(Зоуи Харкъм)
По същия начин, ако се движим
повече, това няма да ни помогне да отслабнем.
Почти общоприето схващане е, че
хората с наднормено тегло просто трябва да приемат по-малко храна и/или да се
движат повече. Идеята, че ограничаването на приема на
храна ще ни помогне да отслабнем, се основава на презумпцията, че организмът не
може да се приспособи и не го прави. А той може и го прави. Да се смята, че ако приемете 500 калории по-малко, организмът ще се раздели
с 500 калории под формата на мазнини, за да компенсира, е най-голямата проява
на наивност в света на диетите. Организмът НЕ Е банкомат за мазнини.
Да кажем, че
средностатистическият човек има нужда от енергия за базовия си метаболизъм
(BMR) от 1500 калории на ден (броя калории, от които този човек ще се нуждае,
ако е болен и на легло през целия ден - просто за да се осигури гориво за
всички функции на организма). Да кажем също, че този
човек се нуждае от допълнителни 500 калории, ако е на крака и се движи (това е
реалистична цифра – базовият метаболизъм е основният определящ фактор за
нуждата от калории за деня с известен толеранс).
Представата, че намаление на
калорийния прием с 500 калории кара организма да се раздели с 500 калории под
формата на мазнини, се основава на презумпцията, че нито базовият метаболизъм
(1500 калории), нито нуждата от допълнителни калории (500 калории) се променят. В действителност и двете се променят. Човекът, който приема
по-малко храна, има по-малко енергия и вероятно ще изпълни по-малко
допълнителни дейности този ден - няма да отиде на фитнес или до пощенската
кутия - ще бъде прекалено изморен. Освен това организмът ще
намали и разхода си за поддръжка за деня – той може да остави ремонта на
тъкани, борбата с инфекции и изграждането на костната плътност за друг ден – не
сте приели достатъчно храна, затова той може да намали разхода си на енергия.
Помислете: губите работата си –
тогава не посягате автоматично към спестяванията си, а намалявате разходите, а
организмът действа на същия принцип.
Същото се отнася за увеличаването
на двигателната активност. Ако смятате, че можете да приемете
необходимите 2000 калории за деня, а след това да извършите физическа активност
за 500 калории повече, без организмът да компенсира в друга област, значи
грешите. Силно вероятно е организмът да намали допълнителния разход на енергия
над този на базовия метаболизъм. Ако отидете на фитнес, след това може да
седите цяла вечер на дивана, прекалено изморени, за да се захванете с
домакинската работа. Организмът може да намали и поддръжката, която е планирал
за този ден.
Освен това физическата активност
и базовият метаболизъм изискват калории от съвсем различни източници. Може да
се твърди, че най-доброто гориво за физическа активност са въглехидратите (те
осигуряват бърз източник на глюкоза, който организмът да използва). Дейностите
на базовия метаболизъм изискват мазнини, белтъчини, витамини и минерали. Въглехидратите
могат да бъдат полезни с витамините и минералите, които осигуряват, но
макронутриентът – самите въглехидрати – могат да се използват само като
източник на енергия, а не за ремонт на тъкани и борба с инфекции. Затова ако
приемете 1500 калории от въглехидрати (както в днешно време прави
средностатистическият жител на развития свят), те не могат да се използват за функциите по поддръжка на организма –
трябва да ги изгорите във фитнеса или ще напълнеете.
Както схващането за намаляване на
приема на храна, така и това за увеличаване на физическата активност, разчитат
на масовата и погрешна презумпция, че организмът е способен да изгаря мазнини. Организмът
винаги използва първо въглехидрати за гориво. Затова, ако средностатистическият
човек от примера ни има някаква глюкоза в кръвния си поток или пък някакъв
гликоген (складирана глюкоза) в организма си, те ще се използват за покриване
на евентуално разминаване между приема на храна и извършваната активност. Организмът
може да изгаря мазнини само когато няма налични глюкоза или гликоген. Съвременният
човек рядко (ако това изобщо се случи) позволява на организма си да достигне до
състояние да бъде способен да изгаря собствените си мазнини – или пък да бъде
склонен да го направи.
Приемът на по-малко храна ни кара
да огладняваме повече и/или да се движим по-малко. Увеличаването на
двигателната активност ни кара да огладняваме повече и/или да се движим
по-малко. Нито намаляването на приема на храна, нито увеличаването на
двигателната активност са дали резултат, могат да дадат резултат или някога ще
дадат резултат като решение за епидемията от затлъстяване.
Автор: Зоуи Харкъм (Zoe Harcombe)
Източник: http://www.zoeharcombe.com/the-knowledge/eating-less-will-not-make-us-weigh-less/
Превод от английски Анелия Петрунова
Още от Зоуи Харкъм по темата за ролята на калориите в отслабването:
http://www.zoeharcombe.com/2012/02/how-calorie-counting-makes-you-fat/
http://www.zoeharcombe.com/2011/12/why-trying-to-burn-off-food-is-a-waste-of-time/
http://www.zoeharcombe.com/the-knowledge/you-will-not-lose-1lb-every-time/
http://www.zoeharcombe.com/the-knowledge/1lb-does-not-equal-3500-calories/
http://www.zoeharcombe.com/the-knowledge/weight-gain-is-about-fat-stored/
http://www.zoeharcombe.com/the-knowledge/energy-in-does-not-equal-energy-out/
http://www.zoeharcombe.com/2011/05/calories-energy-balance-thermodynamics-weight-loss/
