петък, 18 септември 2020 г.

Основни моменти от книгата на д-р Брода Барнс „Hypothyroidism: The Unsuspected Illness“

Днес искам да представя една книга, която отдавна исках да прочета - "Hypothyroidism: The Unsuspected Illness" (Broda Barnes). Тя се е превърнала в своеобразна библия за много пациенти с хипотиреоидизъм и за лекарите с по-нестандартно мислене. Но за съжаление, все още трудът на д-р Барнс и достигнатите от него заключения са непознати за повечето лекари.

 


 

В книгата си д-р Барнс споделя опита си от лечението на хиляди пациенти в продължение на няколко десетилетия, както и заключенията от аутопсиите на множество пациенти в Грац (Австрия). Собствените му наблюдения от работата с пациентите в комбинация с находките от аутопсиите и стари, забравени проучвания, показват, че множество състояния, които медицината приписва на други причини и лекува по друг начин, всъщност много често са просто следствие от хипотиреоидизма и лечението им е с щитовидни хормони.

По-долу обобщавам основните наблюдения, които споделя:

Ø Според ББ около 40% от американците през 70-те са имали хипотиреоидизъм, т.е. понижен метаболизъм, с всички последствия от това. Проучванията му показват, че в миналото хората с понижен метаболизъм са умирали по-често от заразни болести, поради което много от тях не са успявали да се размножат. Днес, след като и туберкулозата, която ги е убивала често в миналото, се лекува, и едрата шарка е изкоренена благодарение на ваксината, хората с такива гени успяват да предадат гените си на поколенията и доживяват до по-напреднала възраст, когато се проявяват някои характерни заболявания;

Ø ББ диагностицира пациентите си по 2 критерия: базалната температура и симптомите; кръвните изследвания често не показват отклонение въпреки ясната клинична картина и понижената базална температура;

Ø Базалната температура се измерва с живачен термометър (или с галиев в днешните условия), който се изтръсква от вечерта и се поставя до леглото. На сутринта, веднага  след събуждането и преди ставане или прием на храна/вода, термометърът се поставя под мишницата и се изчаква 10 минути. Ако покаже по-малко от 36,6оС, метаболизмът е забавен, т.е. съществува висока вероятност за хипотиреоидизъм. Ако е над 36,8оС, метаболизмът е ускорен и е възможно пациентът да е с хипертиреоидизъм (или температурата е повишена по друга причина, например заради инфекция). Жените във фертилна възраст трябва да мерят температурата си между първия и третия ден от цикъла за най-голяма точност;

Ø Умората е един от често срещаните признаци на хипотиреоидизъм, както и един от симптомите, които насочват към това заболяване;

Ø Мигрените също могат да са симптом на хипотиреоидизъм. В практиката си ББ лекува много такива случаи. Единственото, което е необходимо за облекчаването или пълното им елиминиране в много случаи, е лечение с щитовиден хормон;

Ø Депресията също може да е признак на хипотиреоидизъм (както и хипохондрията – хипохондриците често се оказват с понижена функция на щитовидната жлеза), а също и поведенческите проблеми при децата, включително хиперактивността;

Ø Повишената болнавост при децата и възрастните (разболяват се често от вирусни инфекции и по-често развиват усложнения), особено прекарана пневмония веднъж или няколко пъти през живота, също е признак за наличие на понижена щитовидна функция;

Ø Хипотиреоидизмът може да се прояви и под формата на кожни заболявания, особено акне, екземи, циреи, но също и някои случаи на псориазис и лупус;

Ø Менструалните нарушения (нередовен цикъл, болезнена и/или обилна менструация), както и инфертилитет, спонтанни аборти, прееклампсия често се оказват следствие от хипотиреоидизъм и се коригират именно с щитовидни хормони. По този начин могат да се избегнат и много хистеректомии;

Ø Повишеното кръвно налягане също може да е причинено от хипотиреоидизъм. Сред пациентите на ББ почти всички хипертоници са се повлияли добре от хормоналната терапия, без да са необходими други медикаменти;

Ø Инфарктите (т.е. атеросклерозата) също може да се дължат на хипофункция и да се предотвратят с терапия с щитовидни хормони. Ако в миналото хипотиреоидните са умирали в по-ранна възраст от заразни болести, след 1945 г., когато антибиотиците започват да се изпозват масово, много от тях успяват да създадат поколение  и да доживеят до по-късна възраст, когато съществува възможността да получат инфаркт. Д-р Барнс провежда проучване с продължителност 20 години и с 1569 пациенти на хормонална терапия, всеки от които е проследен в продължение на минимум 2 години. В края на проучването броят на инфарктите е само 4 – неколкократно по-малко, отколкото би могло да се очаква на базата на статистиката;

Ø Повишеният холестерол също често е признак за хипотиреоидизъм и се нормализира с терапия с щитовидни хормони;

Ø Ревматоидният или ювенилният артрит също може да са проява на хипотиреоидизма и да се коригират с хормонална терапия, евентуално в комбинация с ниска доза кортизон. Терапията с щитовидни хормони може да е от полза и при подагра и/или повишени нива на пикочната киселина;

Ø Според ББ усложненията на диабета не са причинени от високите нива на кръвната захар, а от атеросклероза, а тя се коригира успешно с щитовидни хормони. ББ дори наблюдава възникване на усложненията още преди да се постави диагнозата диабет. Същата терапия може да е полезна и при преддиабетно състояние (което често се характеризира с хипогликемии), включително да се предотврати развитието на диабет. А при диабетиците терапията с щитовидни хормони помага за контрола на кръвната захар;

Ø Според ББ белодробният емфизем, както и ракът на белия дроб, също може да са последствия от хипотиреоидизъм. Много от пациентите с туберкулоза в миналото са имали и рак на белия дроб, а туберкулозата засяга по-често хипотиреоидните, отколкото хората с нормален метаболизъм. А тъй като туберкулозата вече се лекува и хипотиреоидните често доживяват до напреднала възраст, това е предпоставка за развитие на емфизем или рак;

Ø Терапията с щитовидни хормони е от значение и за коригиране на затлъстяването. Но д-р Барнс подчертава и ролята на нисковъглехидратното и високомазнинно хранене. Това, с което не съм съгласна, е значителната калорийна рестрикция, която е препоръчвал на пациентите си. Вече се знае, че ако продължително време се поддържа толкова нисък калориен прием, метаболизмът се понижава. Може би при неговите пациенти това понижение е било компенсирано от хормоналната терапия. Също така ББ подчертава, че високобелтъчното хранене (напр. по Дюкан) понижава щитовидната функция и не се препоръчва;

Ø Терапията с щитовидни хормони може да бъде от полза и на хората в напреднала възраст за избягване на дегенеративните промени и подобряване на качеството на живота;

Ø ББ препоръчва комбинираната терапия с Т4 и Т3 в съотношение 4:1. Започва се с ниска доза и на всеки 2 месеца се проследява състоянието на пациента, като дозата се увеличава до елиминиране на симптомите. Базалната температура обикновено (макар и невинаги) също се нормализира вследствие на лечението. Ако температурата се повиши над 36,8 градуса, това може да означава, че дозата е прекалено висока. За повечето възрастни необходимата доза е между 2 и 4 грана, т.е. между 76 и 152 мкг Т4 и между 18 и 36 мкг Т3.

 

Книгата на Брода Барнс: https://www.amazon.com/Hypothyroidism-Unsuspected-Illness-Broda-Barnes/dp/069001029X

 

Ревюто ми за нея в Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/3493993384?book_show_action=false&from_review_page=1