вторник, 25 февруари 2020 г.

Рей Пийт и неговите идеи за храненето и здравето - ревю на книгата на Кейт Диъринг How to Heal Your Metabolism




Това е поредната книга на тема хранене и здраве, която чета (а също и на тема живота след нисковъглехидратното или кетогенно хранене), затова започвам да придобивам добра представа за идеите на редица автори, освен пламенните застъпници на нисковъглехидратната/кето/палео каузата. И ето какво мисля за книгата: тя е полезно четиво, непременно я погледнете, особено ако се опитвате да се преборите със забавен метаболизъм, откакто сте минали на нисковъглехидратно/кетогенно хранене, а също и особено ако сте клинично хипотиреоидни. Но също така приемете книгата и препоръките на авторката с известни резерви и не спирайте да четете още книги и автори, например "The Perfect Health Diet" на Пол Жамине.

Какво е положителното в тази книга:
- Кейт Диъринг подробно обяснява научните основания, на които се базират препоръките на Рей Пийт и нейните собствени, но моето мнение, въз основа на прочетеното в други източници, е, че понякога обясненията може да са погрешни, затова четете критично. Например се твърди, че всички клетки могат да ползват фруктоза, защото тя не се нуждае от инсулин, за да проникне в клетките. Това просто не е вярно. Фруктозата може да се метаболизира (т.е. да се преработва) само в черния дроб, където се трансформира в глюкоза (която после може да се използва като гориво от всички клетки или да се складира) или в мазнини;
- Авторката препоръчва всички да се откажат от нисковъглехидратното или кетогенно хранене и да изберат високовъглехидратно (и сравнително нискомазнинно) - това може да се разглежда едновременно като добра идея, защото много хора, които се хранят нисковъглехидратно, със сигурност се чувстват по-добре при по-висок прием на въглехидрати, но и лоша идея, защото въпреки всичко може да има много хора, които да не се чувстват добре на високовъглехидратно хранене. Но за да помогне на читателите си да сведат до минимум евентуалните отрицателни ефекти, Кейт Диъринг препоръчва приемът на въглехидрати да се увеличава много бавно, а това наистина е добър съвет;
- Това е поредната книга, която ни казва, че полиненаситените мастни киселини и високият прием на мускулно месо са вредни, а наситените мазнини, холестеролът, солта, кафето, желатинът/колегенът/костните бульони и субпродуктите са полезни. Алилуя! Трябват ни повече книги с това послание;
- Плодовете, дори плодовите сокове, са оневинени. Урааааа! Хранещите се нисковъглехидратно (или поне много от тях) със сигурност биха имали полза от по-висок прием на цели плодове;

- Оневинени са и млечните храни. И слава богу;
- Авторката се изказва негативно за скорбялата (с изключение на обикновените и сладките картофи) и зърнените храни, както и ядките, семената и бобовите (особено соята). Разбира се, това послание не е нещо ново;
- Акцентът е върху оздравяването, а не върху отслабването;
- Кейт Диъринг насърчава читателите си да приемат повече храна и да спортуват по-малко. Алилуя!;
- Подчертана е важността на балансираната кръвна захар (чрез консумация на правилните видове и количества въглехидрати в комбинация с белтъчини и мазнини) - това винаги е добра идея.
 

Какво намерих за отрицателно в тази книга:
- Идеята да се пие много мляко и плодов сок и да се консумира повече захар, отколкото повечето авторитетни органи биха препоръчали, все още ми се струва подозрителна. Но пък Кейт Диъринг призовава читателите си да го дават по-полека с промените и да следят реакциите на организма си;

- След като прочетох аргументите на Жамине в полза на скорбялните храни, съм леко подозрително настроена към това почти пълно отричане на тези храни. Хората консумират (безопасни) скорбялни храни от векове, едва ли са толкова страшни. От друга страна, съгласна съм, че приемът им трябва да бъде умерен;
- Най-големият проблем, който откривам, е, че броенето на калории трябва да продължи, въпреки че калорийният прием е повишен спрямо стандартните диети.

В крайна сметка мнението ми е много по-положително, отколкото отрицателно. Но въпреки че нисковъглехидратното хранене може да бъде вредно за много хора в дългосрочен план (и полезно за други), наистина не бързайте, а увеличавайте приема си на въглехидрати малко по малко. Както и с много други неща в живота, нуждите ви са индивидуални, така че не пренебрегвайте сигналите на тялото си.

петък, 14 февруари 2020 г.

Плодът на познанието



Днес излиза още една книга, която преведох - шведският комикс "Плодът на познанието" с автор Лив Стрьомквист. Едновременно забавен и изключително информативен и съдържателен, комиксът разбива редица митове за женското тяло и женската сексуалност, което го прави задължително четиво за всяка жена и особено за младите момичета.

Ето какво казват за книгата критиците:

„Неподражаема, въздействаща, брилянтна: ако имате дъщеря тийнейджърка, трябва задължително да я купите и на нея, и на всичките й приятелки, като не броим екземплярите, които още сега, на мига, трябва да купите за себе си и всички ваши приятелки.“
Рейчъл Кук, „Гардиън“

„Може да се каже, че това е промяна на парадигмата в сексологията, поднесена от най-известната феминистка и просветителка в Швеция.“
Аманда Свенсон, „Експресен“

„Културната история на женския полов орган е изпълнена с насилие и не особено весела, но рядко сме се забавлявали толкова, докато четем за „хиляди години адски нескопосани научни изследвания“. Причината е, че „Плодът на познанието“ е написана с изключително добре премерен хумор, предаден умело в срещата между образ и текст.“
Муа Матис, „Дагенс Нюхетер“

„Лив Стрьомквист, сексуална просветителка, специалистка по история на идеите и критичка на възприетите норми, е написала единствения учебник по биология, от който имате нужда. Гениален, освобождаващ и напълно безмилостен.“
Анна Йоргенсдотер


Плодът на познанието
Комиксът „Плодът на познанието“ е международен бестселър, преведен на повече от двадесет езика. Това е книга за женското тяло и нашите сложни отношения с него. Какво е прието да наричаме „женски полов орган“? Защо хората развиват такова непримиримо, нееднозначно, противоречиво отношение именно към тази част от човешкото тяло? Защо думата „вулва“ отсъства от ежедневния език, а менструацията е табу? Как са се променяли възгледите за биологическия пол през вековете?
В търсене на отговори на тези въпроси Лив Стрьомквист се насочва към културата на Античността и Средновековието, Зигмунд Фройд и Жан-Пол Сартр, "Спящата красавица" и шведската поп музика, интернет форумите и заглавните страници на вестниците, в опит да изгради събирателен образ на органа, който Гюстав Курбе нарича „Раждането на света“.
"Плодът на познанието“ е не само образователен, но и много забавен исторически анализ на митовете, обгръщащи женската сексуалност.

„Майсторски нарисуван, добре подплатен с факти и ужасно забавен.“
„Таймс Литерари Съплимънт“