Ревю на книгата на д-р Малкълм Кендрик "Голямата измама с холестерола"

Почитателка съм на д-р Кендрик от години. Харесвам неговия аналитичен ум, страстта му да подлага всичко на съмнение и да не се спира пред нищо, докато не открие истината, а харесвам и чувството му за хумор. Натъквала съм се на блога му и намирам статиите за изключително полезни, въпреки че не съм имала търпението да изчета серията за причините за сърдечно-съдовите заболявания. Затова вместо тази серия, реших да прочета книгата му и да разбера как разнищва хипотезата за връзката между храненето и сърдечните болести (сещате се, цялата тази глупост, че наситените мазнини повишават холестерола, който се озовава в плаките и така запушва артериите и именно това причинява сърдечно-съдовите заболявания). Книгата не е много дълга и е доста добре написана, със същото чувство за хумор, което толкова харесвам у д-р Кендрик. Първата половина е посветена на опровергаване на хипотезата за връзката между ССЗ и храненето. Д-р Кендрик се справя много убедително с тази задача. И не, не трябва да се тревожите за приема си на наситени мазнини и нивото си на холестерол.

Втората половина е посветена на същинската причина за ССЗ според д-р Кендрик – а тя е стресът, както физическият, така и психосоциалният. Най-напред артериите се увреждат например от високо кръвно налягане, високи нива на кръвната захар или инсулина. Стресовите фактори водят до дисрегулация на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези и именно това – тази дисрегулация причинява ССЗ. Ако се чудите какво по-точно защитава донякъде жените, не е естрогенът им, а друг аспект на женската физиология – жените произвеждат по-малко кортизол в състояние на стрес и като цяло реагират по-положително на стреса от мъжете, поради което обикновено жените получават по-рядко инфаркти и/или ги получават в по-напреднала възраст от мъжете.

Дадох 4 звезди на книгата – единствената причина е, че ми се искаше д-р Кендрик да разгледа по-подробно храненето, метаболитния синдром и т.н. (все пак споменава хипертонията, хиперинсулинемията и високата захар като причини за увреждане на артериите). Но явно ще трябва да прочета неговата (ужасно дълга) серия от статии за причините на ССЗ. В края на краищата, книгата е публикувана през 2007 г., т.е. преди 12 години. Със сигурност д-р Кендрик вече има какво още да каже по темата. Но благодаря, че направихте холестероловата хипотеза на пух и прах, д-р Кендрик. Книгата ви ми хареса. 

А ето и адреса на сайта на д-р Кендрик: https://drmalcolmkendrick.org/

Вторачването в резултатите от изследванията на щитовидните хормони не помага на пациентите

Днес ви предлагам превод на статия, публикувана в блога на Дейна Трентини, която е известна като Hypothyroid Mom, а автор на текста е Пол Робинсън от блога Recovering with T3. Тук той разглежда историята на модела на лечение на хипотиреоидизма и обяснява кои са слабостите на подхода, който се прилага в момента.

Чувствате се зле и сте изморени, но резултатите от лабораторните изследвания на щитовидните ви хормони са нормални?

Как се диагностицираха и лекуваха заболяванията на щитовидната жлеза до 60-те години на ХХ век

В момента съм на 60 години. Когато бях съвсем малък, ако някога се разболеех, майка ми ме водеше при семейния ни лекар.  Понякога се налагаше да почакаме, докато ни приеме, защото някои пациенти се задържаха в кабинета му много по-дълго от други. Той питаше какви са симптомите ми, а после ме преглеждаше. През цялото време вниманието му беше съсредоточено върху думите на майка ми и върху мен, младия пациент пред него. Винаги изпитвах чувството, че ни посвещава цялото си внимание. Това ми вдъхваше спокойствие. Все още си го спомням съвсем ясно.

Семейният ни лекар от време на време назначаваше лабораторни изследвания, но това се случваше много рядко. Изследванията не се използваха толкова често по онова време и се чакаше много повече, докато излязат резултатите.  Читателят може да сметне, че това е било голям недостатък, но аз не съм на такова мнение. Тогава акцентът беше върху симптомите на пациента, върху клиничната оценка на възможните състояния или заболявания, от които той може да страда. Така работеха лекарите. Просто защото не беше толкова лесно да се правят лабораторни изследвания, лекарите полагаха големи усилия да разберат клиничната картина на пациента. Уменията им се усъвършенстваха в диагностичната работа - защото това беше единственият практичен начин да поставят диагноза.

Тази практика е коренно противоположна на случващото се днес, когато консултациите траят едва пет-десет минути и понякога лекарят през поне половината от това време се взира в компютърния екран и пише записки на компютъра или проверява разни неща. Рядко ви задават много други въпроси за здравето ви и за това как се чувствате.

До 50-те години на миналия век диагностицирането и лечението на хипотиреоиизма беше много по-различно. Лекарите бяха принудени да обърнат внимание на симптомите на пациента. Трябваше да изслушат съсредоточено какво казва и да му зададат достатъчно въпроси, за да разберат дали има други симптоми, на които не е обърнал внимание.

Освен това трябваше да прегледат пациента и да търсят индикации за ниски нива на щитовидните хормони:

• Наличие на микседем (удебеляване на кожата);
• Сухота на кожата;
• Хладни или лепкави ръце и ходила;
• Пожълтели нокти или с вдлъбнатини;
• Суха коса;
• Изтъняване на веждите или загуба на окосмяването във външната им част;
• Забавени ахилесови рефлекси;
• Болезнени точки по мускулите;
• По-ниска телесна температура от нормалната;
• Търсеха се и други често срещани симптоми.

Трябваше време, за да извършиш прегледа както трябва, но диагнозата обикновено беше съвсем точна. Лекарите не разчитаха на резултатите от някакви си лабораторни изследвания, попадащи във или извън определени референтни граници.

Синтетичният Т4 (Synthroid, Levothyroxine) се появи чак през 50-те. Сегашните лабораторни изследвания (на TSH и на щитовидните хормони) бяха изобретени през 70-те. Преди това лекарите разполагаха единствено с добрата си клинична преценка на базата на симптомите и признаците (телесна температура и т.н., а може би и скорост на базалния метаболизъм) на пациента и с възможността да използват препарати от изсушена щитовидна жлеза (NDT).

Ако се подозираше понижена щитовидна функция, предписваха пробно на пациента единственото съществуващо лечение - изсушена щитовидна жлеза (NDT). Ако симптомите и признаците покажеха подобрение, това потвърждаваше първоначалната диагноза, поставена от лекаря. Дозата на NDT се коригираше (титрираше) чрез повишаване или понижаване според нуждите. Процесът на титриране продължаваше в зависимост от симптомите и признаците на пациента. Това означаваше, че на лекаря му се налагаше да работи в екип с пациента и да го изслуша, когато пациентът му обяснява как се чувства от лечението. Взимаха се предвид и някои признаци като телесна температура, ахилесови рефлекси, наличие на микседем и т.н.

Този подход беше доста ефикасен в повечето случаи. Трябваше да продължи да се развива, като се оползотворят възможностите на съвременните лабораторни изследвания (но без да се робува на тях) и като се предписват всички други възможни препарати за лечение на хипотиреоидизъм. 

Малко информация за щитовидните хормони

При здравите хора щитовидната жлеза произвежда тироксин (Т4) и известно количество трийодтиронин (Т3). Т3 е активният щитовиден хормон, който изпълнява повечето функции в организма, за да поддържа правилната скорост на метаболизма ни. Т4 е сравнително неактивен, но се произвежда в далеч по-големи количества от щитовидната жлеза. Учените смятат, че съотношението между произвежданите от щитовидната жлеза Т4 и Т3 е приблизително 8:1. Но част от произведения Т4 също така се конвертира в Т3. Между другото, щитовидната жлеза е най-важният инструмент за конверсията на Т4 в Т3 (произвежда около 25% от необходимия ни Т3, най-вече чрез конверсия).

Всичко е наред, ако конвертирате Т4 в Т3 много ефективно. Това, разбира се, е факт при здравите хора. За съжаление, при страдащите от хипотиреоидизъм щитовидната жлеза може да не произвежда достатъчно Т4 и Т3, а конверсията също може да не е толкова ефективна, колкото би трябвало да бъде. Има и други причини за лоша конверсия - ниски нива на определени нутриенти, генетични дефекти, които засягат ензимите, използвани в конверсията, и т.н.

Един от най-важните изводи е, че щитовидният хормон Т3 трябва да присъства в достатъчно количество в организма, за да може един човек да се чувства добре. Т4 сам по себе си никога няма да бъде достатъчен, за да осигури добро здраве на пациента, независимо колко високо е нивото му. Т4 на практика е резервен хормон, който има само слаби ефекти в организма в сравнение с Т3. Смята се, че Т3 е поне 10 пъти по-мощен от Т4 и е биологично активният щитовиден хормон в клетките ни.

Много е важно да знаем, че в миналото NDT е бил единствената възможност за лечение и че този медикамент съдържа смес от щитовидните хормони Т4 и Т3. Относителното съотношение може да варира съвсем слабо между различните марки, но в типичния случай е около 4:1 Т4 към Т3.  

Как се е променил подходът на диагностициране и лечение на хипотиреоидизма от 70-те нататък

През 70-те започнал преходът към модел, базиран на лабораторните изследвания, защото се появил тестът за TSH. Той просто измерва нивото на тиреостимулиращия хормон (TSH), произвеждан от хипофизата. TSH се повишава, ако в организма няма достатъчно щитовиден хормон. Понижава се, когато има достатъчно. Е, поне така е на теория.

Разработени са и други изследвания. Тестът за свободен Т4 (FT4) измерва нивото на биологично свободния/разполагаем щитовиден хормон Т4. Тестът за свободен Т3 (FT3) измерва нивото на свободния щитовиден хормон Т3.

По същото време на пазара навлязъл синтетичният Т4, който се превърнал в де факто стандартният медикамент за заместителна терапия при хипотиреоидизъм, като изместил NDT. Препаратите със синтетичен Т4 изобщо не съдържали Т3. Не били пряк заместител на NDT. Не наподобявали продукцията на щитовидната жлеза и разчитали на добра конверсия на Т4 в Т3.

Един от аргументите против NDT по онова време бил, че вариациите в съдържанието на Т4 и Т3 са проблем за пациентите и за поддържането на еднаква доза. Този аргумент вече не е валиден, защото съвременната технология гарантира напълно стандартизирано съдържание както на Т4, така и на Т3 във всяка марка NDT, напр. Armour Thyroid.

В този период лекарите били обучавани да използват лабораторните изследвания като основен инструмент в диагностицирането на тиреоидни заболявания. Освен това започнали да разчитат на тях и за да преценят дали пациентите приемат достатъчна доза синтетичен Т4. В този важен преходен период ендокринолозите и общопрактикуващите лекари били убеждавани, че синтетичният Т4 е единствената терапия, от която пациентите с хипотиреоидизъм се нуждаят. Учели ги, че той винаги се конвертира в достатъчно количество Т3 (неправилно предположение, към което ще се върна по-долу).

Станало очевидно, че за лекарите, лекуващи пациенти с тиреоидни заболявания, така е много по-лесно и процесът става много по-бърз. Синтетичният Т4 бил евтин медикамент, който трябвало да се приема само веднъж на ден. Освен това било достатъчно лекарите само да погледнат резултите от изследванията, за да решат дали пациентът е на правилната терапия.  Ако цифрите били "в норма", се предполагало, че пациентът приема правилната доза. Съсредоточеното върху лабораторните резултати лечение със синтетичен Т3 било привлекателно за лекарите, защото така се справяли много по-лесно и бързо.

И така започнала ерата на бързото лечение на хипотиреоидизъм като на конвейер. Пациентите се задържали не повече от десетина минути в кабинетите. Вече не било нужно лекарите да обръщат най-много внимание на симптомите им и на това как да им помогнат отново да се почувстват наистина добре. Но знаем, че при този подход много пациенти приемат прекалено ниски дози хормонозаместителна терапия или неправилния медикамент.

И така, къде сме сега?

Сега и лекарите, и пациентите се вторачват в резултатите от изследванията. В много случаи и едните, и другите (пациентите и лекарите) са водени от погрешното убеждение, че ако наблегнат върху постигане на някакъв "идеален" резултат, пациентите ще се възстановят напълно. 

Забележете: Резултатите от лабораторните изследвания са изключително ценни в етапа на диагностициране, преди на пациента да бъде предписан какъвто и да било хормонален препарат - по този въпрос няма две мнения. Голямото ми възражение е срещу начина, по който лабораторните изследвания се използват след започване на лечение с щитовидни хормони. Притеснението ми е за големия брой пациенти, чиито симптоми не изчезват (а понякога имат много, и то тежки симптоми), защото или не приемат достатъчно висока доза хормонален препарат, или им е предписано неправилното лекарство. Много от тях развиват и други заболявания вследствие на това, напр. повишен холестерол, сърдечно-съдови проблеми, диабет и т.н. На някои предписват антидепресанти, въпреки че депресията може да не е основният проблем при тях.

Какво се получава обикновено при лечение на хипотиреоидизъм?

Повечето лекари използват изследването на TSH, за да преценят дозата на пациента си. Стандартният медикамент за лечение на хипотиреоидизъм е синтетичен Т4. Някои лекари изследват и свободния Т4 (FT4), а рядко - и свободния Т3 (FT3). 

Повечето вярват, че лечението на пациента с Т4 е правилно, ако стойността на TSH е в норма. Някои предпочитат стойността на TSH да бъде в долната част на референтните стойности. Повечето се притесняват, ако TSH е близо до нулата.

TSH се е превърнал във стандартния начин за преценяване доколкото дозата на Т4 е правилна. Синтетичният Т4 се е превърнал в стандартната терапия. 

Що се отнася до пациентите, те също се интересуват от резултатите от лабораторните си изследвания. Мнозина вярват, че след като резултатите им достигнат "правилните" нива, ще се почувстват отново добре.

Употребата на синтетичен Т4 вместо NDT и на изследването на TSH и други лабораторни изследвания са довели до радикална промяна в лечението на хипотиреоидизма и на методите за оценка на ефективността му. Тези промени са спестили много работа на общопрактикуващите лекари и ендокринолозите. Освен това, като се разчита на изследването на TSH и се използват препаратите с Т4, на практика се гарантира, че никой пациент никога няма да приема прекалено висока доза. Но при този подход съществува много по-голяма вероятност дозата да бъде прекалено ниска!

Защо сегашният модел на лечение на хипотиреоидизма е неработещ

1. TSH може да бъде напълно потиснат по време на лечението, т.е. може да бъде близък до нулата. Това е напълно приемливо и не означава, че пациентът е хипертиреоиден. Следователно, ако дозата се поддържа такава, че TSH да бъде в норма, може да се окаже, че е недостатъчно висока.
2. TSH не показва дали симптомите се подобряват. Следователно промяната в дозата на Т4 и понижаването на TSH не могат да бъдат основания лекарят да приеме, че пациентът се подобрява.
3. FT4 също не показва дали е налице подобрение на симптомите. По-високо ниво на FT4 не означава, че пациентът ще се чувства по-добре.
4. За сметка на това FT3 наистина отразява подобрението в симптомите - но това не е основният критерий за преценка на повечето лекари.
5. Референтните граници за FT4 и FT3 са представителни за населението като цяло - прекалено широки са, за да могат да се правят заключения за това дали даден пациент приема подходящата доза. Безполезни са за оценка на адекватността на лечението.
6. RT3 може да представлява или да не представлява проблем и със сигурност няма идеално съотношение FT3/rT3, което да важи за всички пациенти. Референтните граници на лабораториите са представителни за населението като цяло, а всеки човек има собствени, индивидуални нужди по отношение на нивата на хормоните. Никое съотношение или диапазон от референтни стойности не може да се приложи за всички хора. Много високият rT3 обикновено представлява проблем, но това е кажи-речи всичко, което може да се каже за него, ако се разглежда самостоятелно - симптомите и признаците на пациента са много по-показателни.
7. Синтетичният Т4 не е подходящ за лечение на всички пациенти. Някои не могат да се подобрят, ако приемат само препарати с Т4.
8. Научните изследвания са показали, че загубата на способността за конверсия, както и отстраняването на щитовидната жлеза при пациентите с тиреоидектомия, водят до загуба на способността за постигане на баланс на щитовидните хормони и добро ниво на конверсия (хомеостаза).
9. Знаем също, че около 25% от нашия Т3 се произвежда от самата щитовидна жлеза, най-вече чрез конверсия, затова увреждането на тъканта заради Хашимото или отстраняването на щитовидната жлеза водят до загуба на голяма част от способността за конвертиране на Т4 в Т3. Тя често не може да се компенсира само с Т4.
10. Освен това от проучванията знаем, че някои хора имат генетични дефекти, които понижават способността за конвертиране на Т4 в Т3 (дефекти в гените DIO1 и DIO2).
11. Също така знаем от историите на огромен брой пациенти, че мнозина от тях се нуждаят от други медикаменти, за да се почувстват добре: T4, NDT, T4/T3 или в някои случаи дори монотерапия с T3.

Следователно сегашният модел на лечение на хипотиреоидизма е напълно погрешен.

Последствията

Това е най-тъжното в цялата тази история. В много случаи пациентите, страдащи от хипотиреоидизъм, се лекуват неправилно. Или приемат неправилното за тях лекарство, или прекалено ниска доза.

Сега и лекарите, и пациентите се вторачват ужасно много в резултатите от изследванията. Дори само по тази причина се губи огромно време, а не се стига до ефективно лечение и добри резултати. И пациентите, и лекарите преследват някакви "идеални" стойности на лабораторните изследвания. От научната литература знаем, че е на практика невъзможно да се разчита само на резултатите от изследванията, за да се определи дали някой приема правилното лекарство или правилната доза.

Преминаването към този погрешен модел на лечение, съсредоточен върху лабораторните изследвания и върху монотерапията с Т4, е станало причина поколения лекари и пациенти да се вманиачат на тема резултати. Накарало е и лекарите, и пациентите да вярват, че те ще им разкрият нещо удивително. Тъжно е, защото този подход често е неуспешен.

Каква промяна би била необходима?

Анамнезата на пациента и историята на лечението му до момента са решаващи. Вниманието трябва да бъде съсредоточено върху това как симптомите и признаците на хипотиреоидизъм на пациента се променят по време на лечението.

Всички видове лекарства за хипотиреоидизъм трябва да бъдат на разположение: монотерапия със синтетичен Т4, NDT, T4/T3 и монотерапия със синтетичен T3, и ако даден вариант не помогне на пациента да се подобри, трябва да се изпробва друг.

Резултатите от изследванията трябва да имат само помощна роля в определянето на лечението. Разбира се, важно е да разполагате с изследванията. Но най-важно е как стойностите на TSH, FT3, FT4 и rT3 се променят една спрямо друга с промяната на симптомите при различни промени в терапията. Лекарите трябва да бъдат подготвени да предложат друг вид тиреоиден препарат, ако пациентът не се подобрява или ако нивото на FT3 не се повишава с нормализирането на TSH и FT4.

Акцентът трябва да бъде върху подобряване на това как пациентът се чувства. Изследванията могат да дадат само частична информация за това как избраните медикамент и доза влияят върху нивата на щитовидните хормони.

Лечението трябва отново да се съсредоточи върху пациента, а не върху резултатите от изследванията - така, както беше, но с всички налични тиреоидни препарати и с лабораторните изследвания, които са на разположение за подобряване на лечението. Не предлагам да обърнем изцяло гръб на лабораторните изследвания.

Смятам, че се нуждаем от най-доброто от двата подхода:

• сега разполагаме с по-добри изследвания;
• разполагаме с повече тиреоидни медикаменти;
• разполагаме с научни изследвания, които ни дават информация как да подходим по-добре към лечението на хипотиреоидизма;
• би трябвало да имаме много по-добър и успешен модел на лечение. Но нямаме!

В заключение

Лекарите и пациентите с хипотиреоидизъм са прекалено обсебени от преследване на някакви идеални резултати от лабораторните изследвания. Този път не ни е довел доникъде и продължава да не ни води наникъде.

Да се следят само  резултатите от изследванията и да се предлага само синтетичен Т4 не е правилният подход нито за лекарите, нито за пациентите. Това, че резултатите са в норма, не означава, че лечението е успешно.

Навлизането на лабораторните изследвания за TSH, FT4 и FT3 трябваше да подобри и улесни значително лечението на хипотиреоидизма. Но вместо това те станаха основният акцент. Синтетичният Т4 стана основната терапия. Ето тук всичко се обърка. 

Сегашният подход е обърнал гръб на добрите практики от миналото и ги е заменил с практики, при които много пациенти продължават да не се чувстват добре. Промяната в подхода към терапията на хипотиреоидните пациенти, която настъпи през 70-те години, е най-голямата стъпка назад, на която някога сме ставали свидетели в лечението на това заболяване. И лекарите, и пациентите са се оставили да бъдат убедени, че с редовни лабораторни изследвания и промени в дозата на Т4 доброто здраве ще се възстанови. Този подход е неуспешен при прекалено много пациенти.

Но разполагаме с всички необходими медикаменти, лабораторни и научни изследвания, за да можем да имаме много по-успешно лечение от сегашното. Надявам се в някой момент в бъдещето да настъпи промяна към по-добро. Надявам се, че ще можем да вземем най-доброто от миналото, най-доброто от настоящето и да ги съчетаем с констатациите от научните изследвания, за да създадем практики на лечение на хипотиреоидизма, които наистина помагат на пациентите. Наистина не е толкова трудно!

По-голямата част от информацията в тази статия се съдържа дори с повече подробности и в книгата ми The Thyroid Patient’s Manual.

За Пол Робинсън

Пол Робинсън е пациент, страдащ от хипотиреоидизъм, и застъпник на пациентите, който поддържа сайта Recovering with T3, и се е разболял малко преди да навърши 30 години. Накрая успял да се възстанови с монотерапия с Т3. Сега е на 60 години и е написал 3 книги - Recovering with T3, The CT3M Handbook и The Thyroid Patient’s Manual.

Източник: https://hypothyroidmom.com/the-focus-on-thyroid-lab-test-results-is-failing-patients/#more-18148

Малко ли ядете? 8 белега за това, че не се храните достатъчно.

(с благодарности за превода на yulinga + kameloth)

(от Крис Кресър)

Възможно ли е неадекватният калориен прием да е основна причина за здравословните ви проблеми? Открийте как да разпознавате белезите на недохранване.

В съвременното ни общество с неизчерпаема наличност на нездравословна и боклучава храна, за повечето хора изглежда очевидно защо се борим с епидемия от затлъстяване. Заобиколени сме от евтина храна с ниско качество и няма достатъчно време да изразходваме с упражнения излишните калории от приетата храна.

Въпреки това много от нас от палеообщността, изглежда, имаме напълно различни проблем. Виждала съм го при дузини клиенти, както и при повечето от участниците в нашата онлайн програма, свързана с умората на надбъбречните жлези.

Този проблем е хронично недохранване.

Да, казах недохранване, а не преяждане. Докато повечето хора трудно биха повярвали, че много от здравословните проблеми, които изпитват хората, преминавайки на палеохранене, са свързани с недостига на калории и подходящи макронутриенти, аз съм виждала това в частната си практика безброй пъти - клиенти, изпитващи мистериозни, дразнещи симптоми, които изчезват внезапно, след като преценим и коригираме ежедневния им прием на храна.

Виждала съм дори клиенти, неуспяващи да намалят теглото си, които внезапно отслабват, щом увеличат приема си на храна - точно противоположно на виждането  „приети-изразходвани калории“.

Приемате ли недостатъчно храна? Научете кои са най-често срещаните симптоми и белези на прекалено ниския калориен прием.

Възможно ли е нещо толкова просто като недостатъчното хранене да причинява здравословните ви проблеми? Възможно ли е неадекватният прием на храна да е причината, поради която вашето палеохранене внезапно спира да дава желаните резултати при вас? Дали диетичният ви план за „бързо сваляне на тегло“ е причина дънките ви да стават по-тесни, вместо по-широки?

По-долу са дадени най-често срещаните 8 белега и симптома, които виждам при моите клиенти с хронично недохранване. Прочетете ги, за да разберете дали просто не се нуждаете от повече храна, за да започнете да се чувствате по-добре още днес.

Теглото ви не помръдва.

Това е един от най-парадоксалните симптоми при някой, който не се храни достатъчно, като този симптом често върви ръка за ръка с претрениране. Може би ще сте изненадани да чуете, че аз никога не съм имала клиент, който иска да отслабне и който всъщност да преяжда. В действителност много от клиентите ми идват при мен на диети с екстремно ниски калории (около 1000 – 1200 ккал на ден), комбинирани с 6-7 дни седмично интензивни упражнения като кросфит тренировки или бягане на дълги разстояния.

Поради основателни причини те са изключително отчаяни, че теглото им не се променя. При някои от тези клиенти теглото даже се покачва, откакто са намалили количеството на храната и са увеличили физическото натоварване. Много от тези клиенти също така се хранят много нисковъглехидратно, с цел да отслабнат бързо.

Обучавани сме да вярваме, че тялото е машина и можем да регулираме приема и разхода на калории, за да отслабваме, така че е разбираемо защо тези клиенти очакват да видят тегловна загуба при такъв значителен калориен дефицит. Но в действителност те просто не могат да загубят последните 8-15 кг, независимо колко малко се хранят. Защо се получава така?

Докато лекият калориен дефицит може да доведе до устойчива загуба на тегло (300 – 500 ккал на ден), по-големите дефицити предизвикват промени в телесния ви метаболизъм, насочени към запазване на хомеостатичния ви баланс. Вашето тяло не обича големи, драстични промени и то ще направи модификации във вашите щитовидни, надбъбречни и полови хормони, с цел да намали общия ви калориен разход.

Това включва намаляване на активния хормон на щитовидната жлеза, прекратяване на синтезата на полови хормони и повишаване на стресовите хормони като кортизол. Хронично повишеният кортизол води едновременно до лептинова и инсулинова резистентност - катастрофално хормонално състояние, което поддържа телесното тегло високо.

Тези хормонални промени могат да доведат до плато и задържане на телесните мазнини, наред с много други негативни здравословни ефекти, простиращи се извън невъзможността да отслабнем. Така че, ако ядете значително по-малко и спортувате много повече в безполезни опити да отслабнете, помислете дали тази стратегия работи за вас.

Не можете да забременеете

От много време учените знаят, че нискокалорийното хранене и неадекватните телесни мазнини могат да доведат до безплодие и аменорея при жените. Една от най-често срещаните прояви на този проблем е известна като хипоталамична аменорея, която се характеризира с менструални нарушения или аменорея и ниски нива на достъпна енергия, със или без хранително нарушение. Менструалните нарушения не означават непременно липса на цикъл, възможно е жената просто да е имала ановулаторен цикъл, което означава, че по време на овулаторния период не се е отделила яйцеклетка.

Хипоталамичната аменорея, причинена от хроничен калориен недоимък, се свързва също с физиологични промени като свръхактивност на остта хипоталамус- хипофиза- надбъбречни жлези (известна още като умора на надбъбречните жлези) и нарушения в остта хипоталамус- хипофиза- щитовидна жлеза (известна като нетиреоиден болестен синдром).

Работила съм с много клиентки, които възстановяват цикъла си, когато се върнат към нормален калориен прием. Имах дори една клиентка, коята най-накрая успя да забременее, след като премина на по-високо калорийно палеохранене, след като лекарите й бяха казали, че ще бъде завинаги безплодна.

Ако се борите да забременеете и имате история с диетуване и спорт с цел отслабване, е възможно нискокалорийното ви хранене да е причина за невъзможността от забременяване.

Кръвната ви захар е силно променлива

Докато много хора обвиняват свъхконсумацията на въглехидрати за резките и необуздани промени в кръвната захар, ще се изненадате да научите, че неадекватният калориен прием може да е причина за също толкова проблеми в кръвнозахарния контрол. Най-често срещаният проблем, причинен от хроничното недохранване, е хипогликемията или ниска кръвна захар.

Хипогликемията се дефинира като кръвна захар под 3,9 ммол/л, макар че някои хора изпитват симптоми и при по-високи нива на кръвната захар. Най-честите симптоми включват прегладняване, тремор, безпокойство, замаяност, изпотяване, объркване, промени в настроението.

Недохранването може лесно да предизвика хипогликемия, особено ако се комбинира със спорт. И тъй като много хора се чувстват по-добре, като ядат захарни храни, когато са хипогликемични, това може да доведе до обичайния цикъл от рязка смяна на висока с ниска кръвна захар, което е причина хронично диетуващите да преяждат с боклучава храна.

Това е още една причина, най-продължителните диети за отслабване да трябва да осигуряват достатъчно калории, за да поддържат равномерно балансирани хормоните и кръвната ви захар.

Настроението ви е тотално непредсказуемо

Чували ли сте термина “hangry” преди (съчетание от думите hungry – гладен и angry – ядосан)?

Този популярен жаргон се отнася до състояние на гняв и раздразнителност в резултат на глад. И макар това да е измислен термин, всъщност има научни доказателства за съществуването на такова емоционално състояние на избухливост, причинено от неадекватен прием на храна.

Както споменах по-рано, яденето на недостатъчно храна може да доведе до хипохликемия или ниска кръвна захар. Тъй като мозъкът се нуждае от захар в кръвта, за да функционира оптимално, когато тя започне да намалява, един от първите когнитивни процеси, които страдат, е самоконтролът. Вашата способност да упражнявате самоконтрол ви позволява да контролирате вашето внимание, да регулирате емоциите си, да се справяте със стреса, да се противопоставяте на импулсивността и да се въздържате от агресивно поведение.

Така че, ако винаги сте избухлив или настроението ви постоянно се сменя от весело в раздразнително или тревожно, трябва да се уверите, че не се храните с много малки количества храна, преди да направите други значителни промени в храненето си или в добавките и лекарствата, които приемате.

Не можете да заспите (или да спите непробудно)

Безсънието и други нарушения на съня са сред основните здравословни проблеми, за чието разрешаване идват при мен за съдействие моите клиенти. Тази ситуация е доста често срещана сред жените в перименопауза, които, изглежда, са особено податливи на проблеми със съня, независимо че по принцип имат добра хигиена на съня и се придържат към здравословен начин на живот.

Странното е, че един от първите променящи се симптоми, когато накарам клиентите си да следват подходяща диета с прием на повече калории, е значителното подобрение в продължителността и качеството на съня. И без непременно да са се събуждали гладни, много от клиентите ми установяват, че увеличеният калориен прием (особено от въглехидрати) може да им помогне да заспиват по-бързо и да спрат да се будят през нощта.

Една от причините за това вероятно се крие в подобрения контрол на кръвната захар, който се получава при подходящ прием на калории и въглехидрати. Тъй като през нощта кръвната захар пада, черният дроб трябва да освобождава складираната от него глюкоза (под формата на гликоген), за да запази нивата на кръвната захар стабилни.

Ако постоянно не ядете достатъчно и особено ако освен това имате твърде много физическа активност, черният дроб няма да има нужните му гликогенови запаси, за да поддържа кръвната захар стабилна. Така тялото ви ще трябва да освобождава хормони на стреса (като кортизол и адреналин) за поддържане на глюконеогенезата - процеса на създаване на нова глюкоза. Ако тези стресови хормони са с достатъчно високи нива, те действително могат да ви събудят посред нощ.

Ако като цяло ядете достатъчно и 1-2 часа преди лягане хапнете нещо малко, но богато на мазнини и с достатъчно въглехидрати, това може да поддържа кръвната ви захар стабилна през нощта, което води до по-спокоен сън без прекъсвания.

Страдате от хроничен запек

Има няколко причини, поради които хроничното недохранване може да предизвика запек. Най-очевидната е, че изпражненията се състоят от отпадъчни продукти от смилането на храната, така че, ако не сте консумирали достатъчно храна, няма откъде да дойдат повечето изпражнения.

По-малко очевидната, но и по-вероятната причина е, че консумацията на по-малко храна може да доведе до запек поради последиците от недохранването върху хормоните на щитовидната жлеза. Както вече беше обсъдено, недостатъчното хранене причинява спад в производството на T3 - активния хормон на щитовидната жлеза. Така може да се стигне до състояние, наречено нетиреоиден болестен синдром, при което хормонът T3 е нисък, обратният T3 е висок, а TSH и T4 често са нормални. Това означава, че тялото ви развива симптоми на хипотиреоидизъм, без непременно да се установява каквато и да е промяна в типичните маркери на функцията на щитовидната жлеза, които повечето лекари проверяват.

Запекът е много често срещан симптом на хипотироидизма, тъй като активният хормон на щитовидната жлеза помага за стимулиране на перисталтиката на червата и осигурява гладко протичане на този етап от храносмилането. Когато T3 намалее, перисталтиката на червата се забавя, а това може да доведе до хроничен запек. Така че ако имате позиви за ходене по голяма нужда едва на всеки няколко дни, проверете вашия калориен прием и се уверете, че не ядете по-малко от нужното.

Винаги ви е студено

Известно е, че калорийното ограничение причинява спад на телесната температура. (12) Докато някои защитници на калорийната рестрикция разчитат това като предполагаем знак за очаквана по-голяма продължителност на живота, опитът на моите клиенти (и моят собствен опит) показва, че така не може да се живее комфортно всеки ден. Независимо дали по този начин вашият живот се удължава, или не, бихте ли искали ежедневно да зъзнете? Аз не, а обзалагам се, и вие също.

Понижената телесна температура може да се дължи на намаляване на термогенезата, тъй като тялото ви се нуждае от определено количество консумирани калории, за да генерира топлина. Причина за това могат да са и хормоналните промени, които са следствие от калорийното ограничение, като например намаляване на хормоните на щитовидната жлеза или смущения по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза Ниският инсулин също може да доведе до понижена телесна температура, така че някои хора, следващи диета с много малко въглехидрати, също страдат от този симптом.

В този момент може да звуча като развалена грамофонна плоча, но ако винаги, дори и през лятото, ви е студено, може би не приемате достатъчно храна.

Косата ви пада с шепи

Косопадът е сред първите признаци на хранителен дефицит, независимо дали става дума за недостатъчно калории, за недостиг на протеин или за дефицит и на двете. Косопадът се задълбочава от хормоналните промени, които се развиват в следствие от хроничното недохранване, включително намаляване на производството на половите хормони като прогестерон, тестостерон и естроген. ( 14 , 15 ) Косопадът е друг често срещан симптом на хипотиреоидизма, който, както научихте, може да се развие в резултат от продължителното ограничаване на калориите.

Косопадът е сред симптомите, при които най-бързо настъпва подобрение. Това установихме при ученици в нашата онлайн програма, свързана с умората на надбъбречните жлези. Един от модулите в програмата е с фокус върху това, участниците да консумират адекватни количества от пълноценни храни. Дори в нашата тестова група от 30 участници имаше няколко души, които отбелязаха как косата им беше спряла да капе в рамките на няколко седмици след промяната в диетата. (Невероятно е колко бързо тялото може да реагира, когато калорийните му нужди най-сетне бъдат удовлетворени.)

Ако имате плашещ косопад, трябва сериозно да преосмислите диетата си. Първата стъпка, която някой с косопад следва да предприеме, ако желае да спре проблема, е да започне да се придържа към диета с достатъчно калории, богата на протеин и на пълноценни цели храни.

Колко трябва да ям?

Трудно е да се определи точно какво количество калории трябва да консумирате ежедневно за поддържане на оптимално здраве и с цел контрол на теглото. В случая влияние имат много фактори, включително физическата активност, нивото на стрес, адекватността на съня, историята на хроничните ви заболявания и други. Невъзможно е да се знае от колко точно калории се нуждае ежедневно тялото ви, но има няколко начина за преценка на това, което трябва да ядете.

Бърз и лесен начин за грубо изчисление на вашия базисен калориен прием (най-ниската стойност на калориите, които трябва винаги да ядете) е да умножите идеално си телесно тегло (в паундове) по 10. Една жена с приблизителна височина 167см има "идеално" телесно тегло от около 57 кг, така че тя не трябва да яде по-малко от 1250 калории на ден. Използвайте този калкулатор за определяне на вашето "идеално" телесно тегло. (Забележка: Този калкулатор не взема под внимание структурата на тялото или мускулната маса, затова сложих "идеален" в кавички.)

Важно е да се отбележи, че тази бърза оценка се извършва по формула за уседнал начин на живот, което означава, че при нея не се взема под внимание каквато и да е физическа активност извън седенето и стоенето. Ако спортувате редовно, ще трябва да добавите най-малко 200-400 калории към тази цифра. Същата жена, висока 167 см, може да гори около 300 или повече калории при бягане в продължение на 30 минути, като минимално нужните й калории ще се увеличат до 1550 калории на ден (с допускането, че в този ден тя не прави каквито и да е други физически упражнения).

Различните видове тренировки изгорят различни количества калории. Ежедневните кросфит тренировки може да водят до изгарянето средно на 12-20 калории на минута, тоест при тренировка с продължителност от 20 минути може да се изгорят 240-400 калории. ( 16 ) Ако целите да си броите стъпките, 10000 стъпки изгарят около 300-500 калории (по-малко или повече в зависимост от големината на тялото и пола).

Това са само примери за различни видове спортна дейност, често практикувани сред привържениците на палеохраненето. Въпросът е, че следва да сте наясно със следното: ако сте много активна личност, нивото на калорийните ви нужди ще се увеличи с до няколкостотин калории на ден над стойността, получена по формулата 10 х идеалното ви тегло.

Друг чест срещан фактор, който ще повиши вашите калорийни нужди, е кърменето. Много от моите клиентки са шокирани, когато чуят, че кърменето може да повиши калорийния разход с 500 или повече калории на ден. ( 17 ) Така че кърмещите жени се нуждаят от най-малко 300 калории повече на ден от жените, които не кърмят, и това е само ако те имат наднормено тегло след раждането.

И така, какво означава на практика това калорийно уравнение? Ще използвам себе си като пример: моето "идеално" телесно тегло е около 63,5 кг, като обикновено аз изгарям по около 400-500 калории на ден чрез спорт, така че се опитвам да не падам под 1800 калории, особено в дни с по-тежки тренировки, където може да консумирам по-скоро около 2000-2200 общо. Вашата стойност може да варира, но като за начало това е достатъчно лесен ориентир, като можете да дръпнете нагоре или надолу според нуждите си, тъй като както здравословното ви състояние, така и теглото ви се променят.

Както можете да видите, определянето на калорийте нужди може да стане малко по-сложно, особено ако към всички фактори се прибави и отслабването като цел. Когато работя с клиенти, целта ми е да ги накарам да се придържат към най-малко рестриктивната диета, която същевременно да бъде възможно най-подходяща за тях в калорийно отношение. Невероятно е какви подобрения в здравословното състояние се наблюдават само чрез увеличаване на калорийния прием при хронично недохранени хора.

Ако имате нужда от помощ при определяне на подходящия за вас калориен прием, ще ви съдействам да намерите най-добрата за вас диета, за да се чувствате и изглеждате най-добре, без ненужни ограничения или глад. Регистрирайте се за 1-часов пълен индивидуален преглед и ще получите представа за диетата, която е напълно съобразена с вашите индивидуални нужди.

Не забравяйте, че твърде малкото ядене е също толкова нездравословно, както и прекалено многото. Намерете подходящото количество храна, което работи най-добре за вас, и не се страхувайте да експериментирате повече с храненето, ако здравословното ви състояние не е каквото желаете да бъде.

Източник: http://chriskresser.com/are-you-an-under-eater-8-signs-youre-not-eating-enough/
Превод от английски yulinga и kameloth