Тази статия е от блога на Джей Фелдман и представя една необичайна концепция за произхода на заболяванията - биоенергийната представа.
Всичко е въпрос на енергия
от Джей Фелдман
Съвременната биология е изградена около една редукционистична, механична представа за човешкия организъм, която битува както в конвенционалната, така и в алтернативната медицина.
Всяка система се разглежда като отделна и независима от останалите. Функционирането на сърцето няма връзка с функционирането на мозъка, а функционирането на мозъка на свой ред няма връзка с това на черния дроб и т.н.
Това води до лечението на симптоми, което се е превърнало в основен фокус на конвенционалната медицина. Ако нивата на холестерола са високи, се предписва лекарство за понижаването им. Ако кръвното налягане е повишено, се предписва понижаващо кръвното налягане лекарство. Ако имунната система е свръхактивна, се предписва потискащо имунната система лекарство.
А какво се смята, че причинява съвременната епидемия от симптоми и болести? Обикновено отговорът е гените.
(Започва да става малко по-обичайно да се разглеждат факторите от начина на живот като допринасящи в малка степен за възникването на определени заболявания, но все още на тези фактори се обръща много малко внимание.)
Различните видове алтернативна медицина често следват сходна тенденция, но лекарствата се заместват с „натурални“ хранителни добавки или други терапии, базирани на симптомите. Макар че може би се обръща малко повече внимание на факторите от начина на живот, много хора, които се лекуват с алтернативна медицина, приемат шепи добавки всеки ден - по една за всеки от различните симптоми.
Други неконвенционални методи за лечение като например интегративната и функционална медицина също стават жертва на тези редукционистични тенденции. Може би не предписват лекарства или хранителни добавки толкова бързо и наблягат повече на факторите от начина на живот, но въпреки това вниманието е насочено към откриване на самостоятелни причини за различни състояния.
В тези форми на медицина често се наблюдават безплодни опити за откриване на причината за даден симптом или състояние. Започва безкрайно търсене, което цели да се открие някакъв дефицит на хранителни вещества, хормонален дисбаланс, влияние от мухъл или електромагнитни полета, чревни инфекции, токсичност на тежки метали или друга вреда, нанесена от нещо в околната среда, а решението е да се отстрани причиняващият фактор. Дори алтернативните форми на медицина не отчитат това, че всички проблеми и техните причини попадат под една и съща шапка - енергията.
Защо енергията?
Енергията е движещата сила за всички наши функции и цялата ни структура. По тази причина тя е и обединяващият принцип, върху който се гради здравето ни.
Енергията ни позволява да дишаме, да мислим, да смиламе храната, да спим, раните ни да зарастват, да се движим и кажи-речи всичко останало, за което бихте могли да се сетите. Освен това тя поддържа и структурата ни - от структурата на всяка отделна клетка до структурата на нашите мускули, кости, органи, фасции, кожа, коса, нокти и всички други тъкани.
Затова е логично, но може би привидно противоречи на логиката, че на практика всяко заболяване или симптом, които имаме, се дължат на липса на енергия, която възпрепятства правилното функциониране и структура.
Точно така, причината за всичко - от умората до автоимунните заболявания (1, 2, 3), диабета и инсулиновата резистентност (4, 5, 6, 7), затлъстяването (8), рака (9), повишеното кръвно налягане, алергиите, фибромиалгията, невропсихиатричните и невродегенеративни заболявания (10, 11, 12) като болестта на Алцхаймер или Паркинсон, АЛС, множествената склероза, болестта на Хънтингтън, депресията, биполярното разстройство, шизофренията и аутизма, а също и на практика всяко друго заболяване - може да се открие в енергийния дефицит (13).
Затова има много повече смисъл да отместим вниманието си от отделните симптоми, заболявания и причини и да го насочим към биоенергийната представа за здравето.
Биоенергийна представа за здравето
Ако се концентрираме върху това как телата ни произвеждат и използват енергия, можем да определим най-добрия начин за коригиране на енергийните дефицити.
Енергията се произвежда в митохондриите, или „двигателите“, на нашите клетки чрез процес, наречен клетъчно дишане. Този процес използва гориво от храната като въглехидрати и мазнини, както и други нутриенти - витамини, минерали и кислород, за производство на енергия. Тя се съхранява под формата на молекула, наречена АТФ (аденозинтрифосфат).
(В бъдещи статии ще разгледам клетъчното дишане по-подробно, включително разликите между окисляването на въглехидрати и мазнини, както и какви други фактори влияят върху тези процеси.)
След това енергията, произведена от клетъчно дишане, се използва за извършване на всички наши функции. Това включва основни функции като дишане и поддържане на биенето на сърцето, както и поддържане на структурата ни.
Енергията се използва и за справяне със стресори, т.е. всякакви външни процеси, които изискват енергия. Това включва физическа активност като спорт и умствена активност като решаване на проблеми и преработване на емоции, а също и справяне с вредите от инфекции, електромагнитни полета или мухъл и елиминиране на токсини като ендотоксина.
С други думи, това е причината тези различни „причини“ за различните заболявания да не са независими едни от други - всички те постигат ефектите си чрез едно и също средство: изчерпване на енергийните ни запаси.
Когато не разполагаме с достатъчно енергия, за да се справим с тези стресори, да извършваме основните си функции и да поддържаме структурата си, започват да възникват проблеми. Енергията за извършване на тези функции трябва да дойде отнякъде и обикновено идва за сметка на поддръжката и целостта на нашата структура. Това води до постепенно влошаване и възпрепятстване на правилното функциониране, което в крайна сметка води до заболяванията, които днес се наблюдават с мащабите на епидемия.
За да предотвратим това и дори да обърнем тенденцията, трябва да подобрим клетъчното дишане, за да произвеждаме повече енергия, и да понижим стресорите, така че да остава повече енергия за поправяне и поддръжка на структурата ни.
Многото опасности на енергийните дефицити
Вече споменахме как липсата на енергия е в основата на хроничните заболявания, които днес виждаме в епидемични пропорции, но енергията засята всички аспекти на здравето ни.
Тъй като тя е движещата сила в основата на всички функции и на цялата ни структура, липсата на енергия може да доведе до най-различни симптоми. Това включва студени ръце и крака или постоянно усещане за студ, умора, напълняване, загуба на мускулна маса, косопад, липса на либидо, раздразнителност и променливи настроения, трудности с концентрацията, безжизнена коса и чупливи нокти, суха кожа, безсъние, непрекъснат глад или силно желание за определени храни, липса на апетит, хронични инфекции, депресия, ПМС, главоболия и мигрени, отоци и едем, стерилитет и много други често срещани симптоми.
Практически всички тези симптоми са били наблюдавани в Минесотския експеримент с гладуване - проучване, чиято цел била да се установи какво се случва, когато лишаваме организма си от енергия (14). В този експеримент, проведен през 40-те години, участниците били поставени на диета, съдържаща приблизително 1800 калории на ден, в продължение на 6 месеца. Тази диета с ограничен калориен прием не е много по-различна от често препоръчваните диети за отслабване днес, ако се вземат предвид ръстът и теглото на участниците.
Ефектите от тази диета с понижен калориен прием били поразителни и променили коренно живота на участниците. Здравето им се влошило невъобразимо много и изпитвали най-различни симптоми, включително голяма част от споменатите по-горе. Трябвали им между 2 месеца и 2 години хранене с прием на цели 4000-5000 калории на ден след края на експеримента, за да се възстановят напълно.
Експериментът изследвал дефицита на енергия в контекста на нискокалорийна диета, което е безпогрешен начин за понижаване на разполагаемата енергия. Но дефицитите на енергия са извънредно разпространени днес дори при хранене, което осигурява нормален или висок калориен прием.
Клетъчното дишане, или производството на енергия, може да бъде възпрепятствено от множество фактори като например полиненаситените мастни киселини, дефицитите на нутриенти и ендотоксина. Така че дори да приемаме достатъчно храна, пак може да не успяваме да я трансформираме в използваема енергия. (Именно това е причината за складирането на мазнини, както съм обяснил в няколко статии.)
А дори не взимаме предвид прекомерните количества стресори, за справяне с които телата ни трябва да използват енергия, като например психологически стрес, токсини от околната среда и електромагнитни полета.
Да повишим енергийния си запас, като подобрим клетъчното дишане и понижим прекомерните нужди от енергия, е ключът към елиминиране на по-незначителните симптоми на енергиен дефицит като студени ръце и крака, както и на по-значителните като напълняване, стерилитет и хронични заболявания.
Как точно да го направим?
Това е Въпросът с главно В.
И за него няма лесен отговор.
Този процес се влияе от кажи-речи всичко в нашата вътрешна и околна среда - от храната, която консумираме, до количеството слънчева светлина, на която се излагаме. Разбира се, това не може да се обясни набързо, поради което енергията е тема, към която се връщам в почти всяка от статиите ми.
Освен това в интернет е пълно с всякакви абсурдни решения за подобряване на митохондриалната функция, включително напълно погрешни препоръки като кетогенни диети и периодично гладуване, които често отклоняват хората от верния път. Ще разглеждам тези теми и в бъдещи статии.
Междувременно може да погледнете безплатния миникурс за здраве и енергиен баланс, за който можете да се запишете по-долу! В този миникурс посочвам няколко от най-важните фактори, които засягат енергийното производство и оползотворяване, как влияят върху здравето ни и какво можете да предприемете по отношение на тях.
Използвана литература
1. Yang, Zhen, et al. “Restoring oxidant signaling suppresses proarthritogenic T cell effector functions in rheumatoid arthritis.” Science translational medicine, 8, no. 331, 2016, 331ra38. doi:10.1126/scitranslmed.aad7151.
2. Mao, Peizhong, and P. Hemachandra Reddy. “Is multiple sclerosis a mitochondrial disease?” Biochimica et biophysica acta, 1802, no. 1, 2010, pp. 66–79. doi:10.1016/j.bbadis.2009.07.002.
3. Perl, Andras. “Oxidative stress in the pathology and treatment of systemic lupus erythematosus.” Nature reviews. Rheumatology, 9, no. 11, 2013, pp. 674–86. doi:10.1038/nrrheum.2013.147.
4. Petersen, Kitt Falk, et al. “Mitochondrial dysfunction in the elderly: Possible role in insulin resistance.” Science (New York, N.Y.), 300, no. 5622, 2003, pp. 1140–42. doi:10.1126/science.1082889.
5. Simoneau, J. A., and D. E. Kelley. “Altered glycolytic and oxidative capacities of skeletal muscle contribute to insulin resistance in NIDDM.” Journal of applied physiology (Bethesda, Md. : 1985), 83, no. 1, 1997, pp. 166–71. doi:10.1152/jappl.1997.83.1.166.
6. Szendroedi, Julia, et al. “Muscle mitochondrial ATP synthesis and glucose transport/phosphorylation in type 2 diabetes.” PLoS medicine, 4, no. 5, 2007, e154. doi:10.1371/journal.pmed.0040154.
7. Del Prato, S., et al. “Characterization of cellular defects of insulin action in type 2 (non-insulin-dependent) diabetes mellitus.” The Journal of clinical investigation, 91, no. 2, 1993, pp. 484–94. doi:10.1172/JCI116226.
8. Wlodek, Danuta, and Michael Gonzales. “Decreased energy levels can cause and sustain obesity.” Journal of Theoretical Biology, 225, no. 1, 2003, pp. 33–44. doi:10.1016/S0022-5193(03)00218-2.
9. Onodera, Yasuhito, et al. “Increased sugar uptake promotes oncogenesis via EPAC/RAP1 and O-GlcNAc pathways.” The Journal of clinical investigation, 124, no. 1, 2014, pp. 367–84. doi:10.1172/JCI63146.
10. Bowling, A. C., and M. F. Beal. “Bioenergetic and oxidative stress in neurodegenerative diseases.” Life sciences, 56, no. 14, 1995, pp. 1151–71.
11. Andreazza, Ana C., and Andrew A. Nierenberg. “Mitochondrial Dysfunction: At the Core of Psychiatric Disorders?” Biological psychiatry, 83, no. 9, 2018, pp. 718–19. doi:10.1016/j.biopsych.2018.03.004.
12. Albers, D. S., and M. F. Beal. “Mitochondrial dysfunction and oxidative stress in aging and neurodegenerative disease.” Journal of neural transmission. Supplementum, 59, 2000, pp. 133–54.
13. Vasquez, Alex. “Mitochondrial medicine arrives to prime time in clinical care: Nutritional biochemistry and mitochondrial hyperpermeability (“leaky mitochondria”) meet disease pathogenesis and clinical interventions.” Alternative therapies in health and medicine, 20 Suppl 1, 2014, pp. 26–30.
14. Kalm, Leah M., and Richard D. Semba. “They starved so that others be better fed: Remembering Ancel Keys and the Minnesota experiment.” The Journal of nutrition, 135, no. 6, 2005, pp. 1347–52. doi:10.1093/jn/135.6.1347.
Източник: https://jayfeldmanwellness.com/it-all-comes-down-to-energy/
