Автор: Крис Кресър
Имате ли висок холестерол? Притеснявате ли се за сърцето
си? Може би трябва да проверите състоянието на щитовидната си жлеза.
Щитовидните хормони играят значителна роля в липидната обмяна и са една от
основните причини за повишен холестерол. Продължете да четете, за да научите
повече.
Написал съм толкова много статии за здравето на
щитовидната жлеза, че стигат за цяла електронна книга: разглеждал
съм всички проблеми във връзка със синдрома на ниския Т3, петте проблема с щитовидните хормони, които не могат да се открият със стандартните
лабораторни изследвания, слабо известната причина за хипотиреоидизъм и
връзката между храносмилателната система и щитовидната
жлеза.
Щитовидните хормони регулират голяма част от метаболизма
и на практика всяка клетка в организма има рецептор за щитовидния хормон. В скорошен подкаст споменах влошената щитовидна функция като една от шестте
причини за повишени нива на холестерола. В тази статия ще обясня точно по какъв
начин щитовидната ви жлеза влияе върху липидната обмяна, нивата на холестерола
и други фактори за сърдечно-съдови заболявания. Но най-напред да направим бърз
обзор на основните хормони, които участват в този процес.
Бърз обзор на тиреоидната физиология и лабораторните
изследвания
Щитовидната жлеза е малка жлеза с формата на пеперуда,
която се намира в предната част на шията. Получава хормонален сигнал от
хипофизата и секретира други хормони в кръвния поток. Може да сте запознати с
наименованията на тези хормони, които са включени в пълния тиреоиден панел:
Тиреостимулиращ хормон (TSH): Този хормон се отделя от хипофизата и отразява нуждата
на организма от щитовиден хормон. Това означава, че когато TSH е повишен, не се
произвежда достатъчно щитовиден хормон (хипотиреоидизъм). Когато нивото на TSH
е ниско, в организма има повече от достатъчно щитовиден хормон
(хипертиреоидизъм).
Тироксин (Т4):
Щитовидната жлеза секретира големи количества от този до голяма степен
неактивен щитовиден хормон, който трябва да бъде преобразуван в по-активния Т3
от ензимите дейодинази. Ниските нива на Т4 могат да говорят за хипотиреоидизъм;
високите нива могат да означават хипертиреоидизъм.
Трийодтиронин (Т3):
Това е активната форма на щитовиден хормон, която се секретира в малки
количества от щитовидната жлеза и се образува чрез конверсията на Т4 в Т3. Т3 е
основният щитовиден хормон, който ще действа върху клетките в целия организъм,
за да регулира метаболизма. Ниските нива на Т3 могат да говорят за
хипотиреоидизъм или синдром на ниския Т3; високите нива могат да означават хипертиреоидизъм.
Ако бъде предписан щитовиден хормон за лечение на
хипотиреоидизъм, обикновено е под формата на Т4, Т3 или комбинация от двата.
Асоциация между нивата на щитовидните хормони и
холестерола
Асоциацията между щитовидната функция и холестерола е
известна от доста отдавна. Още през 1934 г. е отчетено, че "концентрацията
на холестерола в кръвта обикновено е повишена при хипотиреоидизъм, а леко
понижена при хипертиреоидизъм"(1).
Днес при търсене по ключовите думи thyroid и cholesterol в PubMed излизат над 3
000 статии - но малцина, включително лекари, са наясно с влиянието на
различните тиреоидни заболявания върху нивата на холестерола.
Да разгледаме четирите основни вида и как се отразяват
върху базовите нива на холестерола:
Хипотиреоидизъм: Хората
с понижена активност на щитовидната жлеза или хипотиреоидизъм често имат
повишени нива на общия холестерол и LDL (2),
а е възможно да имат и повишено ниво на триглицеридите (3).
Щитовидният хормон може значително да подобри липидния им профил. Проучване при
новодиагностицирани пациенти с хипотиреоидизъм е установило, че нивото на общия
холестерол и на LDL се понижило след терапия с Т4. При хората с по-високи
първоначални нива на TSH (които показват по-висока нужда от щитовиден
хормон и по-висока степен на хипотиреоидизъм) било наблюдавано по-драстично
понижение на нивата на холестерол след терапия с Т4 (4).
Субклиничен хипотиреоидизъм: Субклиничният хипотиреоидизъм (СХ) се характеризира с
повишено серумно ниво на TSH и нормални нива на свободните Т4 и Т3. Той е далеч
по-често срещан от клиничната форма и е възможно да засяга до 9% от населението
(5).
Проучванията показват смесени резултати по отношение на влиянието на
субклиничния хипотиреоидизъм върху липидните профили, но повишаването на TSH се
асоциира с повишаване на нивото на общия холестерол и на LDL, дори когато
стойността остава в норма (6,
7).
Един систематичен обзор е установил, че заместителната терапия с Т4 довежда до
понижение от средно 8 mg/dL (0,2 mmol/l) в нивото на общия холестерол и 10
mg/dL (0,26 mmol/l) в нивото на LDL при хора със субклиничен хипотиреоидизъм (8).
Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: Автоимунните заболявания са основна причина за
хипотиреоидизъм. Приблизително 90% от хората с понижена функция на щитовидната
жлеза имат автоимунен тиреоидит, още известен като болест на Хашимото. За
хората с нормални нива на TSH, които имат повишени стойности на антитиреоидните
антитела, е още по-вероятно да имат абнормени нива на холестерола. Добрата
новина е, че е по-вероятно нивата им на холестерол да се повлияят добре от
прием на щитовиден хормон (9).
Хипертиреоидизъм: Макар
и не толкова често срещан, хипертиреоидизмът се асоциира с ниски нива на общия
холестерол, HDL и LDL (10,
11).
Въпреки че това може да прозвучи като добра новина, ниските нива на холестерол
се асоциират с променена функция на клетъчната мембрана, тревожност, загуба на
памет и повишена смъртност (12,
13,
14).
Как щитовидната жлеза регулира метаболизма
Предупреждавам ви, този раздел съдържа основната
информация за липидния метаболизъм. Ако не ви е до урок по физиология, можете
да минете направо към следващия!
Щитовидните хормони регулират синтеза на холестерол
Може би сте чували, че приеманият с храната холестерол няма значително влияние върху серумните нива на холестерола. Причината е, че
холестеролът се синтезира и от черния дроб. Този процес се регулира стриктно от
няколко хормона, включително щитовидните. TSH повишава експресията и
активността на един ензим, наречен HMG CoA редуктаза, който контролира
скоростта на синтез на холестерол (15).
Това означава, че хипотиреоидизмът повишава количеството холестерол, което се
произвежда в черния дроб. След това този холестерол се опакова с триглицериди
във VLDL частици, които се изпращат в кръвния поток.
Щитовидният хормон влияе на липопротеин липазата (LPL)
VLDL частиците преминават през кръвния поток, докато не
достигнат до капилярното русло, където се натъкват на един ензим, наречен
липопротеин липаза (LPL). Този ензим разгражда триглицеридите във VLDL
частицата до мастни киселини, които се поемат от мастните, сърдечните и
мускулните клетки. Т3 стимулира LPL да повиши това разграждане на богат на
триглицериди VLDL (16).
В крайна сметка съдържанието на холестерол в липопротеина се увеличава спрямо
съдържанието на триглицериди и тези частици се превръщат в LDL.
Щитовидните хормони повишават усвояването на LDL
частиците
LDL частиците циркулират в кръвта, докато не се свържат с
рецепторите за LDL. Това свързване активира улавянето на LDL частиците в
клетката. Там LDL частиците се разграждат, а съдържанието им се използва за
структурата на клетъчната мембрана или за синтез на други стероидни хормони.
Посредством няколко механизма Т3 повишава експресията на LDL рецепторите (17,
18).
Така се понижава времето, през което LDL частиците циркулират в кръвта, както и
общият брой LDL частици в кръвния поток.
Щитовидните хормони влияят върху окислението на LDL
частиците
Излишните LDL частици в кръвта могат да станат причина
някои частици да се "блъснат" в стената на кръвоносния съд и да
проникнат във вътрешния му слой. След като се озоват там, LDL частиците могат
да се окислят, което отключва възпалителен процес и се смята, че това е
основното събитие, което поставя началото на образуването на артериална плака.
Т3 действа като ловец на свободни радикали и може да защити LDL от окисление (19).
Но високите нива на свободен Т4 също могат да повишат окислението на LDL (20).
Следователно както хипо-, така и хипертиреоидизмът могат да доведат до
окисление на LDL.
Опасностите от приема на статини при хора с тиреоидна
дисфункция
Ако следите публикациите ми, вероятно сте запознати с
мнението ми за статините. Ето само част от статиите ми на тази тема:
- Истината за статините
- Какво медиите не ви казват за проучванията със статини
- Митът за връзката между храненето и сърдечно-съдовите заболявания: статините не спасяват живота на хората без ССЗ
Но се оказва, че употребата на статини е особено
притеснителна, когато повишението на холестерола се дължи на влошена функция на
щитовидната жлеза. Причината е действието на статините върху нивата на креатин
киназата.
Креатин киназата (СК) е ензим, който се експресира в
множество различни тъкани в целия организъм, въпреки че вероятно е най-известен
с действието си в мускулните клетки. СК отговаря за добавяне на фосфат към
креатина, за да се образува фосфокреатин, който изпълнява ролята на енергиен
резервоар и позволява бързото освобождаване на енергия при нужда.
И статините, и хипотиреоидизмът водят до отделяне на СК в
кръвта, а кумулативният ефект е сериозно повишение на нивата на СК (21,
22).
Това би могло евентуално да усили отрицателните странични ефекти на статините.
Те могат да предизвикат различни проблеми със скелетната мускулатура,
включително увреждане и възпаление на мускула. В няколко публикации учени
изразяват предположението, че употребата на понижаващи нивата на кръвните
липиди препарати при хипотиреоидни пациенти може сериозно да повиши риска за
миопатия и рабдомиолиза (23,
24).
Въпреки това, когато преглеждали съответната информация в
медицинските картони на 77 пациенти, лекувани със статини в болница, екип учени
установили, че само на 23% от тях били направени изследвания на щитовидната
функция преди началото на лечението със статини. А което е още по-лошо, 12% от
пациентите с клиничен хипотиреоидизъм приемали статини, без да им бъдат
направени изследвания на щитовидната функция или да бъдат диагностицирани с
хипотиреоидизъм (21).
В констатациите си авторите подчертават нуждата от
рутинно изследване на щитовидната функция при пациенти с липидни аномалии:
"Не бива да започваме или да продължаваме да
прилагаме тези медикаменти, без да изключим възможността за наличие на
хипотиреоидизъм." (21).
Информацията в листовките на статините в Япония и
Великобритания вече включва предупреждения, в които се подчертава нуждата от
внимание при употреба от пациенти с хипотиреоидизъм. Същото не може да се каже за
САЩ или други държави. Това означава, че е много важно да изключим други
заболявания, причиняващи повишен холестерол, като хипотиреоидизъм, диабет и
бъбречна дисфункция, преди изобщо да се замислим за прием на статин.
По-добри маркери за сърдечно-съдов риск
Ама чакай, мислех, че изследванията на холестерола са
безсмислени - не ни ли интересува броят на липопротеиновите частици?
Мда. Коментирал съм в няколко статии и в моя подкаст защо броят на липопротеиновите частици има много по-висока предиктивна стойност за
сърдечно-съдовия риск, отколкото нивата на холестерола. Но влиянието на
щитовидните хормони върху броя на липопротеиновите частици е проучено в малък
брой изследвания в сравнение с броя на проучванията със стандартните начини за
измерване на нивата на холестерола. Въпреки това наблюдаваме сходни ефекти:
- Брой на LDL частиците (LDL-P): Субклиничният хипотиреоидизъм се асоциира с по-високи нива на АроВ-100 - сурогатен маркер за броя LDL частици. Терапията с Т4 сигнификантно понижава нивата на АроВ-100 (25).
- Окислен LDL: Понижената функция на щитовидната жлеза повишава броя на LDL частиците и благоприятства "окисляемостта" на LDL (26).
Тиреоидният статус влияе и върху други рискови фактори за
ССЗ:
- Кръвно налягане: Съществува значителна връзка между понижената функция на щитовидната жлеза и хипертонията. Това се дължи на активация както на симпатиковата нервна система, така и на работата на надбъбречните жлези (27). Проучване с 30 пациенти, диагностицирани както с хипотиреоидизъм, така и с хипертония, установило, че хипертонията се коригирала при 50% от тях след започване на терапия с щитовиден хормон (28).
- С-реактивен протеин (CRP): Установена е отрицателна корелация между CRP, който е маркер за възпаление, и нивата на свободния Т4 (29). Също така е установено, че пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм имат повишен CRP (30).
- Липопротеин(а) (Lp(а)): Lp(а) показва колко липопротеинови частици съдържат аполипопротеин А1. Аполипопротеин А1 има висок афинитет към окислени липиди и се смята, че нивата му до голяма степен са генетично обусловени. Пациентите с клиничен и субклиничен хипотиреоидизъм имат повишен Lp(а) (31, 32). Някои проучвания при пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм показват, че терапията с щитовиден хормон може да понижи нивото на Lp(а) (33), но други не установяват значителна промяна (34).
- Фосфолипаза А(2 (Lp-PLA2): Това е ензим, който обикновено се движи заедно с LDL частиците, има силно възпалително действие и участва в развитието на атеросклерозата (35). Установено е, че пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм имат по-високи нива на Lp-PLA2 (36).
- Хомоцистеин: Хипотиреоидизмът се асоциира с повишени плазмени нива на хомоцистеина (37))
- Инсулинова резистентност и индекс на телесната маса: Както инсулиновата резистентност, така и високият ИТМ корелират положително с понижената щитовидна функция (38, 39).
Заключение
Надявам се, че съм успял да ви убедя, че функцията на
щитовидната жлеза играе главна роля в липидната обмяна. Не мога да ви опиша
колко много пациенти с липидни аномалии и недиагностициран хипотиреоидизъм съм
приемал в клиниката си. Възстановяването на здравословните нива на щитовидните
хормони чрез коригиране на дефицитите на нутриенти, балансиране на имунната система и прости промени в начина на хранене и стила на
живот често могат да доведат до значителна разлика
в нивата на холестерола и маркерите за сърдечно-съдов риск. В някои случаи допълнителната подкрепа за щитовидната
функция чрез под формата на хормонална терапия също може да бъде от полза и е далеч по-безобидна от
статините.
