Автор: Ан Фернхолм
Ан Фернхолм е журналистка, която пише на научни теми, доктор по молекулярни биотехнологии и автор на книгата "По-сладка кръв" - анализ на дебата за мазнините и препоръките по отношение на храненето в Швеция.
Проява на цинизъм от страна на водещи учени като Аника Русенгрен е да свързват наситените мазнини със сърдечносъдовите заболявания – това е в противоречие със съвременната наука и общественото здраве.
Съвременната наука показва, че стойността на холестерола е лош показател за здраве и че наситените мазнини са неутрални за сърцето. Предупрежденията за вредността на мазнините и висококалоричните храни са довели до епидемия от затлъстяване с исторически мащаби - това е свързано с гигантски страдания и огромни разходи за обществото.
Въпреки това шведските учени и власти продължават да застъпват стари тези:
- Намаляването на сърдечносъдовата заболеваемост се дължи на това, че здравеопазването се е подобрило - повече пациенти оцеляват. Освен това по-малко заболяват, което се дължи най-вече на това, че броят на пушачите е намалял и че консумираме по-малко наситени мазнини, каза наскоро пред вестник „Дагенс Нюхетер” Мария Даниелсон, изследовател и научен работник към Националната служба по здравеопазване и благосъстояние.
Преди няколко дни „Свенска Дагбладет” съобщи за понижението на сърдечносъдовата заболеваемост.
- По-ниският брой пушачи е една от причините, но с още по-голямо значение са понижените стойности на холестерола вследствие от промени в начина на хранене и по-ниското кръвно налягане. Днес имаме значително по-ниски стойности на холестерола отколкото преди 30-40 години, което е обяснението за близо 40% от намалението на смъртността, заяви Аника Русенгрен, професор към Салгренската академия.
Аника Русенгрен е говорила за това и по-рано.
Причината е, че консумираме по-малко наситени мазнини и пушим по-малко, каза тя пред Шведското радио през 2010 г.
Схващането, че наситените мазнини водят до сърдечносъдови проблеми, е теза, която се налага в научните среди в периода от 50-те до 70-те години. Тогава е изглеждала логично.
Но през последните години са публикувани редица научни доклади, в които учените са анализирали наличните доказателства. Заключение: не е установена връзка между наситените мазнини и сърдечносъдовите заболявания. Например през 2010 г. водещи специалисти по храненето пишат в списанието The American Journal of Clinical Nutrition, че няма съществени доказателства, които да дават основание да се заключи, че наситените мазнини в храната са свързани с повишен риск за сърдечносъдови заболявания.
В мащабното шведско проучване Malmö Kost Cancer (МКС) също не е открита връзка.
Да се представя промяната в хранителните навици от последните десетилетия като положителна за населението, както правят Русенгрен и Даниелсон, не може да се определи по друг начин, освен като цинизъм.
Коремното затлъстяване и диабет втори тип са нараснали лавинообразно. Освен това случаите на най-обичайните ракови заболявания са се увеличили. Не е възможно единия ден храненето ни да бъде полезно за сърцето, а на следващия ден то да бъде причината за затлъстяването и раковите заболявания.
Нека да сравним с Франция – държавата в Европа с най-нисък брой сърдечносъдови заболявания. И там броят на инфарктите е намалял драстично, въпреки че консумацията на наситени мазнини се е повишила. Във Франция пушат повече, спортуват по-малко и консумират повече наситени мазнини. Също така имат по-висок холестерол от нас в Швеция. Въпреки това по-малко хора умират от инфаркт. Това се нарича „френския парадокс” и показва, че съществуващите днес обяснения за причината за инфарктите са неправилни.
В Швеция по навик се твърди, че наситените мазнини причиняват коремно затлъстяване и повишават нивата на холестерола, което от своя страна довежда до инфаркт. Но опасното коремно затлъстяване в общия случай не довежда до повишено ниво на холестерола в кръвта. Коремното затлъстяване - и това е общоприето в научните среди - се свързва включително с прекалено нисък добър HDL холестерол. Освен това размерът на вредните LDL-частици се променя. Те се смаляват. Това нарушение възниква, когато черният дроб е принуден да трансформира излишната захар в мазнини, показват научните изследвания.
Друг мит е, че атеросклерозата се причинява единствено от отлагане на мазнини по стените на кръвоносните съдове. Шведски учени отдавна доказаха, че атеросклерозата се дължи на имунна реакция, при която имунната защита по някаква причина атакува вътрешността на кръвоносните съдове. Някои учени смятат, че дребните LDL-частици, чието ниво се повишава при хора с коремно затлъстяване, по-лесно засядат в стените на кръвоносните съдове. Там се окисляват, което предизвиква реакция от страна на имунната система.
Докато мазнините бяха в центъра на превантивните мерки за общественото здраве, се повиши консумацията на нови видове захар, като например глюкозен и фруктозен сироп. Никога преди не сме консумирали толкова много чиста захар и рафинирани въглехидрати. Това води до глад и предизвиква коремно затлъстяване. Миналата седмица медицинското списание BMJ, наред с други медии, публикува доклад, който ясно показва, че голямото количество захар в храната повишава теглото на групово ниво.
Затова е време например да преосмислим препоръките за здравословно хранене, според които подсладеното нискомаслено кисело мляко се смята за полезно, а също толкова калоричното, но по-маслено кисело мляко без добавена захар се определя като вредно. От такива препоръки населението само напълнява.
За да успеем да спрем епидемията от затлъстяване, без да правим стомашен байпас на голяма част от населението, трябва и учените, и властите да престанат да се придържат към остарели теории. Време е да се осъвременят разбиранията за храненето и сърдечносъдовите болести.
Автор: Ан Фернхолм (Ann Fernholm)
Превод от шведски Анелия Петрунова
Превод от шведски Анелия Петрунова
