Ревю на Tired Thyroid: From Hyper to Hypo to Healing (Barbara Lougheed)

Тази книга безспорно е една от най-добрите ми покупки и една от най-добрите инвестиции в здравето ми. Барбара Лоухийд пише от позицията на пациентка, но и на базата на огромното проучване, което е направила - проучване, което би засрамило всеки лекар (и всеки учен). Наистина споделя собствената си история като пациентка с Базедова болест и историите на четирима други пациенти, които са доста сложни случаи (на практика представя пет медицински казуса). Но след това анализира всичко, свързано с двете най-често срещани форми на заболявания на щитовидната жлеза - хипотиреоидизма (независимо дали причинен от тиреоидит на Хашимото, или с неизвестна етиология) и хипертиреоидизма (в повечето случаи причинен от Базедова болест, но и често следствие от предозиране на хормоналната терапия за хипотиреоидизъм).

Преди да прочета тази книга, не бях чела истински книги за щитовидните заболявания. Бях запозната със съдържанието и "проповедите" в няколко блогове, уебсайтове, интернет форуми и фейсбук групи. Дори бях изпробвала някои от препоръките им, след като миналата година (2017) ми поставиха диагнозата хипотиреоидизъм, но от години имах симптоми. Но тъй като се чувствах все по-зле вместо по-добре, най-накрая реших да се гмурна в дълбокото и да се образовам по-щателно, а след това да започна да правя повече промени в подхода си към хипотиреоидизма. Хранителният ми режим вече беше доста приличен, което ми беше помогнало значително в миналото, приемах някои важни хранителни добавки, както и универсално предписвания хормонален медикамент - синтетичен левотироксин. Но очевидно нещо липсваше, защото симптомите ми се влошаваха. Всичко започна да придобива логика, когато изследванията ми започнаха да показват изключително ниски нива на един от щитовидните хормони - свободния Т3, за който знаех, че е така да се каже най-важният. Така че трябваше да се предприемат действия - трябваше да направя нещо по отношение на нивата си на FT3. Знаех много за храненето и здравето, особено за някои от най-важните хормони в човешкия организъм, и бях започнала да чета за щитовидните хормони. Но усещах, че имам нужда от начин да систематизирам информацията - трябваше ми книга. Първите две книги, за които се сетих, бяха на д-р Бланчард и на Барбара Лоухийд - на базата на прочетеното тук-там исках да им дам шанс преди всякакви други. Отначало мислех да започна с книгата на д-р Бланчард, но след това реших да прочета първо тази на Барбара Лоухийд. И съм изключително впечатлена - направо съм поразена - от прочетеното.

Кои са някои от основните идеи на книгата?

1. “Правилото за TSH” трябва да се премахне: днес пациентите се диагностицират и лекуват почти само на базата на TSH. Почти нищо друго не се взима предвид. Но така много хора остават недиагностицирани и/или на недостатъчна доза хормон. Има предостатъчно данни, щедро предоставени от авторката, че нито TSH, нито FT4 реално отразяват симптомите на пациентите, което важи за FT3. Но нивото на FT3 никога не се отчита при поставяне на диагнозата или при взимане на решение за лечението. Да се базират решенията на TSH е погрешна парадигма. А по думите на самата Барбара Лоухийд: "Да се налага погрешна парадигма, като се предписват прекалено ниски дози на пациентите, е нехуманно."

2. Референтните граници са прекалено широки и трябва да се актуализират.

3. T3 трябва да се включва в терапията на повечето пациенти. Лекарите почти не са запознати с него и подхождат с крайно подозрение, когато стане въпрос да го предпишат, заради неправилно проведените изследвания, които водят до изкривени заключения. Ендокринолозите учат, че "никой не се нуждае от Т3", но в това твърдение няма нищо вярно. Повечето пациенти се повлияват добре от прием на Т3, ако приемат правилната доза (Лоухийд обсъжда тази тема много подробно) и ако се преодолеят други пречки пред лечението с Т3 (ниски/високи нива на кортизола, ниски нива на желязото) – условия, с които лекарите, уви, изобщо не са запознати.

4. В човешкия организъм има много хормони и взаимодействията помежду им са толкова сложни, че нарушението в един води до нарушения в други и положението може да стане много, много сложно. В организма трябва да се поддържа деликатен баланс, но не е достатъчно само да предпишеш на пациента хормон, чиито нива при него са ниски - далеч по-сложно е.

5. По думите на авторката: "Щитовидните хормони осигуряват енергия на всяка една клетка и всеки един орган в тялото. За съжаление, съвременната медицина изучава органите поотделно, така че никой специалист не вижда цялостната картина. Системата на специализация е опасно късогледа."

6. Барбара Лоухийд обсъжда няколко теми, които се срещат често във форумите и групите: за реверсивния Т3 и монотерапията с Т3, за йодния протокол, за NDT/синтетичния T4 и за дозирането на хормоните. Анализирала ги е и е събрала много доказателства, с които показва, че някои от препоръките, които се дават, всъщност са базирани на митове.

Мнението ми е, че “Tired Thyroid: From Hyper to Hypo to Healing” е препоръчително четиво както за пациентите, така и за лекарите. Рядко съм попадала на толкова полезна книга.