От Мери
Шомън | Рецензент д-р
Ричард Н. Фогорос
Последна актуализация 6 юни 2018 г.
Да страдаш от заболяване на щитовидната жлеза е свързано с редица
трудности: да контролираш хронично заболяване, да полагаш усилия, за да преодолееш
упорити симптоми, и да правиш всичко по силите си, за
да живееш здравословно. По пътя от първоначалните симптоми до
доброто здраве има пет неща, които пациентите, страдащи от заболявания на
щитовидната жлеза, не би трябвало да бъдат принуждавани да правят – никога!
1. Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не бива
да бъдат принуждавани да настояват за правилните изследвания
Когато отидете на лекар и се оплачете от симптоми като умора, промени в
теглото, проблеми с настроението като депресия или тревожност, или пък други
често срещани симптоми на заболяване на щитовидната жлеза, лекарят ви би
трябвало веднага да направи подробен клиничен
преглед и да ви назначи
пълни изследвания на щитовидната функция. Това е още по-очевидна следваща стъпка,
ако:
- кажете на лекаря си, че се съмнявате, че страдате от заболяване на щитовидната жлеза, и помолите да бъдете изследвани;
- споделите с лекаря си за лична или семейна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза или автоимунни заболявания;
- сте бременна, защото бременността е период, когато контролът на щитовидната функция е от съществено значение за здравословното протичане на бременността и за здравето на бебето.
За съжаление, много лекари не се сещат да назначат изследвания на
щитовидната функция или дори когато им бъдат поискани, отказват да издадат
направление за тях. Защо?
- Стратегиите за ограничаване на разходите, налагани от здравните каси и застрахователните дружества, не насърчават тези действия от страна на лекарите;
- Ограничаващите „насоки за практиката“ диктуват кои пациенти и в какви случаи да бъдат изследвани за наличие на заболяване на щитовидната жлеза;
- Поради наранено его, някои лекари започват да се инатят, когато при тях дойдат пациенти, настояващи за точно определени изследвания. (Някои пациенти споделят, че лекарят им казал „Аз съм лекар и аз ще кажа кога имаш нужда от изследвания на щитовидната функция!“)
Не е редно да бъдете принуждавани да настоявате за правилните изследвания
на щитовидната ви функция.
Но може да ви се наложи. Ето някои полезни съвети:
- носете със себе си списък на рисковите фактори и симптомите и помолете лекаря си да го подпише и да отбележи датата, като така удостовери отказа си да назначи изследвания на щитовидната ви функция, и поискайте този списък да бъде включен в пациентския ви картон и да ви бъде дадено копие от него за личния ви архив. (Така в много случаи ще успеете да убедите лекаря си да назначи исканите изследвания.);
- напишете писмо или подайте жалба до местното поделение на Здравната каса или до застрахователното си дружество, като посочите защо настоявате за изследвания, и приложете документа за отказ от страна на лекаря;
- намерете нов лекар или помислете дали да не посетите на частно лекар, необвързан с ограничаващите насоки на Здравната каса или дадено застрахователно дружество.
2. Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не бива
да бъдат принуждавани да приемат лекарства, които не подобряват състоянието им
Повечето пациенти с щитовидни заболявания, независимо дали става въпрос
например за Базедова болест/хипертиреоидизъм, или за тиреоидит на Хашимото,
рано или късно стигат до състояние на хипотиреоидизъм и се нуждаят от
хормонозаместителна терапия. Стандартният хормонален препарат, който
повечето лекари предписват, е левотироксин - синтетична форма на хормона Т4. Левотироксин е
генеричното наименование. Популярните търговски наименования, които може да ви
звучат познато, включват Synthroid, Levoxyl, Tirosint и Unithroid.
Но някои пациенти не се чувстват добре, ако приемат определен
левотироксинов препарат. Например, ако сте алергични към акация
или лактоза, Synthroid - който включва и двете посочени съставки – може да предизвика алергична
реакция. Препарат като Levoxyl би бил по-подходящ избор.
Ако имате проблеми
с усвояването на лекарството или заболяване на храносмилателната система като
синдром на дразнимото дебело черво, хипоалергенният препарат
под формата на гелкапсули Tirosint може да се окаже по-подходящ за вас.
Научните изследвания показват, че някои пациенти се чувстват по-добре на
терапия, която включва левотироксин плюс синтетична форма на хормона
Т3 с генеричното наименование лиотиронин и търговско наименование Cytomel.
А някои от вас ще
се чувстват най-добре при лечение с препарат
от изсушена свинска щитовидна жлеза (NDT), който се продава под търговските наименования Nature-throid,
Armour Thyroid и Thyroid WP.
Не би трябвало да бъдете принуждавани да приемате лекарства, които не
подобряват състоянието ви.
Но е възможно да се изправите пред тази трудност по няколко причини:
- много конвенционално практикуващи лекари често не знаят, че лекарство като Tirosint може да е по-добър избор и по-ефективна алтернатива за някои пациенти в сравнение с други левотироксинови препарати;
- много конвенционално практикуващи лекари не одобряват включването на Т3 в терапевтичния режим или употребата на NDT;
- официалните насоки за практиката – често смятани за задължителни от здравните каси и застрахователите – не насърчават употребата на каквито и да било други форми на хормонозаместителна терапия, освен левотироксин.
Ако хормоналният препарат, който приемате, не ви действа добре, ето някои
съвети:
- Помолете лекаря най-напред да ви разреши да опитате с друга марка левотироксин. Ако имате проблеми с усвояването или алергии, поискайте да ви предпише точно Tirosint и го помолете да отбележи в рецептата "не заменяй";
- Помолете лекаря да ви назначи изследване на свободния Т3 (FT3). Ако нивото му е под нормата, в долната част на референтните стойности или не е минимум по средата им, попитайте лекаря дали е склонен да ви позволи да опитате да включите Т3 към приемания от вас препарат с Т4, като назначи и повторно хормонално изследване, за да се увери, че не приемате нито прекалено висока, нито прекалено ниска доза;
- Помолете лекаря да ви позволи да изпробвате NDT, като назначи и повторно хормонално изследване, за да се увери, че дозата от медикамента не е нито прекалено висока, нито прекалено ниска;
- Ако лекарят откаже, подайте писмено искане до него с копие до местното поделение на Здравната каса или застрахователя, ако е необходимо, и запазете копие за себе си. Подайте иск или жалба до съответното отговорно лице, ако е необходимо;
- Обмислете възможността да потърсите лекар с по-холистичен подход или с частна практика, специализиран в постигането на баланс на щитовидните хормони. Тези лекари обикновено са по-склонни да използват Т3 или NDT, защото не са ограничени от корпоративните правила на застрахователя или строгите официални насоки за лечение.
3. Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не бива
да бъдат принуждавани да се самолекуват
Някои от вас може до такава степен да се отчаят от невъзможността да им
бъдат назначени правилните изследвания и лечение, че да вземат решението сами
да си купуват хормонални препарати без рецепта и да
се самолекуват. Освен че тази практика обикновено е незаконна, това решение може да бъде
опасно, по редица причини:
- рискувате да попаднете на лекарства, които съдържат прекалено ниска или прекалено висока доза хормон, или дори не съдържат посочените съставки, или пък съдържат нежелани замърсители, които представляват риск за здравето;
- рискувате да приемете прекалено висока доза, което може да доведе до опасни ритъмни нарушения като предсърдно мъждене, както и до много други тежки симптоми;
- ако сте бременна или съществува възможност да забременеете, бихте могли да подложите на риск бременността или бебето си, ако не приемате правилната доза медикамент и не сте под наблюдение.
Не бива да бъдете принуждавани да се самолекувате с хормонозаместителни
препарати.
Също и в този случай, ако сте отчаяни, може да се наложи да предприемете
настоятелни действия, като се обърнете до Здравната каса или застрахователя си,
за да намерите подходящия лекар и да получите правилните възможности за
лечение. Това може да предполага писане на писма и подаване на жалби. Ако имате
финансовата възможност, най-простото решение е да се откажете от услугите по
Касата или застрахователната си полица и да се обърнете към препоръчан лекар,
който притежава опит в изследването и лечението на заболяванията на щитовидната
жлеза. (Забележка: Тези лекари често НЕ СА ендокринолози.)
Но обикновено те
не работят със Здравната каса или застрахователните дружества, а имат частна
практика.
4. На пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не
бива да им се казва, че си просят лекарства
Преди десетилетия е имало някои безскрупулни лекари, които са предписвали
амфетамини („спийд“) и щитовидни хормони за отслабване.
Стриктният контрол
и законодателните мерки почти напълно са изкоренили тази практика. Но стигмата остава
и все още има лекари, които автоматично приемат, че ако жена с наднормено тегло
или спортист дойдат в кабинета им и настояват за изследване и лечение на
щитовидната функция, значи „си просят лекарства“ – търсят „стимуланти“ като
средство за отслабване или за подобряване на спортните постижения. Не е редно да ви
се казва, че „си просите лекарства“, ако поискате изследване на щитовидната
функция и подходящо лечение. Ако поискате изследвания и лекарят ви
каже, че „си просите лекарства“, това отново означава, че трябва да
предприемете настоятелна кампания пред лекаря си, Касата или застрахователното
дружество.
- Най-напред представете подробен списък на рисковите фактори и симптомите и помолете лекаря си да го подпише, да отбележи датата и да посочи, че е отказал да назначи изследване на щитовидната функция. Погрижете се копие от списъка да бъде включено в пациентския ви картон, а друго копие запазете за себе си;
- Напишете писмо или подайте жалба до застрахователното си дружество или местното поделение на Здравната каса, като включите подписания списък на рисковите фактори и симптомите;
- Ако разполагате с финансовата възможност за това, потърсете по-широкоскроен лекар, който не работи със Здравната каса или застрахователното ви дружество.
5. Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не бива
да бъдат принуждавани да търпят грубо отношение
Чували ли сте някое от тези изказвания?
- Ракът на щитовидната жлеза е "добрият рак";
- Обвиняваш щитовидната си жлеза, но си просто дебела и си търсиш оправдания;
- На мен ми изглеждаш добре. Не вярвам да имаш заболяване;
- Страдаш от „болестта на вилицата в устата“. Бас държа, че по цял ден ядеш, щом не спираш да напълняваш. Напълняването ти няма нищо общо с щитовидната ти жлеза. (Между другото, тази реплика за „болестта на вилицата в устата“ наистина е била отправена от ендокринолог към жена, която била бегачка на дълги разстояния, приемаща едва по 1200 калории на ден!);
- Не си за щитовиден хормон, а за психиатър. Имаш психосоматичен проблем - всичко ти е в главата;
- Не ти трябва друго, освен тренировки и кофеин, за да си решиш проблема с щитовидната жлеза;
- София Вергара страда от заболяване на щитовидната жлеза, а не е дебела!;
- и така нататък…
Не би трябвало да ви се налага да търпите тези груби, нелепи и направо
жестоки реплики от страна на лекари, на широката общественост, медиите,
колегите, приятелите и роднините ви.
Но какво да отвърнете или да направите?
Честно казано, ако
лекарят ви е произнесъл някоя от тези реплики, има само едно решение: време е за нов
лекар.
Що се отнася до приятелите, семейството и колегите, добро начало би било да
споделите с тях копие от това „открито писмо до роднините
или приятелите на хората със заболявания на щитовидната жлеза. То може да им помогне да разберат
по-добре какво преживявате.
Също може да ви бъде от полза да споделите историята си и да получите
подкрепа и съвет от други пациенти, на които им е минало какво ли не през
главата. Ще откриете подкрепяща общност от пациенти в групата Thyroid Support във Фейсбук, модерирана от Мери Шомън.
