високият прием на белтъчини вредеше на бъбреците, вероятно сред културистите, които се наливат със суроватъчни и казеинови шейкове, щеше да има много хора с бъбречни проблеми и тези спортисти щяха да бъдат сред най-редовните пациенти на клиниките за диализа. Но е точно обратното, в тези клиники не виждате стройни, силни, мускулести хора.



Високобелтъчните диети не са противопоказани дори при хората с „висок риск“ за бъбречни заболявания:



„Въпреки че съществуват изследвания за ефикасността на високопротеиновите диети за отслабване, няма данни за понижаване на бъбречната функция под влиянието на висок прием на белтъчини дори при популации, при които обикновено съществува висок риск за бъбречни болести (напр. пациенти, страдащи от дислипидемия, затлъстяване, хипертония).“ (Източник)



Същото е установено в проучване с диабетици втори тип, спазващи нисковъглехидратна и високобелтъчна диета (28% белтъчини, 58% мазнини, 14% въглехидрати): „консумацията на нисковъглехидратна, високобелтъчна диета не влияе отрицателно върху клиничните маркери за бъбречна функция при затлъстели възрастни индивиди със захарен диабет тип 2 без съществуващи бъбречни заболявания.“ (Източник)



При страдащи от затлъстяване субекти недиабетици, спазващи нисковъглехидратна, високобелтъчна диета (всъщност наречена направо „диета на Аткинс“!), „в продължение на 2 години не се установи асоциация със значителен негативен ефект върху индекса на гломерулна филтрация, албуминурията или баланса на течностите и електролитите в сравнение с групата на нискомазнинна диета.“ (Източник)



На практика просто не се установяват бъбречни проблеми при хората, които консумират високобелтъчни диети, ако въглехидратите са ограничени. Дори ако участниците страдат от диабет тип 2.




Д-р Доналд Лейман заема първото място заедно с д-р Филипс като мой любим учен по въпросите на белтъчините. (Д-р Филипс може би има лека преднина, защото изглежда по-благосклонен към нисковъглехидратните диети от д-р Лейман, но д-р Лейман въпреки това е страхотен по моето скромно мнение.) Гледайте тази лекция на д-р Лейман, когато имате възможност. Дори ако по някаква причина все още се притеснявате за тази работа с бъбреците и се тревожите, че може би консумирате „прекалено много“ белтъчини, никой от нас дори не се доближава до „висок“ прием на протеин. (Само не обръщайте внимание на думите му за ограничаването на мазнините към края на лекцията. Останалата част от нея е страхотна.)





Една забележка за финал




Не искам да създам впечатлението, че хроничната хипергликемия и хиперинсулинемия са единствените причини за увреждане на бъбреците. Много други фактори могат да влошат бъбречната функция, включително вродени дефекти, вируси, хронични инфекции на пикочните пътища, бъбречни камъни, различни видове рак, както и проблеми от неизвестен произход, специфични за нефроните или гломерула. Но има и заболяване, наречено бъбречна поликистоза, а това поражда у мен въпроса… ако синдромът на поликистозните яйчници се причинява от хиперинсулинемия, дали високите нива на инсулина играят роля при бъбречната поликистоза? Инсулинът много успешно способства за необичаен растеж на случайни тъкани.



Искам да кажа, че не искам „да виня жертвата“. Не всеки случай на бъбречно заболяване се дължи на храненето и начина на живот. Колкото и да ни се иска да вярваме, че можем да контролираме всеки един аспект от здравето и продължителността на живота си с нисковъглехидратна, кетогенна или „хищническа“ диета, понякога просто се случват разни неща. Но въпреки това нека да предотвратим каквото можем, като например увреждането на бъбреците от непрестанни атаки от страна на кръвната захар и инсулина.