Основни идеи от книгата на Барбара Лоухийд “Tired Thyroid: From Hyper to Hypo to Healing”

 1)   Кортизол и щитовидни хормони:

·         Ниските нива на щитовидните хормони могат да причинят относителна надбъбречна недостатъчност (т.е. недостатъчно високи нива на кортизола) (защото свързващият коркостероидите глобулин (CBG) и щитовидните хормони са в обратнопропорционална зависимост: с повишаване на щитовидните хормони, CBG спада, т.е. наличен е повече свободен кортизол и нивото на кортизола се повишава);

·         Не бива да се започва терапия с щитовидни хормони, ако нивата на кортизол са прекалено ниски; повишаването на дозата също трябва да става много внимателно, защото с повишаване на FT4 и FT3 се увеличава и елиминирането на кортизола от организма и нуждата от кортизол нараства.

2)   Заболявания, които често вървят ръка за ръка със заболяванията на щитовидната жлеза и се влияят от нивата на щитовидните хормони, особено Т3:

·         Астма (може да възникне или да се обостри при хипофункция);

·         Алергии (могат да възникнат или да се обострят при хипофункция);

·         Екзема (може да възникне или да се обостри при хипофункция);

·         Витилиго (може да възникне или да се обостри при хипофункция);

·         Уртикария (може да възникне или да се обостри при хипофункция);

·         Височинна болест (може да се обостри при хипофункция);

·         Световъртеж и/или гадене (може да възникне или да се обостри при хипофункция);

·         Остеопороза (може да възникне и при хипо-, и при хипертиреоидизъм);

·         Пародонтит (наричан масово пародонтоза) (може да възникне или да се обостри при хипофункция).

3)   Необходими кръвни изследвания за диагностициране на проблем с щитовидните или други хормони:

·         FT3 трябва да се включва винаги, когато се пускат FT4 и TSH;

·         При подозрения за Базедова болест трябва да се изследват 2 вида антитела: TSI и TRab;

·         При изследване на ФТ3 сутрин нивата ще са по-ниски, отколкото биха били през деня – това трябва да се отчете при тълкуването;

·         При прекалено висока доза могат да се повишат нивата на кръвната захар, алкалната фосфатаза, АЛАТ, триглицеридите, свързващия половите хормони глобулин (SHBG) и калция, а нивата на общия холестерол, кортизола, свободния тестостерон и DHEA могат да се понижат, т.е. това са други полезни изследвания.

4)   Някои важни моменти по отношение на диагностицирането и терапията при Базедова болест:

·         Ако тиреостатиците предизвикат хипофункция (според стойностите на FT4 и FT3, а не на TSH), тя трябва да се лекува с прием на щитовидни хормони (Т4 + Т3 според нуждите);

·         Терапията с тиреостатици не трябва да се прекратява преди нормализиране на антителата;

·         За овладяване на Базедовата болест при някои пациенти могат да се използват и промени в начина на хранене и/или LDN.

5)   Симптоми на хиперфункция (тревожност, сърцебиене, повишено кръвно налягане) в състояние на хипофункция - причини:

·         Повишено ниво на норадреналина, с което се компенсира ниското ниво на щитовидни хормони;

·         Ниско ниво на кортизола или желязото/феритина.

6)   Инсулинова резистентност и ниво на Т3:

·         Хипотиреоидизмът се асоциира с повишен А1С;

·         Инсулинова резистентност може да възникне и при хипо-, и при хипертиреоидизъм;

·         Високият FT3 се асоциира с повишена кръвна захар на гладно;

·         Високите нива на FT3 и FT4 се асоциират с понижена инсулинова чувствителност.

7)   Йодът и йодният протокол:

·         Йодният дефицит може да доведе до гуша;

·         Йодът повлиява благоприятно фиброкистозните промени в гърдите и рака на гърдата, а също и на дебелото черво и простатата;

·         Йодът може да предизвика хипертиреоидизъм или да го влоши; може да предизвика и хипотиреоидизъм;

·         Японците вероятно приемат до около 4 мг йод дневно, а не 12,5 мг, както се твърди в някои източници;

·         Бромът не пречи за усвояването на йода;

·         Различните пациенти реагират различно на прием на по-високи дози йод: при някои се получава значително подобрение, при други - влошаване.

8)   Видове медикаменти при хиротиреоидизъм и указания за дозиране:

·         Синтетични (левотироксин – Т4 и лиотиронин – Т3) и натурални (natural desiccated thyroid – NDT);

·         В синтетичния левотироксин Т4 е свързан с натрий, но при попадане в стомаха стомашният сок отделя натрия, след което остава биоидентичен Т4 – същият по структура като този, който се съдържа и в т. нар. натурален хормон, т.е. не е вярно, че синтетичният хормон не е биоидентичен;

·         Проблеми със синтетичния вариант е вероятно да имат хората с понижена секреция на стомашен сок или с алергия или непоносимост към някой от пълнителите;

·         Човешката щитовидна жлеза произвежда около 100 мкг Т4 и 6 мкг Т3, но вътре в нея се конвертират още 4 мкг Т3, така че секретира в кръвта 100 мкг Т4 + 10 мкг Т3 – това (10:1) трябва да бъде ориентировъчното съотношение при започване на терапия;

·         Ако се приема само Т4, често нивата на Т3 са ниски – тогава трябва да се включи Т3;

·         Ако се приема натурален хормон, често нивата на Т4 са ниски – тогава трябва да се добави левотироксин (синтетичен Т4);

·         Оптималната доза при всеки пациент трябва да се определи при отчитане на симптомите и резултатите от изследване на FT4 и FT3 – целта е да бъдат в горната половина от референтните граници. При пациенти с понижена конверсия оптималното съотношение между Т4 и Т3 може да е по-близко до това в NDT, например 1:6; при пациенти с добра конверсия може да бъде дори 1:12;

·         Често е препоръчително дозата от Т3 да се раздели на няколко приема, за да се поддържа приблизително еднакво ниво през деня; Т4 е достатъчно да се приема веднъж дневно.

9)   Референтни граници:

·         Границите за TSH, FT4 и FT3 са прекалено широки, защото се взети предвид резултатите при пациенти с хипофункция;

·         Различните пациенти се чувстват добре в различна зона на референтните граници, така че симптомите винаги трябва да се взимат предвид; например при някои пациенти са необходими стойности на FT4 и FT3 леко над нормата, за да се чувстват добре;

·         Кръвните изследвания показват само нивата в кръвта, а не нивата в клетките – те могат да бъдат ниски по редица причини.

10)Репродуктивни заболявания, причинени от щитовидна дисфункция:

·         Хипотиреоидизмът може да доведе до нередовен и/или по-дълъг цикъл (над 28 дни) при жените, обилно кървене, анемия;

·         СПКЯ или повишените нива на андрогените могат да са симптом на хипотиреоидизъм;

·         Хипофункцията по време на бременност може да доведе до спонтанен аборт, отлепване на плацентата и преждевременно раждане;

·         За развитието на мозъка на бебето е нужен Т4, не Т3; дозата на бременните с хипотиреоидизъм трябва да се повиши с около 50% при установяване на бременност;

·         При мъжете репродуктивни проблеми може да има и при хипо-, и при хиперфункция.

11)Реверсивен Т3 и протоколът за прием само на Т3:

·         Структурата на rT3 е по-различна от тази на Т3 и е невъзможно той да заеме рецепторите за Т3; също така е невъзможно да остане 12 седмици в организма;

·         rT3 може да е повишен поради недобра конверсия, предозиране на Т3, инфекции, тумори, диети, хирургични намеси, прием на бетаблокери и др.;

·         Т4 има важни функции и сам по себе си, например за мозъка, косата и ноктите;

·         И високите, и ниските нива на Т3 могат да причинят обратими симптоми на деменция (нарушения на паметта и затруднения особено с математически задачи и с езиковите умения);

·         Наднормените нива на Т3 повишават и нивата на естрадиол (при жените) и тестостерон (при мъжете), така че не са безобидни.

12)От отговорите на някои често задавани въпроси:

·         Желязо не трябва да се приема без изследване на всички свързани с него показатели;

·         При прием на Т3 не трябва да се намалява дозата на Т4, както са постъпвали в някои проучвания, защото може да се стигне до недостиг на Т4;

·         TSH стимулира конверсията на FT4 във FT3 в здравия организъм, но след започване на терапия тироксинът понижава TSH, особено с увеличаването на дозата на Т4, което води и до понижение на конверсията и на нивото на Т3. Според авторката решението е да се достигне (с течение на времето и според нуждите) до пълна заместителна терапия с Т4 + Т3, така че TSH да бъде потиснат, а целият необходим Т3 да се осигурява чрез прием на Т3;

·         При прием на Т3 най-често TSH спада под нормата, но това не означава хипертиреоидизъм, нито риск за развитие на остеопороза; обикновено не е възможно пациент на терапия да има и TSH, и FT3 в оптимални граници;

·         При повишен холестерол, ИР/диабет, повишено кръвно налягане, астма, екзема, уртикария, алергии, световъртеж, гадене, стерилитет, депресия трябва да се изследват нивата на TSH, FT4 и FT3 и ако е налице хипофункция, тя трябва да се лекува най-напред.

13)TSH и Т3:

·         Най-добре симптомите на пациентите се отразяват от нивото на FT3; такава зависимост със симптомите не е установена нито за TSH, нито за FT4;

·         Нивото на TSH варира значително, поради което не може да се използва като единствен критерий за диагностициране или определяне на лечението.