Инсулинът и въздействието му върху метаболизма

Това е превод на лекция, изнесена от д-р Рон Роуздейл преди години и записана от присъствал на нея слушател. По тази причина на места текстът е неясен, но въпреки това лекцията е ценен източник на информация по отношение най-вече на ролята на инсулина, но също и по други въпроси. Д-р Роуздейл споделя личното си мнение, което в някои отношения се различава от мнението на други автори, чиито статии са публикувани в този блог.

Инсулинът и въздействието му върху метаболизма

Тази информация беше новост, значително изпреварила времето си, и до днес, през 2011 г., все още е непозната за повечето лекари. Д-р Роуздейл беше сред първите, насочили вниманието на целия свят към същественото значение на инсулина за здравето и заболяванията. Текстът на тази лекция, който слушател, присъствал на нея, е записал и публикувал в Интернет, сега се смята за класика по темата.

Д-р Меркола: „Много съм благодарен на д-р Роуздейл, тъй като той беше човекът, който през януари 1995 г. ме убеди в огромното значение на инсулина.”

Публикувано от д-р Меркола в популярната му уебстраница, 14 юли 2001 г.; видяно 194 916 пъти (към ноември 2011 г.)

Автор: д-р Рон Роуздейл

Лекцията е изнесена на фестивала „Боулдър” на Института „Идеи за здравето”, семинар от август 1999 г.

Инсулинът и въздействието му върху метаболизма

Случаи от практиката

Коронарен байпас

Първо да поговорим за няколко случаи от практиката. Става въпрос за действителни пациенти, които съм консултирал. Да започнем с пациент А. Той ме посети един следобед и каза, че току що буквално се е самоизписал от болницата – против препоръките на лекарите. Както по филмите, си изтръгнал системите.

На следващия ден му била насрочена операция за втори байпас. Казали му, че ако не се оперира, му остават не повече от две седмици живот. Не можеше дори да се придвижи от колата до кабинета без силни болки в гърдите.

Приемаше 102 единици инсулин, а кръвната му захар беше над 16,5. Взимаше осем различни медикаменти за различни заболявания. Но операцията за поставянето на първия му байпас била толкова тежка, че каза, че по-скоро би умрял, отколкото да се подложи на втора операция. Дошъл при мен, защото чул, че може да успея да я предотвратя.

Накратко, този господин в момента не приема инсулин. Консултирах го за първи път преди три години и половина. Сега играе голф четири-пет пъти седмично. Не приема никакви лекарства, няма болки в гърдите и не се е подлагал на операции. Основа организация, наречена „Подкрепа за сърцата на Америка”, за да предоставя информация на хората за алтернативите на коронарния байпас, които нямат нищо общо с операция или медикаменти. Както ми каза, бюлетинът на тази организация се разпраща на над един милион души.

Повишени триглицериди/холестерол

Пациент Б е 42-годишен мъж, който бил насочен към мен от пациент А. Имаше стойност на триглицеридите 24,86 и холестерол 24,6 и приемаше максималната доза от всички предписани му медикаменти. Изобщо не страдаше от затлъстяване, беше сравнително слаб.

Казали му, че има фамилна хиперлипидемия и че е препоръчително да си уреди нещата, защото, ако стойностите на кръвните му липиди са такива въпреки най-високи дози от най-ефективните лекарства, значи лошо му се пише.

Винаги, когато при мен дойде пациент, приемащ което и да било от тези лекарства, още при първото му посещение му казвам да ги спре. Те нямат място в медицината. Казах му да спре да приема медикаментите и след шест седмици триглицеридите му бяха около 2,5, а холестеролът - около 5,7. След още шест седмици триглицеридите бяха под 2, а холестеролът – под 5, без да приема лекарства. Както казах, те нямат място в медицината.

Редно е да спомена, че този пациент имаше доста повишена стойност на креатин фосфокиназа (СРК). В разпечатката от изследванията, която донесе при първото си посещение, тази стойност беше оградена и придружена от въпросителен знак, защото в лабораторията не знаели каква е причината. А причината беше, че е изяждал мускулите си: ако приемате Gemfibrozole заедно с някой от инхибиторите на HMG CoA (3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А) редуктазата, това е често срещан страничен ефект, посочен в ръководството за предписване на медикаменти, отпускани с рецепта. Двата медикамента не трябва да се предписват заедно.

Това означава, че той си изяждаше мускулите, включително сърцето, което се опитваха да лекуват. Ако наистина му оставаше съвсем малко живот, причината за смъртта му щеше да бъде точно това лечение.

Тежка остеопороза

Нека да обсъдим напълно различен случай - жена с тежка остеопороза. Тази сравнително млада жена имаше стандартно отклонение почти 3 под нормата за костна плътност както на тазобедрените стави, така и на бедрената шийка и шийните прешлени, и беше много притеснена от евентуална фрактура. Предписали й високовъглехидратна диета и й казали, че ще й помогне. Също така й назначили естроген - сравнително типично лечение.

Искали да й назначат и други медикаменти, но тя се интересуваше дали няма алтернативно лечение. Въпреки че в този случай обратът не беше толкова драматичен, благодарение на лечението тя успя да спре естрогена, който приемаше, и достигна резултат едно стандартно отклонение от нормата в рамките на година.

Тежка ангина на долния крайник

Клаудикацията, т.е. тежката ангина на долния крайник при ходене (това е състояние, подобно на ангина пекторис – гръдна жаба, но на крака), се характеризира с болка в крайниците след изминаване на определено разстояние.

Вторият ми баща имаше изключително тежка клаудикация. Беше типичен случай. Изминаваше към 50 метра, след което усещаше силни спазми в краката. Посещаваше най-добрите лекари в Чикаго, но отначало те не успяха да открият каква е причината.

Например, консултира се с невролог, който сметна, че може да става въпрос за неврологична болка или болка в гърба. Накрая се обърна към съдов хирург, който помисли, че става въпрос за периферна съдова болест, затова направиха артериограма – наистина беше тежък случай на периферна съдова болест. Искаха да направят байпас – стандартното лечение в такива случаи, а той обмисляше тази възможност, защото беше планирал пътуване до Европа след две седмици и искаше да може да се разхожда.

Десет години преди това беше претърпял ангиопластика за сърдечно заболяване. Тогава му бях казал да промени начина си на хранене, но, разбира се, той не го направи. Но този път ме послуша. Казах, че ако спазва точно указанията ми, ще може да избегне байпаса и след две седмици ще си ходи без проблеми. Ако се въздейства върху този аспект на заболяването му (подход, който винаги е бил сполучлив в практиката ми), артерията много бързо се отпушва.

Висок риск за развитие на рак

Тази пациентка имаше майка и сестра, починали от рак на гърдата. Предписах й съвсем същото лечение, както в другите споменати случаи, защото при всички тях причината беше една и съща.

Недостатък на стандартните терапии

Какво би било стандартното лечение на сърдечносъдовите заболявания? Първо изследват холестерола. За лечение на висок холестерол (над 5) ви предписват понижаващи холестерола медикаменти, които блокират коензим Q10. Каква е функцията на коензим Q10? Участва в производството на енергия и в защитата на малки „пещи” за енергия във всяка клетка, така че производството на енергия спада чувствително.

Често срещан страничен ефект при пациенти, приемащи такива инхибитори на 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А (HMG-CoA) редуктаза, се изразява в това, че усещат тежест в ръцете. Е, сърцето също е мускул и ще усещат тежест и в него.

Една от най-добрите терапии за слабост на сърцето е коензим Q10 (при конгестивна сърдечна недостатъчност). Но лекарите не се колебаят да блокират производството на коензим Q10, за да лекуват една цифра.

Обичайната терапия за остеопороза са медикаменти, а обичайното лечение за клаудикация е хирургично. За намаляване на риска за развитие на рак няма лечение.

Но всички тези състояния имат обща причина – същата, каквато е налице в три основни сфери на научни изследвания в областта на остаряването, едното от които се нарича калорийна рестрикция.

Изследвания в областта на калорийната рестрикция

От 50-те години са проведени хиляди проучвания за калорийната рестрикция при лабораторни животни. Ако ограничите калориите, но поддържате висок прием на хранителни вещества - т.н. CRON (калорийна рестрикция с оптимален прием на хранителни вещества) или при адекватен прием на хранителни вещества – CRAN (калорийна рестрикция с адекватен прием на хранителни вещества), тези животни могат да живеят между 30 и 200 процента по-дълго в зависимост от вида.

Учените са изпробвали калорийна рестрикция при десетки видове, а резултатите винаги са еднакви. В момента провеждат такива проучвания с примати и изглежда, че действа при тях, въпреки че ще знаем със сигурност едва след около 10 години.

Проучвания със столетници

В различни части на света се провеждат три основни проучвания със столетници. Опитват се да открият онази променлива, която води до дълголетие сред групата от хора, които доживяват до 100-годишна възраст. Защо столетниците стават столетници? Защо са такива късметлии? Дали защото имат нисък холестерол, високо ниво на физическа активност и живеят здравословно и екологично?

Ами, най-възрастният човек, за когото има данни, беше Жан Калюме от Франция, която почина миналата година на 122 години. Цял живот пушела и пиела.

Това, което учените установяват от тези големи проучвания на столетници, е, че едва ли има нещо общо между тези хора. Някои имат висок холестерол, други - нисък, някои имат високо ниво на физическа активност, други – ниско, някои пушат, други не. Някои са абсолютни гадняри, други са приветливи и спокойни, а трети са сприхави.

Но всички имат сравнително ниска кръвна захар за възрастта си и всички имат ниски триглицериди за възрастта си.

И всички имат сравнително нисък инсулин.

Обща причина

Инсулинът е общият знаменател във всичко, за което досега говорих. Това е начинът да се лекуват сърдечносъдовите заболявания и начинът, по който лекувах втория си баща, начинът, по който лекувах пациентката с висок риск за рак, както и случаите на остеопороза и високо кръвно налягане. Начинът за лечение на практически всички така наречени хронични заболявания на остаряването е лечение на самия инсулин.

Другата основна насока на научни изследвания в областта на остаряването е свързана с генетични изследвания на т.н. низши организми. Запознати сме с генетиката. Вече сме картографирали целия геном на няколко видове плесени и червеи. Може да се каже, че смятаме продължителността на живота за фиксирана.

Хората обикновено имат средна продължителност на живота 76 години, а максималната продължителност на живота е установена при тази французойка на 122 години. При хората смятаме, че този времеви период е сравнително фиксиран, но при по-низшите организми той е много гъвкав. Продължителността на живота е променлива величина, която със сигурност зависи от средата. Други видове могат да живеят две седмици, две години или понякога 20 години в зависимост от това каква дейност извършват, което зависи до голяма степен от средата.

Ако наоколо има много храна, ще се възпроизведат бързо и скоро ще умрат, а ако не стане така, просто ще изчакат подходящия момент, докато са налице по-добри условия. Вече знаем, че продължителността на живота зависи от инсулина.

Често се смята, че ролята на инсулина е само да понижава кръвната захар. Преди време имах пациентка, която изброи осем приемани от нея лекарства, без да броим инсулина. На инсулина не се гледа като на медикамент. Всъщност на някои места дори не ви е необходима рецепта, можете да си го купите свободно, продават го като бонбони.

Инсулинът се среща дори при едноклетъчни организми и е възникнал преди няколко милиарда години. Целта му при някои организми е да регулира продължителността на живота. Принципът на действие на генетиката е, че гените не се подменят, а се надграждат. Имаме същите гени като всички организми, живели преди нас – просто имаме повече.

Добавили сме томове към генетичната си библиотека, но основата ни е същата. Това, което установяваме, е, че можем да използваме инсулина, за да регулираме и продължителността на живота.

Остаряването е болест

Ако има един-единствен белег за продължителност на живота, който се установява в проучванията със столетници, това е инсулинът и по-конкретно инсулиновата чувствителност.

Колко са чувствителни клетките ви към инсулина? Когато не са чувствителни, нивата на инсулин се повишават. Кой от вас е чувал за термина инсулинова резистентност?

Инсулиновата резистентност е основата на всички хронични заболявания на остаряването, защото остаряването всъщност е самото заболяване.

Вече знаем, че остаряването е заболяване. Другите случаи от практиката, които споменах - сърдечносъдови заболявания, остеопороза, затлъстяване, диабет, рак - всички т.н. хронични заболявания на остаряването и автоимунните заболявания – те са симптоми.

Ако сте се простудили и отидете на лекар, симптомът ви е хрема. 10 години практикувах специалност „Уши, нос, гърло” (УНГ), затова знам какво е обичайното лечение – деконгестант. Не мога да изброя колко пациенти съм прегледал, на които беше предписан Sudafed за простуда от общопрактикуващите им лекари и след това идваха при мен заради много тежък синузит.

Какво се случва, когато лекуваш симптома хрема при простуда с прием на деконгестант? Ами, със сигурност отпушва носа, като блокира отделянето на слуз, но какво е предназначението на слузта? Тя се отделя, защото организмът се опитва да изчисти и промие лигавиците. Какво още се съдържа в слузта? Секреторен имуноглобулин А (IgA) – много силно антитяло за унищожаване на вируса. Ако няма слуз, няма секреторен IgA.

Освен това деконгестантите свиват кръвоносните съдове – малките капиляри или артериолите, които водят към тези капиляри, и цилиите – власинките, които се поклащат, за да придвижват слузта и така да създадат поток. Те се парализират, защото нямат достатъчен приток на кръв, поради което движението на цилиите спира.

Какво се случва, ако преградите поток и създадете езеро?

След дни се развъждат ларви, но ако водата тече, няма проблеми. Нужен ви е постоянен поток на слуз, за да се отървете от инфекция и да я предотвратите. Обяснявам това подробно, защото в повечето случаи, ако лекувате симптом, ще влошите заболяването. Симптомът се появява като опит на организма да се излекува.

Медицината определя все повече и повече симптоми като заболявания - наричат симптомите заболявания. Например ако вземем УНГ, пациентът ще излезе от кабинета с диагноза ринит, което означава възпаление на носа. Има ли причина този пациент да има възпаление на носа? Така смятам. Не е ли правилно тази причина да се класифицира като заболяване, а не описателния термин ринит или фарингит?

Пациентите може да имат един и същи вирус и да развият ринит, фарингит или синузит. Може да страдат от всякакви –ити, които е описателен термин за възпаление. Такава ще бъде класификацията и такова ще бъде заболяването. Така че лекуват това, което смятат за заболяване, но то всъщност е просто симптом.

Същото се случва с холестерола. Ако имате висок холестерол, състоянието се нарича хиперхолестеролемия. Хиперхолестеролемията е станала наименование за класифициране на заболяването, а всъщност е просто симптом. Това означава, че лекарите лекуват този симптом, а какво причиняват на сърцето? Нарушават работата му.

Ако искате да лекувате което и да било заболяване, трябва да достигнете до корена му. Ако се опитвате да изкорените глухарчето, като го дърпате за листата, няма да стигнете далеч. Но проблемът е, че не знаем кой е коренът.

Коренът е известен в много други области на науката, но проблемът е, че медицината всъщност не е наука. Тя е бизнес (но не искам да навлизам в тази тема, бихме могли да говорим с часове.).

Трябва да откриете корена на проблема. Можем да продължим да използваме простудата като пример.

Защо човекът страда от простуда?

Ако отиде на лекар, той може би ще му каже да вземе антибиотик заедно с деконгестанта. Непрекъснато се натъквате на такива примери, защото лекарят иска да се отърве от пациента. В почти всички случаи на инфекция на горните дихателни пътища става въпрос за вирус, а антибиотикът не просто няма да има никакъв ефект, а ще навреди, защото ще унищожи бактериалната флора в дебелото черво и ще наруши имунната система, като я отслаби.

Пациентът може да се обърне към по-компетентен специалист, който ще каже: „Не, хванал си вирус, не прави нищо, отиди си вкъщи и се наспи, остави организма да се самоизлекува.” Така е по-добре. Може би ще се обърнете към друг специалист, който ще ви попита как сте хванали вирус, без да го търсите. Всеки ден вдишваме вируси. В момента вдишваме вируси – на обикновената настинка и риновируси.

Следователно защо няма всички да развият симптоми на простуда утре?

Китайците ще ви кажат, че причината е, че средата трябва да бъде подходяща. Организмът ви трябва да бъде податлив на вируса – само ако имунната ви система е отслабена, тя ще позволи на вируса да се развие.

Така че може би отслабената имунна система е заболяването. Може да ви предпишат големи количества витамин С, защото имунната ви система е отслабена и е вероятно такъв човек да страда от дефицит на витамин С. В такова положение са повечето от нас в момента - в положение, при което бихме препоръчали много витамин С за подсилване на имунната система.

Но защо витамин С не действа? Витамин С се произвежда в организма на почти всички бозайници, с изключение на хората и няколко други видове. Произвежда се директно от глюкоза и всъщност има сходна структура. Между него и глюкозата има конкуренция.

От десетилетия е известно, че захарта отслабва имунната система. Едва през 70-те откриват, че витамин С е необходим на белите кръвни телца, за да могат да фагоцитират бактериите и вирусите. Белите кръвни телца се нуждаят от 50 пъти по-висока концентрация, поне във вътрешността на клетката спрямо отвън, затова трябва да натрупват витамин С.

Съществува така нареченият фагоцитен индекс, който ви показва колко бързо даден макрофаг или лимфоцит може да погълне вирус, бактерия или ракова клетка. През 70-те Лайнъс Полинг е знаел, че белите кръвни телца се нуждаят от високи дози витамин С и именно тогава развива теорията си, че се нуждаете от високи дози витамин С, за да се преборите с обикновената настинка.

Но знаем, че витамин С и глюкозата имат сходна клетъчна структура. Какво става, когато нивата на кръвната захар се повишат? Витамин С и глюкозата се конкурират при проникване в клетката. А проникването на витамин С в клетките се опосредства от същия механизъм, който опосредства проникването на глюкозата в клетките. Ако в кръвта има повече глюкоза, тогава по-малко витамин С ще може да проникне в клетката, а за това не е необходима много глюкоза. Кръвна захар 6,7 намалява фагоцитния индекс със 75%.

Ето че се приближаваме до корените на заболяването. Няма значение за какво заболяване става въпрос - дали за обикновената настинка, или за сърдечносъдовите заболявания, остеопорозата или рака – коренът винаги ще бъде на молекулно и клетъчно ниво, и ви казвам, че инсулинът ще бъде намесен, а може би и напълно ще контролира процеса.

Какво е предназначението на инсулина?

Както споменах, в някои организми то е да контролира продължителността на живота. Какво е предназначението на инсулина при хората? Лекарят ви ще ви каже, че ролята му е да понижава кръвната захар, но още сега ви казвам, че това е незначителен страничен ефект. Предназначението на инсулина в светлината на еволюцията, според известните ни за момента данни (обсъждат се и други възможности) е да складира излишните хранителни вещества.

Произхождаме от епоха на редуване на пиршества и глад, когато, ако не сме можели да складираме излишната енергия в моменти на пир, е нямало да оцелеем, защото всички наши предци преминавали през периоди на глад. Оцелели сме само защото предците ни са били способни да складират хранителни вещества, което е било възможно, защото са можели да повишават инсулина си в отговор на евентуално повишение на енергията, с което организмът се е сблъсквал.

Когато организмът ви отчете, че кръвната захар е повишена, това е признак, че разполагате с повече от необходимото количество. Не я изгаряте като гориво и тя се натрупва в кръвта ви. Затова ще се отдели инсулин, за да складира захарта. Как я складира? Под формата на гликоген ли?

Във всеки един момент организмът ви разполага с много малко количество складиран гликоген. Целият гликоген, складиран в черния ви дроб и мускулите, няма да ви стигне и за един ден на повишена физическа активност. След като попълните гликогеновите си запаси, тази захар се складира под формата на наситени мазнини, 98% от които са под формата на палмитинова киселина.

Следователно идеята на медицината да препоръчва хранене, богато на сложни въглехидрати и бедно на наситени мазнини, е абсолютен оксиморон. Храненето, богато на сложни въглехидрати, не е друго, освен хранене с изобилие на глюкоза или с изобилие на захар. Организмът ви просто ще я складира като наситени мазнини, а той се справя доста ефективно с тази задача.

Другите роли на инсулина

Между другото, функцията на инсулина не е просто да складира въглехидратите. Някой спомена, че той е анаболен хормон и това безспорно е вярно. Културистите си инжектират инсулин, защото той изгражда мускулите и складира протеини.

Магнезий

Малко известен факт е, че инсулинът складира и магнезий. Но ако клетките ви станат резистентни към инсулина, не можете да складирате магнезий, така че го губите с урината.

Вътреклетъчният магнезий отпуска мускулите. Какво се случва, когато не можете да складирате магнезий, защото клетката е резистентна? Губите магнезий и кръвоносните ви съдове се свиват.

Това води до повишение на кръвното налягане и намаляване на енергията, защото вътреклетъчният магнезий е необходим за всички реакции за производство на енергия, които се извършват в клетката.

Но най-важното е, че магнезият е необходим и за действието на инсулина и производството на инсулин. Когато инсулинът ви се повиши, губите магнезий, а клетките стават още по-инсулиноворезистентни. Кръвоносните съдове се свиват и глюкозата и инсулинът не могат да достигнат до тъканите, което ги прави още по-инсулиноворезистентни, затова нивата на инсулина се повишават и губите още магнезий. Това е порочният кръг, който започва още преди да се родите.

Инсулиновата чувствителност започва да се определя в момента, когато сперматозоидът се слее с яйцеклетката. Ако бременната жена се храни високовъглехидратно, което означава, че въглехидратите се трансформират в захар, проучвания с животни са показали, че зародишът ще бъде по-инсулиноворезистентен.

А, което е още по-лошо, с фини измервания учените са установили, че ако зародишът е от женски пол, яйцеклетките му ще бъдат още по-инсулиноворезистентни. Това означава ли, че инсулиновата резистентност е наследствена? Не, можете да се родите с някакво заболяване, но това не означава, че е наследствено. Поначало диабетът не е наследствено заболяване. Може да бъдете предразположени генетично, но това би бил изключително рядък случай.

Задържане на натрий: конгестивна сърдечна недостатъчност

Споменахме високото кръвно налягане. Ако нивата ви на магнезий спаднат или ако кръвоносните ви съдове се свият, кръвното ви налягане се повишава. Инсулинът предизвиква и задържане на натрий, което довежда до задържане на течности, а то причинява високо кръвно налягане и задържане на течности: конгестивна сърдечна недостатъчност.

Високото ниво на инсулин е един от най-мощните стимуланти на симпатиковата нервна система. Какви са последствията от всичко това за сърцето? Не особено приятни.

Преди няколко години се проведе сериозно проучване, което показа, че съществува два до три пъти по-голяма вероятност за инфаркт след високовъглехидратно хранене, а че след високомазнинно хранене НЯМА вероятност за инфаркт.

Каква е причината?

Причината е, че непосредственият ефект от повишението на кръвната захар поради високовъглехидратно хранене е повишение на инсулина. То незабавно задейства симпатиковата нервна система, което ще доведе до артериален спазъм, т.е. свиване на артериите. Ако вие или някой друг е склонен да получи инфаркт, точно това ще бъде подходящият момент.

Кръвни липиди

Инсулинът се явява посредник по отношение на кръвните липиди. За споменатия по-рано пациент, който имаше триглицериди 24,86, един от най-лесно постижимите резултати е да намалим триглицеридите. Толкова е просто. Наскоро имаше статия в Списанието на Американската медицинска асоциация (Journal of the American Medical Association  - JAMA), в която се казваше, че медицината не знае как да понижи триглицеридите с диета и че все още е необходимо да се използват медикаменти.

Това е нелепо, защото ще се убедите, че няма нищо по-лесно. Има почти пряка връзка между нивото на триглицеридите и нивото на инсулина, макар и по-изразена при някои хора, отколкото при други.

Мъжът, който имаше триглицериди 24,86 въпреки прием на лекарства, имаше инсулин едва 14,7. Това означава само слабо повишение, но при някои хора не е нужно много. Беше необходимо само да свалим инсулина му до 8 първоначално, а след това той спадна до 6, което понижи триглицеридите му под 2.

Начинът за контрол на кръвните липиди е чрез контрол на инсулина.

LDL-холестеролът се среща в няколко фракции и именно малките, плътни частици играят най-голяма роля за образуване на плака, тъй като най-много се поддават на окисляване и в най-голяма степен са способни да преминат през малките пукнатини в ендотела. И точно това е видът холестерол, който се повишава най-много под влияние на инсулина. Като казвам инсулин, би трябвало да уточня, че става въпрос за инсулинова резистентност. Именно инсулиновата резистентност е причината.

Клетките стават инсулиноворезистентни, защото се опитват да се защитят от токсичното въздействие на повишения инсулин. Те намаляват активността на рецепторите си и броя рецептори, за да не трябва непрекъснато да „слушат” тези вредни сигнали. Все едно, че свири шумна, неприятна музика и искате да намалите звука.

Можете да сравните инсулиновата резистентност с престой в наситена с неприятна миризма стая – съвсем скоро вече няма да усещате миризмата, защото чувствителността ви намалява.

Може да продължите да мислите за нея – всъщност не сте спрели да мислите. Но ако излезете от стаята и после се върнете, отново усещате миризмата, което означава, че чувствителността ви се е възобновила.

Ако клетките ви изобщо са изложени на влиянието на инсулина, те стават малко по-резистентни към него. Затова панкреасът просто изпомпва още инсулин. Днес при мен дойде пациентка с кръвна захар 5,7 и инсулин 90! Не беше сигурна дали изследванията са направени на гладно, но съм виждал и други пациенти, при които кръвната захар е била под 5,5, а инсулинът им на гладно е бил над 90.

Говорим за инсулин на гладно. Не съм сигурен колко от вас знаят какво означава инсулин на гладно, но ако аз изпия максималното количество глюкоза, което съм способен да изпия, инсулинът ми едва ли някога би се повишил над 40. Следователно тя беше изключително инсулиноворезистентна.

Но успяваше да контролира кръвната си захар. Статистически погледнато, не беше диабетичка или дори с нарушен глюкозен толеранс. Предполага се, че кръвната й захар е напълно нормална. Но клетките й не слушат командите на инсулина. Тя просто има извънредно ефективен панкреас.

Лангерхансовите й клетки, които произвеждат инсулин, са извънредно мощни и са способни да компенсират тази инсулинова резистентност, като произвеждат 30 пъти повече инсулин от моя инсулин на гладно. И само благодарение на мощната си работа, панкреасът й "крещи" толкова силно, че клетките й успяват да го чуят, но няма да продължат да го слушат вечно. Панкреасът й няма да може безкрайно да поддържа това производство.

Когато производството й на инсулин започне да се забавя или инсулиновата й резистентност се повиши още, тогава кръвната й захар ще се повиши и тя ще развие диабет. В продължение на години или дори десетилетия нивата й на инсулин са били повишени, но никога не са били изследвани.

Тази инсулинова резистентност се асоциира с хиперинсулинемията, която води до всички така наречени хронични заболявания на остаряването или поне допринася за тях. Доколкото ни е известно в много области на науката, това е главната причина за остаряването при практически всички живи организми.

Ето колко важен е инсулинът.

Затова е изключително важно да се контролира инсулиновата чувствителност.

Инсулинът и сърдечносъдовите заболявания

Инсулинът е от така наречените митогенни хормони. Стимулира размножаването (пролиферацията) и делението на клетките. Ако всички клетки станат резистентни към инсулина, проблемът не би бил толкова значителен, но не всички клетки стават резистентни.

Някои са неспособни да станат много резистентни. Най-напред резистентен става черният дроб, след това мускулната тъкан, а накрая мастната тъкан. Когато черният дроб стане резистентен, той потиска производството на захар.

Захарта, която се намира в кръвния ви поток в който и да било момент, е резултат от два фактора - захарта, която сте приели с храната, както и колко захар е произвел черният ви дроб. Когато се събудите сутрин, тази стойност отразява по-скоро колко захар е произвел черният дроб. Ако черният ви дроб слуша командите на инсулина, няма да произвежда много захар през нощта. Ако черният ви дроб е резистентен, тези спирачки не работят и черният ви дроб започва да произвежда куп захар, затова се събуждате с куп захар в кръвта си.

Следващата тъкан, която развива инсулинова резистентност, е мускулната. Какво е действието на инсулина в мускулите? От една страна той позволява на мускулите ви да изгарят захар. Затова, ако мускулите ви станат резистентни на инсулин, те не могат да изгарят захарта, произведена току що от черния дроб. Това означава, че черният дроб произвежда прекалено много, мускулите ви не могат да я изгорят и така кръвната ви захар се повишава.

Е, мастните клетки стават резистентни, но след по-дълго време, защото това е бавен процес. Затова за известен период от време мастните ви клетки запазват чувствителността си.

Какво е действието на инсулина върху мастните ви клетки? Да складира мазнини. Взима захарта и я складира под формата на мазнини. Затова, докато мастните ви клетки станат резистентни, вие напълнявате. Колкото по-инсулиноворезистентни стават хората, толкова повече се повишава теглото им.

Но накрая повишението спира. Може да спре на 135 кг, на 100 кг, на 70 кг, но в даден момент теглото им ще достигне плато, защото мастните клетки се защитават и стават инсулиноворезистентни.

Докато всички тези основни тъкани (черният ви дроб, мускулите и мастната тъкан) стават инсулиноворезистентни, панкреасът произвежда все повече инсулин, за да компенсира, което означава, че страдате от хиперинсулинизъм и през цялото време в кръвта ви има инсулин – 90 единици или повече.

Но има определени тъкани, които не стават резистентни, като например ендотелът – вътрешната повърхност на артериите не става резистентна много лесно, така че всичкият този инсулин влияе върху нея.

Ако капнете инсулин върху бедрената артерия на куче – в началото на 70-те поради случайност го е направил лекар на име д-р Крус – артерията ще се запуши почти напълно с плака след около три месеца.

Обратната страна била напълно чиста, но само досегът на инсулина с артерията бил достатъчен да я накара да се изпълни с плака. Това е известно от 70-те и експериментът е повторен с кокошки и кучета. Добре известен факт е, че циркулиращият в организма инсулин причинява натрупване на плака. Не са знаели защо, но сега знаем, че инсулинът причинява пролиферация на ендотела. Това е първата стъпка от възникването на тумор – ендотелен тумор.

Инсулинът води и до по-лесно съсирване на кръвта и до трансформация на макрофагите в пенести клетки – това са клетките, които отговарят за мастните депозити. На всеки етап от процеса инсулинът причинява сърдечносъдови заболявания. Той изпълва организма с плака, свива артериите, стимулира симпатиковата нервна система, повишава адхезивната способност на тромбоцитите и съсирваемостта на кръвта.

Инсулинът присъства при всички известни причинители на сърдечносъдовите заболявания. Той влияе върху ензима азотен оксид синтаза - произвеждате по-малко азотен оксид в ендотела. Известно ни е, че това способства за разширяването и свиването на кръвоносните съдове, т.е. ангина пекторис.

Споменах, че инсулинът повишава клетъчната пролиферация. Какво означава това по отношение на рака? Ускорява развитието му. И има няколко доста солидни проучвания, показващи, че сред факторите, които най-силно се свързват с рака на гърдата и дебелото черво, са нивата на инсулин.

Хиперинсулинемията води до изхвърляне на магнезий с урината. Кой друг минерал се изхвърля? Калций. Хората с хиперинсулинемия могат да приемат колкото си искат калций през устата - цялото количество ще се озове в урината им.

Инсулиноподобни растежни фактори (IgF)

Инсулинът е един от първите хормони, възникнали при който и да било организъм, и както споменах във връзка с генетиката, развитието е ставало чрез надграждане. Затова всички останали хормони в организма ни всъщност са изградени върху инсулина. С други думи, инсулинът контролира хормона на растежа.

Хипофизата произвежда хормон на растежа, който отива в черния дроб, а черният дроб произвежда така наречените gF 1 - 4, а може би има и още такива. Какво означава IgF? Инсулиноподобен растежен фактор. Това са активните съставки. Хормонът на растежа има незначително действие и сам по себе си, но основните растежни фактори са различните IgF, които циркулират в организма.

Защо се наричат IgF или инсулиноподобни растежни фактори? Защото имат почти идентична молекулярна структура с инсулина. Когато казах, че инсулинът повишава клетъчната пролиферация, причината е, че влиза в кръстосана реакция с рецепторите за IgF. Следователно на някой етап от еволюционното дърво IgF са възникнали от инсулина. Той може да функционира съвсем добре и сам, не се нуждае от хормона на растежа, но хормонът на растежа не може да функционира без инсулин.

Щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза преработва предимно Т4. Той отива най-вече в черния дроб и там се трансформира в Т3. Установяваме, че инсулинът контролира голяма част от процесите в черния дроб, а това е първият орган, който става инсулиноворезистентен.

Когато черният дроб вече не може да слуша командите на инсулина, това означава, че трансформацията на Т4 в Т3 не върви много добре. При хора с хиперинсулинемия и напълно нормални стойности на хормоните на щитовидната жлеза, е важно да се измери нивото на Т3. В голяма част от случаите техният Т3 ще бъде понижен, но ако понижим нивата на инсулина в организма им, Т3 се повишава.

Също така инсулинът спомага за контрола на половите хормони естроген, прогестерон и тестостерон. Той помага за контрола на производството на холестерол, а откъде идват всички полови хормони? Всички стероидни хормони се произвеждат от холестерол, така че това е един от начините да се произведат. Д-р Неслър от Вирджинския университет през последните осем години е провел множество проучвания, за да докаже, че нивата на хормона ДХЕА (дехидроепиандротестостерон) са пряко свързани с нивото на инсулина или по-точно с инсулиновата резистентност.

Колкото по-инсулиноворезистентни сте, толкова по-ниски са нивата на ДХЕА. Той е твърдо убеден (а също така разполага и с много проучвания в потвърждение на тезата си), че понижаването на ДХЕА се дължи изключително на повишаването на инсулиновата резистентност с възрастта. Ако понижите инсулиновата резистентност, ДХЕА се повишава.

А как се транспортират всички тези полови хормони в организма? Транспортират се от така наречените свързващи половите хормони глобулини. Колкото по-голямо количество е свързано, а по-малко е свободно, толкова по-малко активни хормони имате. От какво се контролират свързващите половите хормони глобулини? От инсулина. В организма няма хормон, който да не се влияе от инсулина или направо да не се контролира от него.

Остеопороза

Приемате високи дози калций. В медицината просто се приема, че той разполага с устройство за самонасочване и знае, че трябва да се насочи към костите ви. Какво се случва, ако имате висок инсулин и приемате високи дози калций? На първо място, по-голямата част от калция просто ще се изхвърли с урината ви. Бихте имали късмет, ако това е така, защото това количество калций няма указания да отиде в костите ви, тъй като анаболните ви хормони не работят.

Основната причина за това е инсулинът, а също и инсулиноподобните растежни фактори от хормона на растежа, а също и тестостеронът и прогестеронът. Всички те се контролират от инсулина и когато е налице инсулинова резистентност, хормоните не могат да изпълняват командите на анаболните хормони. Организмът ви вече не знае как да изгражда тъкани, затова, въпреки че част от калция може да попадне в костите ви, голяма част от него ще се озове на всякакви други места и ще доведе до метастазни калцификати, включително на артериите ви.

Болестите са резултат от липса на комуникация. Има определени условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат клетките ви да бъдат здрави. Дори и нищо друго да не научите от днешната лекция, трябва да знаете, че всички процеси протичат на клетъчно и молекулно ниво и че ние не сме нищо повече от общност от клетки. Ние сме комуна от клетки – град от клетки, на които са дадени указания да си сътрудничат.

Когато имате голям брой клетки, както ние имаме приблизително десет трилиона в организма си, между тях трябва да има правилна комуникация, за да се осъществява правилно разделение на работата. Можете да вземете кажи-речи всяка клетка от организма, да я сложите в стъкло Петри и при подходящи условия тя ще може да съществува самостоятелно. Всяка има собствен живот.

Можете да измените генетичните характеристики на една клетка – например да кажем, че сме трансформирали кръвна клетка в нервна. Съвсем скоро ще можем да вземем която клетка си поискаме и да я трансформираме в каквато и да било друга, защото всяка клетка в тялото ви има еднакви гени, всички произтичащи от яйцеклетката и сперматозоида, които са се слели. С какво една клетка е различна от друга? Различни са, защото четат различни части на една и съща библиотека.

Можете да повлияете върху това коя част от генетичната библиотека чете всяка клетка, като промените средата на клетката. Средата на тази клетка ще се определя до голяма степен от хормоните и храната ви. Храненето е само начин за усвояване на външната среда. Именно това е предназначението на кръвообращението – да довежда тази външна среда до всяка една от клетките в тялото ви.

Надявам се, че вече сте се убедили, че силната инсулинова резистентност не е полезна за вас. Затова нека сега да обсъдим какво причинява инсулиновата резистентност.

Какво причинява инсулинова резистентност?

Всеки път, когато клетката ви е изложена на действието на инсулина, тя ще става по-инсулиноворезистентна. Това е неизбежно. Не можем да спрем този процес, но можем да контролираме скоростта. Повишаването на инсулиновата резистентност е неизбежен признак за остаряване.

Променливата величина е именно скоростта. Ако можете да я забавите, можете да доживеете до 100 години, и то в добро здраве. Можете да забавите остаряването. Дори не само скоростта на развитие на заболявания, а и самата скорост на остаряване може да бъде контролирана чрез инсулина. Споменахме някои от низшите животни, а има и доста солидни доказателства, че дори хората са запазили способността да контролират продължителността на живота си поне частично. Би трябвало обичайната продължителност на живота ни да бъде 130 – 140 години.

Да поговорим за въглехидратите. Делим ги на прости и сложни, но това е напълно безсмислено, не означава абсолютно нищо. Въглехидратите се делят според съдържанието на влакнини (фибри). Малко неща в живота са толкова ясно разграничени. Фибрите са полезни, а въглехидратите без фибри са вредни. Можете да се обзаложите, че е така.

Няма кой знае какво средно положение. Ако консумирате въглехидрати, които не съдържат фибри, те ще се трансформират в захар, независимо дали става въпрос за глюкоза, или не. Може да бъде фруктоза, а тя няма непременно да повиши кръвната ви захар. Не, фруктозата е по-вредна от глюкозата, затова ако просто следите кръвната захар, която е глюкоза, това не означава, че фруктозата в кръвта ви не се повишава или че галактозата в кръвта ви не се повишава (това е другият компонент на лактозата, освен глюкозата).

Всички тези захари са също толкова вредни или дори по-вредни от глюкозата. Не може да следите само така наречената кръвна захар, защото просто не измерваме съдържанието на фруктоза или галактоза в кръвта, но всички те са вредни.

Защо са вредни? Ами, на първо място, знаем, че предизвикват отделяне на инсулин, а всеки път, когато се предизвика отделяне на инсулин, организмът ви е изложен на по-големи количества от него и точно както когато влезете във вмирисана стая, тялото ви ще става все по-резистентно към инсулина.

Затова при всяко повишение на кръвната захар и на инсулина инсулиновата ви резистентност се повишава, а така се повишава и рискът за възникване на всички проблеми, които споменахме.

Вредни ефекти от захарта

Знаем, че захарта повишава инсулина, но захарта е вредна дори и сама по себе си. Можете да разделите остаряването на две основни категории, като едната категория са генетичните причини за остаряването. Способността на клетките да се делят е ограничена, но обикновено не достигаме максималния капацитет. Колкото по-бързо карате да се делят клетките ви, толкова по-бързо остаряват.

Един от ефектите на инсулина е да стимулира клетъчната пролиферация и делене. Следователно знаем, че инсулинът ускорява остаряването на дадена клетъчна популация дори и само по тази причина. Но да преминем към другата категория. Нашите клетки акумулират увреждания с възрастта и това е неизбежно.

Когато говоря за остаряване, всъщност имам предвид сенесценция или увреждането, свързано с остаряването, но обичайно използваният термин е остаряване. Не мога да попреча утре да бъдете с един ден по-стари – това се нарича остаряване. Когато говорим за остаряване, обикновено имаме предвид уврежданията, свързани с добавянето на още един ден към възрастта.

През този ден сме натрупали още увреждане, което се нарича сенесценция. Какво причинява това увреждане? Често се дава пример с епруветките в лаборатория. Не ги разглеждате като свързани с остаряването, но ако ги обозначите с червена точица и ако преброите тези с червена точица, които са останали в края на годината, ще видите, че почти не са останали такива. Защо? Защото са се сблъскали с увреждане. Счупили са се, така че, въпреки че при тях няма остаряване, все пак има смъртност. Остаряването е повишаване на темпа на смъртността.

При хората темпът на смъртността се удвоява на всеки осем години.

Всъщност така се измерва скоростта на остаряване. В проучвания с животни установихме, че скоростта на остаряване може до голяма степен да се контролира от инсулина, но уврежданията, които се акумулират в процеса на остаряване, са причинени най-вече от захарта.

Двете основни причини за акумулирани увреждания са окисляване и гликиране.

Окисляване

Всеки път, когато кислородът се свързва с нещо, то се окислява. Кислородът е силно отровно вещество. През по-голямата част от историята на живота на Земята не е имало кислород. Организмите трябвало да развият много специфични механизми, за да се справят с високите нива на кислород, преди да бъде възможен живот с кислород.

Затова сме еволюирали много бързо, когато възникнали растенията и развили много лесно средство за набавяне на енергия - можело просто да си стоят и да улавят слънчевите лъчи, справяли се с кислорода с помощта на въглеродния двуокис, като го изхвърляли, поради което кислородът в атмосферата се повишил. Тогава всички останали организми трябвало да се справят с токсичния кислород. Ако нямали механизми за справяне, загивали.

Един от най-ранните начини за справяне с целия този кислород бил клетките да се скупчват, за да може поне вътрешните да не бъдат изложени толкова много на въздействието му. Следователно многоклетъчните организми възникнали след възникването на кислорода. Разбира се, така възникнала необходимостта от комуникация между клетките.

Гликиране

Всеки знае, че кислородът причинява увреждания, но за жалост пресата не е била толкова любезна да разпространи информация за гликирането. Гликирането е сходно на окисляването, като изключим това, че заместваме кислорода с глюкоза. Когато гликирате нещо, вие го съчетавате с глюкоза. Глюкозата се съчетава с почти всичко останало, тя е много лепкава молекула.

Например вземете захар в ръката си. Много е лепкава. Залепва особено за протеините. Затова гликирането на протеините е изключително важно. Ако продължи по-дълго време, се получават така наречените крайни продукти с напреднало гликиране (A.G.E.).

Това съкращение не е случайно. Ако можете да рециклирате или да произведете наново протеина, това е добре, а ако имате късмет, така се повишава оборотът на протеини. Гликирането уврежда протеина до такава степен, че ще дойдат бели кръвни телца и ще го погълнат, за да се отърват от него, затова трябва да произведете още, което натоварва способността ви да поправяте и поддържате тялото си.

Това е най-благоприятният изход. Най-лошият е, когато тези протеини бъдат подложени на гликиране, което не е бързообратимо, като например колагенът, или като протеина, изграждащ нервната тъкан. Тези протеини не могат да бъдат отстранени, затова протеинът се натрупва, а крайните продукти с напреднало гликиране (КПНГ) се натрупват и продължават да причиняват увреждания.

Това включва колагена, който изгражда матрицата на артериите ви. КПНГ са толкова вредни, че знаем, че във всеки макрофаг има рецептори за тях – стотици рецептори. Те са създадени, за да унищожават тези КПНГ, но какво се случва, когато макрофаг се свърже с КПНГ?

Отключва се възпалителна реакция. Начинът ви на хранене води до повишена глюкоза, така произвеждате повече гликирани протеини и КПНГ и повишавате нивото си на възпаление от всякакъв характер. То засяга най-основополагащите процеси, включително артрозата и главоболията.

Когато започнете да предписвате на хората хранителен режим, който да коригира всички тези увреждания, пациенти, страдали от ужасно главоболие или болки в раменете, спират да ги получават.

Гликираните протеини създават силна склонност към възпалителни процеси, така че остаряваме и натрупваме увреждане от окисляване, поне частично. Един от най-важните видове тъкани, които се окисляват, е мастният компонент - липидът, особено полиненаситените мастни киселини - те гранясват и претърпяват гликиране.

В хранителната промишленост гликирането се нарича карамелизиране. Процесът се използва за приготвяне на карамел. Така че механизмът ни на остаряване означава, че гранясваме и се карамелизираме. Това е напълно вярно и именно такава съдба спохожда повечето от нас. Ако това не ни сполети, то тогава ще ни застигнат генетичните причини за остаряването, защото всяка клетка в тялото ви има генетични програми за самоубийство. Има различни теории защо е така, като едната гласи, че ако не беше заложен такъв механизъм, на практика всяка клетка в тялото ви накрая би станала ракова.

Дали тези така наречени апоптозни гени са се развили като средство за предотвратяване на рак, или не, е отворен въпрос, но представлява достоверна теория. Знаем, че раковите клетки са изключили механизмите за апоптоза - медицинският термин за химическо самоубийство. Така че знаем, че това има значение.

Начин на хранене

Става съвсем просто да изберем начина си на хранене. Започнахме да обсъждаме въглехидратите. Имате съдържащи и несъдържащи фибри храни, така че това е съвсем ясно разграничение. Фибрите са полезни, храните без фибри са вредни. Съдържащите фибри въглехидрати като зеленчуците, например броколи, са страхотни. А какво да кажем за картофите? Картофът е голяма буца захар. Няма какво друго да се каже за него. Когато дъвчете картоф, какво гълтате? Глюкоза. Може би не си спомняте, но сте учили това в осми клас. Но лекарите все още не са го научили.

Главният ензим в слюнката

Главният ензим в слюнката е амилазата. Функцията му е да разгражда амилозата, която е просто дървовидна структура от глюкозни молекули. Какво представлява една филия хляб? Парче захар. Има ли нещо друго полезно в нея? На практика нищо.

Получих имейл от човек, който решил да поразучи нещата. Човешкото тяло има нужда от 50 есенциални нутриенти. Знаете, че трябва да вдишвате кислород. Той ни дава живот и в същото време ни убива. Същото важи за глюкозата. Някои тъкани се нуждаят от известно количество глюкоза. Нямаше да съществуваме, ако не съществуваше глюкоза – тя ни дава живот и в същото време ни убива. Знаем, че има есенциални аминокиселини и есенциални мастни киселини. Те са есенциални, т.е. от съществено значение, за живота - трябва да ги приемаме, или ще умрем.

Така че човекът, който ми писа, направил списък на всички есенциални нутриенти, известни на човека, въвел ги в компютърна база с данни и попитал компютъра кои са 10-те храни, които съдържат най-голямо количество от всички нутриенти, необходими на човешкото тяло. Имам предвид всеки един от тези 53 или 54 (зависи кого ще попитате) есенциални нутриенти, които са били въведени. И знаете ли, че зърнените храни не се появили сред първите 10 храни по отношение на никой от тези нутриенти?

Какво е минималното необходимо количество въглехидрати на ден?

НУЛА.

Хранителната пирамида е основана върху напълно излишен нутриент.

С какво се храним?

Едната от причините да се храним е да си набавим енергия. Това е едната от двете причини. Другата съществена причина (не просто за удоволствие - удоволствието е основателна причина, но няма да ви е особено приятно, ако преядете) е да подменяме тъкани и да събираме градивни елементи за поддръжка и ремонт.

Има две съществени причини да се храним. Нуждаем се от градивни елементи и от гориво, като не е без значение да имаме енергия, за да си набавим тези градивни елементи, а след това да имаме енергия, за да захраним химичните реакции за оползотворяване на градивните елементи.

Необходимите ни градивни елементи са белтъчините и мастните киселини – не са необходими кой знае какви въглехидрати. Можете да си набавите всички необходими въглехидрати от мазнините и белтъчините.

Има два вида гориво, които организмът ви може да използва (с малки изключения) – захар и мазнини. По-рано споменахме, че организмът ще складира излишната енергия под формата на мазнини. Защо тялото я складира под формата на мазнини? Защото това е предпочитаното гориво за организма, което ще поддържа работата на тялото ви и ще ви позволи да оцелеете. Организмът може да складира съвсем малко количество захар.

В ден на голяма физическа активност бихте умрели, ако трябваше да разчитате 100% на захар.

Защо тялото не складира повече захар, ако тя е толкова необходима? Захарта никога не е била предназначена да се използва като основен източник на енергия. Тя е предназначена да бъде източник на турбоенергия за тялото ви.

Всеки в залата в този момент би трябвало да гори почти само мазнини за енергия, с малки изключения. Мозъкът ви ще гори захар, въпреки че не е длъжен - може да използва вторични продукти от метаболизма на мазнините, наречени кетони. Именно с тях разполага, когато за някакъв период от време не приемате никаква храна. Доказано е, че ако мозъкът ви наистина ефективно изгаря кетони, получени от мазнините, можете да си набавите достатъчно захар, ако се храните 100% с мазнини.

Можете да синтезирате малко захар от молекулата глицерол в мазнините. Вземете две молекули глицерол и ще получите молекула глюкоза. От два триглицерида ще получите молекула глюкоза. Всъщност мозъкът може да съществува без много захар – противно на разпространените вярвания. Глюкозата е предназначена да се използва като гориво в спешна ситуация, ако ви се наложи да изразходите огромно количество енергия, като например за да избягате от саблезъб тигър.

Тя е турбогориво – много горещо, кипящо гориво. Ако се нуждаете от по-мощно гориво от това, което могат да осигурят мазнините, ще посегнете на гликогена си и ще изгаряте захар. Но главният ви източник на енергия в ситуация като сегашната би трябвало да бъдат почти изключително мазнините.

Какво се случва, когато консумирате захар?

Основният начин на организма ви да се отърве от захарта, защото е токсична, е да я изгори. Ако не може да изгори цялото количество, ще се отърве от излишното, като го складира като гликоген, а когато се запълнят гликогеновите депа, тялото ви складира захарта под формата на мазнини. Ако консумирате захар, организмът ще изгаря нея и ще престанете да изгаряте мазнини.

Друг важен ефект на инсулина върху мазнините е, че ви пречи да ги изгаряте. Какво се случва, когато сте инсулиноворезистентни и в кръвта ви непрекъснато има голямо количество инсулин? Събуждате се сутрин с ниво на инсулина 90.

А какво количество мазнини ще горите? На практика нула. Какво ще горите, щом не можете да горите мазнини? Захарта, която идва от мускулите ви. Така че разполагате с всички тези мазнини, които сте натрупали през годините и които тялото ви много умело допълва. Всеки път, когато разполагате с излишък на енергия, ще го складирате под формата на мазнини, но ако не се храните, когато иначе бихте могли да го изгорите, няма да можете. [тук текстът е неясен] Въпреки това ще горите захар, защото тялото ви вече е способно да изгаря само нея.

Откъде набавя тялото ви захарта?

Ами, не складирате голямо количество под формата на захар, така че ще я вземе от мускулите ви. Това е главното захарно депо на организма. Просто си изяждате мускулната тъкан. Винаги, когато разполагате с излишък, го складирате под формата на мазнини, а всеки път, когато не ви достига енергия, изгаряте мускулите си.

Каква е ролята на въглехидратите?

Не играят никаква роля. Въглехидратите не са есенциални за организма. Защо се храним с въглехидрати? За да поддържаме темпа на остаряване – нали не искаме да плащаме за социалните осигуровки на всички?

Не съм казал, че не можете да консумирате никакви въглехидрати. Казах, че тези, които съдържат фибри, са полезни. Зеленчуците са страхотни. Искам да ядете зеленчуци. На практика това означава, че ще се храните с въглехидрати, но не се нуждаете от тях. Традиционната храна на ескимосите не включва почти никакви зеленчуци, но те си набавят витамините от животинските вътрешности, като например очите, които са деликатес, или поне са били.

Така че не се нуждаете от въглехидрати, но наистина, зеленчуците са полезни и е препоръчително да ги консумирате. Те са част от хранителния режим, който препоръчвам, а и именно от тях ще си набавите витамин С. Препоръчвам витамин С под формата на хранителни добавки, нямам нищо против да се приемат хранителни добавки, дори ги използвам широко.

Плодовете са нож с две остриета. Можете да разглеждате храните като част от спектър. Има някои храни, за които наистина не мога да кажа нищо добро, а другият край на спектъра съдържа храни, които са абсолютно есенциални, като например мастните киселини омега-3, които са дефицитни при повечето хора, но дори и те имат своя недостатък, защото много лесно се поддават на окисление, така че по-добре да разполагате с антиоксиданти. Затова, ако приемате рибено масло под формата на хранителни добавки, трябва да приемате и витамин Е. В противен случай повече ще си навредите, отколкото ще си помогнете.

Повечето храни попадат някъде по средата на спектъра. Например, с ягодите ще приемете голямо количество захар, но също така ще консумирате храна, която се нарежда на второ или трето място по антиоксидантен потенциал от всички известни храни, като първата е чесънът, а втората са или ягодите, или боровинките. Позволявам на някои пациенти да добавят ягоди към хранителния си режим, например в протеинов шейк сутрин. Но ако става въпрос за диабетик в напреднал стадий на заболяването, ягодите отпадат.

Не е нужно кой знае колко – всеки диабетик първи тип, който не произвежда инсулин, може да ви каже какъв е ефектът от различните храни върху кръвната му захар. Не е нужно много. Това, което много учудва тези хора, когато все пак направят измерване, е колко малко въглехидрати са нужни, за да изстрелят кръвната ви захар в облаците.

Една солена бисквита ще повиши кръвната захар над 5,5, а при много хора ще повиши захарта над 8 по ред причини, не просто съдържанието на захар.

Имаме само един хормон, който понижава захарта, и това е инсулинът. Първоначалната му функция никога не е била да понижава захарта. Имаме куп хормони, които повишават захарта, като един от тях е кортизолът, а друг – хормонът на растежа, също епинефринът и глюкагонът.

Главният ни проблем от гледна точка на еволюцията е бил да се повиши кръвната захар, за да се осигури достатъчно за мозъка и нервите, както и най-вече за червените кръвни телца, които се нуждаят от глюкоза. Следователно от еволюционна гледна точка, ако нещо е важно, имаме повече от достатъчни механизми за него. Фактът, че разполагаме само с един хормон, който понижава захарта, ни показва, че това никога не е било важно в миналото.

Така че в организма ви нахлува захар и той се паникьосва, панкреасът ви се паникьосва, а когато е здрав, той складира инсулин в гранули, в готовност за освобождаване. Той освобождава тези гранули и излива куп инсулин, за да се справи с този порой от захар, а какво се случва тогава?

Ами, панкреасът обикновено се презастрахова и понижава захарта ви, а както споменах, имате множество хормони, които след това я повишават - те се отделят след това, включително кортизол. Най-сериозният стрес за организма ви е да погълнете голямо количество глюкоза.

Тогава се освобождава и епинефрин, така че се изнервяте, а той освен това стимулира мозъка ви да жадува за въглехидрати, да търси захар. Така че изпитвате силно желание за въглехидрати, затова изяждате купа със зърнена закуска или голям плод, поради което, след като захарта ви спадне, заради отделените хормони тя отново скача, което кара панкреасът ви да отдели още инсулин, а после захарта спада много.

Така попадате в тази синусоидна крива на кръвната захар, която причинява инсулинова резистентност. Организмът ви не може да понася това много дълго, така че непрекъснато произвеждате кортизол.

Инсулинова резистентност

Слушаме много за инсулиновата резистентност, но замислете се за момент – мислите ли, че клетките ни стават резистентни само към инсулина? Колкото повече хормони въздействат върху клетките ви, толкова по-резистентни те ще станат към почти всеки хормон. Но това важи в по-голяма степен за определени клетки, така че настъпва разминаване. Проблемът с хормоналната резистентност е, че съществува раздвояване по отношение на резистентността - не всички клетки стават резистентни по едно и също време.

А върху различните клетки влияят различни хормони и количеството хормони се различава по отношение на различните клетки, което причинява много проблеми с механизмите за обратна връзка. Знаем, че една от основните области в организма, които стават резистентни към много механизми за обратна връзка, е хипоталамусът.

Хипоталамусната резистентност към сигналите за обратна връзка играе много важна роля при остаряването и инсулиновата резистентност, защото хипоталамусът също има рецептори за инсулин. Споменах, че инсулинът стимулира симпатиковата нервна система. Това става чрез хипоталамуса, който е центърът на всички тези процеси.

Може ли да се възстанови инсулиновата чувствителност?

Инсулиновата чувствителност може да се възстанови до първоначалното си състояние. Е, може би не до първоначалното, но можете да я възстановите до състоянието приблизително при 10-годишно дете.

Ето един от най-ранните случаи в това отношение в практиката ми: имах пациент, който буквално имаше кръвна захар над 16,5. Приемаше над 200 единици инсулин и имаше сърдечносъдови проблеми, така че го сложих на нисковъглехидратна диета.

Беше изключителен случай - след месец до шест седмици напълно беше спрял инсулина. Беше приемал над 200 единици инсулин в продължение на 25 години. Беше изключително инсулиноворезистентен, но една от положителните страни е, че когато понижите инсулина, той оказва толкова слабо влияние върху неговия организъм, че можете да понижите значително инсулина и той няма да има особено влияние върху кръвната му захар. Двеста единици инсулин ще успеят да понижат кръвната ви захар само до 16,5 мг/децилитър.

Знаете, че инсулинът не върши кой знае каква работа, затова успяхме бързо да спрем инсулина и всъщност той се излекува от диабета си за няколко седмици. Стана достатъчно чувствителен и все още произвеждаше голямо количество собствен инсулин. След това успяхме да измерим собствения му инсулин. Все още беше повишен и отне известно време да го свалим, може би шест месеца или повече.

Може би никога няма да спадне до чувствителността на 10-годишно дете, но да, броят на инсулиновите ви рецептори се повишава, а също и активността на рецепторите – химичните реакции, които се случват след рецептора, стават по-ефективни.

Как да повишим инсулиновата чувствителност?

Можете да повишите чувствителността чрез начина си на хранене, което е една от главните причини да се приемат омега-3 мастни киселини. Представяме си кръвообращението като потока през артериите и вените ни - това наистина не е малка част от кръвообращението ни, но е възможно дори да не е основната част. Основната част на кръвообращението ни е потокът навътре и навън от клетката.

Клетъчната мембрана е течна мозайка. Основната част на кръвообращението ни се определя от това какво влиза и излиза от клетката. Няма значение какво достига до тази клетка, ако не може да проникне в нея. Знаем, че един от главните начини да повлияем върху клетъчната циркулация е чрез промяна във видовете консумирани мастни киселини. Следователно можете да повишите чувствителността на рецепторите, като повишите флуидността на клетъчната мембрана, което означава да повишите съдържанието на омега-3, защото при повечето хора се наблюдава недостиг.

Казват, че сме това, което ядем - това се отнася най-вече за мазнините, защото мастните киселини, които приемате с храната, са тези, които в общия случай стават част от клетъчната мембрана. Клетъчните мембрани отразяват мазнините в храненето ви, а това определя флуидността на клетъчната мембрана. Възможно е дори да я направите прекалено течна.

Ако консумирате и усвоявате в клетъчните си мембрани прекалено много омега-3 мастни киселини, те ще станат силно податливи на окисление (затова трябва да приемате и витамин Е, а също и мононенаситени мазнини).

Имаше интересно проучване във връзка с това - с порода плъхове, които са генетично предразположени към рак. Учените ги хранили с диета, богата на омега-3, плюс желязо, без допълнителен витамин Е, и успели да намалят размерите на туморите почти сто процента, защото туморите се делят бързо. Това е нещо като химиотерапия, а мембраните, които се изграждали в тези туморни клетки, били много богати на омега-3 киселини. Желязото действало като катализатор в процеса на окисление и клетките се взривявали, защото се окислявали прекалено бързо. Така че омега-3 могат да бъдат нож с две остриета. Всъщност това важи за повечето храни.

Подобно на кислорода и глюкозата, храната ни поддържа живи и в същото време ни убива. Храненето е най-големият стрес, на който подлагаме тялото си, и именно затова в експерименти с калорийна рестрикция можете да удължите живота, ако поддържате храненето. Това е единственият доказан начин действително да се намали темпът на остаряването - не просто смъртността, а самата скорост на остаряване.

Доказано е в много голям брой публикации, че силовите тренировки са по-добро средство от аеробните при инсулинова резистентност. За това също има редица причини. Силовите тренировки са упражнения за мускулите. Ако просто правите упражнения за бицепсите, веднага повишавате инсулиновата чувствителност на бицепса си. Със самия процес на физическа активност повишавате кръвния поток към този мускул, а един от факторите, определящи инсулиновата чувствителност, е колко кръв можете да доставите. Доказано е категорично, че силовите тренировки повишават инсулиновата чувствителност.

Ролята на белтъчините

Да се върнем към макронутриентите. Както казах по-рано, не се нуждаете от кой знае колко много несъдържащи фибри зеленчуци, но богатите на фибри са чудесни. Но въпреки това ще си набавите и известно количество въглехидрати без фибри. Дори и ако ядете само броколи, ще консумирате известно количество въглехидрати без фибри. Това е допустимо, защото общо взето консумирате храна, която е доста полезна.

Белтъчините са есенциален нутриент. Целта ви е да ги използвате като градивен елемент, защото организмът ви се нуждае от белтъчини, за да поправя повредите и да попълва запасите от ензими. Всички кодирани инструкции от вашето ДНК се отнасят до белтъчините. Това е единственото, за което съществува кодиране. Нуждаете се от белтъчини, но трябва да ги използвате като градивен елемент. Не одобрявам надвишаването на количеството белтъчини, което ви е необходимо за поддръжка, поправка и като градивен елемент.

Не смятам, че трябва да използвате белтъчините като основен източник на енергия, въпреки че организмът ви може доста ефективно да използва белтъчините за гориво. Добре е да ги използвате за гориво, докато отслабвате, защото не са ефективен източник на енергия. Белтъчините са много термогенни, което означава, че произвеждат много топлина, а това означава, че по-малка част се складират като източник на енергия, а по-голяма част се изпарява – все едно да хвърлите цепеница в камината. Главният ви източник на гориво трябва да бъдат мазнините.

Може да се изчисли количеството белтъчини, което е необходимо на един човек, или поне приблизително да се определи по степента му на физическа активност. Книгата „Мощта на белтъчините” всъщност разглежда този въпрос много подробно. Трябва да изчислите от колко белтъчини се нуждаете според нивото си на физическа активност и чистото си тегло. Все още има някои неизвестни относно това колко грама на килограм чисто тегло са необходими в зависимост от физическата активност.

Може да варира от един до два грама на протеин на килограм чисто тегло, може би малко повече, ако сте много активни. Не е препоръчително да приемате по-малко количество за продължително време. По-добре е да надвишите, отколкото продължително време да приемате прекалено малко.

Ако е възможно да се излекува диабетик или заболяването диабет, можете да направите същото с човек, който не страда от диабет, и въпреки това да подобрите състоянието му. Аз искам да подобря инсулиновата си чувствителност точно толкова, колкото искам да я подобря при пациентите си диабетици, защото инсулиновата чувствителност е главният фактор, който определя колко дълго ще живеем и колко здрави ще бъдем. Тя определя скоростта на остаряване в по-голяма степен от всичко друго, което ни е известно.

Хранителни добавки

А хранителни добавки, като например хром?

Всички мои пациенти диабетици приемат 1000 микрограма хром, а някои малко повече, ако са наистина едри хора. Обикновено дозата за човек без диабет е 500 мкг, въпреки че зависи от инсулиновите нива.

Използвам много хранителни добавки. Най-важната цел е да се върне способността на човека да изгаря ефективно мазнини. Преди малко обсъждахме случая, когато човек е много силно инсулиноворезистентен и сутрин се събужда с повишено ниво на инсулин - тогава не можете да изгаряте мазнини, вместо това изгаряте захар.

Едната причина захарта да се повиши толкова е, че клетката ви иска да гори точно захар, но ако е толкова инсулиноворезистентна, се нуждае от ниво на кръвната захар 16,5, за да може поне някакво количество да проникне в клетката и да се използва за гориво. Ако отстраните необходимостта от изгаряне на захар, няма да се нуждаете от толкова високи нива на кръвната захар, дори когато сте инсулиноворезистентни.

Целта ви е да повишите способността на клетките в тялото да горят мазнини и да превърнете тази машина за изгаряне на захар в машина за изгаряне на мазнини. Целта е да превърнете кола, която работи с бензин, в кола, работеща с нафта. Някой интересувал ли се е от молекулната структура на нафтата в свободното си време? Тя е почти същата като тази на мастната киселина. В момента има фирма, която може да ви каже как да измените растителните мазнини, за да ги използвате за мерцедеса си. Трябва просто леко да се разредят. От тях се получава много ефективно гориво.

Триглицеридите

Можете да разгледате и други променливи, които също ще ви дадат известна представа, например триглицеридите. Ако хората са много чувствителни към високи нива на инсулин, идват при лекаря със стойност на инсулина 14, но с триглицериди 11. Бихте ги лекували по същия начин, както ако имаха стойност на инсулина 50. Това ви дава известна представа за действието на хиперинсулинемията върху организма.

Можете да използвате триглицеридите като критерий – често го правя. Целта е да се опитаме да понижим нивото на инсулина колкото е възможно повече. Няма долна граница. Днес критерият за поставяне на диагноза диабет е кръвна захар на гладно 7 или по-висока стойност. Преди няколко месеца границата може да е била 8. Това е случайно избрана цифра. Дали това означава, че някой с кръвна захар 6,9 не е диабетик и нищо му няма? Ако имате кръвна захар 6,9, положението ви е по-лошо, отколкото ако имахте 6,8 – същото важи и за инсулина. Ако имате стойност на инсулина на гладно 10, положението ви е по-лошо, отколкото ако стойността ви е 9. Важно е да я намалите колкото може повече.

Това отнася ли се за спортисти?

По отношение на спортистите, помислете за ефекта от въглехидратното зареждане преди състезание. Какво се случва, ако изядете купа макарони, преди да участвате в маратон? Какво причинява тази купа макарони? Повишава инсулина ви. Какви са указанията на инсулина към тялото ви?

Да складира енергия, а не да я изгаря. Консултирам много спортисти и точно това им казвам – целта е всички, особено спортистите, да могат ефективно да горят мазнини. Затова, когато тренират, те спазват много нисковъглехидратна диета. Вечерта преди състезанието може да се натъпчат със захар и да попълнят гликогена си, ако желаят.

Няма за един ден да станат инсулиноворезистентни. Ще приемат само такова количество въглехидрати, че да се застраховат. Доказано е, че ако изядете голямо въглехидратно ястие, то ще увеличи гликогеновите ви запаси, това е вярно и именно това е целта ви. Но не е препоръчително да тренирате по този начин, защото ако го правите, няма да сте в състояние да изгаряте мазнини, ще можете да изгаряте само захар, а ако сте спортист, е важно да можете да изгаряте и двете.

Малко хора имат проблеми с изгарянето на захарта, докато спортуват, но се затрудняват да горят мазнини, затова им се случва изведнъж да останат без сили. И за някои състезания, като например спринт, това не е толкова важно. Наистина, за здравето им е много важно да могат да горят мазнини, но спринтьорът ще премине направо към горене на захар. Ако сте спринтьор на 50 метра, за крайния ви резултат няма да бъде от огромно значение дали сте в състояние да изгаряте мазнини.

След края на спортната ви кариера, ако не искате да развиете диабет, да умрете от сърдечносъдово заболяване и да остареете бързо, със сигурност няма да навреди да можете да горите ефективно и мазнини, освен захар.

Ванадил сулфат

Ванадил сулфат наподобява действието на инсулина, така че на практика може да изпълнява същите функции като инсулина чрез по-различен механизъм. Ако премине през същите инсулинови рецептори, не би имал никакво предимство, но не се случва така – всъщност е доказано, че разчита на друг механизъм за понижаване на кръвната захар, така че щади инсулина и може да помогне за подобряване на инсулиновата чувствителност. За да намаля чувствително инсулина на пациент, предписвам 25 мг 3 пъти на ден за определен период.

Глутамин на прах

Освен това предписвам глутамин на прах. Глутаминът може да действа като гориво за мозъка, така че помага на хората да се освободят от глада за въглехидрати, докато преминават през преходния период. Предпочитам да им го предписвам за прием вечер и им казвам да го приемат винаги, когато изпитват силен глад за въглехидрати. Може да разтворят няколко грама в малко вода и да я изпият - това им помага да премахнат глада за въглехидрати между основните хранения.

Високобелтъчинната диета повишава киселинността на организма, но това не се отнася непременно за високомазнинната диета. Зеленчуците са алкализиращи, затова ако консумирате много зеленчуци заедно с белтъчинните храни, те неутрализират окисляващия ефект на белтъчините. Не препоръчвам весокобелтъчинна диета. Препоръчвам диета с необходимото количество белтъчини.

Мазнините в хранителния режим

Смятам, че би трябвало да използвате мазнините като основен източник на енергия, а те са сравнително неутрални от гледна точка на киселинност или алкалност. Общо взето, над 50 процента от калориите следва да идват от мазнини, но не от наситени мазнини. Сега, като стигнахме до мазнините… По отношение на въглехидратите нещата са ясни. Никой учен няма да оспори казаното от мен по отношение на въглехидратите.

То се подкрепя от научните изследвания. Не може да се оспори. Има известен спор колко белтъчини са ни необходими. Но стигнете ли до мазнините, има голяма сива зона по отношение на това от кои мазнини се нуждаем. Имаме само едно име за мазнините – наричаме ги мазнини или масла. Ескимосите имат десетки наименования за снега, а индийците имат десетки наименования за кърито. Ние би трябвало да имаме десетки наименования за мазнините, защото те имат много различни функции. А какво количество от кой вид мазнини да приемаме – този въпрос все още е отворен за проучвания и спорове.

Моята гледна точка за мазнините е, че ако лекувам пациент, който като цяло страда от хиперинсулинемия или има наднормено тегло, искам той да спазва диета с ниско съдържание на наситени мазнини, защото по-голямата част от мазнините, които тялото му складира, са наситени. Когато инсулинът му се понижи и той е в състояние да започне да освобождава триглицериди от мастните си запаси, за да ги изгаря, мазнините, които ще освобождава в най-голяма степен, ще бъдат наситени. Затова не е препоръчително да приема още с храната. Има определена препоръчителна доза мастни киселини, ако започнем да ги приемаме от раждането си, но не го правим. Намираме се в състояние на дисбаланс, който се опитваме да коригираме възможно най-скоро.

Повечето от нас разполагат с достатъчно наситени мазнини, че да ни стигнат до края на живота ни. Наистина. Клетъчните ви мембрани изискват баланс от наситени и полиненаситени мазнини и именно този баланс определя флуидността. Както споменах, клетките ви могат да станат свръхфлуидни, ако не разполагат с наситени мазнини.

Наситените мазнини са твърди. Можем да направим така, че да си набавяме мазнините, които трябва да приемаме с храната, най-вече от ядките. Те са превъзходна храна, защото мазнини им са предимно мононенаситени. Основният ви източник на енергия в идеалния случай би бил най-вече от мононенаситени мазнини. Това е добър компромис. Те не са есенциални, но са по-течни. Организмът ви може да ги оползотвори много добре като източник на енергия.

Месото от хранени със зърно животни не е полезно за здравето

Животинският протеин е полезен за вас, но не от животни, хранени със зърно.

Хранените със зърно животни произвеждат наситени мазнини от зърнените храни. В природата наситените мазнини се срещат в много малка степен. Там има много малко наситени мазнини. Ако говорим за храненето в палеолита, тогава хората не са консумирали наситени мазнини. Храненето с наситени мазнини е новост за човечеството. Създали сме хранителен режим с наситени мазнини, като сме хранили животните със зърно. Можете да гледате на наситените мазнини като на второ поколение въглехидрати. Ние консумираме наситените мазнини, които други животни произвеждат от въглехидрати.

„Зоната” беше полезна диета в сравнение с типичното хранене на американците. Дали е оптимална? Не. Оптимална ли е от гледна точка на днешните ни познания за храненето? Не. Отначало авторът говореше, че няма значение дали си набавяте въглехидратите от бонбони, или от зеленчуци.

Сега променя рецептите си, така че 40% от въглехидратите идват на първо място от зеленчуци, а процентът на въглехидратите намалява значително, защото той знае, че ако не намалеят, това не е полезна диета.

Препоръчвам до 20% от калориите да идват от въглехидрати в зависимост от ръста на човека, 25 до 30% от калориите да идват от белтъчини, а 60 до 65% - от мазнини. Може да се намери телешко месо от животни, които не са хранени със зърно.

Инсулинът не е единствената причина за заболяванията

За възникването на заболяванията влияят и други фактори, като например желязото. Знаем, че високите нива на желязо са вредни. Ако феритинът ви е висок, червеното месо трябва да отпадне от менюто ви за известно време, докато нивото се понижи.

Има голяма разлика между месото от крава, която не е била хранена със зърно, и крава, хранена със зърно.

Тези, които не са били хранени със зърно, имат само 10% или по-малко наситени мазнини. Хранените със зърно могат да имат над 50%.

Също така кравите, които не са хранени със зърно, ще имат месо, богато на омега-3. Растенията съдържат доста висок процент омега-3 и ако ги натрупвате чрез храненето си през целия ден, всеки ден през по-голямата част от живота си, съдържанието на омега-3 в мазнините ви става доста високо. Бих се стремил към 50% дял на олеиновата киселина от консумираните мазнини, а останалите ще зависят от отделния човек, но по около 25% от другите два вида.

При затлъстял диабетик вероятно бих намалил наситените мазнини и бих препоръчал 60% от консумираните мазнини да са под формата на олеинова киселина и съотношение 1:1 на омега-6 и омега-3 – това би имало лечебен ефект. Поддържащото съотношение би било около 2,5 към 1 омега-6 към омега-3. Бих опитал да постигна това съотношение най-вече с храната. Има някои практически особености. Бих попитал пациента дали обича риба и ако едва ли не повърне пред мен, тогава ще му предпиша по една супена лъжица масло от черен дроб на треска – най-хубавата марка е Carlson, която изобщо няма вкус на риба.

Повечето хора избират да приемат омега-3 под формата на хранителни добавки, защото няма да консумират достатъчно риба, за да си набавят достатъчно количество. Трудно е да си набавим толкова много само от храненето.

Сардините са много полезна от лечебна гледна точка храна. Те са малки рибки, затова не са успели да акумулират много метали. Опушват се, което означава, че не се подлагат на топлинна обработка и мазнините им не се развалят. Трябва да ги ядете цели, а не без костите и без кожата. Трябва да изядете всички органи, защото са богати на витамини и магнезий.

ДНК претърпява гликиране

Ако хората се притесняват за хромозомните увреждания от хрома, би трябвало вместо това да се притесняват за високата кръвна захар. Ензимите, които поправят ДНК, също претърпяват гликиране. Инсулинът със сигурност е най-голямата отрова за вас. Многократно опровергаха данните в онова проучване, което показваше вреда от хрома. Доказаха, че увреждане настъпва само ако клетките се сложат в стъкло Петри с хром, но проучванията на живо показват друго. Понижаването на инсулина ще има по-добър ефект от всякакви потенциални вреди от всички лечения, които прилагате. Инсулинът се асоциира с рака, с всичко.

Всички трябва да се изследват за инсулин, и то не еднократно. Причината това да не се прави е, че доскоро нямаше медикаменти, които да влияят върху инсулина, затова няма как да се печелят пари от това. Инсулинът на гладно е една от стойностите, които могат да се изследват - не непременно най-точната, но това е начин, по който всички могат да се изследват. Всеки общопрактикуващ лекар може да направи изследване за инсулин на гладно.

Има и по-сложни начини за измерване на инсулиновата чувствителност. Използваме интравенозен инсулин и следим колко бързо кръвната захар се понижава на гладно за 15 минути – това е мярка за инсулиновата чувствителност. След това даваме на пациентите декстроза, за да сме сигурни, че захарта им няма да се понижи още. Използват се и други начини за пряко измерване на инсулиновата чувствителност, но можете да си съставите доста добра представа просто като изследвате инсулина на гладно.

Автор: Рон Роуздейл (Ron Rosedale)
Превод от английски Анелия Петрунова

Източник: http://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2001/07/14/insulin-part-one.aspx