Мисля, че допуснах грешка с тази книга - прочетох я едва след книгата на Барбара Лоухийд, така че ми се стори значително по-слаба, поне от гледна точка на реалната информация, която би ми била от полза (и с която не бях вече запозната). Вероятно трябваше да ги прочета в обратния ред - така щях да оценя книгата на д-р Бланчард повече, а след това тази на Барбара щеше въпреки това да ми остави страхотни впечатления.
Така или иначе, дадох 3 звезди на тази книга, въпреки че може би заслужава към 2,5. В нея открих само 3 неща, които биха могли да се окажат от полза:
1) Съотношението между Т4 и Т3 в размер приблизително на 98,5:1,5 , което д-р Бланчард препоръчва (и следващите от това ниски дози Т3, които предписва - средно 1,2 мкг) - все още съм доста скептична към този подход, но все пак той има 33 години практика като лекар.
2) Препоръката му Т4 да се приема заедно с вечерята с цел подобряване на съня (и да се избегне силният глад сутрин, когато Т4 се приема на гладно - при пациентите, при които това се наблюдава). И в този случай дългогодишният му опит с пациенти показва, че в повечето случаи това помага и само понякога се налага повишение на дозата заради по-лошо усвояване. Въпреки това ми е трудно да повярвам, че е прав (с оглед на съществуващите проучвания, които показват по-добра усвояемост при прием на гладно), но този подход си струва да се изпробва.
3) Жените с ПМС биха имали полза да приемат по-малко Т3 и повече Т4 през последната седмица до началото на менструалното кървене - това съм по-склонна да го вярвам.
Разбира се, не може да се отрече, че д-р Бланчард е от лекарите, които смятат, че хипотиреоидизмът се среща значителпо по-често, отколкото се предполага (приблизително при 20% от жените и 1-2% от мъжете). Такива лекари не гледат ТСХ, а ФТ4 и ФТ3 или често дори само симптомите, за да поставят диагноза и да предпишат щитовиден хормон, включително в ситуации, когато почти никой друг не би го направил - д-р Бланчард е предписвал Т4 (а впоследствие най-често и Т3) на жени с ПМС, на хора, на които им става лошо при пътуване, на бременни с киселини и умора, на пациенти с депресия или фибромиалгия, на хора, страдащи от ритъмни нарушения. (Между другото, той споделя, че сред пациентките му има учудващо малко жени с рак на гърдата, така че според него е възможно хипотиреоидизмът да е свързан и с рака на гърдата, може би заради връзката между щитовидните хормони и мелатонина и от друга страна - между мелатонина и рака на гърдата, затова и предписваната от него терапия действа превантивно.) Така че е достоен за уважение за това, че е мислел повече за качеството на живот на пациентите си и се е осмелил да се протиповопостави на стандартите за лечение.
Съжалявам, но за мен книгата не предложи почти нищо друго от полза, може би защото я прочетох, след като бях научила много от други източници. От друга страна, може би практикуващите лекари биха имали полза от описанието на подхода му, но аз все пак все още не съм убедена, че той е най-правилният.
Нещо друго, което ми остави лошо впечатление, беше снизходителният тон, който долових в начина на писане на д-р Бланчард, но той може да се обясни с факта, че вероятно е получавал много критика, след като се е опълчил на установената медицинска практика.
Книгата: https://www.amazon.com/Functional-Approach-Hypothyroidism-Traditional-Alternative/dp/1578263875
Ревюто на английски (в съкратен вид): https://www.goodreads.com/review/show/2539214095
