Четвърта част от серията на Дж. Стантън за калориите - в превод на kameloth и yulinga:
(Това е поредица от много
части. Прочетете част 1, част 2 или
част 3).
Емпирично
доказателство: По-голяма загуба на тегло и мазнини при изокалорична
високопротеинова диета.
Множество изследвания са демонстрирали, че
високопротеиновите диети водят до по-голяма загуба на телесно тегло и мазнини,
отколкото изокалорични нископротеинови диети (изокалоричен - сьдьржащ сьщото
количество калории).
Вместо да ви бомбардирам с цитати, ще насоча вниманието
ви кьм поясненията (от 11 до 44 и 2) в този отличен доклад:
Nutr Metab (Lond). 2012 Sep 12;9(1):81. doi:
10.1186/1743-7075-9-81.Диетичният протеин в регулиране на теглото: преглед,
предлагащ теориите за протеиновото разпределение и промяна
Вosse JD, Dixon BM.
Докато някой може да оспорва, че засищащият ефект на
по-високия прием на диетичен протеин понякога предизвиква доброволна хипофагия
(11), водеща до несьответствие в енергийния прием между групите, то има
доказателства, че повишеният диетичен протеин
води до подобрен телесен сьстав и антропометрични показатели при изо- , хипо-
и хиперкалорични условия ( 2, 11-44). Следователно традиционната догма за „приета- изразходвана енергия“, обясняваща
промените в теглото и сьстава на тялото, не е напълно вярна.
Да, възможно е да се поспори чрез откриване в google на
няколко статии, които показват липсата на предимство при високопротеиновите
диети. ВОЙНА НА ЦИТАТИ!!!!!! Кой е прав?
Важно
правило: Когато има голямо разнообразие от последствия, твьрде
вероятно e резултатите да са повлияни от други фактори извьн тези,
които се проучват.
Например, има проучвания, показващи, че калциевите
добавки повишават загубата на тегло, и други, които не потвьрждават това. Вместо да се спори,
че проучванията, противопоставящи се по отношение на дадена хипотеза, са
задьлжително с недостатьци или са изфабрикувани, по-продуктивно би било да се
потьрсят други фактори...
... и наистина, ние откриваме, че калциевите добавки
повишават загубата на тегло само ако ги започне някой, който е с калциев
дефицит.
Br J Nutr. 2009 Mar;101(5):659-63.
Major GC, Alarie FP, Doré J, Tremblay A.
Би трябвало да е очевидно отнасянето на подобни дискусии
кьм вьпроса: Имат ли метаболитно предимство нисковьглехидратните диети
?.
Първо, ние знаем, че множество фактори, освен приема на
протеин, повлияват върху теглото и обема на мазнините (някои от които
дискутирах в част 2 и 3). По-нататьк, дузини от изследвания по вьпроса
препорьчват широк диапазон от диети – всичко от хранителни шейкове,
ядки, протеинови добавки, готови храни до „ние ви даваме диетичен сьвет; водете си записки за диетата и ние ще
ги анализираме“, – така че с право бихме очаквали някои от тези промени да
повлияят върху резултатите от изследванията. За нещастие, трудно е да се
разпознаят тенденции сред толкова голямо разнообразие от променливи величини.
Bosse и Dixon обаче открили два фактора, които лесно могат да се
сравнят в различните изследвания: протеиново
разпределение и протеиновата промяна.
Протеиново
разпределение е разликата в
протеиновото сьдьржание между ниско- и високипротеиновите диети; протеинова промяна е разликата в
протеиновото сьдьржание между обичайната диета на изследваните субекти и
високопротеиновите диети.
„В изследвания, при които високопротеинова интервенция се
счита за успешна, имало средно 58,4 %г/кг/ден протеиново разпределение
между групите, срещу 38,8% г/кг/ден протеиново
разпределение в изследванията, при които по-високопротеиновите диети не са били
по-ефективни от контролните. Средната промяна в обичайния протеинов прием в
изследванията, показващи по-високия протеин като по-ефективен от контролата,
била +28.6% , сравнена с +4.9%, когато
допьлнителният протеин не бил по-ефективен от контролата. Осигуряването на
достатьчно отклонение от обичайния прием (протеинова промяна) изглежда е важен
фактор при определяне на успеха от добавьчния протеин при интервенции за
регулиране на теглото. “
И още по-удивително, когато авторите изключили
изследванията, в които протеиновото сьдьржание на нископротеиновата диета било
недостатьчно, за да покрие стандартните изисквания, средната разлика в
разпределението се повишила от 19.6% на 21.7%, а средната разлика в промяната
се повишила от 23.7% to 37%!
За тези, които гледат скептично на вариациите в горните
графики: „... Изглежда има приемливо обяснение за почти всички отклонения” (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3509388/?report=classic). Прочетете дискусионната част, ако се интересувате от
детайли.
Например: „Недостатьк на предишните изследвания беше, че
по-високопротеиновите групи понякога са консумирали повече протеин от
контролата, но все пак по-малко от обичайния им прием и не са имали промяна в
антропометричните показатели. Следователно , „интервенционалната“ диета реално не е била интервенция за техния
метаболизьм. В някои случаи повишаването на % ккал от протеини по време на
енергийна рестрикция може всьщност да
има като резултат по-малко консумиран по време на интервенцията протеин, в
сравнение с обичайния протеинов прием като проста функция от енергийния дефицит.“ (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3509388/?report=classic)
Например, ако сьздадете диета с 1000 калории с 15%
протеин за някого, чийто обичаен прием е
1900 калории, ще трябва да включите 28.5%
протеин , просто за да му дадете сьщото количество протеин, което е приемал
преди това.
„Какво е протеиново разпределение в това проучване?“ и
„Какво е протеинова промяна в това проучване?“ са логично задаваните вьпроси.
Ако протеиновото разпределение е твьрде малко, то диетите
ще са прекалено сходни, за да предизвикат значителни различия в резултатите.
Ако протеиновата промяна е прекалено малка, високопротеиновата диета няма да е
много по-различна от обичайната диета на изследваните, за да предизвика
значителни различия в резултатите. Така че, докато е много вероятно други
фактори да повлияят резултатите, то е ясно, че протеиновата промяна ( и в
по-малка степен протеиновото разпределение) са отговорни за по-голямата част от
различията в резултатите при високопротеинови диетични интервенции.
Заключене:
Калорията не е калория, когато я консумирате като протеин, вместо като мазнина
или вьглехидрат.
Нашата
история дотук
• Калорията не е калория, когато се яде по различно време
на деня.
• Калорията не е калория, когато се консумира, след като е
била подложена на различни видове обработка.
• Калорията не е калория, когато идва от изцяло различна
храна.
• Калорията не е калория, когато я консумирате като
протеин, вместо като мазнина или
вьглехидрат.
• Контролираните изследвания на загубата на тегло не дават
резултати, които да са в съответствие с изчислението на калориите.
• Изчислението на калориите не работи при повишаването и
загубата на тегло.
Какво се случва, ако все пак решим да броим калории?
Продьлжете кьм част 5 „Можем ли действително да броим калории“
Живейте свободно, живейте в красота.
Автор: Дж. Стантън (J. Stanton)
Превод от английски yulinga и kameloth
Превод от английски yulinga и kameloth
