Всички вече знаем, че диабетът от ІІ тип е придобил размерите на епидемия. Новините и вестниците са пълни с думи като криза и бягство. Заболеваемостта от сърдечносъдови заболявания е намалена наполовина от времето на поразителния възход на маргарина през 80-те години, но заболеваемостта от диабет бързо се повиши, за да запълни тази зейнала празнина и да посрещне предизвикателството за Напълно излишна епидемия.
Ето моето извънредно просто обяснение за цялата бъркотия около инсулина, кръвната захар и диабет ІІ тип. Големият агробизнес наистина не го е грижа за вас. Това е просто бизнес. Фармацевтичната индустрия не се ръководи от любовта към живота. Ако беше така, лекарствата щяха да бъдат много по-евтини. Американската агенция за храните и лекарствата трябва да мисли за общественото здраве, но също така трябва да се съобразява да не настъпи корпоративните интереси, защото така стоят нещата, когато живеем в най-голямата икономика в света.
Отпечатайте това обяснение, залепете си го на хладилника, изпратете го на леля си. И забравете за макароните.
Когато приемате храна, организмът храносмила макронутриентите: въглехидрати, белтъчини (всъщност основно различни аминокиселини) и мазнини. (Всичко, което не може да смели, като алкохол, хранителни влакнини или токсини, се изхвърля направо или пък ако успее да попадне в кръвния поток, се филтрира от вашия черен дроб – орган като същински звяр.) Измерваме тези макронутриенти в грамове и калории, но организмът ви работи с гориво. Ако приемете повече гориво, отколкото е необходимо на организма ви - както правят повечето хора - организмът е принуден да съхрани този излишък. Тази способност за съхранение на излишно гориво е била еволюционен императив в свят, намиращ се в постоянно състояние на пир или глад преди 50 000 години. От гледна точка на първичната матрица на здравето и нашето ДНК хората са станали много ефективни специалисти в съхранението на горивото и са били в състояние да преодолеят трудностите на враждебната среда и да предадат същите тези гени на вас и на мен. Много благодаря, Грок!
Имайте предвид, че всички въглехидрати, които приемате, в крайна сметка се трансформират в проста форма на захар, известна като глюкоза, или направо в червата, или след кратко посещение в черния дроб. Истината е, че цялото количество хляб, макаронени изделия, зърнени закуски, картофи, ориз (спрете ме, когато ви омръзне), плодове, десерти, бонбони и газирани напитки, които консумирате, в крайна сметка се разгражда до глюкоза. Въпреки че глюкозата е гориво, тя всъщност е доста токсична в прекомерни количества, освен ако не се изгаря в клетките ви, затова организмът е развил елегантен начин да я извежда от кръвния поток бързо и да я складира в тези клетки.
Той постига това, като кара черния дроб и мускулите да съхраняват част от излишната глюкоза под формата на гликоген. Това е горивото за мускулите, необходимо за усилени анаеробни тренировки. Специализирани бетаклетки в панкреаса ви усещат изобилието от глюкоза в кръвния поток след хранене и отделят инсулин – пептиден хормон, чиято задача е да направи възможно глюкозата (както и мазнините и аминокиселините) да проникнат във вътрешността на мускулните и чернодробните клетки.
Но тук е уловката: когато тези клетки се напълнят, както е почти през цялото време при физически неактивните хора, останалата глюкоза се преобразува в мазнини. И то наситени мазнини.
Инсулинът е бил един от първите хормони, възникнали при живите организми. На практика всички животни отделят инсулин като средство за складиране на излишните хранителни вещества. Напълно логично е в един свят, в който храната често е била оскъдна или несъществуваща за дълги периоди от време, нашите организми да станат толкова ефективни. Колко иронично, обаче, че не мазнините се складират под формата на мазнини, а захарта. И точно това е моментът, когато инсулиновата чувствителност и всичко, свързано с диабет ІІ тип, стават объркващи за повечето хора, включително за собственото ви правителство.
Ако се върнем назад 10 000 или повече години, откриваме, че предците ни са имали много ограничен достъп до захар – или до каквито и да било въглехидрати. Имало е по някой плод тук-там, малко горски плодове, корени и кълнове, но по-голямата част от въглехидратното им гориво е било заключено в много богата на хранителни влакнини матрица. Всъщност някои палеоантрополози предполагат, че предците ни са приемали средно само около 80 грама въглехидрати на ден. Сравнете тази стойност с количеството от 350-600 грама на ден в типичния хранителен режим на американците днес. Останалата част от храната им се е състояла от различни количества мазнини и белтъчини. И тъй като тези ограничени въглехидратни храни са съдържали толкова много хранителни влакнини (и следователно сложни), ефектът им върху повишаването на инсулина е бил минимален. Всъщност в храната на предците ни е имало толкова малко въглехидрати/глюкоза, че човешкият организъм е развил четири начина самостоятелно да произвежда допълнително глюкоза и само един начин да се отървава от излишъка, който приемаме!
Днес консумираме прекалено много въглехидрати, панкреасът изпомпва инсулин точно както нашата ДНК матрица му казва (да живее панкреасът!), но ако чернодробните и мускулните клетки вече са пълни с гликоген, те започват да стават резистентни към призива на инсулина. Броят на инсулиновите рецептори върху повърхността на тези клетки започва да намалява, както и ефективността им. Това се нарича "даунрегулация (регулация надолу)". Тъй като глюкозата не може да проникне в мускулните или чернодробните клетки, тя остава в кръвния поток. Сега панкреасът усеща, че в кръвта все още има прекалено много глюкоза, която е токсична, затова трескаво изпомпва още повече инсулин, което кара рецепторите на повърхността на клетките да станат още по-резистентни, защото свръхвисокото ниво на инсулина също е токсично! Накрая инсулинът помага на глюкозата да навлезе в мастните ви клетки, където се складира като мазнини. И отново, защото не е излишно да го повторим – не мазнините се складират в мастните ви клетки, а захарта.
С течение на времето, тъй като продължаваме да се храним високовъглехидратно и се движим по-малко, степента на инсулинова резистентност се увеличава. Освен ако не предприемем съществени стъпки да намалим приема на въглехидрати и не увеличим двигателната си активност, се сдобиваме с няколко проблема, които единствено се влошават с времето - а лекарствата не ги лекуват.
Готови ли сте? Ето:
1) Нивата на кръвната глюкоза остават повишени за по-дълго време, защото глюкозата не може да навлезе в мускулните клетки. Тази глюкоза, която е токсична, е като шлаката в кръвния поток, която запушва артерии, свързва се с белтъците и образува вредни крайни продукти с напреднало гликиране (AGE) и причинява системно възпаление. Част от тази излишна глюкоза допринася за повишаване на триглицеридите, като повишава риска за сърдечносъдови заболявания.
2) Още захар се складира под формата на мазнини. Тъй като мускулните клетки получават по-малко гликоген (защото са резистентни) и тъй като инсулинът възпрепятства действието на отговарящия за изгарянето на мазнините ензим липаза, вече не можете да изгаряте и складираните мазнини толкова лесно. Продължавате да напълнявате, докато накрая и мастните клетки станат резистентни.
3) Става още по-хубаво. Нивата на инсулина остават повишени за по-дълго време, защото панкреасът мисли "ако малко количество не върши работа, по-голямо би било по-добре". Грешка. Самият инсулин е много токсичен, когато нивото му е високо, като едно от многото смущения, които причинява, е натрупване на плака в артериите (поради което диабетиците страдат толкова често от сърдечносъдови заболявания) и повишаване на деленето на раковите клетки.
4) Така както инсулиновата резистентност пречи на захарта да проникне в мускулните клетки, тя пречи и на аминокиселините да проникнат в тях. Затова сега не можете да изграждате или поддържате мускулите си. А, което е още по-лошо, други части на тялото ви смятат, че в клетките няма достатъчно складирана захар, затова подават сигнали да започне изяждане на ценната ви мускулна тъкан, за да се произведе още - точно така - захар! Напълнявате и губите мускулна маса. Еха!
5) Енергията ви се понижава, което ви кара да огладнявате за още повече въглехидрати и ви прави по-малко склонни да се движите. Всъщност организмът ви копнее за още от отровата, която ви убива.
6) Когато черният ви дроб стане резистентен към инсулина, той не може да преобразува хормона на щитовидната жлеза Т4 в Т3, затова развивате онези загадъчни и упорити "проблеми с щитовидната жлеза", които забавят още повече метаболизма ви.
7) Възможно е да развиете невропатии (увреждане на нервите) и да получите болки в крайниците, докато излишната захар разрушава нервната тъкан, а също така може да развиете ретинопатия и да започнете да губите зрението си. Кеф.
8) Накрая панкреасът е толкова изтощен, че вече не може да произвежда инсулин и се налага да си инжектирате инсулин, за да оцелеете. И то големи количества, защото сте резистентни. Поздравления, стигнали сте до инсулинозависим диабет тип 2.
Това са лошите новини. И са наистина лоши. Но добрите новини са, че има начин да се избегне всичко това. И той се намира в ДНК матрицата ви. Първо, физическата активност със сигурност оказва голямо влияние за подобряване на инсулиновата чувствителност, тъй като мускулите изгарят складирания гликоген като гориво по време на тренировката и след това. След тренировка мускулите отчаяно желаят глюкозата и "регулират нагоре" инсулиновите рецептори, за да ускорят процеса на проникването й. Това е една от причините физическата активност да е толкова важна за това диабетиците с диабет тип 2 да възстановят инсулиновата си чувствителност. Това е и причината спортистите, практикуващи аеробни спортове, да могат да приемат по 400 или 600 грама въглехидрати на ден и да остават слаби - те я изгарят цялата и освобождават място за още.
Изглежда, че силовите тренировки са също толкова ефективни, колкото и аеробните, но най-добре действа съчетание от двата вида. И тъй като вече сте чувствителни към инсулина, не ви е необходим толкова много инсулин за складиране на излишъка, поради което се получава "регулация нагоре" на всички отговорни за изгарянето на мазнините ензими, затова изгаряте складираните си мазнини много по-бързо през целия ден. Когато инсулиновата чувствителност е висока, важните аминокиселини и други жизненоважни хранителни вещества имат достъп до клетките, затова изграждате или поддържате мускулната си маса и губите мазнини. Само така!
Второ, намаляване на консумацията на въглехидратите, особено на явните захари и рафинираните храни, е от съществено значение. Нека пресните зеленчуци станат основата на хранителната ви пирамида. Вбесявам се, когато виждам, че властите ни предлагат да получаваме 60% от калориите си от въглехидрати. Това е нелепо, граничи с престъпление. Помислете какво е оптимално за човешкото здраве от „първобитна” гледна точка. Погледнете генната матрица. Погледнете статистиката и проучванията, ако щете – или просто наблюдавайте какво се случва около вас в ресторанти, киносалони и училищни столове - и ще започнете да проумявате последствията от един начин на хранене, неотговарящ на заложения ни. Доказателствата са меко казано поразителни: приемът на рафинирани, захарни въглехидрати е ужасно стресиращ за организма.
Не само диабетиците трябва да ограничат приема на въглехидрати – всички трябва да го направят. От еволюционна гледна точка всички сме предразположени към диабет.
Разбира се, преобладаващото схващане, че диабетът не се "причинява" непременно от захарта, е донякъде правилно – има все повече научни доказателства, че генетичната податливост играе огромна роля за потенциала на отделните хора да развият диабет. Без майтап?! Всички аргументи на традиционното схващане се свеждат до това: захарта не причинява диабета, съществува генетична предразположеност. Не мога да не се съглася. Бих казал само, че общата ни генетична податливост на инсулинова резистентност, възпалителни процеси, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване показва, че всякакви рафинирани захари или зърнени култури са последното, с което хората трябва да се хранят. Генетичната ни „първобитна матрица” показва, че не сме създадени да консумираме захар.
Превод от английски Анелия Петрунова
