Д-р Марк Стар е последовател на идеите на д-р Брода Барнс за диагностицирането и
лечението на хипотиреоидизма. Д-р Барнс диагностицира и лекува хиляди пациенти
по методите, които са били актуални в първата половина на ХХ век и
приблизително до края на 60-те и началото на 70-те, т.е. на базата на симптомите, базалната температура и повишената стойност на холестерола,
защото тогава все още не е имало възможност да се изследват нивата на самите
хормони.
Д-р Стар създава термина хипотиреоидизъм тип 2 за назоваване на състоянието, описвано от
д-р Барнс като понижен метаболизъм, а от д-р Лорънс Сонкин като хипометаболизъм
– става въпрос за множеството симптоми, които иначе се свързват с
хипотиреоидизма (и много други, които не се свързват с него в съвременната
медицинска литература – подробен списък на проявите на заболяването можете да
откриете в трите статии в блога, озаглавени Симптоми на хипотероидизъм, част І, ІІ и ІІІ, към които са дадени линкове по-долу),
но хормоналните изследвания на пациентите не показват отклонения от нормите. За
сметка на това базалната им температура е по-ниска от нормалната, а нивото на холестерола
често е повишено. Базалната температура, измерена веднага след събуждане и с
живачен или галиев термометър, който се държи 10 минути под мишницата, трябва
да бъде 36,6 – 36,8 градуса, за да
се смята, че няма хипотиреоидизъм. (Трябва да се има предвид, че при хронични възпаления температурата може да бъде повишена дори при хипотиреоидизъм.) Хипотиреоидизмът тип 2 вероятно се дължи на
дисфункция на митохондриите, която често се предава от поколение на поколение в
семействата. А причината днес да има все повече хора с такива оплаквания може
би е, че в миналото много от тях са умирали от заразни болести като едра шарка,
чума и туберкулоза, защото хипотиреоидизмът понижава имунната защита, а днес
тези болести или се лекуват, или има ваксина за тях, затова хората с такива
гени могат да се възпроизвеждат и да предават неблагоприятни гени на следващите
поколения.
От друга страна, хипотиреоидизмът, който се получава
заради недостатъчна функция на щитовидната жлеза и който личи в стойностите на лабораторните
изследвания, е хипотиреоидизъм тип 1.
Но и при двата типа симптомите са едни и
същи и лечението би трябвало да бъде едно и също – с щитовидни хормони. А
целта на лечението би трябвало да бъде елиминиране
на симптомите, а не просто нормализиране на стойността на TSH, защото хормоналните изследвания често са ненадеждни и
не отразяват реалното положение, особено на клетъчно ниво. Едно сравнително
надеждно лабораторно изследване за следене на резултата от терапията е нивото
на серумния холестерол – при хипотиреоидизма
в повечето случаи то е повишено, а с правилната терапия се нормализира.
Лечението, което д-р Барнс е прилагал, е било
изключително с екстракт от щитовидна
жлеза (т.нар. натурален хормон), съдържащ левотироксин (Т4) и лиотиронин
(Т3) в съотношение 4:1. Повечето пациенти, които е консултирал и лекувал, не са
били с автоимунен тиреоидит на Хашимото, но за пациентите с Хашимото д-р Барнс
препоръчвал синтетичните хормони в
същото съотношение между Т4 и Т3 (4:1), защото според наблюденията му много от
тях не понасяли екстракта или с течение на времето развивали непоносимост към
него заради повишението на антителата към щитовидната тъкан, което екстрактът
предизвиквал при тях. Наблюденията на д-р Стар от собствената му практика са
същите. А причината за развитието на автоимунен процес, независимо дали става
въпрос за тиреоидит на Хашимото, или друга автоимунна болест, според д-р Стар
отново може да е пониженият метаболизъм, който се дължи на митохондриалната
дисфункция, т.е. на хипотиреоидизъм тип 2, макар че може да има и други
причини, например токсини в околната среда, непоносимост към глутен и др. На
пациенти с тиреоидит на Хашимото д-р Стар предписва и йод в подходящата форма и
доза, защото друга възможна причина за възникването на заболяването е дефицит
на йод.
Книгата на д-р Стар можете да купите тук: Hypothyroidism Type 2: The Epidemic
