"Родина" на Фернандо Арамбуру (Patria de Fernando Aramburu)

(на български по-долу)

Este es uno de los mejores libros que he leído este año. Es la historia de dos familias vascas que de repente se ven metidas en la "lucha armada" de ETA: el padre/marido en la primera familia (llamado por todos el Txato) es asesinado por ETA, porque no quería pagar "el impuesto revolucionario" que la organización cobraba a todos los empresarios para financiar "la lucha". Joxe Mari, el hijo mayor de la otra familia, por otra parte, es militante de ETA y está implicado en el atentado contra el Txato. Cuando el empresario se niega a pagar, todo el pueblo se vuelve contra él – no solamente porque consideran que de esta manera ha traicionado la lucha por la independencia de Euskal Herria, sino también porque el Txato ha sido señalado por ETA, lo que significa que tarde o temprano lo van a asesinar, y sus vecinos no quieren que ETA les asocie con él y les señale a ellos también. Por eso todos dejan de dirigirles la palabra a él y a toda su familia. Hasta entonces los miembros de las dos familias – la del Txato y Bittori con sus hijos Xabier y Nerea y la de Joxian y Miren con sus hijos Joxe Mari, Arantxa y Gorka – eran muy amigos y sus hijos crecieron juntos.

Conocemos lo que pasó desde el punto de vista de cada uno de los miembros de las dos familias – a veces de uno, otra vez de otro, y poco a poco el lector descubre por qué fue señalado el Txato y cómo se planeó y efectuó el atentado contra él. Cada personaje tiene su propia historia, las vidas de todos avanzan de maneras a veces previsibles y otras – no. Pero en todo caso se trata de personas normales y corrientes que de pronto se ven implicadas en una guerra que destruye sus vidas (de algunos más, de otros – menos).

El Txato y Joxian son viejos amigos, como también sus esposas Bittori y Miren. A los dos les gusta andar en bicicleta, jugar al mus y tomarse su vino en la taberna. Ambos son hombres buenos y honestos. Pero cuando al Txato lo señalan, Joxian lo abandona para protegerse a sí y a su familia, y después se arrepiente muchísimo, pero ya es tarde.

Bittori y Miren son muy buenas amigas también – hasta que Joxe Mari se une a la “lucha armada” y el Txato es señalado por ETA – entonces Miren se vuelve muy abertzale (nacionalista). Cuando Joxe Mari es detenido, la que le apoya más es su madre, y todo el tiempo se niega a admitir que el hijo le ha salido terrorista – según ella Joxe Mari se ha sacrificado por la libertad de Euskal Herria.

Joxe Mari era el típico adolescente que se emocionaba por la lucha independentista de los vascos y se dejó manipular como tantos otros. Se hizo terrorista, mató a varias personas, fue detenido y sentenciado a más de veinte años de cárcel. Poco a poco se da cuenta de que ha hecho mucho daño y de que “la lucha” no merecía tantos sacrificios, ni tampoco merecía que él sacrificara los mejores años de su vida. Al final del libro le pide perdón a Bittori, aunque no fue él quien disparó al Txato, pero sí participó en el atentado.

Los otros hijos de las dos familias – Xabier y Nerea, Arantxa y Gorka – también son personajes interesantes. Xabier se gradúa en medicina y llega a ser cirujano, pero la muerte de su padre le afecta mucho y él no se permite ser feliz. Nerea tampoco puede tener la vida que imaginaba, porque también se ve muy afectada por la muerte de su padre. Para ellos dos y para Bittori el atentado deja una herida profunda que sigue presente en sus vidas muchos años después. En cuanto a Arantxa, ella es más valiente que su padre y no se vuelve contra el Txato y su familia. Tanto ella, como su hermano pequeño, Gorka, se avergüenzan de Joxe Mari y de todo lo relacionado con “la lucha” y con ETA, aunque Gorka ayuda a promover la cultura vasca con los libros que escribe en euskera.

Este es un libro muy triste y oscuro, pero también con un final optimista – el terrorista arrepentido le pide perdón a la viuda y a sus hijos, y ya todos pueden tratar de rehacer sus vidas como les sea posible – lo que no es nada fácil, porque a todos lo ocurrido les ha afectado mucho y para algunos la vida ya se ha acabado.

***

Ще представя накратко, но със спойлери, една книга, която не е издадена на български, но много се надявам все пак да се появи, затова и реших да преведа ревюто си. Става въпрос за „Родина“ на Фернандо Арамбуру, която излиза точно преди 2 години в Испания.

Това е една от най-хубавите книги, които съм прочела тази година. Разказва историята на две баски семейства, които изведнъж се оказват въвлечени във „въоръжената борба“ на ЕТА: бащата/съпругът в първото семейство (наричан от всички Чато) бива убит от ЕТА, защото не е искал да плаща „революционния данък“, който организацията събира от всички предприемачи, за да финансира „борбата“. Хоше Мари, най-големият син на другото семейство, пък е член на ЕТА и е замесен в атентата срещу Чато. Когато бизнесменът отказва да плати, цялото село се обръща срещу него – не само защото смятат, че така е предал борбата за баската независимост, но и защото Чато е нарочен от ЕТА, което означава, че рано или късно ще го убият, а съседите му не искат ЕТА да ги асоциира с него и да нарочи и тях. Затова всички спират да говорят с него и цялото му семейство. Дотогава членовете на двете семейства – на Чато и Битори с децата им Шабиер и Нереа и на Хошиан и Мирен с децата им Хоше Мари, Аранча и Горка – са били големи приятели и децата са израснали заедно.

Разбираме какво се е случило от гледната точка на всеки от членовете на двете семейства – понякога един, друг път друг, и постепенно читателят разбира защо Чато е бил нарочен и как е планиран и извършен атентатът срещу него. Всеки от героите има своята история, животът им върви понякога по-предвидимо, друг път – по-непредвидимо. Но във всички случаи става въпрос за най-обикновени хора, които изведнъж се оказват въвлечени в една война, който разрушава живота им (на някои повече, на други – по-малко).

Чато и Хошиан са стари приятели, както и съпругите им Битори и Мирен. Обичат да карат колело, да играят на карти и да пийват вино в кръчмата. И двамата са добри и почтени мъже. Но когато ЕТА нарочва Чато, Хошиан го изоставя, за да защити себе си и семейството си, и после се разкайва горчиво, но вече е късно.

Битори и Мирен също са много добри приятелки – докато Хоше Мари не се присъединява към „въоръжената борба“ и Чато не бива обявен за враг на ЕТА – тогава Мирен става страстна abertzale (националистка). Когато Хоше Мари е задържан, най-много го подкрепя майка му и през цялото време отказва да признае, че синът й е станал терорист – според нея Хоше Мари се е жертвал за свободата на баските.

Хоше Мари е типичният младеж, който се въодушевява от борбата за независимост на баските и се оставя да бъде манипулиран като много други. Става терорист, убива няколко души, арестуват го и го осъждат на над двайсет години затвор. Постепенно осъзнава, че е навредил на много хора и че „борбата“ не е заслужавала всичките тези жертви, нито е заслужавала той самият да жертва най-хубавите си години. В края на книгата моли за прошка Битори, въпреки че не той е стрелял по Чато, но със сигурност е участвал в атентата.

Другите деца в семействата – Шабиер и Нереа, Аранча и Горка – също са интересни герои. Шабиер завършва медицина и става хирург, но смъртта на баща му му повлиява силно и не си позволява да бъде щастлив. Нереа също не може да има живота, който си е представяла, защото и тя е много повлияна от смъртта на баща си. За тях двамата и за Битори атентатът оставя дълбока рана, която продължава да присъства в живота им много години по-късно. Що се отнася до Аранча, тя е по-смела от баща си и не се обръща срещу Чато и семейството му. Както тя, така и по-малкият й брат, Горка, се срамуват от Хоше Мари и от всичко свързано с ЕТА и „борбата“, въпреки че Горка допринася за развитието на баската култура с книгите, които пише на баски.

Това е много тъжна и мрачна книга, но с оптимистичен финал – разкаялият се терорист моли за прошка вдовицата и децата й и вече всички могат да опитат да възстановят живота си, доколкото е възможно – което не е никак лесно, защото случилото се е повлияло много на всички и за някои животът вече е свършил.

Ревюта на книги

Ще започна да публикувам и тук впечатленията си (ревюта е силно казано) за прочетени от мен книги не само на хранителна или здравна тематика, а и художествени. Написани са на езика, на който е оригиналното издание, а когато книгата е издадена и у нас в превод, следва и превод на български на моя текст за нея. Ако ви интересува кои книги съм прочела през последните години и какво мисля за тях, можете да погледнете профила ми в Goodreads: https://www.goodreads.com/user/show/12038703-aneliya-petrunova А когато напиша следващото "ревю", ще го публикувам и тук.

Отговори на някои често задавани въпроси за нисковъглехидратното и високомазнинно хранене (НВ-ВМХ)

(авторски материал без претенции за изчерпателност или универсална валидност, само на базата на собствения ми опит, наблюдения и прочетеното в различни източници)

1. Ще ми се повиши ли холестеролът? (или съответно „Защо холестеролът ми се повиши?“)

При НВ-ВМХ често се получава повишение на общия холестерол, но днес се знае, на базата на много проучвания от последните няколко десетилетия, че общият холестерол не може да се смята за надежден източник на информация за здравето. Никога не трябва да се разчита само на него за поставяне на диагнози и определяне на лечение – винаги трябва да се изследват всички фракции, т.е. общ холестерол, HDL, LDL, триглицериди. Освен това е препоръчително да се изследва и гликираният хемоглобин (HbA1C), евентуално и инсулин на гладно. Характерното при НВ-ВМХ, поради въглехидратната рестрикция и консумацията на повече мазнини, вкл. увеличаване на дела на наситените мазнини, е, че HDL се повишава, а триглицеридите се понижават, въпреки че често се наблюдава повишение на общия холестерол и LDL. Това развитие не говори за влошаване на здравето и повишение на риска, дори точно обратното, то говори за подобряване на метаболитното здраве и понижаване на риска за развитие на сърдечносъдови и други заболявания. Колкото по-ниски са триглицеридите (за предпочитане под 1 ммол/л или дори под 0,8 ммол/л), толкова по-добро е здравето ви. Определящо за стойността на триглицеридите е дали консумирате адекватно количество въглехидрати спрямо инсулиновата ви чувствителност – ако имате понижена чувствителност, но консумирате големи количества въглехидрати, триглицеридите ви ще се повишат. За НВ-ВМХ е характерна въглехидратната рестрикция, а тя почти винаги довежда до понижаване на триглицеридите.

До голяма степен може да се каже обратното за HDL – по-високите стойности говорят за по-добро здраве. Минимумът за мъжете е 1 ммол/л, а за жените – 1,1 ммол/л, но е препоръчително стойността да е по-висока. Тя се повишава от консумация на наситени мазнини и нисковъглехидратно хранене.

Общият холестерол сам по себе си не дава информация за здравето, но ориентировъчно може да се каже, че стойности до около 8 ммол/л са нормални.

LDL е друга стойност, която не носи много информация заради масово разпространения начин на изследване – чрез изчисляване, а не чрез директно измерване. Днес вече се знае, отново на базата на много проучвания, че LDL може да бъде под формата на по-едри или по-дребни частици – опасни са дребните, а едрите са безвредни. Размерът на частиците намалява от консумация на повече въглехидрати, отколкото организмът понася – тогава се увеличават и триглицеридите. Съответно размерът им се увеличава от повишена консумация на наситени мазнини и въглехидратна рестрикция. По-надежден показател за риска за ССЗ е именно изследване на размера на частиците, но то не се извършва в България. За сметка на това можете да изследвате ApoB – ако тази стойност е в нормите, значи стойността на LDL не трябва да ви тревожи. Но трябва да имате предвид, че при част от хората, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, дори ApoB се повишава – това вероятно се дължи на генетична особеност и в контекста на този начин на хранене най-вероятно не означава повишен риск, но за момента науката просто не разполага с достатъчно данни за този случай. Но за ваше успокоение можете да изследвате инсулина на гладно – ако е по-нисък (до около 12 mIU/L), тогава повишеният ApoB не предполага повишение на риска ви за ССЗ.

Трябва също да се вземе предвид дали в момента отслабвате – ако е така, не бързайте да се изследвате, защото е напълно възможно стойностите ви да се влошат поради специфичното състояние, в което се намира организмът – на активно понижаване на теглото. Изчакайте теглото ви да се стабилизира и се изследвайте поне един месец след това.

2. Кога ще отслабна? (или „Защо не отслабвам?“, или дори „Защо напълнях?“)

НВ-ВМХ не е диета за скоростно отслабване. Това е начин на хранене за нормализиране на метаболизма и подобряване на здравето, вероятно дори най-подходящият за постигане на тези цели. Отслабването е „страничен ефект“ от този процес. Кога, колко и дали ще отслабнете, зависи от много неща. Най-често срещаните причини за усложняване на процеса на отслабване са следните:

-          Дълги години сте спазвали ограничителни диети (прием на много малко мазнини/калории, белтъчини, важни хранителни вещества) – това е сигурен начин да поставите тялото си в "икономичен режим", при който то няма да бъде склонно да се раздели с мазнините си и ще складира при всяка удала му се възможност. Ако вашето минало изглежда по този начин, е напълно възможно да мине повече време, докато започнете да отслабвате, включително може да качите няколко килограма междувременно, защото тялото ви ще трябва първо да свикне, че вече редовно ще му осигурявате необходимата храна, енергия и вещества – когато това се случи, т.е. когато се възстановят нормалните механизми в организма, най-вероятно ще започне и отслабването. За съжаление при част от хората (особено някои жени) метаболизмът е прекалено увреден и може да не се получи достатъчно или дори никакво отслабване, но въпреки това здравето ще се подобри.

-             Теглото ви в момента е нормално и здравословно, дори и вие самите да си намирате кусури и да искате да се отървете от малко излишни мазнини – в такъв случай отслабването може да се затрудни и забави значително.

-          Страдате от здравословен проблем, който пречи на отслабването – хипотиреоидизъм, повишен кортизол (или нарушено производство на кортизол), дисбаланс на половите хормони или някакво друго заболяване. Друга възможна причина е, че приемате лекарства, които улесняват напълняването и пречат на отслабването – кортикостероиди, антидепресанти, бетаблокери, химиотерапевтици, хормоналните препарати, които се използват при инвитро процедури.

-           При много жени се получава парадоксът, че обиколките намаляват, а теглото остава почти или напълно непроменено – това се обяснява с уплътняването на мускулите и костите, от което организмът е имал нужда, едновременно със загубата на подкожни мазнини.

   3. Защо много автори твърдят, че при НВ-ВМХ няма нужда да се броят калории?

   Теорията за калорийния баланс е просто една теория – по отношение на човека валидността й не е категорично доказана, защото:

   1)      хората не са затворени системи, а изследванията в основата на калорийната теория са били извършени в затворена система

   2)      в човешкия организъм протичат много процеси и нуждите от енергия се менят всеки ден, така че не е възможно да се определи точно колко калории ще бъдат необходими днес, нито е възможно да се определи със сигурност точно колко калории са били приети от храната

   3)      приемът и разходът на калории са свързани и взаимозависими – когато намалите калорийния си прием, организмът регистрира намалението и намалява и енергоразхода си, за да може да се вмести в новата намалена дажба. Това означава, че някои процеси се извършват в по-ниска степен или напълно се прекратяват, например е възможно репродуктивните ви функции или имунната ви система да пострадат. Разбира се, това не става веднага, но ако дълго време упорствате да лишавате тялото си от необходимата му енергия, ще постигнете точно този ефект – поставяне в икономичен режим, който означава и повишена склонност за складиране на мазнини, и понижена склонност за отслабване, и понижена имунна защита, а често и влошени репродуктивни функции (т.е. при жените е възможно цикълът да спре). При намален прием на калории тялото ви ще реагира и с повишаване на глада и намаляване на желанието за физическа активност. Важи и обратното – ако увеличите приеманите калории, тялото ще увеличи енергоразхода.

     По горните причини теглото при хората не се определя само от едно просто уравнение между приетите и изразходваните калории. Колко точно ще тежим и колко, кога и дали ще успеем да отслабнем, зависи от много фактори. Един от най-важните е инсулиновата ни чувствителност – когато тя е понижена, организмът се настройва да складира повече, отколкото изразходва, без значение точно колко калории ще приемате. Затова е необходимо най-напред да се погрижите за инсулиновата си чувствителност, а това става именно с НВ-ВМХ – така ще поставите организма си в режим на използване на складираните мазнини за енергия, а това ще даде възможност за отслабване.

     Друг съществен фактор е щитовидната функция – дори всичко останало да е наред (а днес при много жени съществуват различни щитовидни проблеми), сериозната калорийна рестрикция довежда много бързо до понижаване и на щитовидната функция, а така отслабването се затруднява значително.

    С други думи, калориите нямат това значение, което им се придава от традиционното схващане. Има други, и то по-важни, фактори, които контролират метаболизма и теглото. НВ-ВМХ е начин на хранене, който помага да повлияете положително на един от най-важните – инсулина.