Високо кръвно налягане, анемия, кръвообращение и бъбреци
Пониженото кръвоснабдяване на единия или и на двата бъбрека води до повишение на кръвното налягане. Колкото по-ограничено е кръвоснабдяването, толкова по-голямо е повишението на кръвното налягане. Д-р Барнс смятал, че пониженото кръвоснабдяване на бъбреците вследствие от хипотиреоидизъм е същинската причина за повечето случаи на хипертония. При 80% от участниците в проучването му, които имали диагноза хипертония, кръвното налягане се нормализирало само с терапия с щитовидни хормони, без други лекарства. Той вярвал, че пониженото кръвоснабдяване, дължащо се на стесняването на бъбречните артерии заради атеросклероза (преди започване на терапията с щитовидни хормони), вероятно е причината кръвното налягане да не се нормализира при част от участниците.
Прогресирането на атеросклерозата може да се спре, като се коригира хипотиреоидизмът. Много хора имат нужда от една или две години лечение с екстракт от щитовидна жлеза, за да се понижи кръвното им налягане. При други се нормализира за няколко месеца.
Анемията и дефицитът на желязо са често срещани сред хипотиреоидната популация. Повечето червени кръвни клетки се произвеждат в костния мозък. Когато телесната температура е ниска, костният мозък се преохлажда. Производството на червени кръвни клетки в него може да спадне рязко.
Периферното кръвообращение в крайниците (особено кожата, ръцете и ходилата) може да се понижи с 40% или повече вследствие на хипотиреоидизма. Понижението на кръвообращението е един от най-важните фактори, които водят до множеството болести, свързани с хипотиреоидизма.
Той може да доведе и до дефицити на желязо и витамин Б12. Пациентите, лекувани от д-р Барнс, нямали хронична анемия.
Понижено производство на урина от бъбреците е друга честа находка при хипотиреоидизъм. Сбръчкване на бъбрека е остарял израз, който описва смален, увреден бъбрек, отражение на крайния стадий на бъбречната недостатъчност. Пониженото кръвообращение, което е следствие от хипотиреоидизма, не позволява на бъбреците или на всяка една от клетките ни да елиминират отпадните продукти правилно. Здравето на бъбреците и на човека страда.
Бъбрекът е една от най-честите мишени на митохондриалната дисфункция. В лекуваната от д-р Барнс група никой не развил хронична бъбречна недостатъчност.
Черен дроб
Черният дроб често работи неоптимално при хипотиреоидните. Налице е значителна конгестия на черния дроб, секрецията на чернодробнитеклетки е неоптимална, а каналикулите (тръбовидните каналчета между чернодробните клетки) са притиснати. Сравнително често резултатите от кръвните изследвания при хипотиреоидни пациенти показват леко повишение на чернодробните ензими. То говори за компрометирана функция. Нивата на тези ензими се нормализират след лечение, освен ако пациентът не страда и от отделно заболяване като хепатит.
Излишният холестерол се трансформира в жлъчни соли в черния дроб. След това тези соли се елиминират. С напредването на хипотиреоидизма и влошаването на чернодробната функция холестеролните нива на много хора се повишават. В миналото нивото на серумния холестерол е било стандартно кръвно изследване за оценка на щитовидната функция. Повишеният холестерол говорел за хипофункция.
Диагнозата преддиабетно състояние вече се поставя често. Тези хора складират глюкозата по-бавно в черния си дроб и тя може да премине в урината при глюкозотолерантен тест. Глюкозната им обмяна се нормализира, когато започнат терапия с щитовидни хормони.
Именно в черния дроб каротинът се трансформира във витамин А. С влошаването на хипотиреоидизма и чернодробната функция кожата може да придобие жълтеникав оттенък заради прекомерното отлагане на каротин. Цветът се нормализира след лечение с щитовидни хормони, освен ако не са налице и други чернодробни проблеми.
Хипогликемия
Хипогликемията е често срещан проблем, който се свързва с хипотиреоидизма. "Хипогликемия" означава ниска (хипо) кръвна захар (гликемия). Най-честите симптоми включват главоболия, треперене, изпотяване, тревожност, панически атаки, ускорен пулс, умора и слабост.
Черният дроб отговаря за поддържане на постоянен запас от глюкоза (захар) в кръвния ни поток. Повечето случаи на хипогликемия се дължат на хипотиреоидизъм и на предизвиканата от него мудна чернодробна функция. При хората с хипогликемия се получава по-бърз и продължителен спад на кръвната захар. Възможни са по-леки или по-сериозни симптоми като странно или буйно поведение и загуба на съзнание. Симптомите отшумяват за секунди след венозно вливане на глюкоза. Без правилен медицински надзор е възможно да настъпят мозъчни увреждания или дори смърт. Симптомите отшумяват след правилно лечение с щитовидни хормони.
Много хора с по-тежък хипотиреоидизъм и хипогликемия често се нуждаят и от коригиране на лека надбъбречна недостатъчност и йоден дефицит, освен от лечение на хипотиреоидизма. Понякога при хората с надбъбречна недостатъчност се използва половината нормална доза инсулин (0,05 единици на килограм). Те са по-склонни към тежка хипогликемия и по-чувствителни към инсулина.
Ако научим лекарите да разпознават и лекуват хипотиреоидизма по-добре, бихме елиминирали необходимостта от огромен брой лабораторни изследвания или други скъпи процедури и тестове.
Жлъчен мехур
"Пълна 40-годишна жена" - това е типичната пациентка със заболяване на жлъчния мехур и жлъчнокаменна болест. Това описание е типично и за пациентите с хипотиреоидизъм. Историята на много хипотиреоидни пациенти включва камъни в жлъчката. При хипотиреоидизма често са наблюдава слабост на ендотела (тапициращата тъкан) на жлъчния и пикочния мехур. Той се излющва прекалено рано, а това означава, че тези кухини остават без защита от дразнещото действие на съдържанието им.
При малък, но значим процент хипотиреоидни пациенти възниква болка, която наподобява жлъчни кризи. Тя върви по най-долното ребро в горния десен квадрант на корема. Обикновено отшумява окончателно след лечение на хипотиреоидизма.
Пикочен мехур
При хипотиреоидизма пикочният мехур непрекъснато губи епитела си и е по-чувствителен от обичайното към дразнещото действие на урината, а това само по себе си е причината за много случаи на нощно напикаване при деца. Инфекциите, свързани с пикочния тракт, т.е. пикочния мехур и бъбреците, са често срещани при хипотиреоидизма, особено сред жените.
Значителен процент от случаите на рак на пикочния мехур може да се дължат на това хронично дразнене в комбинация с понижаването на имунитета с течение на времето.
Храносмилателен тракт и хранителни разстройства
Храносмилателният тракт започва от хранопровода и завършва с ректума. Храносмилането се забавя, а свързаните с него секреции намаляват. Често се развиват проблеми с преглъщането, хранопровода, стомаха, червата и усвояването на хранителните вещества. Може да се стигне до рефлукс на стомашен сок и язви. Вероятността за възникване на рак на стомаха е по-висока.
Храносмилателният тракт, включително целите черва, които са дълги 8,5 метра, са покрити с мускули. Тези мускули, свързаните с тях нерви и кръвоснабдяване, страдат при хипотиреоидните хора. Нормалното храносмилане се нуждае от значително кръвоснабдяване. В храносмилателния тракт има не по-малко нерви, отколкото в гръбначния стълб. Нервната система на червата дори има собствено наименование - ентерална нервна система. Нищо чудно, че се чувстваме толкова зле, когато храносмилателният ни тракт не работи правилно.
Оскъдната чревна секреция в комбинация с мускулната слабост на стените на червата причиняват упорит запек, който на свой ред води до ферментация и образуване на необичайно високо количество газове, т.е. стига се до метеоризъм (газове в стомаха и червата), разтягане на корема и шумни оригвания.
Запекът и прекомерното образуване на газове са сред най-често срещаните здравни проблеми днес. При хората в напреднала възраст нерядко се откриват фекаломи поради упорит запек. Той обикновено се подобрява или напълно отшумява след няколкомесечно правилно лечение с щитовидни хормони.
Вътрешен микседем или синдром на Ескалима-Лисер е състояние, което може да се прояви при хипотиреоидизъм - предполага събиране на течност (асцит) в коремната кухина. Тази ендокринопатия е генерализирана, обхваща вътрешните органи, както и външната обвивка и структура на тялото, но не е много позната. Тези изменения на кожата и косата, заедно с мудната умствена дейност, са сравнително често срещани. Понякога възникват кардиопатии, за които не може да бъде намерено друго обяснение, освен недостатъчна щитовидна функция.
Хипотиреоидизмът може да доведе и до възпалителни чревни заболявания като колит и дивертикулоза. Възможни са липса на апетит и хранителни разстройства като анорексия. Хората, които са страдали от хранителни разстройства, обикновено страдат от хипотиреоидизъм. При тежък хипотиреоидизъм се наблюдава загуба на апетит, а отвращението към храната е непреодолимо. Месото изглежда особено отблъскващо. Колкото и да е парадоксално, апетитът може също да е значително повишен. Много хипотиреоидни хора казват, че никога не могат да утолят глада си. Важни зони и поддържащи структури в мозъка се увреждат. Често се засягат основни телесни функции, освен умствените. Апетитът може да започне да се нормализира след продължително лечение.
Менструални нарушения, фертилитет и менопауза
Някога са наричали щитовидната жлеза "третия яйчник". Тя оказва голямо влияние върху менструацията, бременността, кърменето и дори свиването на матката след раждане. Често жени, които обикновено имат задоволителни нива на щитовидните хормони, проявяват симптоми на хипотиреоидизъм по време на менструацията.
Преди ХХ век момичетата обикновено започвали да менструират на 12-13 годишна възраст. Циклите им били с дължина 26-30 дни, а менструалното кръвотечение продължавало 4-5 дни. Днес епидемията от хипотиреоидизъм е превърнала естествения цикъл в месечна криза при прекалено много жени. Обилното кървене, силните болки и предменструалните проблеми като раздразнителност и главоболия вече са масово явление. Ендометриозата, миомите и яйчниковите кисти се срещат все по-често.
Всички те се асоциират с хипотиреоидизма. И други хормонални нарушения като например в нивата на естрогена и прогестерона често възникват в резултат от хипотиреоидизма и дефицита на йод. Прекомерното кървене се дължи на абнормената инфилтрация и на натрупването на муцин в лигавицата на матката, на нарушената контрактилност на мускулните клетки на матката и на тенденцията към хемофилия.
В повечето случаи менструалните болки напълно отшумяват след лечение с екстракт от щитовидна жлеза. Подобни резултати могат да се получат и с прием на високи дози йод.
Днес една от пет американски двойки има проблеми със зачеването. Специалистите по фертилитет са обявили този проблем за заболяване само по себе си. Спонтанните аборти и проблемите с фертилитета говорят за хипотиреоидизъм. Нивото на стерилитет при мъжете бързо се доближава до това при жените. Спермените банки съобщават за значителен спад в средния брой на сперматозоидите при донорите през последните 20 години. В медицинската литература е общопризнато, че хипотиреоидизмът може да бъде причина за понижен фертилитет както при мъжете, така и при жените. В районите с ендемична гуша изчезват цели семейства поради понижен фертилитет. Широкоразпространените замърсители и синтетични химикали с хормоноподобно действие също могат да влошат метаболизма на щитовидните хормони и фертилитета.
Въпреки това в съвременната литература все още се отрича ролята на хипотиреоидизма като основна причина за стерилитет и спонтанни аборти. Главният проблем е, че засегнатите жени и мъже обикновено имат нормални стойности на щитовидните хормони. В десетки случаи екстрактът от щитовидна жлеза се е оказал отлично средство за иначе необясним стерилитет.
През последните години се наблюдава повишение с 27% на броя на ражданията преди термина. 12% от всички бебета вече са недоносени. При тях има значително повишен риск за проблеми, свързани с централната нервна система (любима мишена на хипотиреоидизма), като умствено изоставане, церебрална парализа и обучителни затруднения. Главният рисков фактор за преждевременно раждане е майката веднъж вече да е родила преди термина. Водещата причина е хипотиреоидизъм тип 2.
Децата, родени с намесата на специалисти по стерилитета, вероятно ще страдат от също толкова много или дори повече здравни проблеми от майките си, ако хипотиреоидизмът им не бъде лекуван. По време на бременността и след това хипотиреоидизмът причинява и много проблеми като гестационен диабет, повишено кръвно налягане, еклампсия (гърчове и кома, свързани с бременността), продължително раждане, неспособност за дилатация до пълно разкритие, прекомерно кървене, трудно зарастване на раните и неспособност на майката да нормализира теглото си след раждането.
Един от признаците са обилни следродилни кръвоизливи. След като заболяването вече се е задълбочило, е възможно да настъпи бременност, но както вече отбелязах, са възможни кръвоизливи. Във връзка с бременността може да се наблюдава периодично отичане на тялото.
Много жени изпитват болка на мястото на белега от секциото или около него. Проблемът е в мускулите и фиброзната тъкан - те не са зараснали добре, а причината до голяма степен е хипотиреоидизмът.
Сериозните психически и физически проблеми във връзка с менопаузата стават все по-масово явление. Първоначалната поява или влошаването на симптомите на хипотиреоидизъм често съвпада с нея. Подобно на действието на хипотероидизма върху пубертета, менопаузата може да настъпи по-късно от нормалното или пък преждевременно.
Симптомите включват също понижено либидо както при мъжете, така и при жените. Често се стига до еректилна дисфункция. Тестисите на мъжете може да се смалят и да омекнат. Външните и вътрешните полови органи на жените също често се засягат значително от остаряването, например под формата на атрофия. Операциите за реконструкция на атрофирали тъкани са често срещани. Гърдите обикновено се засягат в много по-ниска степен от органите в малкия таз.
Синдром на хроничната умора
Синдромът на хроничната умора се обяснява с множество причини. Сред най-често посочваните са понижена надбъбречна функция и слаба имунна система, която позволява развитието на хронични гъбични (кандида албиканс) или вирусни инфекции. Освен "необяснимата" постоянна умора, симптомите на синдрома на хроничната умора могат да включват понижена концентрация и краткосрочна памет, главоболия, болки в мускулите и ставите без оток и зачервяване, болезнени лимфни възли, болки в гърлото, неосвежаващ сън, общ дискомфорт след физическа активност, който трае 24 часа или повече, както и много други.
80% от засегнатите от синдрома на хроничната умора са страдали от чести инфекции на ушите, носа и гърлото като деца, акне в юношеска възраст, чести пристъпи на уртикария, панически атаки, главоболия, а по-късно и чревни проблеми. Освен това алкохолът не им понася. Нивата на холестерола при 90% от тези хора са над 5,8 mmol/l. Тези симптоми до голяма степен се припокриват със симптомите на хипотиреоидизма.
Лечението на хипотиреоидизма при децата понижава значително употребата на антибиотици, защото подсилва имунната система. Много хора с множество химически чувствителности отговарят на критериите за диагностициране на синдром на хроничната умора, определени от Центъра за контрол на заболяванията. Слабата имунна система на хората с химически чувствителности често реагира с алергия към множество вещества във въздуха и храната, освен към токсините в околната среда. Тези хора обикновено имат лична и семейна анамнеза за хипотиреоидизъм.
Хората със синдром на хроничната умора винаги се нуждаят от заместителна терапия с щитовидни хормони и йод/йодид. Често срещани са и гъбичните инфекции, алергиите, токсични нива на живак и други тежки метали, дефицит на магнезий и други хранителни вещества, както и стоматологични проблеми - те също трябва да се коригират.
Проблеми с кръвосъсирването и синини
Тежките проблеми с кръвосъсирването при хипотиреоидните пациенти са документирани във всички текстове по темата още от публикуването на първия обстоен доклад през 1888 г. Тогава Лондонското клинично дружество съобщава за обилни кръвоизливи по време на раждания. Сред засегнатите от заболяването било често срещано и обилно кървене от носа, венците, зъбите и червата.
В съвременните учебници също се споменава трудното кръвосъсирване, което се асоциира с хипотиреоидизма. Антихемофилният фактор е понижен, както и останалите фактори на кръвосъсирването. На хората с хипотиреоидизъм лесно им излизат синини, ако не се лекуват с щитовидни хормони. Често срещано е продължителното слабо кървене от драскотини или порязвания, особено при хората в напреднала възраст. Те често съобщават за кръвоизливи от носа, след стоматологични манипулации, операции и раждане.
И обратното - налице е засилена тенденция за образуване на тромби. С влошаването на хипотиреоидизма кръвообращението и скоростта, с която кръвта се движи във вените ни, се понижават. Малките мускулчета, с които са покрити вените, за да подпомагат изпомпването на кръвта обратно към сърцето, също може да станат по-слаби. Нервите, които подхранват всеки мускул и кръвоносен съд, се засягат негативно. Хипотиреоидизмът уврежда тъканта, с която са покрити артериите, а крайният резултат е атеросклероза. Това увреждане води до прокоагулантни (благоприятстващи съсирването) свойства на вътрешния слой на артериите вместо естествените им антикоагулантни (възпрепятстващи съсирването) свойства. Увредените артерии отделят химично активни съединения, които може да допринесат за образуване на тромби, както и за атеросклероза.
Затрудненият кръвоток, който е крайният резултат от този процес, благоприятства образуването на тромби в дълбоките вени. Те са често срещани в големите вени след хирургични намеси при артроза, сърдечни проблеми и други заболявания, свързани с хипотиреоидизма. След дълги полети все повече пътници получават тромби.
Хормоните в противозачатъчните таблетки променят функцията на белтъците, които транспортират щитовидните хормони в кръвта ни (свързващите глобулини). Това означава, че може да задълбочат хипотиреоидизма. Противозачатъчните се свързват с повишена честота на образуване на тромби и повишен брой инсулти.
Автоимунни заболявания
Автоимунните заболявания като лупус и ревматоиден артрит са свързани с хипотиреоидизма. Пациентите с лупус често получават увреждания на бъбреците и нервната система. Заболяването е много по-разпространено сред жените, чернокожите и американските индианци, а същото важи и за хипотиреоидизма.
Сред основните функции на щитовидните хормони са отстраняването на клетъчния детрит (органични отпадъци от смъртта на клетките) и повишаване на активността на ензимите. Повечето заболявания на съединителната тъкан, включително ревматоиден артрит, полимиозит, амилоидоза и лупус, се свързват с отлагането на муцин в съединителната тъкан. Отлагането на муцин в съединителната тъкан е отличителният белег на хипотиреоидизма.
При това заболяване диагнозата личи от пръв поглед. Чертите на лицето са едри и груби, наблюдава се подпухналост. Клепачите винаги са подути и прозрачни, а веждите обикновено са повдигнати, за да поддържат горния клепач. Ноздрите са подути и разширени; долната устна е удебелена, обърната и бледа; устата е отворена. По бузите и носа има ясно открояваща се червена зона, която контрастира с бледата, подобна на порцелан кожа около очите.
Характерната червенина с формата на пеперуда върху лицето е типичен признак за лупус, който се среща при много пациенти с това заболяване. Връзката между лупус и хипотиреоидизъм е посочена през 1888 г. Но по онова време заболяването лупус все още не е било известно. Бъбреците и нервната система са любими мишени на хипотиреоидизма тип 2 и на лупус.
Установено е, че живакът в пломбите причинява автоимунитет при определена порода мишки. Живакът е сред веществата, които най-силно потискат щитовидната функция.
Главоболия и мигрени
Около 30% от хипотиреоидните пациенти страдат от главоболия и мигрени. Много лекари се специализират в лечението на главоболие, а има и множество клиники специално за тази цел. Има десетки различни категории и видове мигрени. Препоръчват се най-различни терапии.
Много от тези пациенти имат и допълнителни проблеми като ниски нива на естроген и прогестерон, надбъбречна дисфункция, хронични гъбични инфекции (кандидози), токсични нива на тежки метали, химически чувствителности или алергии към вещества от околната среда.
Няколко основни мускулни групи по главата и врата се подхранват от същите нерви, които отговарят и за сетивата ни. Това са черепните нерви - те отговарят за обонянието, зрението, слуха, вкуса, чувствителността на лицето и други важни функции. Черепните нерви са свързани помежду си по много сложен начин.
Когато тези мускули и черепни нерви се инфилтрират с муцин, резултатът може да е главоболия. С муцин могат да бъдат инфилтрирани кръвоносните съдове и обвивките на нервите, които захранват мозъка, а също и поддържащите тъкани около самия мозък.
Прекомерното задържане на течности често може да се обясни с компрометираното кръвообращение, което се асоциира с хипотиреоидизма. Отичат и тъканите в черепа, което води до мигрени. Почивката на легло често позволява на организма да отстрани излишните течности - тогава мигрената отшумява.
Твърдата мозъчна обвивка (дурата) е най-външната обвивка на мозъка и гръбначния мозък. Интересна подробност е, че ганглият (нервният възел) на петия черепен нерв (тригеминалния нерв) се намира между два слоя дура под основата на черепа. Една от функциите на този жизненоважен сноп от нерви е да пренася данни за болка, температура и докосване от широката зона, която нервът подхранва. Този нерв отговаря за чувствителността на кожата ни, включително лицето и челото, почти целия скалп, устната и носната кухина, околоносните синуси, зъбите, дъвкателните мускули, а освен това осигурява сензорни влакна на почти цялата дура. Tic douloureux (болезненият тик на лицето) е болков синдром, който е свързан с тригеминалния нерв. Това е изключително болезнено състояние, а причината за него е неизвестна. Тези пациенти често проявяват типичните признаци на хипотиреоидизма.
Жените, които страдат от мигрени, често ги свързват с менструалния си цикъл. Главоболията, свързани с месечния цикъл, са класически симптом на хипотиреоидизма. Много болни с дългогодишни ужасяващи истории за мигрени са страдали от синузит и имат и други признаци за хипотиреоидизъм. Много от тях са се подлагали нееднократно на операции на синузит в безплодни опити да намерят решение за главоболието си. Разбира се, има много възможни причини за главоболие като например инфекции, метаболитни нарушения, напрежение и тригерни точки в мускулатурата на главата и врата. Но повечето от тези допълнителни причини може да са резултат от хипотиреоидизъм.
Обезводняването е честа причина за главоболия. То може да бъде симптом на изчерпване на надбъбречните жлези, което само по себе си е следствие от хипотероидизма.
Източник: https://web.archive.org/web/20141113233829/http://www.tuberose.com/HypothyroidSymptoms.html
