(Тази статия не се отнася за храненето, а за
един изключително важен за здравето ни минерал - йода. Авторска е, а не
превод - написана е на базата най-вече на книгата на д-р Браунстийн
Iodine: Why You Need It, Why You Can't Live Without It, която можете да
намерите например тук.)
В книгата си „Йодът – защо се нуждаете от него и не
можете да живеете без него“ д-р Дейвид Браунстийн разглежда споделя клиничния
опит от своята собствена практика и от практиката на негови колеги (д-р Гай
Ейбрахам, д-р Хорхе Флечас и други лекари) с лечението на хиляди пациенти с
изключително противоречивия в днешно време минерал йод. Разгледани са
свойствата на йода, обърнато е внимание на особеностите при употребата му
(дозиране, възможни положителни и отрицателни ефекти), обяснено е защо днес
приемът на йод е на практика задължителен, и то в по-големи количества от
всякога, разгледани са често задаваните въпроси по отношение на лечението с йод
и са оборени широко разпространените сред лекарите погрешни представи за
действието на йода.
Обикновено йодът се свързва с щитовидната жлеза, но
участието му в образуването на щитовидните хормони е само една от неговите
функции. Всички жлези с вътрешна секреция (и особено щитовидната жлеза,
гърдите, яйчниците и простатата) натрупват йод, той е необходим за тяхната
„тъканна архитектура“, както се изразяват американските специалисти, които
изучават този елемент. При продължителен недостиг на йод в организма в тези
тъкани започват изменения: най-напред се образуват кисти, с течение на времето
и задълбочаването на дефицита се получават възли и фиброзни промени, следващият
етап е хиперплазия (предраково състояние), следва загуба на функционалност и дори
рак. Всъщност е установено, че йодът предизвиква апоптоза (смърт) на раковите
клетки, например в млечните жлези.
Освен в жлезите с вътрешна секреция, йод се натрупва и в
кожата, стомашната лигавица и слюнчените жлези и играе важна роля за нормалното
функциониране на тези тъкани.
Йодът е от изключително значение и за развитието на
мозъка на плода по време на бременността.
Нивата на йод на населението, както и приемът на йод
непрекъснато намаляват, както показват и официалните данни, и извършените от
д-р Браунстийн и неговите колеги измервания сред техни пациенти. Д-р Браунстийн
установява дефицит на йод при 96% от всички свои пациенти. В същото време
случаите на рак на гърдата, щитовидната жлеза, яйчниците и простатата, както и
автоимунните щитовидни заболявания се увеличават. Не може да се твърди, че
например тиреоидитът на Хашимото е провокиран от прекомерен прием на йод, след
като приемът на йод от храната и нивата в организма на повечето хора намаляват.
Щитовидните заболявания засягат много повече жени, отколкото
мъже. Една вероятна причина за това е конкуренцията за малкото наличен в
организма йод между щитовидната жлеза и гърдите: женските гърди имат нужда от
повече йод, отколкото мъжките, и при недостиг в организма страда щитовидната
жлеза. Разбира се, страдат и гърдите – фиброкистозната мастопатия е
изключително разпространена, а тя се свързва също с йоден дефицит и се лекува
успешно с прием на достатъчно високи дози йод. От йод се нуждаят и други органи
и тъкани в организма – на практика всяка клетка има нужда от този минерал, а
приеманите с храната количества са крайно недостатъчни, донякъде заради
обеднелите почви, но и заради неадекватния прием под формата на сол. Смята се,
че йодираната сол осигурява достатъчно йод, за да се гарантира нормалната работа
на щитовидната жлеза, но това не е вярно. Наистина случаите на гуша
(увеличаването на щитовидната жлеза при дефицит на йод в организма) са намалели
значително, но количеството йод в солта не е достатъчно за задоволяване на
потребностите на целия организъм от йод, нито дори на нуждите на самата
щитовидна жлеза. Освен това йодното съединение, с което се обогатява солта,
прави йода по-трудноусвоим. Отгоре на всичко в днешно време много хора
ограничават приема на сол. Всичко това означава, че солта не е оптимален
източник на йод.
Но освен това днес нуждата ни от йод е
по-голяма от всякога, защото сме изложени на много по-високи количества от
другите халогени (йодът е халоген, наред с флуора, хлора и брома). Източниците
на бром, флуор и отчасти хлор изобилстват в съвременния ни начин на живот,
докато източниците на йод са все по-ограничени. Бром постъпва в организма ни
например от пестицидите, пластмасите (нали използвате компютър и други
пластмасови продукти?), печивата (бром се добавя в тестото като противослепващ
агент - до 60-те за тази цел е използван йод и хлябът е бил сериозен източник
на този минерал), безалкохолните напитки, някои медикаменти, използваните за
обработка на дрехите, спалното бельо, килимите и мебелите препарати за
противопожарна защита. Флуор има например в повечето пасти за зъби, а също така
се добавя към питейната вода в някои страни. Хлорът представлява опасност
най-вече заради замърсяването на подпочвените води с ракетното гориво
перхлорат, но от значение е и хлорирането на питейната вода. Заради тази голяма
изложеност на други халогени, която е новост в историята на човешкия вид, за
рецепторите за йод върху клетките ни се получава конкуренция между тези
елементи (защото и четирите са халогени) и тъй като приемаме много по-високи количества
от брома, флуора и хлора, отколкото от йода, рецепторите се заемат от другите
халогени, а йодът се изхвърля. Тези халогени не са необходими за организма, а
могат дори да действат токсично. Създаденият по този начин дисбаланс може да се
коригира с прием на достатъчно високи дози йод. За съжаление определената
понастоящем препоръчителна доза е многократно по-ниска от достатъчната за тази
цел, както и за поддържането на здравето на всички клетки, които се нуждаят от
йод.
Различните тъкани проявяват афинитет
към различни форми на йод (йод или йодид), затова в организма трябва да
постъпват и двете форми – така, както е възможно с прием на комбинирани
препарати като Луголовия разтвор. Само по този начин може да се осигури
необходимият йод на всички тъкани.
В университета бъдещите лекари
научават, че приемът на прекомерни дози йод (под прекомерни се разбират
надвишаващите установената препоръчителна доза) води до хипотиреоидизъм –
понижение на функцията на щитовидната жлеза. Но в по-старите източници е записано,
че именно йодният дефицит е причина за хипотиреоидизъм. А сред хилядите случаи
от практиката на специалистите в САЩ, които предписват йод на пациентите си, е
имало само два случая на хипотиреоидизъм, причинен от приема на йод. Обратното
– хипертиреоидизъм или повишена щитовидна функция – е по-вероятен страничен
ефект, но той настъпва, когато дозата е прекалено висока или когато организмът
се изчиства от другите халогени, а това е преходно състояние. Ако пък дозата е
висока, тя може да се коригира.
Д-р Браунстийн обръща внимание на
нуждата от прием на йод дори при хора с отстранена щитовидна жлеза, както и при
тези, които приемат щитовидни хормони (тироксин) заради тиреоидит на Хашимото –
от йод се нуждае не само щитовидната жлеза, а всички клетки в организма.
Приемът на щитовидни хормони ускорява метаболизма, а това увеличава
потребността от йод в тъканите, което обяснява защо някои проучвания показват
повишение и на риска за рак на гърдата след продължителен прием на тироксин.
Що се отнася до автоимунните
заболявания на щитовидната жлеза, д-р Ейбрахам и д-р Браунстийн изказват
хипотезата, че те се причиняват от недостиг на йод, който довежда до увреждане
на ензима тиреоидна пероксидаза (ТРО), а то на свой ред отключва производство
на антитела срещу ТРО – именно те се измерват с изследване на нивото на МАТ
(микрозомални антитела) в кръвта.
След започване на прием на йод част от
пациентите с автоимунни щитовидни заболявания ще могат да намалят приеманата от
тях доза тироксин, а някои ще могат напълно да преустановят приема на
щитовидния хормон. При лечението на тези заболявания основно правило на д-р
Браунстийн е най-напред да коригира йодния дефицит, а след това да определи
точната доза щитовиден хормон.
За съвременния човек, особено за
жените, е от изключителна важност да коригират йодния дефицит, който е
изключително често срещан и се отразява не само върху качеството им на живот,
но може да доведе и до много сериозни заболявания. Книгата на д-р Дейвид
Браунстийн е много полезен източник на информация по всички въпроси, които
бихме могли да зададем за действието на йода в човешкия организъм и приема му
под формата на хранителна добавка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар