Кръвната захар: полезен инструмент на върха на пръстите ви

От д-р Уилям Дейвис, 20 октомври 2014 година

 

Ето откъс от книгата „Здраве във всички отношения“ (Wheat Belly Total Health), където е разгледана употребата на глюкомер за ускоряване на отслабването. Същата стратегия може да се използва за колкото е възможно по-пълно овладяване на диабет тип 2 за максимално кратко време. (Взето от глава 7: Ежедневие без зърнени храни.)

Употребата на глюкомер преди и след хранене може да бъде много мощен инструмент за отслабване и овладяване на метаболитни нарушения като повишена кръвна захар. Но трябва да знаете как да приложите тази информация.

Много хора се плашат от перспективата да им се правят каквито и да било кръвни изследвания, а особено се плашат от мисълта сами да провеждат изследването.  Страхуват се, че може да се окаже скъпо или болезнено, или че ще се почувстват, сякаш имат диабет. Както могат да потвърдят диабетиците и всеки друг, който е свикнал с измерването на кръвната захар, процедурата е лесна. Не е болезнена, тъй като устройствата, които се използват за убождане на пръста, са поставени на пружина и причиняват минимален дискомфорт. А разходите са скромни, особено ако получите устройство и тестови ленти от лекаря си, който в много случаи просто ще Ви ги подари. (Производителите на устройствата ги подаряват на лекарите, защото печалбите им идват от многократните продажби на тестови ленти.) В най-лошия случай може да се наложи да платите сума, равна на цената на елегантна вечеря в ресторант, за да се снабдите с глюкомер и тестови ленти за глюкоза и кетони (ако желаете измерване на кетони; тази тема е разгледана по-долу).

Има редица устройства, с които можете да измерите кръвната си захар. Аз съм доволен от марките OneTouch Ultra, Accu-Chek Aviva, Bayer Contour и ReliOn. Устройството Precision Xtra измерва както глюкоза, така и кетони, като за всяко изследване се използват различни ленти. Всяко устройство се придружава от указания и ще ви отнеме само петнайсетина минути да се запознаете с която и да било марка. След като свикнете с процедурата, са необходими само 1-2 минути, за да измерите кръвната си захар или нивото на кетоните.

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да отчитате надеждно:

Отначало опитайте да използвате възглавничките на пръстите си, въпреки че можете да правите взимате кръв от всяка част на тялото си, включително страничната част на ръцете си или дори опакото на дланта.

Най-напред почистете с напоена със спирт мокра кърпичка, за да се уверите, че използваната повърхност е чиста и без кремове за ръце, лосиони и т.н.

Не стискайте пръста си многократно, за да получите достатъчно голяма капка кръв. Ако капката кръв от пръста ви е прекалено малка, повторете процедурата, като използвате настройка на устройството за по-дълбоко убождане и/или натиснете устройството по-силно. Също така можете да се наведете и да отпуснете ръката си към пода за 30 секунди, преди да убодете пръста си, защото така ще увеличите притока на кръв към ръцете си.

Редувайте местата на убождане, за да не нараните някое определено място.

Помнете: Целта тук не е да се контролира кръвната захар с медикамент или инсулин, а да се открият проблемните храни, които предизвикват повишаване на кръвната захар и инсулина и така осуетяват усилията за загуба на тегло. За тази цел проверяваме кръвната захар непосредствено преди храненето и след това 30 до 60 минути след началото му. Стремете се да няма разлика в кръвната ви захар между двете измервания. Ако стойността след нахранване скочи например до 7,7, разгледайте ястието и открийте въглехидратната храна, чието количество е било прекалено голямо за вас, а след това или намалете размера на порцията, или отстранете тази храна. (Междувременно се поразходете, покарайте велоергометър за 20 минути или се занимайте с друга нискоинтензивна дейност, за да понижите кръвната си захар до изходното ниво.)

Като прилагате тази проста стратегия, ще откриете и след това ще коригирате количеството или ще отстраните храните, които предизвикват отделяне на инсулин. Този подход позволява на отслабването да продължи с максималната си скорост. Дори и в началото да сте диабетик, ако не допускате повишения на кръвната захар, с времето ще позволите на инсулиновата си чувствителност да се възстанови и дори кръвната ви захар на гладно ще започне да се понижава. (Разбира се, ако приемате инсулин или медикаменти за диабет през устата, като например глимепирид, глибурид или глипизид, се консултирайте с лекаря си относно намаляване на дозите или спиране на медикамента, тъй като ще се нуждаете от значително по-ниска доза. В никакъв случай не трябва да допускате хипогликемия в процеса на овладяване на диабета.)

Източник:  http://www.wheatbellyblog.com/2014/10/blood-sugar-tool-fingertips/
Превод от английски Анелия Петрунова

Марк Сисън за консумацията на плодове

Статията достига до вас благодарение на превода на yulinga и kameloth:

(от Марк Сисън)

Здравейте!Бих желал да разбера истината за консумацията на плодове и как захарта в тях въздейства върху телата ни. По какво се различава тя от бялата захар и колко плодове всъщност трябва да ядем?
Благодаря!


Плодовете се различават от захарта в няколко важни аспекта.
На първо място, плодовата захар е смес от фруктоза, захароза, глюкоза и незначително количество захарен алкохол, наречен сорбитол и наличен в някои плодове (например в ябълките, крушите и в много от костилковите плодове).
Обичайно консумираната от нас в ежедневието захар представлява захароза - смес от 50% фруктоза и 50% глюкоза. Фруктозата в прасковата е същата като фруктозата в трапезната захар. Захарозата в кайсията е идентична на захарозата в захарта, използвана ежедневно от нас.
Това, което различава плодовете, е съотношението между фруктозата, захарозата и глюкозата в тях. При различните плодове съотношението може да е 22% фруктоза, 30% захароза и 48% глюкоза или 30% фруктоза, 30% захароза и 40% глюкоза. Съотношението би могло да бъде всякакво, дори да е различно във взети за проба отделни плодове от даден вид,  докато рафинираната захар винаги съдържа 50% глюкоза и 50% фруктоза.

Фруктозата се метаболизира по различен начин от глюкозата, като се пренася към черния дроб, за да бъде преработена. Това я прави потенциално по-опасна за черния дроб от глюкозата, особено когато се употребява в прекомерни количества. Скорошно изследване върху съдбата на фруктозата в човешкия метаболизъм навежда на предположението, че фруктозата има само скромен принос към  де ново липогенезата, тоест към образуването на мазнини от въглехидрати.

Макар това да е вярно, авторите отправят сериозно предупреждение: времето за де ново липогенезата от захари в черния дроб, както и оказващите върху нея влияние фактори не са напълно изяснени. Върху тях влияят концентрацията и вьзможните за проследяване  характеристики на различни субстрати, получени от сьвкупността на липидните прекурсори (предшественици).
Де ново липогенезата може да се осъществи също в мастна тъкан или в мускул, но няма адекватни налични методи за количественото й измерване.

С други думи, има само частично разбиране на де ново липогенезата в черния дроб, но не се знае почти нищо за де ново липогенезата в мастната тъкан, нито е наличен начин за нейното измерване. Авторите на изследването завършват раздела за де ново липогенезата със следната оценка: „Понастоящем влиянието на консумираната фруктоза върху плазмените липиди и върху де ново липогенезата е спорен въпрос, който не е достатъчно проучен.“

Същевременно има проучвания, които показват, че при хора с наднормено тегло прекалената консумация на фруктоза е по-лоша от прекомерния прием на глюкоза, тъй като увеличава броя на LDL частиците, на окисления LDL и на триглицеридите и допринася за натрупването на висцерални/органни мазнини.

Друго проучване при лица с наднормено тегло установява, че краткосрочната прекомерна консумация на прости захари задейства де ново липогенезата, като пропорционално на нейното увеличение се повишават и чернодробните мазнини. С други думи, изглежда,че при наличието на наднормено тегло и затлъстяване прекалената консумация на фруктоза наистина предизвиква толкова де ново липогенеза, че се стига до увеличаване на чернодробната мазнина.

Ще кажете: “Да, но това се отнася само до хората със затлъстяване и наднормено тегло”. Положението е различно при здрави хора, които се придържат към нормално хипокалорийно хранене. Съвсем вярно. Но не бива да се забравя, че хората с наднормено тегло не са някаква незначителна група. Това са невероятните 70% от възрастното население в Америка! Повечето от жителите на Съединените щати вероятно са чувствителни към прекомерната консумация на фруктоза. Мнозинството от тях работят седяща работа, без достатъчна и адекватна двигателна активност (и докладват за повече извършено движение от действителното), ядат повече сладки храни и пият повече газирани напитки, отколкото е необходимо. Диетата им не е хипокалорийна. Те не изчерпват редовно своя гликоген (в действителност, при хората с наднормено тегло обичайно гликогеновите депа са запълнени). Честно казано, те не са толкова здрави, колкото биха могли да бъдат. Не съм убеден, че фруктозата е безвредна за тази (доста голяма) част от населението. Определено смятам, че премахването на простата рафинирана фруктоза от хранителния им режим е важна стъпка към по-добро здраве.

Вашият въпрос не е за глюкозата или за фруктозата, така че няма да се впускам в повече обяснения по темата. Ще оставим това за друг път. След всички посочени потенциални страшни последствия от консумацията на фруктоза, това, което всъщност смятам е, че само защото фруктозата може да причини известни проблеми,  не трябва да заклеймяване плодовете. Плодовете не са само фруктоза, глюкоза или захароза.

Те съдържат фибри, които захранват произвеждащата бутират чревна флора и забавят усвояването на захарта. Бутиратът подобрява инсулиновата чувствителност и окислението на мазнините (и здравето като цяло), а забавеното усвояване на захарта намалява гликемичното й въздействие. Дори има доказателства, че той може да противодейства на развитието на чернодробна стеатоза -  обичаен резултат от консумацията на рафинирана фруктоза.
Плодовете съдържат хиляди видове фитонутриенти. Всички те имат различни ефекти, но общото между тях е, че изглежда, подобряват здравето и метаболитната функция. Вземете например флавоноидите в боровинките, които способстват за по-добра васкуларната функция и инсулинова чувствителност дори при хора с наднормено тегло, като по този начин намаляват всички вредни ефекти от захарта. Какво се случва в крайна сметка, когато затлъстял човек с метаболитен синдром яде боровинки, съдържащи захар? Подобряват се показателите му за риск от сърдечно-съдови заболявания. А как въздейства консумацията на ягоди? Води до намаляване на маркерите на атеросклероза. Дори и при диабет тип 2 консумацията на плодове (независимо дали банани, манго, ананас, портокал или папая) води до значително по-ниска реакция към глюкозата от същото количество чиста глюкоза.
   Плодовете са по-засищащи от количество сок или сода със същата калорийна стойност. Трудно се преяжда с плодове. Почти всеки може да изпие литър сода или сок, но да се изядат петнадесет портокала е трудно.

Ако изобщо трябва да се приеме, че е нужно да се консумира фруктоза, то тя трябва да идва от плодовете. Съвсем ясно е, че плодовете се метаболизират по различен начин (и по-благоприятно) от чистата захар или от храни, съдържащи рафинирана захар, дори и при хора с наднормено тегло, за които стандартната рафинирана фруктоза би била опустошителна. Макар че би било най-добре хората с наднормено тегло/затлъстяване да избягват рафинираната захар, изследванията показват, че те могат да се справят съвсем добре със скромни количества плодове (да не се чете като “30 банана на ден”).

Източник:  http://www.marksdailyapple.com/salmon-mercury-fruit-sugar-seniors-gaining-muscle/
Превод от английски yulinga

Гние ли месото в дебелото ви черво? Не. А кои храни гният? Фасулът, зърнените храни и зеленчуците!

Отново с голяма благодарност към yulinga и kameloth - защо не трябва да се страхуваме да ядем месо:

 Колко пъти сме чували да се повтаря този широко разпространен мит?

"Човекът всъщност не може да храносмила месото, то гние в червата му."

Или друга версия: "На месото са му нужни 4-7 дни, за да бъде храносмляно, защото първо трябва да загние в стомаха". (Според някои разновидности на този мит това отнема до 2 месеца!)

Подобно на голяма част от вегетарианската пропаганда, това твърдение е не просто невярно, а напълно противоположно на истината. Както казва поговорката, “когато сочите с пръст, останалите 3 пръста сочат към вас”. Нека да разгледаме накратко храносмилателната система, за да видим защо!

Пътуване през храносмилателната система на човека (кратка версия)

Накратко, функцията на храносмилането е да раздроби храната доколкото е възможно, обичайно до отделни мазнини, аминокиселини (градивните елементи на протеините) и захари (градивните елементи на въглехидратите), които могат да бъдат абсорбирани през чревната стена, за да се използват от организма.

За по-детайлно описание, вижте горната схема, предоставена с любезното съдействие на катедрата по биология на университета на Синсинати.

И ето как стоят нещата!

Ние сдъвкваме храната в устата си, където ензимът амилаза разгражда част от скорбялата. В стомаха друг ензим, пепсин, разгражда протеините, след което агресивно действаща солна киселина (с рН 1.5-3, средно 2 ... това е причината за паренето при повръщане) допълнително разтваря всичко. Получената киселинна каша се нарича химус. Още тук се вижда, че теорията за гниещото в стомаха месо е несъстоятелна. Нищо не гние в “казан” с пепсин и солна киселина с pH 2.

Обичайно, при приема на смесена храна (с месо) са нужни средно 4-5 часа за цялостно изпразване на стомаха от храната. Това оборва още една част от мита. (Имайте предвид, че на този етап все още не са усвоени каквито и да е хранителни вещества, а раздробяването на храната продължава). 

Щракнете върху снимката за по-вълнуваща информация относно времето на преход на отделните храни през стомашно-чревния тракт!

Накрая нашата пилорна клапа се отваря и стомахът ни малко по малко изхвърля химуса в тънкото черво, където различни соли и ензими започват своето действие. Жлъчката емулгира мазнините и помага за неутрализиране на стомашната киселина; липазата разгражда мазнините; трипсинът и химотрипсинът разграждат протеините, а ензими като амилаза, малтаза, захараза и (при наличие на лактозна толерантност) лактаза разграждат нишестето и някои захари. В същото време повърхността на тънките черва абсорбира всичко, което ензимите ни са раздробили на достатъчно малки частици - обикновено отделни аминокиселини, прости захари и свободни мастни киселини.

След това илеоцекалната клапа се отваря и от тънкото черво остатъците преминават в дебелото черво, което представлява гигантска бактериална колония, буквално съдържаща трилиони бактерии! Причината да имаме бактериална колония в дебелото си черво се крие във факта, че ензимите в нашия организъм не могат да раздробят всички видове храни. Затова чревните бактерии започват работа и смилат някои от остатъците, като понякога произвеждат отпадъчни продукти, които можем да абсорбираме. (А често така се образува и значително количество газове.) Останалите несмилаеми растителни вещества (фибрите), мъртвите чревни бактерии в червата, както и други отпадъци се превръщат в изпражнения.

Оказва се, че пепсинът, трипсинът, химотрипсинът и другите протеолитични ензими вършат чудесна работа по разграждането на протеините от месото, а жлъчните соли и липазата се справят отлично с разграждането на животинските мазнини. С други думи, месото се смила от ензими, произведени от нашите собствени тела. Основната причина, поради която се нуждаем от чревни бактерии, е за смилане на захарите, нишестето и фибрите (налични в зърнените храни, боба и зеленчуците), които не могат да бъдат разградени от храносмилателните ни ензими.

И така, как се нарича смилането на храната от бактерия?

Гниене – подлагане на разлагащото въздействие на бактерии или гъбички.

С други думи, месото не гние в дебелото черво. Зърнените храни, бобът и зеленчуците гният в дебелото черво. Това са фактите. Поради това от боба получавате газове.

По това, че имате газове, може лесно да се определи кога действат чревните бактерии, а не храносмилателните ензими. Ето защо бобът и нишестето ви карат да изпускате газове (а месото – не): те гният в дебелото черво, като продуктите от извършващото се с помощта на бактериите разлагане включват газовете метан и въглероден диоксид.

Сред газообразуващите храни са следните: боб, леща, млечни продукти, лук, чесън, лук, праз, ряпа, ряпа, репички, сладки картофи, картофи, кашу, земни ябълки, овес, пшеница, хлебна мая, а също карфиол, броколи, зеле, брюкселско зеле и други кръстоцветни зеленчуци ...

Допълнителните ползи от палео диетата включват елиминирането на най-големите причинители на миризливи газове - бобовите (поради наличието на несмилаемата захар рафиноза) и на няколко по-малки такива (пшеница, овес, всички зърнени продукти). И със сигурност изглежда като че моите чревни бактерии имат по-малко работа, когато наличните амилаза и захароза не са залети от лавина от нишесте и захар.

Но момент, има и още нещо забавно! Всеки път, когато ядем зърнени храни, боб и зеленчуци, ние не храносмиламе и не усвояваме голяма част от растителната субстанция, а всъщност усвояваме отпадъчните продукти от дейността на бактериите. Казано по друг, не толкова дипломатичен, начин,

не ядете растения, вие ядете ИЗПРАЖНЕНИЯТА НА БАКТЕРИИТЕ.

Подкрепящи доказателства: къде гният храните

Знам, че с това забавно обобщение наистина трябва да сложа край на тази статия, но аз имам още за казване. Храносмилането е очарователно! (И преди да продължим по-нататък, не казвам, че не трябва никога да не ядете зеленчуци - просто оборвам един глупав мит.)

Първо, като бележки под линия към написаното по-горе ще приведа следните библиографски източници.

J Appl Bacteriol. 1988 Jan; 64 (1) :37-46. Принос на микрофлората към протеолизата в дебелото черво на човека. Macfarlane GT, Allison C, Gibson SA, Cummings JH

"Намерените като обичайна флора микроорганизми в стомаха и в близките тънки черва са отражение на флората в устната кухина. Бактериалните концентрации в този участък са 10 (2) -10 (5) cfu на милилитър чревнo съдържание. В дебелото черво се откриват  бактериални концентрации  10 (11) -10 (12) cfu на грам отпадъчни продукти.

С други думи, в дебелото черво има около 10 милиона пъти повече бактерии, отколкото в тънкото. Видно е, че бактериалното храносмилане ("гниенето") не се случва никъде другаде в храносмилателните ни пътища освен в дебелото черво.

Appl Environ Microbiol. 1989 Mar; 55 (3) :679-83. Значение на микрофлората за протеолизата в дебелото черво.Gibson SA, McFarlan C, Hay S, MacFarlane GT.

"Протеолитичната активност е значително по-голяма (Р под 0,001) в тънкочревното съдьржимо, отколкото в изпражненията (съответно 319 +/ - 45 и 11 +/- 6 mg азоказеин, хидролизиран на час на грам)"

Протеолитична активност в изпражненията е едва 3,4% в сравнение с тази в тънките черва, без да се има предвид вече осьществената в стомаха. Ако месото се усвояваше в дебелото черво, очаквано там следваше да се извьршва  много по-голяма част от протелизата. Освен това тези 3,4% вероятно се дължат на мъртвите чревни бактерии (които съставляват значителна част от изпражнения), не на несмляно месо.

Тук ще споделя опита от първа ръка на оцелял от чревна трансплантация, който е прекарал месец с еюностомия и е гледал как съдържанието на стомаха му се изпразва директно в торбичка.

“Могат ли хората да храносмилат месото?”

“Имах изключително късо черво и изпражненията ми бяха голямо количество поради факта, че не се осъществяваше абсорбиране. Бях хранен и хидратиран чрез инфузия и буквално можех да живея, без да ям и без да пия. Поради прекомерното производство на екскременти трябваше да направим система, която включваше маркуч, излизащ от разположената върху стомата дренажна торбичка и изливащ съдържанието си в съд с вместимост 1 галон. Често маркучът се запушваше и жена ми или медицинската сестра трябваше да използват тел, за да го отпушат.”

Ако твърденията на псевдонауката на веганството са правилни, следва да предположим, че маркучът е бил запушван от парчета месо.

"Нито веднъж не видяхме никакви твърди парчета месо. Стана ми толкова любопитно да установя дали това е вярно, че веднъж погълнах най-голямото парче месо, което можех да преглътна, без да се задавя. Поради малката дължина на червата ми съдържанието на стомаха ми се изпразни в торбичката за едва 20 минути. И два часа по-късно нямаше признаци от каквито и да е късове месо. Всъщност тръбичката на дренажната торбичка винаги се запушваше от парчета зеленчуци, останали недобре сдъвкани.

"Имаше цели парчета от маслини, маруля, розички броколи, зърна и семена. Но никога не видяхме големи парчета мазнина. В интерес на истината, всички мазнини от месото вече бяха емулгирани от жлъчната течност. С течение на времето мазнините коагулираха по страничните стени на разположената до стомата торбичка. но никога не наблюдавахме каквито и да е цели парчета месо.

(Кликнете за пълната статия: Не могат ли хората да храносмилат месото? )

Повечето растения дори не гният в червата, защото хората не са тревопасни.

Голяма част от ядивната част на растението се състои от целулоза - полизахарид (т.е. много дълга верига от захари), който трудно се разгражда. В действителност никой храносмилателен ензим в животните не може да разгражда целулозата! Така че единственият начин, по който всяко животно може напълно да храносмели растенията, е, като неговите чревни бактерии разградят целулозата, след което червата абсорбират отпадъчните продукти.

Вижте храносмилателната система на преживни животни (с любезното съдействие на университета на Минесота).

Преживните животни, включително добитък, бизони, елени, антилопи, кози и други с червено месо, имат специален допълнителен стомах, наречен търбух. Те дъвчат и поглъщат трева и листа в търбуха, където тези храни до известна степен ферментират, след което частично се връщат отново в устата, биват дъвкани още малко (процес, наречен преживяне), за да бъдат повторно погълнати и да се обработят за втори път. Животни като конете, при които ферментацията се извършва в дебелото черво, имат изключително дълги черва. Зайците пък преработват храната си два пъти: те ядат собствените си изпражнения, за да извлекат по-пълноценно нутриентите от растителните вещества.

(За по-задълбочено обяснение на тревопасното храносмилането, с много снимки, кликнете тук за информационна презентация (PDF) от Аграрния факултет на университета в Алберта.)

За разлика от тревопасните животни, хората нямат чревни бактерии, чрез които да разграждат целулозата. Поради това изобщо не можем да ядем трева и за нас зеленчуците имат толкова малка калорийна стойност. Ето защо наричаме целулозата "неразтворими  фибри": тя направо се изхвърля с изпражненията.

Само този факт доказва, че хората, макар всеядни, са предимно месоядни: имаме ограничени възможности да храносмиламе някои растителни вещества (нишесте и дизахариди), за да преживеем през гладни времена, но не можем да извлечем значимо количество енергия от изграждащата по-голямата част от растителните храни целулоза, както правят това истинските тревопасни животни. Можем да ядем само плодове, ядки, грудки и семена (които ние наричаме "зърна" и "боб"), като семената са годни за консумация едва след трудоемко смилане, накисване и готвене, защото, за разлика от птиците и гризачите, които са адаптирани към консумацията им, тези растителни храни са отровни за хората в тяхното естествено състояние.

Може да докажете крайната цел и границите на човешкото храносмилане чрез прост експеримент: изяжте една пържола с няколко цели зърна царевица и гледайте какво ще бъде изхвърлено в изпражненията ви.
Няма да бъде пържолата.

Източник: http://www.gnolls.org/1444/does-meat-rot-in-your-colon-no-what-does-beans-grains-and-vegetables/

Превод от английски yulinga и kameloth