Йодът - защо се нуждаем от него

(Тази статия не се отнася за храненето, а за един изключително важен за здравето ни минерал - йода. Авторска е, а не превод  - написана е на базата най-вече на книгата на д-р Браунстийн Iodine: Why You Need It, Why You Can't Live Without It, която можете да намерите например тук.)

В книгата си „Йодът – защо се нуждаете от него и не можете да живеете без него“ д-р Дейвид Браунстийн разглежда споделя клиничния опит от своята собствена практика и от практиката на негови колеги (д-р Гай Ейбрахам, д-р Хорхе Флечас и други лекари) с лечението на хиляди пациенти с изключително противоречивия в днешно време минерал йод. Разгледани са свойствата на йода, обърнато е внимание на особеностите при употребата му (дозиране, възможни положителни и отрицателни ефекти), обяснено е защо днес приемът на йод е на практика задължителен, и то в по-големи количества от всякога, разгледани са често задаваните въпроси по отношение на лечението с йод и са оборени широко разпространените сред лекарите погрешни представи за действието на йода.

Обикновено йодът се свързва с щитовидната жлеза, но участието му в образуването на щитовидните хормони е само една от неговите функции. Всички жлези с вътрешна секреция (и особено щитовидната жлеза, гърдите, яйчниците и простатата) натрупват йод, той е необходим за тяхната „тъканна архитектура“, както се изразяват американските специалисти, които изучават този елемент. При продължителен недостиг на йод в организма в тези тъкани започват изменения: най-напред се образуват кисти, с течение на времето и задълбочаването на дефицита се получават възли и фиброзни промени, следващият етап е хиперплазия (предраково състояние), следва загуба на функционалност и дори рак. Всъщност е установено, че йодът предизвиква апоптоза (смърт) на раковите клетки, например в млечните жлези.

Освен в жлезите с вътрешна секреция, йод се натрупва и в кожата, стомашната лигавица и слюнчените жлези и играе важна роля за нормалното функциониране на тези тъкани.

Йодът е от изключително значение и за развитието на мозъка на плода по време на бременността.

Нивата на йод на населението, както и приемът на йод непрекъснато намаляват, както показват и официалните данни, и извършените от д-р Браунстийн и неговите колеги измервания сред техни пациенти. Д-р Браунстийн установява дефицит на йод при 96% от всички свои пациенти. В същото време случаите на рак на гърдата, щитовидната жлеза, яйчниците и простатата, както и автоимунните щитовидни заболявания се увеличават. Не може да се твърди, че например тиреоидитът на Хашимото е провокиран от прекомерен прием на йод, след като приемът на йод от храната и нивата в организма на повечето хора намаляват.

Щитовидните заболявания засягат много повече жени, отколкото мъже. Една вероятна причина за това е конкуренцията за малкото наличен в организма йод между щитовидната жлеза и гърдите: женските гърди имат нужда от повече йод, отколкото мъжките, и при недостиг в организма страда щитовидната жлеза. Разбира се, страдат и гърдите – фиброкистозната мастопатия е изключително разпространена, а тя се свързва също с йоден дефицит и се лекува успешно с прием на достатъчно високи дози йод. От йод се нуждаят и други органи и тъкани в организма – на практика всяка клетка има нужда от този минерал, а приеманите с храната количества са крайно недостатъчни, донякъде заради обеднелите почви, но и заради неадекватния прием под формата на сол. Смята се, че йодираната сол осигурява достатъчно йод, за да се гарантира нормалната работа на щитовидната жлеза, но това не е вярно. Наистина случаите на гуша (увеличаването на щитовидната жлеза при дефицит на йод в организма) са намалели значително, но количеството йод в солта не е достатъчно за задоволяване на потребностите на целия организъм от йод, нито дори на нуждите на самата щитовидна жлеза. Освен това йодното съединение, с което се обогатява солта, прави йода по-трудноусвоим. Отгоре на всичко в днешно време много хора ограничават приема на сол. Всичко това означава, че солта не е оптимален източник на йод.

         Но освен това днес нуждата ни от йод е по-голяма от всякога, защото сме изложени на много по-високи количества от другите халогени (йодът е халоген, наред с флуора, хлора и брома). Източниците на бром, флуор и отчасти хлор изобилстват в съвременния ни начин на живот, докато източниците на йод са все по-ограничени. Бром постъпва в организма ни например от пестицидите, пластмасите (нали използвате компютър и други пластмасови продукти?), печивата (бром се добавя в тестото като противослепващ агент - до 60-те за тази цел е използван йод и хлябът е бил сериозен източник на този минерал), безалкохолните напитки, някои медикаменти, използваните за обработка на дрехите, спалното бельо, килимите и мебелите препарати за противопожарна защита. Флуор има например в повечето пасти за зъби, а също така се добавя към питейната вода в някои страни. Хлорът представлява опасност най-вече заради замърсяването на подпочвените води с ракетното гориво перхлорат, но от значение е и хлорирането на питейната вода. Заради тази голяма изложеност на други халогени, която е новост в историята на човешкия вид, за рецепторите за йод върху клетките ни се получава конкуренция между тези елементи (защото и четирите са халогени) и тъй като приемаме много по-високи количества от брома, флуора и хлора, отколкото от йода, рецепторите се заемат от другите халогени, а йодът се изхвърля. Тези халогени не са необходими за организма, а могат дори да действат токсично. Създаденият по този начин дисбаланс може да се коригира с прием на достатъчно високи дози йод. За съжаление определената понастоящем препоръчителна доза е многократно по-ниска от достатъчната за тази цел, както и за поддържането на здравето на всички клетки, които се нуждаят от йод.

         Различните тъкани проявяват афинитет към различни форми на йод (йод или йодид), затова в организма трябва да постъпват и двете форми – така, както е възможно с прием на комбинирани препарати като Луголовия разтвор. Само по този начин може да се осигури необходимият йод на всички тъкани.

         В университета бъдещите лекари научават, че приемът на прекомерни дози йод (под прекомерни се разбират надвишаващите установената препоръчителна доза) води до хипотиреоидизъм – понижение на функцията на щитовидната жлеза. Но в по-старите източници е записано, че именно йодният дефицит е причина за хипотиреоидизъм. А сред хилядите случаи от практиката на специалистите в САЩ, които предписват йод на пациентите си, е имало само два случая на хипотиреоидизъм, причинен от приема на йод. Обратното – хипертиреоидизъм или повишена щитовидна функция – е по-вероятен страничен ефект, но той настъпва, когато дозата е прекалено висока или когато организмът се изчиства от другите халогени, а това е преходно състояние. Ако пък дозата е висока, тя може да се коригира.

         Д-р Браунстийн обръща внимание на нуждата от прием на йод дори при хора с отстранена щитовидна жлеза, както и при тези, които приемат щитовидни хормони (тироксин) заради тиреоидит на Хашимото – от йод се нуждае не само щитовидната жлеза, а всички клетки в организма. Приемът на щитовидни хормони ускорява метаболизма, а това увеличава потребността от йод в тъканите, което обяснява защо някои проучвания показват повишение и на риска за рак на гърдата след продължителен прием на тироксин.

         Що се отнася до автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, д-р Ейбрахам и д-р Браунстийн изказват хипотезата, че те се причиняват от недостиг на йод, който довежда до увреждане на ензима тиреоидна пероксидаза (ТРО), а то на свой ред отключва производство на антитела срещу ТРО – именно те се измерват с изследване на нивото на МАТ (микрозомални антитела) в кръвта.

         След започване на прием на йод част от пациентите с автоимунни щитовидни заболявания ще могат да намалят приеманата от тях доза тироксин, а някои ще могат напълно да преустановят приема на щитовидния хормон. При лечението на тези заболявания основно правило на д-р Браунстийн е най-напред да коригира йодния дефицит, а след това да определи точната доза щитовиден хормон.

         За съвременния човек, особено за жените, е от изключителна важност да коригират йодния дефицит, който е изключително често срещан и се отразява не само върху качеството им на живот, но може да доведе и до много сериозни заболявания. Книгата на д-р Дейвид Браунстийн е много полезен източник на информация по всички въпроси, които бихме могли да зададем за действието на йода в човешкия организъм и приема му под формата на хранителна добавка.