Днес ще публикувам в три части текст, който е компилиран от книгата на д-р Марк Стар Hypothyroidism Type 2: The Epidemic, която може да бъде намерена тук: https://www.amazon.com/Hypothyroidism-Type-Epidemic-Mark-Starr/dp/0975262408 Д-р Стар е силно повлиян от трудовете на д-р Брода Барнс и лекува пациенти с хипотиреоидизъм по същата методология. Тук са представени симптомите, които д-р Барнс и д-р Стар са наблюдавали при пациентите си както при хипотиреоидизъм тип І (когато лабораторните изследвания са извън нормата), така и при хипотиреоидизъм тип ІІ (с нормални изследвания, но понижена базална температура и симптоми на хипотиреоидизъм). Както ще забележите, симптомите са много и най-различни.
Суха, подпухнала кожа, удебелен глас, студени ръце и крака, мудни рефлекси и движения, хронична болка, ниска базална температура, оредяла коса или побеляване на косата още преди 30-ата година, изявени стоматологични проблеми, храносмилателни нарушения, чести инфекции, периоди на депресия и положителна фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза - всички тези симптоми правят очевидна диагнозата хипотиреоидизъм.
Микседем
През 1878 г. д-р Уилям Орд извършва аутопсия на жена на средна възраст, починала от хипотиреоидизъм. Когато разрязва кожата й, вижда удебелени тъкани, подобни на сюнгер. Изглеждали като напоени с вода, но от разрезите не се процеждала вода. Д-р Орд осъзнал, че това заболяване е единствено по рода си и неоткрито до момента.
Обърнал се към известен химик на име Халибъртън, за да му помогне да открие веществото, което причинява отока. Установили необичайно високо натрупване на муцин. Муцинът е нормален съставен елемент на тъканите ни. Това е материал, подобен на гел, който се натрупва спонтанно при хипотиреоидизъм. Муцинът задържа водата и води до отоци. Д-р Халибъртън установил 50 пъти по-високо съдържание муцин от нормалното в кожата на жената. Другите й тъкани също съдържали повишено количество муцин.
Лекарите създали термина микседем. Микс е гръцката дума за муцин, а едем означава оток. Наименованието "микседем" било възприето като медицинския термин за хипотиреоидизъм.
Едемът или отокът, който се свързва с хипотиреоидизма, обикновено започва в областта на лицето, особено над или под очите и по линията на челюстта. Въпреки това кожата отстрани в горната част на ръцете може да бъде удебелена още в ранните стадии на заболяването. Отокът, свързан с хипотиреоидизма, е твърд и с течение на времето обхваща цялата съединителна тъкан в тялото.
Една от множеството функции на съединителната тъкан е да помага за поддържане на органите и структурите в тялото. Съединителната тъкан тапицира кръвоносните ни съдове, нервната система, мускулите, лигавиците, храносмилателния тракт и всяка една клетка в жлезите и органите ни. Абнорменото натрупване на муцин в тези тъкани причинява оток и значително влошава нормалното функциониране.
Този вид оток е характерен единствено за хипотиреоидизма. В медицинските учебници за хипотиреоидизъм пише, че микседемът е тиреопривен (относим към или характеризиращ се с хипотиреоидизъм) и патогномоничен (специфично отличителен и диагностичен). Превод: ако удебеляването на кожата, характерно за микседема, е налице, диагнозата е хипотиреоидизъм. Нормалната кожа е сравнително тънка и лесно можете да я повдигнете с палец и показалец. Ако потърсите, ще откриете много хора, чиято кожа е почти невъзможно да повдигнете. Това се дължи на изявен оток и гелоподобна инфилтрация на кожата и подлежащите тъкани с муцин вследствие на хипотиреоидизъм. Жените обикновено имат малко повече подкожна мазнина, отколкото мъжете. Затова кожата им често е по-дебела. Има множество различни степени на микседем.
За съжаление, дори кожата ви да е с нормална дебелина, може въпреки всичко да страдате от хипотиреоидизъм. Това е само един от многото признаци на това състояние. Тази диагностична клинична находка е забравена, изместена е от вездесъщите лабораторни изследвания. Муцинът е нормален компонент на тъканите ни, а натрупването му често се повишава при хипотиреоидизъм. Но то може да засегне само вътрешните органи и тъкани, а кожата да бъде пощадена. Може да страдате от хипотиреоидизъм, въпреки че кожата ви изглежда нормално.
Днешните лекари не са научени да преглеждат за удебелена кожа или други физически прояви на заболяването. Твърди се, че усъвършенстваните хормонални изследвания са единственият начин за поставяне на диагнозата хипотиреоидизъм. Тези изследвания са заменили анамнезата на пациентите, техните оплаквания и физическите находки, върху които до голяма степен се е базирала диагнозата в продължение на над половин век преди навлизането на кръвните изследвания.
През първата половина на ХХ век, преди лекарите да започнат да разчитат само на кръвните изследвания за диагностициране на хипотиреоидизъм, повишеното ниво на холестерол се смятало за една от отличителните характеристики на хипотиреоидизма. През 1934 г. д-р Хъркстол установява, че нивата на холестерола са тясно свързани с базалния метаболизъм. Но от тогава до днес проучванията показват, че има много пациенти с хипотиреоидизъм, и млади, и възрастни, с нормални или дори поднормени нива на холестерола.
Изключително често срещан симптом на хипотиреоидизъм е понижаването на телесната температура. Ниската температура е пряко отражение на забавения метаболизъм. В статия в медицинско списание от 1915 г. авторът, д-р Йожен Ертог, заявява: "Хипотермията е почти неизменна спътница на дори най-леката форма на недостатъчност на щитовидните хормони. Тези пациенти, и особено по-младите, се оплакват от студени ръце и ходила; никога не им е достатъчно топло, дори в леглото." Д-р Орд, който назовава заболяването през 1877 г., заявява: "Телесната температура обикновено е поднормена - 35,5 - 36 градуса по Целзий са обичайни стойности; а пациентите са изключително чувствителни към студа." Хипотиреоидизмът не е единственият проблем, който може да понижи температурата на пациентите, но със сигурност е най-често срещаният.
Д-р Йожен Ертог започва работата си в края на ХІХ век и посвещава голяма част от живота си на изучаване на хипотиреоидизма. Той е първият, който открива, че леките форми на заболяването са често срещани. Д-р Ертог и д-р Херман Цондек описват множество симптоми и физически характеристики на хипотиреоидизма, много от които са изчезнали от днешните учебници.
Наблюдаваните сравнително често признаци са:
Обща ленивост и инертност, вялост, запек, липса на апетит, тенденция към образуване на "мастни възглавнички", особено в областта на ханша и над венериния хълм (срамната кост), дълбоко хлътване на носа в основата му, късно израстване на зъбите и кариеси, зъзнене, суха кожа, оток и бледност на лигавиците, уголемен език, ревматични болки, понякога в ставите, усещане за натиск и стягане в сърдечната област. Скелетните промени са често срещани, особено сколиоза и тесен таз. Наблюдават се хронични деформиращи промени в ставите.
Сънната апнея също е посочена в медицинските текстове сред симптомите, дължащи се на хипотиреоидизъм. В учебниците по медицина желязодефицитната анемия и дефицитът на витамин Б12 се асоциират с хипотиреоидизъм.
Д-р Барнс
Един от учените с най-много публикации за хипотиреоидизма през двайсети век е д-р Брода Барнс. По-голямата част от живота му е посветена на лечение на пациентите и на провеждане на клинични и научни изследвания във връзка със заболяванията на щитовидната жлеза. Д-р Барнс е първият лекар, подкрепил изнасяните от него данни с неопровержими доказателства под формата на 70 000 аутопсии и дългосрочно проследяване на пациенти. Въпреки това медицинската общност продължава да пренебрегва важността на тези статии.
Няколко от пациентите на д-р Барнс създавали впечатлението, че имат повишена щитовидна функция или хипертиреоидизъм. Имали симптоми като тремор, учестен пулс, тревожност и ускорен базален метаболизъм. На няколко от тези пациенти други лекари вече били поставили диагноза хипертиреоидизъм. Д-р Барнс ги прегледал и измерил базалната им температура. Въпреки ускорения базален метаболизъм и симптомите, характерни за хипертиреоидизъм, установил, че температурата им е понижена. Поставената от него диагноза хипотиреоидизъм, пълната противоположност на диагнозата на другите лекари, се потвърдила, когато симптомите на пациентите изчезнали след лечение с щитовидни хормони.
Приемът на щитовидни хормони не би трябвало да понижи базалния метаболизъм. Дори се предполага, че има точно обратното действие. Причината е, че нервното напрежение и прекомерната секреция на адреналин се елиминират. Хората установяват, че постоянното им потропване с крак, хроничното стискане на зъби и неспособността да се отпуснат не се поддават на контрол. След прием на екстракт от щитовидна жлеза тези проблеми остават далечен спомен.
Много хора са с наднормено тегло, мудни, със забавен пулс и бавен базален метаболизъм. Малка част от страдащите от хипотиреоидизъм може да са с поднормено тегло, да имат ускорен пулс, тремор, тревожност и ускорен базален метаболизъм. Това може да се дължи на нервното напрежение, което е чест резултат от неадекватна стимулация с щитовидни хормони.
Тези хора са като автомобили, които карат на разводнен бензин. Постоянно се опитват да компенсират недостатъчните си запаси от енергия, като форсират организма си, и са неспособни да се отпуснат. В опит да компенсира понижената щитовидна функция тялото може да произвежда прекомерно количество адреналин (хормона на реакцията "бий се или бягай") и други хормони от надбъбречните жлези в отговор на стреса. Това нервно напрежение може да причини тремор, тревожност и фалшиво ускорен базален метаболизъм. Но тези симптоми обикновено се обясняват с хипертиреоидизъм.
Д-р Барнс казва, че дори след 35-годишна лекарска практика понякога не може да различи хипертиреоидизъм от хипотиреоидизъм, без да използва термометъра.
Хипотиреоидизмът се лекува много по-лесно при младите, сравнително здрави пациенти, преди заболяването да пусне здрави корени и да доведе до всички психически и физически симптоми. Но съвременното лечение на хипотиреоидизъм тип 1 (когато щитовидната жлеза не функционира добре и хормоналните изследвания не са в норма) и тип 2 (когато изследванията са в норма, но тъканите са резистентни към щитовидните хормони) може да доведе до впечатляващи резултати независимо от възрастта на пациента. Съвременната медицина е дала възможност на няколко поколения хипотиреоидни да оцелеят и да предадат на децата си неблагоприятни гени.
Бебета и деца
Податливостта на инфекции винаги е била един от основните признаци за хипотиреоидизъм. Горните дихателни пътища, но особено ушите, синусите, гърлото, а също и белите дробове, са често срещана цел на тези инфекции. Друга обичайна цел е пикочният тракт. Устойчивостта на вирусни заболявания и гъбични инфекции е ниска сред хората с хипотиреоидизъм.
Всяка органна система би могла да бъде засегната. Всяка клетка - от косата до пръстите на краката (и двете често са засегнати) - зависи от правилната щитовидна функция за своето развитие и здраве. Оредялата и/или суха коса е възможен симптом. Сред червенокосите се наблюдава особено висока заболеваемост от хипотиреоидизъм. Здравите нокти на краката имат розови основи и са твърди. Много деца имат студени крака, плоскостъпие, бледи основи на ноктите или набраздени и меки нокти. Две възможни причини за това са, че кръвообращението и синтезът на нови белтъци са нарушени.
Д-р Цондек подчертава, че нарушенията в растежа, аномалиите в развитието на гениталиите и признаците за психически нарушения са "факторите, чието развитие зависи най-вече от функцията на щитовидната жлеза".
Нарушения в растежа
Щитовидните хормони са мощен стимул за растежа и развитието на костите. Учебниците са пълни с литература за това, че хипотиреоидизмът води до нисък ръст. По-малко известно е, че ускореният растеж и високият ръст също са характерни за това заболяване.
Хипотиреоидните майки често имат много високи дъщери с тесен таз. Хората с ръст над 1,80 м обикновено имат малко по-ниска базална температура от нормалната и страдат от хипотиреоидизъм в различна степен. От една страна, подчертаният дефицит на щитовидни хормони в ранна възраст може да доведе до спиране на растежа и нанизъм, но лекият дефицит може не само да позволи нормален растеж, но и да доведе до ускоряване на растежа и необичайно висок ръст - над 2 метра.
Средният ръст на американците се е повишил драстично през последните 30 години. Средният размер на обувките при мъжете е нараснал от 42 през 70-те до 44-45 днес. Средният ни ръст се е повишил с няколко сантиметра през 20-и век, а затлъстяването е масово. Може да се получи и обратното. Често срещани аномалии са нисък ръст или ниски сегменти на горните или долните крайници. Ръцете или краката може да изглеждат прекалено къси или малки за торса.
Редица мои пациенти съобщават за вродени дефекти на ставите им, които е трябвало да бъдат коригирани с шини или други методи в детството им. Обикновено става въпрос за тазобедрените стави и долните крайници. Предната фонтанела (мек участък) е по-голяма и по-бавно се затваря. Обикновено се втвърдява към средата на втората година. Задната фонтанела обичайно се затваря около три месеца след раждането. Хипотиреоидизмът може да доведе до бавно затваряне на костите.
Днес много деца страдат от плоскостъпие. Отпуснатите сухожилия, които често са следствие от хипотиреоидизма, може да не позволят на сводовете да се оформят правилно. След като децата започнат правилна терапия с щитовидни хормони, нормалното оформяне на сводовете продължава.
Развитие на гениталиите
Половото развитие може да спре преждевременно или да се стигне до ранен пубертет. Преждевременното развитие се дефинира като ранно развитие на психически или физически характеристики.
Чернокожите и други малцинства като например американските индианци са особено засегнати от хипотиреоидизъм тип 2. Авторите на скорошно изследване на осемгодишни деца съобщават, че 50% от афроамериканчетата и 15% от белите деца са започнали да проявяват признаци за пубертет. Това говори за висока честота на хипотиреоидизъм и разкрива защо сред чернокожите има повече случаи на астма, диабет, хипертония, сърдечни заболявания, затлъстяване и т.н.
Ако се назначи правилно лечение с екстракт от щитовидна жлеза, срамното окосмяване и вторичните полови белези като развитие на гърдите изчезват. Пубертетът започва отново на 12 или 13-годишна възраст и продължава нормално.
Честотата на гениталните деформации се повишава. Броят на момчетата, родени с хипоспадия, при която отворът на уретрата, през която уринираме, е от долната страна на пениса, се е увеличил значително през последните години.
Неврологични и умствени проблеми
Нормалната функция на щитовидната жлеза на майката е от решаващо значение за правилното мозъчно развитие на плода. Йодът също е изключително важен. Децата, родени от хипотиреоидни майки, по-често имат проблеми с преработката на зрителна информация и ориентация в пространството, понижен коефициент на интелигентност и влошено развитие на много други важни неврологични функции.
При ендемичния кретенизъм (деца, родени с хипотиреоидизъм) интелектуалното развитие често, но далеч невинаги, е нарушено; възможна е най-висока степен на слабоумие. Изглежда съществува тясна свързаност между кретенизма и сурдомутизма (глухонямост). Много вероятно е и двете състояния да са различни степени на едно и също заболяване, произтичащо от едни и същи увреждания.
Повечето хора с хипотиреоидизъм, включително децата и възрастните, често са мудни. Много деца имат изобилие от енергия и и са нервни или може дори да са хиперактивни. В проучване на Националните здравни институти, публикувано през 1995 г., синдромът на дефицит на вниманието е налице при 72% от момчетата и 43% от момичетата, при които е установена наследствена форма на хипотиреоидизъм.
Лекарствата, които влияят върху централната нервна система (мозъка и гръбначния мозък), често имат обратния ефект върху децата в сравнение с възрастните. Стимуланти като амфетамините се използват за лечение на хиперактивни деца с дефицит на вниманието. Тяхната хиперактивност и неспособност за концентрация често се подобряват. Същите лекарства ще направят възрастните по-активни и ще понижат концентрацията им.
Понижената способност за концентрация и хиперактивност, от които страдат много деца, може да се дължат на ниския им метаболизъм и умората им. Ако са налице симптоми на хипотиреоидизъм и ниска базална температура, е показано да се назначи пробен курс на лечение с щитовидни хормони. Терапията с щитовидни хормони за ускоряване на метаболизма е много по-физиологичен и ефикасен метод, отколкото метаболизмът да се ускорява с амфетамини.
При децата в предучилищна възраст диагнозата трябва да се постави на базата на анамнезата и базалната температура. Повечето от тези деца с понижена щитовидна функция ще имат вял, апатичен вид и ще бъдат по-малко активни от децата с нормална функция; но въпреки това тук възниква един парадокс. Малка част от тях ще бъдат нервни, хиперактивни и необичайно агресивни; емоционалните проблеми са често срещани. Може да плачат без явна причина и да се противопоставят бурно на всякакви ограничения. Често срещани са тръшканията, вероятно поради необичайна умора. Тези деца може да спят по-дълго от другите и да стават трудно от леглото сутрин. Способността им за концентрация е ограничена; бързо се разсейват и нищо не може да задържи дълго вниманието им. Трудно се приспособяват към режима в семейството. Почти патогномонични (диагностични) за хипотиреоидизъм са честите инфекции на което и да било място в тялото. Кошмарите, както и други психични отклонения при децата, често изчезват със започване на лечение с щитовидни хормони.
Специалистите по медицина на околната среда публикуват все повече статии за успешно повлияване на хиперактивност. Децата с хипотиреоидизъм тип 2 са много по-податливи на токсините от околната среда и често страдат от най-различни алергии и химически чувствителности.
Детската депресия е много разпространена и както вече споменах, е основен признак на хипотиреоидизъм. Маниакалната депресия (биполярно разстройство) вече се проявява най-често в късните тийнейджърски години. Преди едно поколение най-много случаи се откриваха малко след 30-ата година. Заболяването понякога се открива у деца, които демонстрират силен гняв освен други симптоми. И двете заболявания се предават по наследство, което се отнася и за хипотиреоидизма.
Сивото вещество в предната кора на мозъка ни продължава да се удебелява и да расте през цялото детство. Най-големия си размер достига през пубертета. Изглежда, че мозъкът притежава известна способност за регенерация и развитие през целия ни живот. Сивото вещество в предната кора участва в преценките, организацията, планирането, ангажирането на вниманието и разсейването или нарушаването на вниманието. Предната кора е командният център на мозъка.
През 2006 г. на 2,5 млн. деца в Америка са предписани антипсихотични лекарства. Очевидно, колкото по-рано започне лечението на хипотиреоидизма, толкова по-големи са шансовете за нормално когнитивно развитие и умствено здраве.
Други симптоми
Възможни са преждевременни раждания, при които се раждат по-малки бебета, или точно обратното - преносване, което води до по-едри бебета, каквито често се раждат от майки диабетички. Дори при нормална гестация много от хипотиреоидните жени раждат бебета с тегло над 4 кг, ако още не са започнали лечение с щитовидни хормони. Бебетата, родени с дефекти в развитието, също са суспектни за хипотиреоидизъм.
Малко след раждането може да се развие жълтеница поради недоразвит черен дроб. Запушеният нос, шумното дишане или тенденцията бебето да бъде по-тихо или да спи повече от другите са признаци. Както късият врат, така и голямата глава и подпухналото лице са възможни физически характеристики на заболяването. Хлътналата основа на носа (или в други случаи широка и плоска основа) е аномалия в развитието, която се приписва на хипотиреоидизма.
Неправилният растеж на сфеноидната кост (кост на черепа) е причината за характерното хлътване в основата на носа. Това придава на лицето типичния кретеноиден вид. Хлътналият нос често се придружава от дълбоко хлътнали очи. В някои случаи на тежък микседем лицето може да изглежда по-широко от нормалното, а изражението рядко да се променя. Безизразното лице на пациентите с тежък хипотиреоидизъм се нарича "наподобяващо маска".
Кожните проблеми са често срещани. Сухата кожа (особено на лактите и коленете), екземите, псориазисът или инфекциите на кожата или скалпа са насочващи симптоми. Кожата може да е бледа, а крайниците обикновено са хладни. Дланите и ходилата понякога са пожълтели.
Дишането може да е шумно поради оток на носната кухина. Бебетата може да дишат изцяло през устата и да изглеждат постоянно настинали.
Проблемите със зрението и слуха са обичайни. Катарактите в миналото са били запазена територия за хората в напреднала възраст. Те също може да се асоциират с хипотиреоидизъм и често се срещат при недоносени бебета. Между кретенизма и глухонямостта съществуват много тесни връзки, защото случаите на гуша се срещат в същите райони, където има много глухонеми. Аномалиите във формата на външната част на ухото (пина) са често срещани.
Нерядко челюстта или зъбите на детето не могат да се развият нормално. Скупчването на зъбите се обяснява от антрополозите с модернизацията, която придружава цивилизацията. При някои хора ще видите и обратното - големи разстояния между зъбите. И двете се свързват с хипотиреоидизма. Възпалението на венците, уголемяването им, издаването на венците между зъбите, многобройните кариеси и забавеното развитие на зъбите са характерни признаци. Понякога проблемите с късно израстване на зъбите или кариеси може да са първият признак за хипотиреоидизъм при иначе здраво дете. Зъбите и челюстта започват да се развиват нормално, след като се започне терапия с щитовидни хормони.
Запекът или други проблеми в храносмилателния тракт са сред най-обичайните симптоми. При хипотиреоидните деца храносмилането е забавено, а секрецията в червата им е оскъдна. Така може да се стигне до развитие на фалшиви ципи, които после да се разраснат и да причинят извивки и други промени. Изпъкналият корем е друга физическа черта, която често е налице при хипотиреоидните бебета, включително кретените.
В процеса на развитие на детето могат да се появят проблеми като нощно напикаване, недобра координация и проблеми с преглъщането . Възможни са сутрешна умора, трудно събуждане или сомнамбулизъм.
Всички родители трябва да прочетат книгата на д-р Барнс за хипотиреоидизма поне заради децата си, ако не заради себе си. Ректалната температура е по-висока с 0,5-0,6° С от аксиларната, т.е. 37° С е абсолютният минимум при измерване на ректалната температура. Аксиларната температура е с 0,1° С по-ниска от оралната.
Характерните признаци на хипотиреоидизма може да не са явни в продължение на десетилетия. За съжаление, колкото повече се разпространява тази епидемия, симптомите се появяват сред все по-млади възрастови групи и са по-тежки.
Източник: https://web.archive.org/web/20141113233829/http://www.tuberose.com/HypothyroidSymptoms.html
