Доказателства, че суплементацията с витамин D би могла да понижи риска за инфектиране и смърт от грип и COVID-19

Тъй като се оказва, че не мога да кача толкова голям текст тук, така че и таблиците да се показват нормално, слагам само линка към статия за възможната роля на дефицита на витамин Д като предразполагащ фактор за пандемията от COVID-19 и за приложението на витамин Д като възможна част от лечението:

https://drive.google.com/open?id=1PT-E2HcAaEb5VOMI9fZF3J-9aExTAyIJ

Рей Пийт и неговите идеи за храненето и здравето - ревю на книгата на Кейт Диъринг How to Heal Your Metabolism

Това е поредната книга на тема хранене и здраве, която чета (а също и на тема живота след нисковъглехидратното или кетогенно хранене), затова започвам да придобивам добра представа за идеите на редица автори, освен пламенните застъпници на нисковъглехидратната/кето/палео каузата. И ето какво мисля за книгата: тя е полезно четиво, непременно я погледнете, особено ако се опитвате да се преборите със забавен метаболизъм, откакто сте минали на нисковъглехидратно/кетогенно хранене, а също и особено ако сте клинично хипотиреоидни. Но също така приемете книгата и препоръките на авторката с известни резерви и не спирайте да четете още книги и автори, например "The Perfect Health Diet" на Пол Жамине.

Какво е положителното в тази книга:
- Кейт Диъринг подробно обяснява научните основания, на които се базират препоръките на Рей Пийт и нейните собствени, но моето мнение, въз основа на прочетеното в други източници, е, че понякога обясненията може да са погрешни, затова четете критично. Например се твърди, че всички клетки могат да ползват фруктоза, защото тя не се нуждае от инсулин, за да проникне в клетките. Това просто не е вярно. Фруктозата може да се метаболизира (т.е. да се преработва) само в черния дроб, където се трансформира в глюкоза (която после може да се използва като гориво от всички клетки или да се складира) или в мазнини;
- Авторката препоръчва всички да се откажат от нисковъглехидратното или кетогенно хранене и да изберат високовъглехидратно (и сравнително нискомазнинно) - това може да се разглежда едновременно като добра идея, защото много хора, които се хранят нисковъглехидратно, със сигурност се чувстват по-добре при по-висок прием на въглехидрати, но и лоша идея, защото въпреки всичко може да има много хора, които да не се чувстват добре на високовъглехидратно хранене. Но за да помогне на читателите си да сведат до минимум евентуалните отрицателни ефекти, Кейт Диъринг препоръчва приемът на въглехидрати да се увеличава много бавно, а това наистина е добър съвет;
- Това е поредната книга, която ни казва, че полиненаситените мастни киселини и високият прием на мускулно месо са вредни, а наситените мазнини, холестеролът, солта, кафето, желатинът/колегенът/костните бульони и субпродуктите са полезни. Алилуя! Трябват ни повече книги с това послание;
- Плодовете, дори плодовите сокове, са оневинени. Урааааа! Хранещите се нисковъглехидратно (или поне много от тях) със сигурност биха имали полза от по-висок прием на цели плодове;
- Оневинени са и млечните храни. И слава богу;
- Авторката се изказва негативно за скорбялата (с изключение на обикновените и сладките картофи) и зърнените храни, както и ядките, семената и бобовите (особено соята). Разбира се, това послание не е нещо ново;
- Акцентът е върху оздравяването, а не върху отслабването;
- Кейт Диъринг насърчава читателите си да приемат повече храна и да спортуват по-малко. Алилуя!;
- Подчертана е важността на балансираната кръвна захар (чрез консумация на правилните видове и количества въглехидрати в комбинация с белтъчини и мазнини) - това винаги е добра идея.
 
Какво намерих за отрицателно в тази книга:
- Идеята да се пие много мляко и плодов сок и да се консумира повече захар, отколкото повечето авторитетни органи биха препоръчали, все още ми се струва подозрителна. Но пък Кейт Диъринг призовава читателите си да го дават по-полека с промените и да следят реакциите на организма си;
- След като прочетох аргументите на Жамине в полза на скорбялните храни, съм леко подозрително настроена към това почти пълно отричане на тези храни. Хората консумират (безопасни) скорбялни храни от векове, едва ли са толкова страшни. От друга страна, съгласна съм, че приемът им трябва да бъде умерен;
- Най-големият проблем, който откривам, е, че броенето на калории трябва да продължи, въпреки че калорийният прием е повишен спрямо стандартните диети.

В крайна сметка мнението ми е много по-положително, отколкото отрицателно. Но въпреки че нисковъглехидратното хранене може да бъде вредно за много хора в дългосрочен план (и полезно за други), наистина не бързайте, а увеличавайте приема си на въглехидрати малко по малко. Както и с много други неща в живота, нуждите ви са индивидуални, така че не пренебрегвайте сигналите на тялото си.

Плодът на познанието

Днес излиза още една книга, която преведох - шведският комикс "Плодът на познанието" с автор Лив Стрьомквист. Едновременно забавен и изключително информативен и съдържателен, комиксът разбива редица митове за женското тяло и женската сексуалност, което го прави задължително четиво за всяка жена и особено за младите момичета.

Ето какво казват за книгата критиците:

„Неподражаема, въздействаща, брилянтна: ако имате дъщеря тийнейджърка, трябва задължително да я купите и на нея, и на всичките й приятелки, като не броим екземплярите, които още сега, на мига, трябва да купите за себе си и всички ваши приятелки.“
Рейчъл Кук, „Гардиън“

„Може да се каже, че това е промяна на парадигмата в сексологията, поднесена от най-известната феминистка и просветителка в Швеция.“
Аманда Свенсон, „Експресен“

„Културната история на женския полов орган е изпълнена с насилие и не особено весела, но рядко сме се забавлявали толкова, докато четем за „хиляди години адски нескопосани научни изследвания“. Причината е, че „Плодът на познанието“ е написана с изключително добре премерен хумор, предаден умело в срещата между образ и текст.“
Муа Матис, „Дагенс Нюхетер“

„Лив Стрьомквист, сексуална просветителка, специалистка по история на идеите и критичка на възприетите норми, е написала единствения учебник по биология, от който имате нужда. Гениален, освобождаващ и напълно безмилостен.“
Анна Йоргенсдотер


Плодът на познанието
Комиксът „Плодът на познанието“ е международен бестселър, преведен на повече от двадесет езика. Това е книга за женското тяло и нашите сложни отношения с него. Какво е прието да наричаме „женски полов орган“? Защо хората развиват такова непримиримо, нееднозначно, противоречиво отношение именно към тази част от човешкото тяло? Защо думата „вулва“ отсъства от ежедневния език, а менструацията е табу? Как са се променяли възгледите за биологическия пол през вековете?
В търсене на отговори на тези въпроси Лив Стрьомквист се насочва към културата на Античността и Средновековието, Зигмунд Фройд и Жан-Пол Сартр, "Спящата красавица" и шведската поп музика, интернет форумите и заглавните страници на вестниците, в опит да изгради събирателен образ на органа, който Гюстав Курбе нарича „Раждането на света“.
"Плодът на познанието“ е не само образователен, но и много забавен исторически анализ на митовете, обгръщащи женската сексуалност.

„Майсторски нарисуван, добре подплатен с факти и ужасно забавен.“
„Таймс Литерари Съплимънт“

Ревю на Doctoring Data - втората книга на д-р Малкълм Кендрик

Тази книга трябва да бъде задължително четиво както за студентите по медицина, така и за практикуващите в момента лекари и за обикновения читател. Първата книга на д-р Кендрик ("Голямата измама с холестерола") беше много въздействаща, но тази е повече от гениална. На практика тук д-р Кендрик казва на читателя да не се доверява на никого, а винаги да бъде скептичен, да разсъждава самостоятелно и да се доверява само на собствената си преценка вместо на "експертите" или водещите имена в медицината. Медицинските научни изследвания в наши дни често са с ниско качество, данните се манипулират, за да отговарят на преобладаващата догма, а експертите често са пристрастни, лесно се поддават на корумпиране от страна на фармацевтичните компании и следователно не може да им се вярва. Затова д-р Кендрик дава на читателя 10 инструмента, с които да можем сами да установяваме истината, когато прочетем поредното плашещо заглавие във вестниците:
 
- Асоциацията не означава причинно-следствена връзка (т.е. това, че две явления се асоциират едно с друго, не означава, че едното е причина за другото, напр. хормонозаместващата терапия при жени в менопауза върви ръка за ръка със здравословния начин на живот, но не понижава, а реално повишава риска за инфаркти и инсулти);
- Никой не може в крайна сметка да спаси нечий живот, защото рано или късно всички ще умрем, може само да се отложи датата на смъртта, така че е неоснователно да се твърди, че например статините спасяват животи - истината е, че могат да удължат живота само на претърпели инфаркт или инсулт мъже, и то не с години, а със седмици или месеци;
- От мишката се прави слон, т.е. когато абсолютните стойности на получените данни са нищожни и не биха подпомогнали кариерата на автора, често се извъртат така, че относително погледнати, да изглеждат огромни, напр. ако повишението на риска е от 1% на 2% в абсолютна стойност, това се представя като двойно повишение, а "двойно" вече звучи много по-стряскащо;
- Често се твърдят откровено неверни неща, т.е. недоказани;
- Да се намали определена стойност не означава, че и рискът се намалява, напр. холестеролът може да се намали с лекарства, но рискът за инфаркт остава непроменен или дори се повишава;
 - Ако някой учен се осмели да опровергае статуквото, като представи противоречащи на догмата данни, бива осмян и повече не получава право да публикува, ако изобщо е успял да публикува и тези данни;
- Играят се задкулисни игри и има много заинтересовани страни, сред които и фармацевтичните компании, и медицинските експерти (защото са изградили репутацията си върху определена идея и не искат тя да се окаже погрешна);
- Лекарите могат сериозно да увредят здравето ви - д-р Кендрик цитира плашещи данни за медицински практики, които не са били базирани на научни данни, но са прилагани дълго време и са навредили на стотици хиляди или милиони;
- Никога не вярвайте, че нещо е невъзможно - ако днес се смята за невъзможно, утре, когато вече медицината разполага с повече данни, схващанията може да се обърнат на 180 градуса; 
- "Фактите", с които се борави (като например че трябва да се консумират по пет порции плодове и зеленчуци на ден), често не са базирани на никакви данни.

Д-р Кендрик разкрива тактиките, които най-често се използват от статистиците и други експерти за манипулиране на първоначалните и "необещаващи" данни от проучванията, за да се произведат сензационни заглавия, които ужасяват хората без медицинско образование и карат лекарите да приемат вредни за здравето ни насоки за лечение. Той подлага на съмнение някои дълбоко залегнали идеи и преобръща света ни с главата надолу. Използва солидни доказателства, за да подкрепи твърденията си, и колкото повече четете, толкова повече се ужасявате. Въпреки това "Doctoring Data" е задължително четиво.

"Писма от Туве"

Отдавна се каня да започна да представям и други свои преводи в този блог, освен преводите на статии на здравна тематика. Е, най-после се наканих. Искам да започна с превода ми на "Писма от Туве", която излезе преди един месец.

Този сборник с писма е за всички, които се интересуват от изкуство, от историята на Европа, от феминизма, от (авто)биографии, епистоларния жанр като цяло и по-конкретно Туве Янсон и нейните живот и творчество. Писмата са адресирани до различни хора от нейното обкръжение (роднини и приятели) и в тях Туве Янсон разказва за всичко, което е било важно за нея, всичко, което й е правило впечатление по време на пътуванията й, всичко, за което е размишлявала, за което се е тревожила, всичко и всички, които е обичала. И не на последно място за преживяванията си по време на войната, а както мнозина знаят, именно тогава се ражда идеята за муминтроловете. Естествено, писмата не са написани, за да бъдат публикувани, но сами по себе си са литература и са сред най-красивите текстове, които е писала. Освен това книгата е богато илюстрирана с фотографии, рисунки и репродукции на картини. Прекрасно четиво за всеки, не пропускайте "Писма от Туве". 

 

Ето текста на едно от писмата:

Париж, четвъртък, 14 април 1938 година

Моя любима мамо!

Днес е сиво и студено – сигурно и тази година ще вали на Разпети петък. Не отидох при Оли, за да успея да подготвя платната за Държавния конкурс. Току-що слязох да си купя закуска за 4 франка - pain blanc, масло, кашкавал, варен фасул. Сега, въпреки че днес е „предпразничен ден“, а аз не знам къде да си дяна ръцете и зъбите (както казва Самю ) от нервност заради полуизсъхналите tableau, не мога да се сдържа да не напиша малко по-дълъг отговор на двете ти възхитителни писма. Или дали може би не са дори три?

Толкова ми е приятно да разговарям с теб за всичко, което ми хрумва; вече почти не става въпрос за писма – не се старая да напиша елегантен завършек, а ти просто си тук при мен за кратко, докато пуша цигарата си след ядене. Въздържанието трая само една седмица, затова няма да се сдобия с шапка. Или може би само с някоя мъничка. Имаш право, че засега мога да карам без, въпреки че не е много шик, но на чужденците им е позволено. Сега поне запалвам първата цигара едва след закуска и пуша много по-малко от преди – освен това вече знам, че мога да спра, ако искам.

Представи си, след известно време ще стана първа красавица, защото в радостта си от „успеха“ в Залата на изкуствата  (едва сега започвам да го осъзнавам наистина!) си поръчах сив костюм за разходки! Това май е истинско безумие! Но купих толкова евтино плата в един gros  магазин за мъжко облекло на rue du Temple . Отидох там и казах, че купувам за един шивач (което донякъде беше истина). Тук човек придобива дързост – необходимо е, иначе безпомощността и самотата те заливат като големи вълни. Представи си, с черни ръкавици, шапка и найлонови чорапи и с обувките, които би могла да изпратиш по татко, и нещичко синьо или розово на врата! Вече бях на една проба и ще стане красиво! Ето така.

Освен това се накъдрих. Трябваше да направя всичко това, защото известно време бях унила заради рисуването, Фери и самата мен. Нали знаеш, тези неща могат да помогнат – доста е смешно, но е истина. През последните дни пръскам маслени бои около себе си като обезумяла. Оли е на село и рисува дървета, преди навсякъде да засадят „спанак“, освен това имат един модел, който на мен категорично не ми допада, защото прекалено много прилича на една жена, от която ме беше страх като дете, затова няма голямо значение, че ще работя у дома тази седмица. Следващата ще рисуват приятен натюрморт с миди.

Не, не, няма да се върна в Beaux Arts. Но както казах, опитът си струваше онези 300. А когато се върна у дома, ще изкарам пари от това, ще пиша за школата. Сега искам само да рисувам, а през останалото време да разглеждам и „да съществувам“. Едва сега усещам, че мога да започна да работя сериозно и спокойно. Сигурно ще остана при Оли поне до 15-и май, а след това много ми се иска да отида в Бретан. Някъде, където има море, вятър и нисък бряг с всички възможни бодливи, любопитни растения, и с местно население с красиви носии и много лодки с боядисани платна. Нали знаеш, човек понякога си създава такава красива представа за някое място, което никога не е виждал, и е напълно убеден, че трябва да съвпада с действителността.

Сигурно ще замина сама, защото така се чувствам най-добре. Всички тук обещават, планират и казват толкова много, но не държат на обещанията си. А аз започвам да се уча да се забавлявам съвсем сама. Карлстет ми даде един адрес, където казва, че има всичко, което искам. Той наскоро се върна от Африка, където изхабил 50 литра одеколон, за да се предпази от епидемията от тиф, направил 400 скици и купил брокат и украшения в обезпокоителни количества. Сега обмисля да вземе със себе си няколко пауна във Финландия и през ден ходим на битпазара, за да търсим леопардова кожа!

Утре изпращам платната си, може би още тази вечер, ако успеят да изсъхнат (сега рисувам почти единствено с „Мастикс“), препоръчано и с тегло точно 2 кг. Тъй като излиза много скъпо, бях принудена да направя подбор и затова изпращам: 1. „Жената до огледалото“ (същата, която Ирина ще изложи), 4. Натюрморта с куклата, 2. Натюрморта с бутилката с вино, 8. анемоните, 3. Реката край Женвил, 5. апашката изба, 7. Ателието на Оли, 6. моята хотелска стая и едно платно (9) с момиче с лилиуми, която нахвърлих за два дни с най-безумната предизложбена припряност. Може би е по-разумно все пак да изпратя изложените в момента картини, те поне заемат определена сигурна позиция в благоразположението на силните на деня.

Вие ще видите, ти и татко. Във всички случаи съм убедена, че и автопортретът, и прозорецът на ателието са по-добри от Това, което направих сега. Музата ми е свидетел за това, между другото. Зарадвах се да чуя, че според Ирина съм постигнала напредък, но въпреки неоспоримия си талант, тя все пак не е безапелационен авторитет. Не се притеснявайте да пишете, че не ви харесват картините ми. Мислех да ги изпратя заедно със зимните дрехи, но когато се обадих на ФОА, те казаха, че ще отнеме поне 15 дни да се изпрати куфарът у дома. Затова той ще пристигне по-късно, съдържащ също останалите картини и графиките. […]
Знаеш ли, страшно приятно ми стана да чуя, че хората харесват творбите ми. Известно време бях толкова потисната, че си представих бързото си падение до посредствена художничка, която кара предците си да се срамуват от нея. Но вече пак вярвам в себе си.

Сега, след като, поне в близките четири седмици, няма да пътувам, в това отношение е все едно кога ще пристигне татко. Знам, че никак не обича да взима решения предварително. Само ми пиши няколко дни по-рано и кажи дали да търся стая за него.

Ирина с основание държи високи цени. (Или по-точно баща й.) Аз съм доволна от моите, не искам да ги повишавам, поне засега. Това между другото би било глупаво – кой тъпак ще купи платна над 2500, ако не е някой като Серлакиус ! Между другото той беше тук и купуваше френски творби като обезумял. Така Финландия се издигна значително в очите на френските художници. Богата страна, която държи да подкрепя културата!

Не е ли по-хитро да взема целия си багаж в Бретан и после да отпътувам направо от там за вкъщи? Но по-късно ще реша. Всъщност знаеш ли, обмислям една „мързелива седмица“ за мен някъде. Така човек може да научи доста. Фери планираше “en ce temps là ” една седмица по Великден във Фонтенбльо, където да живеем и рисуваме заедно, до голяма степен всичко се провали, защото аз надуших нещо гнило и отказах. Нямам много доверие на младежи, които искат да ме отведат „на малко, самотно местенце, където ще бъдем на спокойствие в някоя идилична страноприемница, за да рисуваме.“ Може би ако поне разнообразяваха формулировката, но съм я чувала вече три пъти един след друг.

А, да, сега тук по улиците е спокойно. Мисля, че финландските вестници значително преувеличават. Колко се радвам, че празненството се е получило толкова весело! Беше ми тъжно, че ти често се чувстваше някак встрани. И е прекрасно, че си пяла в Сдружението на графиците! Няма да им се отрази зле, там всички до един са напълно склерозирали духовно. Ирина има право, че творците ни са мрачни и не изпитват радост от работата. Тук радостта понякога е едва ли не прекалено голяма. Имам предвид Beaux Arts (в сравнение с „Атенеум“). Да, можех да ходя там, „за да се забавлявам“, но картините сигурно нямаше да станат толкова хубави, само кафяво-върху-кафяво.

Жалко за баба. Нищо сериозно не се е случило с крака й, надявам се, но знаеш, че тя винаги толкова се разстройва, когато се разболее от нещо. Разбира се, че ще й пиша. Веднага, щом изпратя платната си. Знаех си, че Ирина ще ти допадне. Значи баща й вече я е затворил при статива. Това момиче е ненормално хрисимо.

Торщен писа и на мен, по-скоро вдигна тревога, защото не се бях обаждала няколко седмици. Питаше дали целта ми е той „да изчезне позорно от погледа ми“. Толкова е глупаво да се чувстваш забравен и в немилост, ако другият не е писал известно време! Вчера получих първото писмо от Карин Клеве. Но това не е причина да й се разсърдя. Било й е трудно, горката, сега напуска Шьолд  и се опитва да влезе в Академията. Няма да идва тук тази пролет. Сега пак ще се захвана с платното си. Писмото стана малко объркано, но до врата съм се омацала с боя. Всичко най-добро, прегърни татко и момчетата.
Голяма прегръдка от твоята Нопе

П. П. Сега седя и чакам „Мастиксът“ да изсъхне до 7 часа, когато затварят пощата. Ако има някое червено или зелено петно, което например е прекалено ярко, нищо не пречи да го посмекчиш с малко маслена боя. Аз самата вече наистина не виждам кое става и кое е отишло по дяволите, само се радвам да се отърва от цялата тази цапаница! Можеш да задържиш снимките на Фери. Когато пълня куфара, може би ще изпратя и тези на Зоме, за да видиш как изглеждаше той. Благодаря за сините съсънки! Тук има само теменужки. ЦЕЛУВКА!

Туве

 

Книгата можете да я купите от сайта на издателство "Жанет 45":

http://books.janet45.com/books/1455