Впечатленията ми от книгата на д-р Хю А. Хамилтън "Impaired Sensitivity to Thyroid Hormone"

  Д-р Хамилтън е посветил книгата си на състоянието, наблюдавано и от д-р Брода Барнс, при което изследванията често са нормални, но са налице симптоми на хипотиреоидизъм – това състояние д-р Барнс е лекувал с екстракт от щитовидна жлеза, а лечението, което д-р Хамилтън предлага, е под формата на високи дози Т3 (без прием на Т4, макар че посочва, че и с прием дори само на Т4 е възможно да се постигнат добри резултати, зависи от случая).

Книгата е кратка, но е пълна с полезна и практически приложима информация. Ето основното, което сметнах, че може да бъде от полза:

·         За откриването и дефинирането на това състояние роля има американският лекар и учен от български произход д-р Самуил Рефетов, но освен открития от него вариант, има още много разновидности. Наблюденията на д-р Барнс (през 70-те години) показват, че около 40% от всички хора страдат от някаква форма на влошена чувствителност към щитовидните хормони (ISTH) (моето лично предположение е, че днес може да са 60-70% от всички хора на планетата). Например голяма част от страдащите от фибромиалгия попадат в тази група;

·         Как могат да изглеждат резултатите от хормоналните изследвания? Често може да няма отклонения, но е възможно 1) да са налице повишен TSH + повишени FT4/FT3; 2) високо ниво на FT3 без симптоми на тиреотоксикоза, а дори със симптоми на хипотиреоидизъм; 3) едновременно високи TSH + FT3;

·         ISTH обикновено е наследствено, т.е. предава се в семействата и от поколение на поколение, макар е напълно възможно различните членове на едно и също семейство да имат различни симптоми, а също така някои да са по-засегнати (т.е. в по-тежко състояние) от други, но обикновено напредването на възрастта е решаващ фактор за влошаване на състоянието, дори в младостта да не са били налице симптоми;

·         Основни симптоми: най-често срещаните са умора, усещане за студ през цялото време, суха кожа и скалп, косопад, менструални нарушения и запек. Освен това често са налице понижен пулс и ниска базална температура, мускулни и ставни болки, понижена стомашна киселинност, водеща до рефлукс, анемия, мигрени, понижено кръвосъсирване, безсъние, повишено кръвно налягане, повишено образуване на жлъчни камъни, гуша, податливост на инфекции, световъртеж;

·         ISTH може да се прояви под формата на сърдечно-съдови заболявания, вкл. повишено ниво на холестерола, инфаркти и инсулти, конгестивна сърдечна недостатъчност;

·         Може да доведе и до различни онкологични заболявания – рак на гърдата, на дебелото черво и на черния дроб;

·         Някои автоимунни заболявания (тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, болест на Адисон, болест на Крон, диабет тип 1, ревматоиден артрит, лупус, цьолиакия, множествена склероза), както и някои кожни (екзема, псориазис) също се срещат по-често при хората с това състояние и могат частично или понякога дори напълно да се коригират с прием на щитовидни хормони;

·         Менструалните нарушения са често срещана проява на ISTH: ендометриоза, естрогенова доминантност, синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), стерилитет. Характерно е, че пубертетът или менопаузата могат да настъпят необичайно рано или необичайно късно;

·         Диабетът се контролира по-добре и води до по-малко усложнения, ако пациентите приемат щитовидни хормони в правилната доза;

·         Дислексията и дефицитът на внимание също са проявление на ISTH;

·         Наднорменото тегло е често срещано, като голяма част от него е задържана вода, но има и малка част пациенти с поднормено тегло;

·         Лечението с Т3, което д-р Хамилтън предлага, е с дози от 50 до 500 мкг Т3 на ден, най-често 100-150 мкг, като цялата доза се приема наведнъж сутрин (или вечер). Дозата се повишава, докато не се елиминират симптомите. При възникване на симптоми на хипертиреоидизъм, се намалява отново. Т3 е напълно безопасен дори в такива високи дози, стига да не се допусне преминаване в тиреотоксикоза (т.е. хипертиреоидизъм).

 

Книгата можете да намерите тук: https://www.amazon.com/Impaired-Sensitivity-Thyroid-Hormone-Resistance-ebook/dp/B01CI7KJNU

Хипотиреоидизмът като причина за сърдечносъдовите заболявания и диабета

 

Във втората си книга, How to Prevent Heart Attacks, Heart Failure and Diabetes, д-р Марк Стар се връща към темата за хипотиреоидизма, но този път като причина за инфарктите, сърдечната недостатъчност и диабета. Д-р Стар стъпва върху изводите, достигнати от д-р Брода Барнс, както и върху собствения си опит в лечението на пациенти с хипотиреоидизъм. Наблюденията и на двамата лекари са, че правилното лечение на хипотиреоидизма може да предотврати възникването на тези толкова масови в днешно време състояния.

Д-р Брода Барнс въвежда понятието "хипометаболизъм" - с него обозначава забавения метаболизъм при голяма група хора (през 70-те е ставало въпрос за близо 40% от всички американци), който се коригира успешно с прием на екстракт от щитовидна жлеза (съдържащ Т4 и Т3 в съотношение 4:1), а по този начин се предотвратяват и редица заболявания или се получава облекчение в съществуващите симптоми. Характерното за състоянието "хипометаболизъм" е, че резултатите от лабораторните изследвания на хормоните TSH, FT4 и FT3 обикновено са в норма, т.е. тези хора се окачествяват като здрави, въпреки че имат редица признаци на хипотиреоидизъм. Не е ясно на какво се дължи това състояние, но може би причината е понижена активност на митохондриите, вероятно заради ниско ниво на щитовидните хормони вътре в клетките. Лабораторните изследвания показват нивата в кръвта, но остава неясно какво е положението вътре в клетките, където хормоните трябва да изпълнят функциите си. Д-р Стар въвежда понятието "хипотиреоидизъм тип 2" за обозначаване на това състояние на хипометаболизъм. Той прави аналогия с диабет тип 1 и тип 2. При диабет тип 1 е налице дисфункция на панкреаса, т.е. на жлезата с вътрешна секреция, която произвежда хормона инсулин. При диабет тип 2 пък е налице неспособност на клетките да усвояват захарта, т.е. ниско ниво на захар вътре в клетките. По същия начин може да се каже, че при увредена щитовидна жлеза, която произвежда по-малко количество щитовидни хормони, говорим за хипотиреоидизъм тип 1 (в този случай стойността на TSH и/или FT4, и/или FT3 е извън нормата), а при ниско ниво на хормоните вътре в клетките - за хипотиреоидизъм тип 2 (при хормонални изследвания в норма). Решението и в двата случая е заместителна терапия с щитовидни хормони.

За поставяне на диагнозата д-р Стар разчита на същите методи, на които е разчитал и д-р Барнс, т.е. симптомите на пациентите в комбинация с базалната температура, измерена под мишницата с живачен термометър веднага след събуждане (при жените е важно това да стане в началото на цикъла, преди да са започнали промените в нивата на хормоните, които водят и до флуктуации на температурата). Белгийският ендокринолог д-р Ертог е създал метод за изследване на Т3 в 24-часова урина, който според д-р Стар е единственото лабораторно изследване, което надеждно доказва наличие или липса на хипотиреоидизъм, но това изследване не се практикува масово, а повечето лекари не са информирани за него.

 

Д-р Стар подчертава и тук, че повишените нива на холестерол и/или триглицериди говорят почти винаги за наличие на хипотиреоидизъм и се коригират със заместителна терапия с щитовидни хормони. Повишеното кръвно налягане също в 80% от случаите се нормализира постепенно след започване на лечението, без да е необходимо да се приемат медикаменти за понижаването му (дозата на приеманите медикаменти за повишено кръвно налягане се понижава постепенно с повишаване на дозата на заместителната терапия с щитовидни хормони и подобряването на състоянието).

 

Лечението на хипотиреоидизма е препоръчително да включва Т3, като д-р Стар предпочита да работи с екстракт от щитовидна жлеза, макар че при пациентите с Хашимото понякога се получава отхвърляне на лекарството от имунната система (заради автоимунната атака върху щитовидната тъкан), поради което се налага преминаване на терапия със синтетични Т4 и Т3.

 

Книгата на д-р Стар можете да намерите тук.

Повишеният холестерол като признак на понижена щитовидна функция

 

Знаехте ли, че холестеролът е прекурсорът за синтеза на ВСИЧКИ полови и стресови хормони?⁠

Той се трансформира направо в прегненолон, който пък е прекурсор за синтез на прогестерон, кортизол и ДХЕА (а той се трансформира в естроген и тестостерон).⁠

Трансформацията на холестерола в тези стероидни хормони се определя от няколко неща:⁠

Ø  добре функционираща щитовидна жлеза (за което са необходими ниски нива на стрес в организма: нутриенти, гориво, минерали, добро чревно здраве)⁠

Ø  достатъчно излагане на слънце⁠

Ø  достатъчен прием на витамин А от животински източници (готово синтезираната форма на витамин А - ретинол)⁠.

Хиперхолестеролемията, или високият холестерол, почти винаги е знак за хипотиреоидизъм.⁠

Самият холестерол има противовъзпалително и антиоксидантно действие. НО в присъствието на свободни радикали, създадени от полиненаситените мазнини, и токсични нива на желязо (заради стрес и неоптимален начин на живот), холестеролът се окислява и губи защитните си ефекти.⁠

В един здрав организъм холестеролът се произвежда (синтезира) непрекъснато, а количеството, което прониква в яйчниците, би трябвало да е пропорционално на количеството прогестерон, секретиран от тях.⁠

Високият холестерол е показател за стрес, който говори, че организмът вероятно трябва да бъде в по-нискостресова среда, да му се осигуряват необходимите нутриенти и минерали, а може би му е необходима и промяна в хранителните навици.⁠

Ето няколко съвета:⁠

Ø   Достатъчно излагане на слънчева светлина или терапия с червена светлина⁠

Ø   Качествени млечни храни и/или черен дроб от пасищно отглеждани животни⁠

Ø   Хранене на всеки 3-5 часа (белтъчини, въглехидрати и мазнини)⁠

Ø   Наблягане на мазнини, които не се окисляват в организма (т.е. повече наситени, отколкото полиненаситени)⁠

Ø   Богати на селен храни или прием на селен като хранителна добавка, ако нивото му е ниско*⁠

Ø   Витамин Е за защита от естрогена в тъканите и от полиненаситените мазнини⁠.

*Селенът е минерал, който оказва много благоприятно въздействие върху щитовидната жлеза, и е антиоксидант.⁠

 

Източник: https://www.instagram.com/p/B-svEVjnB1N/

Клиничен отговор на терапия с левотироксин (Т4) при пациенти със симптоми на хипотиреоидизъм, но с хормони в норма (статия на д-р Гордън Скинър)

  

Д-р Гордън Скинър е британски общопрактикуващ лекар, чиято книга бих препоръчала на всеки пациент с хипотиреоидизъм, който не постига достатъчно подобрение с предписаната му терапия. По-долу резюмирам една от статиите му – за клиничния отговор на лечение с левотироксин (Т4) при 139 пациенти (126 жени и 13 мъже) със симптоми на хипотиреоидизъм, но с изследвания в норма, т.е. пациенти, на които в обичайния случай не би била предписана терапия. Част от тези пациенти били с поставена диагноза депресия, синдром на хроничната умора или поствирусен синдром – състояние, подобно на синдрома на хроничната умора, което се характеризира с липса на енергия и възниква вследствие на прекарано вирусно заболяване, включително COVID-19. Д-р Антъни Фаучи вече изказа предположение, че т.нар. „дълъг КОВИД“ вероятно представлява синдром на хроничната умора, което би означавало, че лечението му трябва да бъде същото.

 

В проучването са включени пациенти, посещавали кабинета на д-р Скинър. Били помолени да попълнят въпросник с 16-те най-често срещани клинични характеристики на хипотиреоидизма, за да се определи каква част от тези характеристики са налице при тях преди и след лечението. Назначеното лечение било 25 мкг левотироксин (Т4) в продължение на 1 седмица, след което 50 мкг в продължение на 6 седмици, а после повишение с по 25 мкг на всеки 6 седмици до достигане на еутиреоидно състояние по клинични показатели, т.е. отсъствие на симптоми или подобрение в състоянието.

16-те най-често срещани симптома на хипотиреоидизъм според използвания въпросник са:

-      Умора, липса на енергия;

-      Влошаване на паметта или концентрацията;

-      Промени във външния вид;

-      Промени в кожата или косата;

-      Промени в гласа;

-      Понижено либидо;

-      Болки в мускулите или ставите;

-      Запек или подуване на корема;

-      Непоносимост към студ или горещина;

-      Увеличена щитовидна жлеза;

-      Загуба или замъгляване на зрението;

-      Трудности при преглъщане;

-      Подпухналост на лицето или крайниците;

-      Брадикардия (= нисък пулс) – под 65 удара/минута;

-      Уголемен език;

-      Повишаване на теглото.

Д-р Скинър изказва предположението, че може би е било добре въпросникът да включва и други често наблюдавани от него в практиката симптоми при хипотиреоидните пациенти – менструални нарушения, главоболия или халюцинации в периферното зрение или при поглеждане към пода.

71% от пациентите имали повече от 12 симптома на заболяването.

Стойностите на FT4 при повечето били под средните за здравите участници в контролната група, а стойностите на TSH – по-високи (средно 2,00 при пациентите и 1,00 в контролната група).

След лечението 93% от пациентите имали подобрение (или пълно отпадане) на 10 или повече симптома.

Интересно е да се отбележи, че след лечението нивото на TSH спада от средно 2,00 до средно 0,35 (при пациентите с най-голямо подобрение средната стойност на TSH след лечението била 0,19).

При пациентите, постигнали пълно отпадане на симптомите, нивата на FT4 след лечението били най-високи. Това означава, че нивото на FT4 е по-добър индикатор за успеха на лечението от TSH. Налице била значима корелация между степента на клиничен отговор и дозата Т4, т.е. колкото по-висока била приеманата доза, толкова по-висока била успеваемостта на лечението.

Що се отнася до максималните дози, с които са постигнати тези резултати, най-ниската е 50 мкг, а най-високата – 275 мкг.

От това проучване могат да се направят няколко извода:

1) има смисъл да се предпише лечение с левотироксин (Т4) на пациенти със симптоми, но с хормони в норма, защото може да се постигне подобрение в състоянието им, което в крайна сметка е най-важната цел на всяко лечение;

2) колкото по-висока е предписаната доза, толкова по-голямо е подобрението (което вероятно означава, че много пациенти не получават достатъчно висока доза заместителна терапия, ако състоянието им се оценява не по симптомите, а по резултатите от изследванията, каквато е стандартната практика);

3) пациентите със синдром на хронична умора или поствирусен синдром също се повлияват добре от лечение с левотироксин (Т4) – наблюдение, което може да бъде от полза в лечението на т.нар. „дълъг КОВИД“.

Едно от предположенията на водещия автор на проучването, д-р Скинър, е, че методът за изследване на хормоните в серума, който се прилага в момента (имунологичен анализ), води до ненадеждни резултати, които не отразяват клиничното състояние на пациентите, поради което не би трябвало да стават основа за диагностични или терапевтични решения.

 

Резюме на статията, която е представена тук, може да се намери на този адрес: https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/13590840050043530

Защо смятам, че монотерапията с Т3 трябва да бъде последният избор на пациентите с хипотиреоидизъм

В тази статия Пол Робинсън разглежда монотерапията с Т3 и обяснява кои са предимствата и недостатъците й и защо би трябвало да се разглежда като последен вариант на заместителна терапия при хипотиреоидизъм.

Написано от Пол Робинсън на 31.12.2011 г., събота, в 15:23 ч.

Развих хипотиреоидизъм преди около 30 години. През първите години се чувствах зле подобно на много пациенти.

Предписаха ми стандартното лечение с Т4 (левотироксин/Synthroid). Когато ми казаха "Излекуван си!", попитах: "Защо тогава продължавам да имам всички симптоми на хипотиреоидизъм?"

Отговорите на този въпрос варираха според лекарите, с които се консултирах:

Някои ми казваха, че страдам от някакво неизвестно заболяване, чиито симптоми явно напомнят на симптомите на хипотиреоидизъм. Други ми казваха, че имам психологически проблем - може би депресия. Непрекъснато чувах, че не може да продължавам да имам проблеми с щитовидните хормони, защото хормоните ми били "в норма"  според лабораторните изследвания. Един ендокринолог ми каза да се включа в група за подкрепа на пациенти с миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS). Аз смятах, че понеже това са пациенти с хипотиреоидизъм, които имаха симптоми на хипотиреоидизъм (или ME/CFS), това означава просто, че ендокринологът ми бърза да ми лепне този етикет и да ме натика в група с други пациенти, на които не е успял да помогне, където да намеря съчувствие за лошия си късмет. Един общопрактикуващ лекар отказа да ми назначи други кръвни изследвания или да ми даде направления, освен ако не започна да приемам Prozac (антидепресанти) за известно време.

Лечението, което получих от някои от тези лекари, ми се струваше като граничещо с гавра.

Прекалено много пациенти с хипотиреоидизъм, които не се чувстват добре на терапия само с щитовидния хормон Т4, са се сблъсквали с тези абсурдни опити да се оправдае лошото диагностициране и още по-лошото лечение.

Затова сам проучих въпроса. Четох учебници по ендокринология - истински, такива, които се използват в медицинските университети. Купих си книгите, които не можех да открия по друг начин или да взема от библиотеката. Използвах възникващите сайтове с информация в интернет.

Заключих, че е нужно да опитам с Т3. Това беше необходимо дори само за да придобия по-добра представа какво не ми е наред. Знаех, че нещо не е наред, защото бях изпробвал най-различни дози Т4 и нито една не ми беше подействала. Също така знаех, че всичко това беше станало след появата на автоимунното ми тиреоидно заболяване - тиреоидит на Хашимото. Преди това бях напълно здрав.

Накрая намерих лекар, който се съгласи да ми предпише пробно екстракт от щитовидна жлеза, а после и комбинирана терапия с T4 и T3. Използвахме също хидрокортизон и преднизолон. Не усетих ни най-малко подобрение от нито една от тези терапии. Тогава най-после получих възможност да изпробвам монотерапия с Т3, както толкова отдавна исках.

С T3 усетих чувствителна промяна. Само след седмица вече по-лесно изкачвах стълбите у дома. Само за няколко дни храносмилателните ми проблеми напълно изчезнаха. Отново можех да мисля ясно и да функционирам. Само след няколко седмици се чувствах като нов човек - не като преждевременно състарена развалина. Монотерапията с Т3 беше отговорът и разковничето. Продължавах да се изморявам заради все така ниските ми нива на кортизол - проблем, който още не бях решил.

Проблемите ми със сигурност бяха възникнали на клетъчно ниво, където никакви кръвни изследвания нямаше да могат да ги открият. Вече знам, че за това има много причини. Но по онова време не бях в състояние да посоча конкретна причина.

Трябваха ми близо 3 години, за да намеря точната доза и да разбера как да използвам Т3 правилно. Трябваше да приложа всичките си знания по точни науки и приложни научни изследвания, за да разбера всичко, от което се нуждаех, за да проумея действието на Т3. Наложи се да повиша значително нивото си на кортизол, за да мога да се възстановя напълно. Но си заслужаваше.

Използвам Т3 от около 20 години и съм здрав и в добра форма. Нямам проблеми с теглото или други симптоми на хипотиреоидизъм или нисък кортизол.

Защо тогава избрах точно това заглавие за тази статия?

Когато започнах да обсъждам употребата на монотерапия с Т3 във форумите преди много години, често се сблъсквах с невежество, нападки, недоверчивост и дори агресивни и груби коментари от страна на други пациенти с хипотиреоидизъм. Т3 се обсъждаше толкова рядко, а хората, които имаха достатъчен опит с употребата му, бяха толкова малко, че атмосферата във форумите изобщо не беше приятна. Днес положението е малко по-различно. Все повече пациенти във Великобритания и САЩ се опитват да съберат информация за Т3. През годините съм разговарял с хиляди пациенти с хипотиреоидизъм, които са успели да възстановят здравето си чрез монотерапия с Т3. Много пациенти вече жадуват за информация за това рядко предписвано лекарство.

Но все по-често към мен се обръщат хора, които питат дали биха могли да подобрят здравето си чрез монотерапия с Т3 вместо Т4. Някои дори обмислят да преминат направо на Т3 от сегашната си терапия с Т4. Тази засилваща се тенденция ми даде идеята за заглавието на тази кратка статия. Т3 не е лесно за употреба лекарство и всеки пациент или лекар, който започне да въвежда Т3, независимо дали под формата на монотерапия, или в комбинация с Т4 или екстракт от щитовидна жлеза, трябва да бъде добре информиран, преди да започне употребата му.

Някои от тези лекарства са по-трудни за прилагане от други. Според мен подредбата е следната (от най-лесния към най-трудния за прилагане вариант):

1. T4 (левотироксин) - най-лесен за употреба
2. Комбинация от T4 / T3
3. Екстракт от щитовидна жлеза (NDT)
4. Комбинация от NDT / T3
5. Монотерапия с T3 (само T3) - най-труден за употреба

Готов съм да дискутирам случаите, в които № 2 и 3 са съпоставими, а може би дори и № 4. Но съм убеден, че № 1 е по-лесен за употреба от № 2-4, а № 5 със сигурност е по-труден от който и да било от другите варианти. 

Защо го казвам? Като вземем предвид естеството на хормона Т3 и защо хората прибягват до него, би трябвало да стане ясно защо Т3 е лекарство, което не трябва да се разглежда като най-обикновена панацея. В човешкия организъм полуживотът на Т4 е приблизително 7 дни, което означава, че пациентът може да приеме цялата си дневна доза Т4 наведнъж без никакви проблеми, защото хормонът се изчерпва сравнително бавно. За сметка на това се смята, че биологичният полуживот на Т3 е 24 часа. Единичната доза Т3 се усвоява бързо и достига максимална концентрация в кръвообращението само 2-3 часа след поглъщане. Серумните концентрации на Т3 може да останат леко повишени в продължение на 6-8 часа. След това серумните концентрации отново спадат, освен ако не се приеме нова доза Т3.

Другият интересен факт за T3 е, че той се усвоява изключително бързо и също така бързо потиска TSH. Затова пациентите на монотерапия с Т3 трябва да очакват необичайни лабораторни резултати при изследване на щитовидните си хормони. Трябва да се очакват ниски нива на FT4. Нивата на FT3 биха могли да са ниски, нормални или повишени над референтната граница, в зависимост от това каква е предписаната обща доза Т3 и в зависимост от момента на взимане на кръвта спрямо приема на последната доза Т3. TSH би могъл да е силно супресиран или най-малкото съществува  вероятност TSH да варира в значително по-широки граници при прием на Т3, отколкото на Т4.

Информацията по-горе за скоростта, с която Т3 достига максимални серумни концентрации, а после отново спада, и възможността за необичайни нива на  TSH, FT4 и FT3 са от голямо значение. Това означава, че лабораторните изследвания не могат да се използват като критерий за оценка на адекватността на заместителната терапия с Т3.

Пациентите, които приемат само Т3, едва ли ще извлекат някаква полза от резултатите от кръвните изследвания на щитовидните си хормони. Онези от тях, които използват комбинирана терапия с Т4 и Т3, също може да забележат известно изкривяване на резултатите от кръвните изследвания в зависимост от приеманата доза Т3. Това означава, че трябва да се използват други методи за контрол на лечението с Т3 и определяне на правилната доза. Трябва да се използват симптомите и признаците, но това не означава просто да се следят резултатите от изследванията на хормоните.

А по-точно, извънредно важно е да знаете, че хората, приемащи Т3, са прибегнали до него, защото нещо в нормалната преработка на щитовидните хормони в организма им не е наред. В книгата си го наричам "влошен клетъчен отговор на щитовидните хормони". Някои хора неправилно го наричат "тъканна резистентност" (много неподходящ избор на терминология, защото може да има много причини за проблеми, които да породят нуждата от употреба на Т3, за да се възстанови здравето). Много неща може да се объркат. Но в никой индивидуален случай не можем да кажем каква е точната причина, защото не можем да наблюдаваме процесите във вътрешността на клетките ни. Можем да видим само, че лечението с Т4 или с комбинацията Т4/Т3 не подобрява симптомите на даден пациент, но Т3 ги подобрява. Изключително важно е да разберете, че в този случай Т3 се приема, за да се преодолеят проблемите, каквито и да са те, и че единственото, което има значение, е пациентът да се чувства добре и да се възстанови нормалното състояние (включително да се нормализират ключови показатели като кръвното налягане и пулса). За да се постигне това, е необходимо правилната доза Т3 да действа ефективно вътре в клетките на пациента. Когато това стане, нивата на хормоните в кръвта вероятно няма изобщо да бъдат представителни за клетъчната активност на Т3. Следователно нивата на TSH, FT4, FT3 или на реверсивния T3 в кръвния поток (който е единственото място, на което в момента могат да бъдат измерени) вероятно няма да дават представа за реалната вътреклетъчна активност на тези хормони.

В момента единственият начин да се опитаме да контролираме успешно и безопасно дозата на Т3 при човек, чието здраве може да се възстанови само с монотерапия с Т3, е да използваме непреки измерители за щитовидните хормони, както е описано в книгата ми. Ако се опитаме да го направим чрез използване на резултатите от кръвните изследвания на хормоните, това би могло дори да бъде опасно, защото всички тези резултати може да не дават никаква представа за активността на хормоните вътре в клетките. Това е извънредно важно за пациентите, приемащи само Т3, и е основна причина за това прилагането на Т3 да е по-трудно, отколкото на другите хормони. 

За жалост много лекари изглежда изобщо не са запознати с това и все още са вкопчени в идеята, че могат да използват резултатите от кръвните изследвания на щитовидните хормони, за да мониторират заместителната терапия с Т3 и да контролират нивата на Т3 на пациентите си. Това не само ще бъде неуспешно, но и ще доведе до значително влошаване на състоянието на пациента.

Някой, който не е запознат със заместителната терапия с Т3, може да смята, че лекарството може да се приема под формата на еднократна доза за деня подобно на синтетичния Т4. Това може да е подходящо за някои пациенти, но за други дневната доза Т3 ще трябва да се дели и да се приема на няколко по-малки дози. Този подход дава възможност Т3 да се приема през различни интервали през целия ден, за да се осигури постоянен приток на Т3 в организма. Употребата на няколко малки дози гарантира също, че никоя отделна доза Т3 няма да доведе до извънредно висок скок на хормона в тъканите. Наблюденията ми са, че повечето пациенти, които успешно прилагат Т3, използват между три и четири дози Т3 на ден.

Разделянето на T3 на няколко дози със сигурност усложнява значително живота на пациентите с хипотиреоидизъм. Едно допълнително затруднение, свързано с монотерапията с Т3, се дължи на супресивния ефект, който хормонът може да окаже върху TSH. Нивото на TSH влияе върху конверсията на T4 в T3. Високият TSH води до максимална конверсия на T4 в T3. Напълно супресираният TSH ще доведе до понижаване на конверсията на T4 в T3 до минимум. За пациентите на комбинирана терапия с Т4 и Т3 това има много голямо значение. Някои лекари се опитват да правят прости математически изчисления, когато добавят Т3 към терапията на пациента с Т4. Понижават дозата на Т4 при включване на Т3. Често липсва разбиране, че допълнителният Т3 вероятно ще супресира TSH, а така евентуалната конверсия на T4 в T3 вероятно ще се понижи допълнително. Ако дозата на Т4 се намали, нещата вероятно само ще се влошат. Затова намирането на правилното съотношение между Т4 и Т3 може да е изключително трудна задача.

За да обобщим, прилагането на Т3 е свързано с редица трудности:

1. Полуживотът на Т3 е кратък, а лекарството е много мощно. Т3 обикновено трябва да се приема под формата на 3-4 отделни дози. Някои хора установяват, че се чувстват по-добре с 1-2 отделни дози.
2. T3 действа бързо и мощно и ще изкриви резултатите от кръвните изследвания на хормоните TSH, FT4, FT3 и rT3. За пациентите, които приемат само Т3, тези резултати не са надеждни измерители за контрол на лечението.
3. Комбинираната терапия с Т3 и т4 също може да предполага трудности. Резултатите от кръвните изследвания може да са изкривени, Т3 трябва да се дели на няколко по-малки дози, а конверсията на Т4 може да се влоши.

Всичко това означава, че би трябвало да се насочите към монотерапия с Т3 само ако всички други варианти са изпробвани и не са дали резултат. Употребата на комбинирана терапия с Т4 и Т3 е по-лесен вариант, но също предполага определени проблеми. Освен че описаното по-горе трябва да се има предвид, трябва да се направят подробни изследвания и да се изключат дефицити на нутриенти или нисък кортизол, преди изобщо да се помисли за преминаване на монотерапия с Т3. Тя просто е прекалено сложна за употреба, без преди това да се изпробва всичко останало.

Неведнъж съм казвал, че монотерапията с Т3 е последният избор на заместителна терапия при хипотиреоидизъм - смятам, че така трябва да се разглежда.

Но АКО са направени всички необходими изследвания и са изпробвани всички варианти за заместителна терапия, но без успех, тогава монотерапията с Т3 може да бъде чудесен начин да възвърнете здравето си. Знам това - постигнал съм го, както и много други пациенти.  Но трябва да се прилага безопасен и ефективен протокол - затова написах книгата си "Recovering with T3".

Надявам се, че тази статия ви е била полезна и информативна.

С най-добри пожелания,

Пол

(Актуализирано януари 2019 г.)

Източник: http://recoveringwitht3.com/blog/why-i-believe-t3-should-be-very-last-treatment-thyroid-patients-consider