В тази статия Пол Робинсън разглежда монотерапията с Т3 и обяснява кои са предимствата и недостатъците й и защо би трябвало да се разглежда като последен вариант на заместителна терапия при хипотиреоидизъм.
Написано от Пол Робинсън на 31.12.2011 г., събота, в 15:23 ч.
Развих хипотиреоидизъм преди около 30 години. През първите години се чувствах зле подобно на много пациенти.
Предписаха ми стандартното лечение с Т4 (левотироксин/Synthroid). Когато ми казаха "Излекуван си!", попитах: "Защо тогава продължавам да имам всички симптоми на хипотиреоидизъм?"
Отговорите на този въпрос варираха според лекарите, с които се консултирах:
Някои ми казваха, че страдам от някакво неизвестно заболяване, чиито симптоми явно напомнят на симптомите на хипотиреоидизъм. Други ми казваха, че имам психологически проблем - може би депресия. Непрекъснато чувах, че не може да продължавам да имам проблеми с щитовидните хормони, защото хормоните ми били "в норма" според лабораторните изследвания. Един ендокринолог ми каза да се включа в група за подкрепа на пациенти с миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS). Аз смятах, че понеже това са пациенти с хипотиреоидизъм, които имаха симптоми на хипотиреоидизъм (или ME/CFS), това означава просто, че ендокринологът ми бърза да ми лепне този етикет и да ме натика в група с други пациенти, на които не е успял да помогне, където да намеря съчувствие за лошия си късмет. Един общопрактикуващ лекар отказа да ми назначи други кръвни изследвания или да ми даде направления, освен ако не започна да приемам Prozac (антидепресанти) за известно време.
Лечението, което получих от някои от тези лекари, ми се струваше като граничещо с гавра.
Прекалено много пациенти с хипотиреоидизъм, които не се чувстват добре на терапия само с щитовидния хормон Т4, са се сблъсквали с тези абсурдни опити да се оправдае лошото диагностициране и още по-лошото лечение.
Затова сам проучих въпроса. Четох учебници по ендокринология - истински, такива, които се използват в медицинските университети. Купих си книгите, които не можех да открия по друг начин или да взема от библиотеката. Използвах възникващите сайтове с информация в интернет.
Заключих, че е нужно да опитам с Т3. Това беше необходимо дори само за да придобия по-добра представа какво не ми е наред. Знаех, че нещо не е наред, защото бях изпробвал най-различни дози Т4 и нито една не ми беше подействала. Също така знаех, че всичко това беше станало след появата на автоимунното ми тиреоидно заболяване - тиреоидит на Хашимото. Преди това бях напълно здрав.
Накрая намерих лекар, който се съгласи да ми предпише пробно екстракт от щитовидна жлеза, а после и комбинирана терапия с T4 и T3. Използвахме също хидрокортизон и преднизолон. Не усетих ни най-малко подобрение от нито една от тези терапии. Тогава най-после получих възможност да изпробвам монотерапия с Т3, както толкова отдавна исках.
С T3 усетих чувствителна промяна. Само след седмица вече по-лесно изкачвах стълбите у дома. Само за няколко дни храносмилателните ми проблеми напълно изчезнаха. Отново можех да мисля ясно и да функционирам. Само след няколко седмици се чувствах като нов човек - не като преждевременно състарена развалина. Монотерапията с Т3 беше отговорът и разковничето. Продължавах да се изморявам заради все така ниските ми нива на кортизол - проблем, който още не бях решил.
Проблемите ми със сигурност бяха възникнали на клетъчно ниво, където никакви кръвни изследвания нямаше да могат да ги открият. Вече знам, че за това има много причини. Но по онова време не бях в състояние да посоча конкретна причина.
Трябваха ми близо 3 години, за да намеря точната доза и да разбера как да използвам Т3 правилно. Трябваше да приложа всичките си знания по точни науки и приложни научни изследвания, за да разбера всичко, от което се нуждаех, за да проумея действието на Т3. Наложи се да повиша значително нивото си на кортизол, за да мога да се възстановя напълно. Но си заслужаваше.
Използвам Т3 от около 20 години и съм здрав и в добра форма. Нямам проблеми с теглото или други симптоми на хипотиреоидизъм или нисък кортизол.
Защо тогава избрах точно това заглавие за тази статия?
Когато започнах да обсъждам употребата на монотерапия с Т3 във форумите преди много години, често се сблъсквах с невежество, нападки, недоверчивост и дори агресивни и груби коментари от страна на други пациенти с хипотиреоидизъм. Т3 се обсъждаше толкова рядко, а хората, които имаха достатъчен опит с употребата му, бяха толкова малко, че атмосферата във форумите изобщо не беше приятна. Днес положението е малко по-различно. Все повече пациенти във Великобритания и САЩ се опитват да съберат информация за Т3. През годините съм разговарял с хиляди пациенти с хипотиреоидизъм, които са успели да възстановят здравето си чрез монотерапия с Т3. Много пациенти вече жадуват за информация за това рядко предписвано лекарство.
Но все по-често към мен се обръщат хора, които питат дали биха могли да подобрят здравето си чрез монотерапия с Т3 вместо Т4. Някои дори обмислят да преминат направо на Т3 от сегашната си терапия с Т4. Тази засилваща се тенденция ми даде идеята за заглавието на тази кратка статия. Т3 не е лесно за употреба лекарство и всеки пациент или лекар, който започне да въвежда Т3, независимо дали под формата на монотерапия, или в комбинация с Т4 или екстракт от щитовидна жлеза, трябва да бъде добре информиран, преди да започне употребата му.
Някои от тези лекарства са по-трудни за прилагане от други. Според мен подредбата е следната (от най-лесния към най-трудния за прилагане вариант):
1.
T4 (левотироксин) - най-лесен за употреба
2. Комбинация от T4 / T3
3. Екстракт от щитовидна жлеза (NDT)
4. Комбинация от NDT / T3
5. Монотерапия с T3 (само T3) - най-труден за употреба
Готов съм да дискутирам случаите, в които № 2 и 3 са съпоставими, а може би дори и № 4. Но съм убеден, че № 1 е по-лесен за употреба от № 2-4, а № 5 със сигурност е по-труден от който и да било от другите варианти.
Защо го казвам? Като вземем предвид естеството на хормона Т3 и защо хората прибягват до него, би трябвало да стане ясно защо Т3 е лекарство, което не трябва да се разглежда като най-обикновена панацея. В човешкия организъм полуживотът на Т4 е приблизително 7 дни, което означава, че пациентът може да приеме цялата си дневна доза Т4 наведнъж без никакви проблеми, защото хормонът се изчерпва сравнително бавно. За сметка на това се смята, че биологичният полуживот на Т3 е 24 часа. Единичната доза Т3 се усвоява бързо и достига максимална концентрация в кръвообращението само 2-3 часа след поглъщане. Серумните концентрации на Т3 може да останат леко повишени в продължение на 6-8 часа. След това серумните концентрации отново спадат, освен ако не се приеме нова доза Т3.
Другият интересен факт за T3 е, че той се усвоява изключително бързо и също така бързо потиска TSH. Затова пациентите на монотерапия с Т3 трябва да очакват необичайни лабораторни резултати при изследване на щитовидните си хормони. Трябва да се очакват ниски нива на FT4. Нивата на FT3 биха могли да са ниски, нормални или повишени над референтната граница, в зависимост от това каква е предписаната обща доза Т3 и в зависимост от момента на взимане на кръвта спрямо приема на последната доза Т3. TSH би могъл да е силно супресиран или най-малкото съществува вероятност TSH да варира в значително по-широки граници при прием на Т3, отколкото на Т4.
Информацията по-горе за скоростта, с която Т3 достига максимални серумни концентрации, а после отново спада, и възможността за необичайни нива на TSH, FT4 и FT3 са от голямо значение. Това означава, че лабораторните изследвания не могат да се използват като критерий за оценка на адекватността на заместителната терапия с Т3.
Пациентите, които приемат само Т3, едва ли ще извлекат някаква полза от резултатите от кръвните изследвания на щитовидните си хормони. Онези от тях, които използват комбинирана терапия с Т4 и Т3, също може да забележат известно изкривяване на резултатите от кръвните изследвания в зависимост от приеманата доза Т3. Това означава, че трябва да се използват други методи за контрол на лечението с Т3 и определяне на правилната доза. Трябва да се използват симптомите и признаците, но това не означава просто да се следят резултатите от изследванията на хормоните.
А по-точно, извънредно важно е да знаете, че хората, приемащи Т3, са прибегнали до него, защото нещо в нормалната преработка на щитовидните хормони в организма им не е наред. В книгата си го наричам "влошен клетъчен отговор на щитовидните хормони". Някои хора неправилно го наричат "тъканна резистентност" (много неподходящ избор на терминология, защото може да има много причини за проблеми, които да породят нуждата от употреба на Т3, за да се възстанови здравето). Много неща може да се объркат. Но в никой индивидуален случай не можем да кажем каква е точната причина, защото не можем да наблюдаваме процесите във вътрешността на клетките ни. Можем да видим само, че лечението с Т4 или с комбинацията Т4/Т3 не подобрява симптомите на даден пациент, но Т3 ги подобрява. Изключително важно е да разберете, че в този случай Т3 се приема, за да се преодолеят проблемите, каквито и да са те, и че единственото, което има значение, е пациентът да се чувства добре и да се възстанови нормалното състояние (включително да се нормализират ключови показатели като кръвното налягане и пулса). За да се постигне това, е необходимо правилната доза Т3 да действа ефективно вътре в клетките на пациента. Когато това стане, нивата на хормоните в кръвта вероятно няма изобщо да бъдат представителни за клетъчната активност на Т3. Следователно нивата на TSH, FT4, FT3 или на реверсивния T3 в кръвния поток (който е единственото място, на което в момента могат да бъдат измерени) вероятно няма да дават представа за реалната вътреклетъчна активност на тези хормони.
В момента единственият начин да се опитаме да контролираме успешно и безопасно дозата на Т3 при човек, чието здраве може да се възстанови само с монотерапия с Т3, е да използваме непреки измерители за щитовидните хормони, както е описано в книгата ми. Ако се опитаме да го направим чрез използване на резултатите от кръвните изследвания на хормоните, това би могло дори да бъде опасно, защото всички тези резултати може да не дават никаква представа за активността на хормоните вътре в клетките. Това е извънредно важно за пациентите, приемащи само Т3, и е основна причина за това прилагането на Т3 да е по-трудно, отколкото на другите хормони.
За жалост много лекари изглежда изобщо не са запознати с това и все още са вкопчени в идеята, че могат да използват резултатите от кръвните изследвания на щитовидните хормони, за да мониторират заместителната терапия с Т3 и да контролират нивата на Т3 на пациентите си. Това не само ще бъде неуспешно, но и ще доведе до значително влошаване на състоянието на пациента.
Някой, който не е запознат със заместителната терапия с Т3, може да смята, че лекарството може да се приема под формата на еднократна доза за деня подобно на синтетичния Т4. Това може да е подходящо за някои пациенти, но за други дневната доза Т3 ще трябва да се дели и да се приема на няколко по-малки дози. Този подход дава възможност Т3 да се приема през различни интервали през целия ден, за да се осигури постоянен приток на Т3 в организма. Употребата на няколко малки дози гарантира също, че никоя отделна доза Т3 няма да доведе до извънредно висок скок на хормона в тъканите. Наблюденията ми са, че повечето пациенти, които успешно прилагат Т3, използват между три и четири дози Т3 на ден.
Разделянето на T3 на няколко дози със сигурност усложнява значително живота на пациентите с хипотиреоидизъм. Едно допълнително затруднение, свързано с монотерапията с Т3, се дължи на супресивния ефект, който хормонът може да окаже върху TSH. Нивото на TSH влияе върху конверсията на T4 в T3. Високият TSH води до максимална конверсия на T4 в T3. Напълно супресираният TSH ще доведе до понижаване на конверсията на T4 в T3 до минимум. За пациентите на комбинирана терапия с Т4 и Т3 това има много голямо значение. Някои лекари се опитват да правят прости математически изчисления, когато добавят Т3 към терапията на пациента с Т4. Понижават дозата на Т4 при включване на Т3. Често липсва разбиране, че допълнителният Т3 вероятно ще супресира TSH, а така евентуалната конверсия на T4 в T3 вероятно ще се понижи допълнително. Ако дозата на Т4 се намали, нещата вероятно само ще се влошат. Затова намирането на правилното съотношение между Т4 и Т3 може да е изключително трудна задача.
За да обобщим, прилагането на Т3 е свързано с редица трудности:
1. Полуживотът на Т3 е кратък, а лекарството е
много мощно. Т3 обикновено трябва да се приема под формата на 3-4 отделни дози.
Някои хора установяват, че се чувстват по-добре с 1-2 отделни дози.
2. T3 действа бързо и мощно и ще изкриви резултатите от кръвните
изследвания на хормоните TSH, FT4, FT3 и rT3. За пациентите, които приемат само
Т3, тези резултати не са надеждни измерители за контрол на лечението.
3. Комбинираната терапия с Т3 и т4 също може да предполага трудности.
Резултатите от кръвните изследвания може да са изкривени, Т3 трябва да се дели
на няколко по-малки дози, а конверсията на Т4 може да се влоши.
Всичко това означава, че би трябвало да се насочите към монотерапия с Т3 само ако всички други варианти са изпробвани и не са дали резултат. Употребата на комбинирана терапия с Т4 и Т3 е по-лесен вариант, но също предполага определени проблеми. Освен че описаното по-горе трябва да се има предвид, трябва да се направят подробни изследвания и да се изключат дефицити на нутриенти или нисък кортизол, преди изобщо да се помисли за преминаване на монотерапия с Т3. Тя просто е прекалено сложна за употреба, без преди това да се изпробва всичко останало.
Неведнъж съм казвал, че монотерапията с Т3 е последният избор на заместителна терапия при хипотиреоидизъм - смятам, че така трябва да се разглежда.
Но АКО са направени всички необходими изследвания и са изпробвани всички варианти за заместителна терапия, но без успех, тогава монотерапията с Т3 може да бъде чудесен начин да възвърнете здравето си. Знам това - постигнал съм го, както и много други пациенти. Но трябва да се прилага безопасен и ефективен протокол - затова написах книгата си "Recovering with T3".
Надявам се, че тази статия ви е била полезна и информативна.
С най-добри пожелания,
Пол
(Актуализирано януари 2019 г.)
