Защо зърнените храни са нездравословни

(от Марк Сисън)

Установявам, че злословенето по адрес на зърнените храни ми се услажда, но в крайна сметка не ме задоволява.

Обаче всички знаете колко ми е приятно да го правя. Но независимо колко често ми се случва подобно занимание (и в миналото съм го правил с голям ентусиазъм), винаги ставам от масата с усещането, че съм забравил нещо. Като например, че не съм бил достатъчно категоричен по отношение на опасността от глутена или че не съм успял да изразя колко ненавиждам лектините. Ако не бях по-добре информиран, бих си помислил, че самото споменаване на зърнени храни предизвиква бурна инсулиноподобна реакция у мен и всява хаос сред хормоните ми на ситостта. Засищах се с очернящи зърнените храни изказвания, но просто не можех да попълня празнотата за достатъчно време.

Ами, днес ме е налегнал глад и този път възнамерявам така да се натъпча, че повече да не помисля за зърнените храни. Не искам никога повече да ми се налага да поглеждам аргументи срещу зърнените храни (да бе, друг път). Ако нещата поизлязат от релсите или ако се впусна да пиша подточки и списъци, причината е само, че гладът ме е надвил и съм решил да икономисвам лакомствата, вместо да ги изсипя накуп.

Затова, моля, изтърпете ме.

Освен за поддържане на социалните условности в определени ситуации и набавяне на евтини калории от захар, няма абсолютно никаква причина да се консумират зърнени храни. Вярвайте ми – търсил съм надлъж и нашир и съм питал кого ли не, за да открия поне една основателна причина да се консумират зърнени храни, но никой не може да ми посочи такава. Може да имат отговори на въпросите ми, но те просто не са достатъчно задоволителни. Но за да се позабавляваме, нека да разгледаме някои от твърденията:

„Имаш нужда от фибрите!”

Добре, от една страна: не, нямам нужда от тях. Ако имате предвид прехвалената им способност да размърдват нещата в светая светих, фибрите имат някои нежелани последствия. Преди няколко години учените установиха, че съдържащите много фибри храни „нанасят поражения върху клетките, изграждащи повърхността на стомашночревния тракт, като разрушават външното им покритие”, което "повишава нивото на смазващата слуз”. Ъъъ, това звучи направо ужасно. Поражения и разкъсвания? Разрушения? Това не са думите, които бих желал да чувам. Но почакайте! Авторите на проучването казват: „Това е полезно.” Фантастично! Значи когато тези пръчки и тръни се трият в месестите ми вътрешности и буквално разрушават чревната ми лигавица, нямам причини за притеснение. Така трябва, нали?

Някак не съм убеден, че масирано ежедневно вливане на неразтворими зърнени фибри е толкова жизненонеобходимо. А това „смазваща слуз” ужасно напомня слузта, от която се оплакват хората със синдром на иритабилния колон. От личен опит мога да ви кажа, че когато зарязах зърнените храни, симптомите на иритабилен колон напълно изчезнаха. Ако все още не сте убедени по въпроса за фибрите, ще ви препоръчам "Заплахата на фибрите" на Константин Монастирски. Но както и да е, в зеленчуците и плодовете, които ям, има предостатъчно фибри. Което ме води към следващото твърдение:

„Имаш нужда от витамините и минералите!”

Сега вече ме хванахте. Със сигурност имам нужда от витамини и минерали, като например В1 и В2, магнезий и желязо, цинк и калий. Но необходимо ли е да си ги набавям чрез консумация на високовъглехидратни, подуващи зърнени храни? Не, не е необходимо. Покажете ми порция „здравословни пълнозърнести храни", които могат да се мерят по съдържание на хранителни вещества, витамини и минерали с Великанската салата. Какво казахте? Не можете ли? Така си мислех.

„Но зърнените храни са основата на официалната хранителна пирамида!”

Знаете ли, трябваше да започна статията с това твърдение. Можех да спестя на пръстите си писането, а на вашите очи - четенето. Държавната подкрепа не ви носи допълнително точки, зърнеядци. Тя е във ваш ущърб. Позоваването на авторитет (освен, разбира се, ако този "авторитет" наистина не разполага с оборващи научни доказателства) не е ефективен аргумент. Традиционните схващания се нуждаят от последователна, постоянна дисекция и критика, за да бъдат от някаква полза.

Има причина зърнените храни да оглавяват списъка с храните, които трябва да се избягват, когато спазвате режима Primal Blueprint: от тях няма абсолютно никакъв смисъл в контекста на здравословен хранителен режим. Всъщност ако средният водещ нездравословен начин на живот човек попита кои са трите най-важни неща, които трябва да избягва, за да започне да живее здравословно, бих му казал да спре да пуши, да спре да приема калориите си под формата на напитки (безалкохолни или сокове) и да спре да яде зърнени храни. Точка. Край. Наистина са толкова нездравословни.

Не веднъж съм го споменавал, но основополагащият проблем при зърнените храни е, че са подчертано неолитна храна, към консумацията на която човешкият вид все още не се е приспособил. Всъщност зърнените храни са имали съществена роля в началото на Новокаменната епоха. Били са движещата сила за аграрната революция. И още как, та те са били самата аграрна революция – еднозърнестият и двузърнест лимец, просото и спелтата са съставлявали гръбнака на земеделието в Неолита. Можели да се съхраняват с месеци, били достатъчно лесин за отглеждане в достатъчно големи количества, за да изхранват бързо множащото се население и улеснявали строителството на постоянни селища. О, и също така лесно се складирали, което означава, че вероятно са били ранна форма на валута (а оттам и възможен източник на неравенство в доходите). А ето и обратната страна на монетата: били груби, трудносмилаеми неща, които вероятно дори не били особено вкусни. Освен това изисквали страхотни усилия, за да станат за храна, заради токсичните си антинутриенти.

Токсични антинутриенти? Я разкажи.

Живите същества обикновено не искат да бъдат изяждани от други живи същества. Да бъдеш храносмлян в повечето случаи прекъсва оцеляването, размножаването, разпространението на вида – нали знаете, стандартните неща, които фауната и флората смятат за доста важни. За да избегнат да бъдат изконсумирани, живите същества използват различни механизми за самозащита. Зайците, например, с огромните си уши, значителен брой бързо контрахиращи се мускулни влакна и ужасяващи нокти обикновено могат да чуят, че се приближава хищник, да надбягат (надскочат?) почти всичко и (ако са принудени) да разкъсат нежния му корем на парчета. Сините китове са прекалено едри, за да се поберат в устата ви, а бодливите свинчета са ходещи, обърнати наопаки игленици. Искам да кажа, че животните имат активни защитни механизми. Те тичат, борят се, скачат, катерят се, летят, жилят, хапят и дори въздействат на емоциите ни (ако някога сте виждали как кученце моли за лакомство с тъжни очи, знаете, че това не е просто случайна миловидност), за да оцелеят. През цялото време хищниците не спират да еволюират и да се приспособяват.

Но растенията са пасивни организми без способността да се движат, да мислят и да реагират (в повечето случаи). Те трябва да използват различни тактики, за да осигурят продължаването на вида и обикновено трябва да разчитат на външни сили, за да разпространят семето си. Затова са „измислени” различни методи, чрез които да избегнат да бъдат изядени достатъчно дълго време, за да може семето да стигне до крайната точка на пътуването си. Ядките имат познатите твърди черупки, а зърнените растения притежават токсични антинутриенти – лектини, глутен и фитинови киселини. (Разбира се, има някои очевидни изключения. Плодовете са вкусни, хранителни и страхотни, затова жвиотните ги изяждат цели и изакват семената, за предпочитане в плодовита почва. Семето остава цяло през целия храносмилателен процес. То е създадено да бъде неразградимо при храносмилане. Никое семе „не иска” да бъде смляно, защото това ще осуети предназначението му. То „иска” да бъде погълнато или понесено от вятъра, или отнесено от пчела до следващото цвете, но не иска да бъде храносмляно.)

Някои животни са явно приспособени да консумират зърнени храни. Птиците, гризачите и някои насекоми могат да се справят с антинутриентите. Но хората не могат. Може би ако зърнените храни представляваха съществена част от менюто на предците ни, положението би било малко по-различно. Някои от нас понасят млечните храни, а в слюнката си имаме ензима амилаза, за да разграждаме нишестените храни, ако е необходимо, но просто нямаме необходимото оборудване, за да смекчим вредните ефекти от лектините, глутена и фитиновите киселини.

Лектините са опасни. Те се свързват с инсулиновите рецептори, атакуват стомашната лигавица на насекомите, прикрепят се за човешката стомашна лигавица и изглежда, че причиняват лептинова резистентност. А резистентността към лептин означава „потенциално влошаване на характеристиките на метаболитния синдром независимо от затлъстяването”. Забавно, а?

Глутенът може би е още по-страшен. Глутенът, който се среща в пшеницата, ръжта и ечемика, е съединение от белтъците глиадин и глутенин. Около 1% от населението страда от цьолиакия - това са хора, които изобщо не понасят глутен. При тях и най-малкото количество глутен в храната може да има ужасяващи последствия. Говорим за нарушени нива на калций и витамин D3, хиперпаратиреоидизъм, костни дефекти. Наистина ужасни състояния. А става и по-лошо: фактът, че не страдате от цьолиакия, не означава, че не сте податливи на пораженията от глутена. Както подчертава Стефан, едно проучване е показало, че 29% от хората без симптоми (да се разбира „нестрадащите от цьолиакия”) въпреки това показали положителни резултати за анти-глиадин антитела IgA в изпражненията си. Анти-глиадин антителата IgA са антитела, които се образуват от червата и остават в тях, докато не бъдат командировани да отблъснат глиадина - основна съставка на глутена. Всъщност единствената причина анти-глиадин антителата IgA да се озоват в изпражненията ви е, че организмът ви е отчел надвиснала заплаха – глутен. Ако глутенът не представлява заплаха, анти-глиадин антителата IgA остават в червата ви. А само си помислете, че повечето американци ядат тези неща ежедневно.

Фитиновите киселини също представляват проблем, защото правятминералите бионеналични (ето какво става с всички онези здравословни витамини и минерали в зърнените храни, от които се нуждаем!), като така правят невалиден последния останал аргумент за консумация на зърнени храни.

Какъв тогава е смисълът на цялата тази лудост по зърнените храни? Има ли основателна причина който и да било (т.е. човек, имащ достъп до месо, плодове и зеленчуци) да разчита на зърнени храни за значителна част от калорийния си прием?

Отговорът е недвусмислено, категорично „не”. Не се нуждаем от зърнени храни, за да оцелеем, а още по-малко за да бъдем в добро здраве. Всъщност те са селектирани от природата да отблъскват вредители, независимо дали става въпрос за насекоми, или за хоминиди. Предлагам да обърнем внимание на този намек и да спрем да ги консумираме.

И с това приключих. Не мисля, че мога да хапна и хапка повече

Прочетете още:

http://www.marksdailyapple.com/why-grains-are-unhealthy/#ixzz2CkFDipkW

Автор: Марк Сисън (Mark Sisson)
Превод от английски Анелия Петрунова

Източник: http://www.marksdailyapple.com/why-grains-are-unhealthy/#axzz2CmkVb0aS

Пълно ръководство за зърнените храни

(от Марк Сисън)

Нападайте! Да, хора, отново е време за пълно ръководство. Прочетох молбите ви и (както винаги) за мен е удоволствие да ги изпълня. Грабвайте кафето (или чая) и се настанявайте. Радвам се, че сте сред нас.

Инсулин (превод тук: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/09/v-behaviorurldefaultvmlo.html), холестерол, мазнини… Те са само върхът на айсберга. От известно време обмислям няколко теми за „пълни ръководства” и днешното е на тема зърнените храни. Точно така, зърнените храни. Знам, че и преди сме злословили по техен адрес и спокойно мога да кажа, че и сега ще се повторя. Понякога истината боли, но нали знаете какво казват за вестоносеца? И така, без повече протакане…

Зърнените храни. Всеки ден ни бомбардират с тях и с хилядите асоциации с тях в американската (и голяма част от западната) култура: Уилфорд Бримли, Uncle Ben, момичето на Sunbeam, поредният спортист на опаковките на Wheaties, сандвич с ръжен хляб и пастърма, спагети за вечеря, хлебчета за скарата, царевица на кочан, понички, торта за рожден ден, ябълков пай, кехлибарени разлюлени жита... Божичко, пропускам ли нещо? Разбира се. Всъщност толкова много, че би могло – и обикновено става точно така – да заеме по-голямата част от площта в супермаркета. (Да не говорим за онези правителствени субсидии за фермери, но това е за друга статия.) Да, зърнените храни са дълбоко залегнали в съвременната ни западна душевност – но не и във физиологията ни.

Онези от вас, които следят блога от известно време, са запознати с основните аргументи от еволюцията, които имам предвид тук. Ние, хората, сме имали удоволствието, а понякога и сме били застигани от бича на това да се оформим еволюционно като ловци и събирачи. Става въпрос за над 150 000 години лов и събирачество. Ето как е изглеждало дневното ни меню: месо, ядки, листни зеленчуци, регионални зеленчуци, някои кореноплодни и корени, от време на време дребни горски или сезонни плодове и семена, неунищожени от други животни. (Вижда ли ли сте куче на беритба на ябълки?) Хранили сме се с това, което природата (на съответното място, обитавано от нас) ни е поднасяла. Колкото по-засищащо, толкова по-добре. Но после, около 10 000 години по-късно, късметът ни се обърнал. Предците ни застанали на прага на добрата стара Аграрна революция. И с течение на времето зърнените храни взели превес. Но както показват безбройни археологически находки, в резултат на това ново аграрно съществуване със зърнени храни хората станали по-дребни и по-болнави.

Десет хиляди години изглеждат много, нали? Помислете колко къщи бихте могли да построите, колко образования да завършите, колко рецепти за вечерни партита да изпробвате, колко книги да прочетете. Почти потискащо, нали? Но нашето собствено разбиране за продължителността на 10 000 години не означава почти нищо, когато говорим за еволюция. Необходимо е дълго време, за да настъпи драстична промяна в основна система в човешкия организъм. Става дума за много по-голяма промяна от това да опитаме най-новия вкус на Malt-O-Meal. Зърнените храни със сигурност не са били съществена част от храната на човека преди Аграрната революция. А дори и след като стават съществена част от човешкото съществуване, онези, които са имали смъртоносна алергия към тях или нулева способност да усвоят скромната им хранителна стойност, най-вероятно са загубили битката на естествения подбор. И то доста бързо. Онези, чието здраве е било толкова застрашено от зърнените храни, че са загубили плодовитостта си още на ранен етап от живота си, са били изхвърлени от океана на гените. Такъв е механизмът. Но ако оцелеете достатъчно дълго, че да се размножите (което по онова време се е случвало значително по-рано от днес), новите зърнени храни са можели да задоволят нуждите ви. Независимо колко потиснат е бил растежът ви, в какво ужасяващо състояние са били зъбите ви, колко податливи сте били на инфекции.

Когато казвам, че хората не са еволюирали да се хранят със зърнени храни, имам предвид, че храносмилателните ни процеси не са еволюирали така, че да извличат максималното при консумация на зърнени храни. Само защото зърнените храни донякъде ви понасят, което важи за повечето от нас (благодарение на отмирането на онези ранни човешки видове), това не означава, че организмът ви е създаден за тях или че са наистина здравословни за вас, а още по-малко че можете да постигнете оптимално здраве, като ги консумирате. Не говорим за това какво ще ви позволи да се тътрите. Говорим за храните, които предлагат ефективно и оптимално храносмилане и усвояване на хранителните вещества в организма. А всичко това зависи от начина, по който сме еволюирали. Ако не целите оптимално здраве, вероятно не четете правилния блог. Но ако искате да работите съвместно с организма си, вместо ненужно да го обременявате, ако искате да съсредоточите храненето си върху храните с най-положително въздействие, със сигурност четете правилния блог. Да продължим.

Сред многото ми възражения към зърнените храни първото и най-съществено е хаосът, който предизвикват с инсулина и другите хормонални реакции в организма. За да получите пълна представа, посетете предишното Пълно ръководство по въпросите на инсулина (превод: http://cioccolatascorner.blogspot.com/2012/09/v-behaviorurldefaultvmlo.html) от преди няколко месеца. Знаете ли какво? Същите принципи остават в сила. Развили сме инсулиновия отговор, за да спомогнем за складирането на излишните хранителни вещества и да изведем прекомерното количество (и потенциално токсичната) глюкоза от кръвния поток. Това е била форма на адаптация. Но инсулинът не е възникнал, за да се справя с огромните количества въглехидрати, с които го засипваме днес. И да, говорим най-вече за зърнените храни. Освен ако нямате компулсивна слабост към ряпата, по-голямата част от приема на въглехидрати на средния американец идва от зърнени храни.

Същественото е следното (както много от вас знаят): Какъвто и да е източникът на въглехидратите, те в крайна сметка ще се разградят до глюкоза, независимо дали в червата, или в черния дроб. Но сега тя е готова за купон и вероятно няма къде да отиде. Освен ако току що не сте приключили с интензивна тренировка или точно в момента не си връзвате връзките на маратонките (което ще позволи тези въглехидрати от зърнени храни да се използват за възстановяване на изчерпаните запаси от гликоген или съответно да се изгорят като вторично гориво), тази франзела по-вероятно ще се складира под формата на мазнини.

Защо ли? Тъй като въглехидратите предизвикват физиологичен отговор, който предразполага към складиране на мазнини. Проклетата франзела вече е задействала стратегическа верига от хормонални събития, които са аналогът във физиологията на сюжет на Том Кланси: засадата на глюкозата от франзелата, дефанзивната маневра на инсулина, (а особено ако сте изяли пълнозърнеста франзела) присъединяващите се подкрепления от страна на адреналина и кортизола. Защо е тази драма? Защото, спомнете си, това не е бил стандартният начин на хранене в хода на еволюцията на човешкия организъм. И всеки път, когато това се случи, организмът се уврежда още малко. Цялото това производство на хормони натоварва надбъбречната система, панкреаса, имунната система и води до лек възпалителен процес. Всички знаем как наричат възпалителните процеси, нали? (Подсказка: чумата за съвременния човек.)

А хранителната стойност на зърнените храни? Първо, те не са източници на всички необходими хранителни вещества, както ги изкарват. Точно обратното, зърнените храни се свързват с недостиг на минерали, може би поради високото съдържание на фитинови киселини. Хранителен режим, богат на зърнени храни, може също да намали способността на организма да преработва витамин D.

Защо да не приемаме същите хранителни вещества от източници, които не си отмъщават на организма ни? Ако имате избор между това да си набавите витамини от В-групата от пилешко месо и от някакви "пълнозърнести" макарони, бих казал „Винаги избирайте пилешкото”. Макароните по-евтини ли са? Да. По-здравословни ли са? Не. От една страна витамин В6 в пилешкото месо е по-бионаличен. Истината е, че плащате прекалено висока цена на физиологично ниво за макароните като негов източник. Да сложим и този аргумент на масата за вечеря: всички хранителни вещества, които можете да си набавите от пълнозърнести продукти, можете да си набавите в равностойни или по-големи количества от други храни. От гледна точка на наситеност с хранителни вещества, зърнените храни не могат да се сравняват с разнообразен хранителен режим, базиран на зеленчуци и месо. (А ако на етикета пише друго, погледнете по-внимателно, защото продуктът е с добавки.) Спестете си парите и вместо това си купете качествена хранителна добавка.

Но почакайте, има още. На сцената излизат подмолните вещества в зърените храни, които причиняват очевидни проблеми на голяма част от хората (и може би известно увреждане на всички нас с времето). Зърнените храни, нови от еволюционна гледна точка, откровено казано затрудняват храносмилателната система. (Ще кажете "хранителни влакнини", аз ще кажа "ненужен талашит", но това е само половината истина.) Да влязат глутенът и лектините – може да се каже, че и двете вещества малтретират храносмилателната система. Глутенът – едрият, водоразтворим белтък, който способства за шлаката… пардон, еластичността на тестото, се открива в повечето разпространени зърнени култури като пшеница, ръж и ечемик (и е главният източник на лепило за лепилата за тапети). Днес учените смятат, че една трета от нас вероятно имат непоносимост/чувствителност към глутен. Тази една трета от нас (а бих предположил, че много повече на някакво ниво) „реагират” към глутена с осезаем възпалителен отговор. С времето онези, които имат непоносимост към глутена, могат да развият ужасяващ списък от заболявания: дерматит, болки в ставите, репродуктивни проблуми, гастроезофагеален рефлукс и други храносмилателни проблеми, автоимунни заболявания и цьолиакия. А това все още не означава, че останалите от нас не изпитват някакъв по-лек отрицателен ефект, който просто не се проявява толкова очевидно.

А сега за лектините. Лектините са леки, естествени токсини, които не са ограничени само до зърнените храни, но изглежда се откриват в особено високи количества в най-честосрещаните зърнени култури. Те са още една причина зърнените храни просто да не си заслужават всички неприятности, които ги придружават. Учените са установили, че лектините възпрепятстват естествената система за възстановяване на стомашночревния тракт, което може да означава, че останалата част от организма е отворена за въздействието на случайни, заблудени (т.е. нежелани) материали от храносмилателната система, особено когато тези лектини „отключат” бариерите пред навлизането им и позволят на по-едри, несмлени белтъчни молекули да проникнат в кръвния поток. Това проникване може да отключи всевъзможни поразии от страна на имунната система и се смята, че е свързано с развитието на автоимунните заболявания. Някои хора са по-чувствителни към пораженията на лектините от други, какъвто е и случаят с глутена. Въпреки това бих казал, че с течение на времето всички плащаме цената.

Същественото е следното: зърнени храни = въглехидрати. Ненужни в най-добрия случай, но направо нездравословни в най-лошия, те не са основата на здравословното хранене, както ги изкарват. Нали сте чували за двойно данъчно облагане: Организмът ни плаща за същото, за което достойното ни за доверие правителство субсидира Големия агробизнес. Най-добрият – и всъщност единственият – начин да постигнем нисковъглехидратен хранителен режим, основан на цели храни, е да изхвърлим зърнените храни. (Организмът ви ще се чувства по-добре без възпалителни процеси и скоковете на инсулина, а да не говорим за непрекъснатото проникване на подмолен глутен и лектини.) Доказано е, че хранителен режим с много нисък или нулев прием на зърнени храни (нисковъглехидратен) намалява риска от усложнения от диабета, понижава кръвното налягане, облекчава симптомите на стомашни киселини и спомага за изгаряне на коремни мазнини. На последно място, нисковъглехидратните диети се свързват със значителни „намаления в броя на проинфламаторните цитокини, хемокини и адхезионни молекули."

Целта не е да се демонизират зърнените храни. Добре де, това е целта. (Но само защото обществото и медицинската ни общност толкова ги величаят.) Така, както избирам да избягвам зърнените храни като редовна част от хранителния си режим, от време на време си позволявам по малко. Мъничко. И тук е мястото на хранителния режим Primal Blueprint: той се основава на информиран, а не на наложен избор. Франзелата на вечеря по случай годишнина, хапка от макаронената салата като гарнитура към пържената пържола на чичо ви Били, шафрановият ориз, който дъщеря ви приготвя за вас, когато й отидете на гости в първия й апартамент – всички те са съзнателни, целесъобразни компромиси. (И може би напълно си струват поради причини, нямащи нищо общо със самата храна.) Целта на режима Primal Blueprint е следната: Когато разберете последиците за метаболизма от консумацията на зърнени храни, сте в състояние да взимате информирани решения за ролята на зърнените храни в хранителния ви режим. Имате свободата да се радвате на добро здраве и избрани от самите вас компромиси с чиста съвест и пълна епикурейска наслада!

Още по темата: http://www.marksdailyapple.com/definitive-guide-grains/#ixzz2CgrRmFqe

Автор: Марк Сисън (Mark Sisson)
Превод от английски Анелия Петрунова
Източник: http://www.marksdailyapple.com/definitive-guide-grains/#axzz2Cgr5xLp9

Как пшеницата бавно убива милиони хора

Имам удоволствието да представя първата гостуваща авторка-преводач в блога - yulinga:

Как пшеницата бавно убива милиони хора

(от д-р Уилям Дейвис)

Генетичната манипуация и хибридизацията са превърнали насъщния хляб в изкуствено създадено чудовище. Пшеницата вече е нещо повече от основен продукт за прехрана на семейната трапеза. Тя си е проправила път дотам, че да се включи като съставка във всичко - от супи, водка, червило до почти всеки продукт по рафтовете в супермаркетите. Но здравословно ли е това?

Най-лошата франкенщайнска храна на 21 век

Според д-р Уилям Дейвис, специалист по превенция на кардиологичните заболявания, работещ в Милуоки, пшеницата има подобен на наркотик токсичен ефект върху нашето тяло. Всъщност немалко здравни експерти са единодушни, че алергията към пшеницата е причина за здравословните проблеми при много хора, без обаче те самите да знаят това. Но което е още по-лошо, спирането на консумацията на тези продукти може да наподобява спирането на наркотик с придружаващите го странични (негативни) ефекти.

Модерната пшеница (тип джудже), получена чрез генетична манипулация и хибридизация и предназначена да влезе в чиниите на милиони гладуващи хора, е химически продукт, в който природата и химичната преработка влизат в сблъсък. Това чудовищно хранително творение съдържа глутен в количество, прекалено голямо за човешкото тяло, и причинява проблеми като затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, рак, деменция, депресия и още много други.

Опасностите от съвременните земеделски практики

Днес ние сме свидетели как земеделските производители премахват специфични (естествени) черти на пшеницата и смесват непшенични растения, в резултат от което се получават изцяло уникални гени. Чрез използването на химикали (с цел предизвикване на мутации, които могат да се предават в поколението) се създава пшеницата, продукт на технологията CLEARFIELD®, която е дело  на химическата компания BASF. И разбира се, семето се излага на въздействието на промишления химикал натриев азид, който е силно токсичен за хората.

Най-лошото от всичко, според д-р Уилям Дейвис, е това, че в действителност техниките на хибридизация, обратно кръстосване и причиняване на мутация са трудно контрулируеми. Резултатът от тях е непредсказуем и често неочакван. Д-р Дейвис и много други лекари предупреждават, че тези земеделски практики водят до най-лошия вид генетични модификации.

Как вашата диета може да причини заболяване

Според д-р Марк Хаймън пшеницата тип джудже съдържа прекомерно високи нива от "супер нишестето" амилопектин. Това супер нишесте може да направи така, че с приема на 2 филии пшеничен хляб кръвната Ви захар да скочи повече, отколкото при консумацията на 2 лъжици захар.

Освен това пшеницата тип джудже съдържа "супер глутен" - химикал, който може да предизвика възпалителен процес в цялото тяло. Глутенът може да причини отключването на болестта целиакия, а също да доведе до инсулинова резистентност, наддаване на тегло и диабет. В действителност има съществени съвместни изследвания, в които се отчита увеличаването на автоимунните заболявания, синдрома на дразнимото черво и на много други болести.

Диетата прави ли ви наркоман?

Консумацията на пшеница всъщност води до глад и до пристрастеност към храната. Според Д-р Хаймън това е така, защото хранителният продукт е разработен със супер наркотик или протеини, които след усвояване в тялото причиняват еуфория, подобна на тази, получена вследствие от приема на наркотик.

Според д-р Уилям Дейвис изследователите от Националния институт за здравеопазване са доказали, че прозводните на глутена полипептиди могат да преминават в мозъка и да се свържат с намиращите се там рецептори за опиати. Пшеницата е супер наркотик доколкото тя може да доведе до лека еуфория, която създава зависимост и води до склонност към преяждане.

Време е да пробудите съзнанието си и да бъдете здрави

Очевидно е, че от тези хранителни навици и заболявания могат да имат полза само производителите на хранителни продукти и конвенционалната медицина. Оказването на влияние върху човешкия мозък по начин, подобен на този при приема на морфин, ще ни направи свидетели на поколения от хора с инсулинова резистентност, високи нива на затлъстялост и увеличен брой заболяванията от различен вид. А индустрията ще просперира при годишна консумация от над 45 килограма пшеница на човек.

Хората, които се грижат за здравето си, ще намерят за себе си решение, било то като се придържат към палео диетата, към диетата Primal или към нисковъглехидратна и безглутеновa диета. Не може да се знае какво ще е бъдещето поради манипулирането на хранителните запаси. Но за да се промени светът, вие както винаги трябва да дадете своя принос, като се възползвате от силата, която имате като потребител.

За автора: през последните 25 години Бланш Ливайн изучава методите за природолечение. Тя е имала привилегията да работи с някои от най-големите умове в сферата на природолечението, включително с натуропати, учени и енерготерапевти. Бидейки свидетел на чудодейното излекуване на хора от всякакви болести чрез неинвазивни методи, сега тя има една страст - да помага на хората да осъзнаят какво е необходимо, за да бъдат здрави.

Източници:
http://drhyman.com/blog/2012/02/13/three-hidden-ways-wheat-makes-you-fat/
http://www.rejuvinstitute.com/hybridized-high-yield-semi-dwarf-wheat/
http://www.medpedia.com/news_analysis/68-The-Heart-Scan-Blog/entries/62642-Heroin-Oxycontin-and-a-whole-wheat-bagel
http://indiancountrytodaymedianetwork.com/2012/02/27/three-reasons-wheat-makes-you-fat-raises-risk-of-diseases-99957
http://www.marksdailyapple.com/the-problems-with-modern-wheat/ # axzz2AVhMYoB6
http://www.huffingtonpost.com/dr-mark-hyman/wheat-gluten_b_1274872.html
http://www.wheatbellyblog.com/2012/02/wheat-is-not-genetically-modified/
http://www.wheatbellyblog.com/2011/07/herbicide-resistant-wheat

Автор: Blanche Levine
Източник:  http://www.naturalhealth365.com/food_news/wheat.html
Превод от английски yulinga

Бърз курс на тема холестерол

(от д-р Андреас Енфелт)

Днес знаем всичко за ролята на холестерола в кръвта за здравето. И това, което установяваме, учудва мнозина.

Основата на старото схващане, препоръчващо нискомаслено хранене и възникнало през 1950-те години, беше теорията, че "мазнините (и в частност наситените) повишават холестерола” и че „високият холестерол причинява сърдечносъдови заболявания”.

Но така и не е било установено, че естествените мазнини повишават риска за сърдечносъдови заболявания. Съвременни мащабни проучвания показват, че няма никаква полза от консумация на по-малко мазнини, по-малко наситени мазнини или холестерол. Може би нискомаслената храна дори е вредна.

Каква е следователно връзката между храната, която консумирате, холестерола и превенцията на сърдечносъдовите заболявания? Съвременните проучвания дават отговора.

Какво е холестерол и опасен ли е той?

Холестеролът е жизненоважно вещество. Той е изграждащ елемент на всяка клетка в тялото ви.

Холестеролът е необходим например за изграждане и стабилизиране на клетъчните мембрани – обвивките, които защитават всички ваши клетки. Холестеролът изпълнява тази роля при всички животни. Ето така може да изглежда една клетъчна мембрана, лилавите стрелки показват мястото на холестерола:

Освен това холестеролът е изграждащ елемент на всички стероидни хормони, като например половите хормони тестостерон и естроген. Може би това обяснява защо е установено, че понижаващите холестерола медикаменти често водят до значително влошен полов живот. Витамин D също е стероиден хормон, който се изгражда от холестерол.

Холестеролът може да се пренася в кръвта, за да достигне до клетките, които се нуждаят от него. Преносът се осъществява под формата на специални „пакети”, наречени LDL (”лош холестерол”) и HDL (”добър холестерол»). Повече за различните видове холестерол малко по-късно!

Статистически погледнато, висока стойност на холестерола в кръвта може да предполага леко повишен риск за сърдечносъдови заболявания. Но това зависи от много фактори. Точно обратното - високо ниво на „добрия” холестерол, HDL, означава значително по-малък риск за сърдечносъдови заболявания. Ако консумирате много наситени мазнини, HDL-холестеролът ви обикновено се повишава.

„Високият” холестерол е извънредно разпространен

Ето какъв е проблемът в днешно време: фармацевтичната промишленост иска да продава понижаващи кръвните липиди медикаменти не само на хората, които имат доказана нужда от тях. Тя иска да продава колкото е възможно повече.

Затова е възможно, както се вижда на уебстраницата на Pfizer kolesterol.nu, да твърдят, че всички трябва да имат стойност на холестерола под 5. В противен случай те разполагат с лекарство – Lipitor. А продажбите им са факт. Lipitor е най-продаваният медикамент в света и през 2007 г. стойността на продадените бройки от него е била приблизително 90 000 000 000 крони. Правилно сте прочели: 90 милиарда крони за една година.

Тези продажби стават логични, когато потърсите информация и установите колко често се среща стойност на холестерола над 5. Всеки втори здрав 30-годишен човек в Швеция има такава стойност. Както и 95% от всички 60-годишни.

Следователно изглежда, че холестерол над 5 е напълно нормално явление. Фармацевтичната промишленост иска да наложи схващането, че не е така. В това не би имало нищо нередно, ако имаше доказателства, че за мнозинството от всички здрави възрастни шведи с холестерол над 5 би имало полза от лекарства. Такива доказателства няма. Повече за това по-долу.

Днес всеки трети в напреднала възраст приема понижаващи холестерола лекарства

Разбира се, фармацевтичната промишленост ликува, когато все повече хора, дори и здравите, се лекуват с медикаменти. Всеки ден до края на живота си.

Ето делът на мъжете на възраст от 65 до 84 години, които приемат лекарства ежедневно:

                    Високо кръвно налягане  Кръвни липиди          Диабет

Мъже от 65 до 84 години, жените в скоби. Източник: Институт за народното здраве

Проблемът е следният: в много случаи няма доказателства, че здравето им се подобрява от понижаващите кръвните липиди медикаменти. Още по-малко са доказателствата за това, че евентуалните ползи надхвърлят риска от странични ефекти. Най-обичайните странични ефекти са усилващи се мускулни болки и мускулна слабост. Но има и по-неприятни, като например това, че статините повишават риска за диабет.

Още:Всеки трети в напреднала възраст приема статини.

Общият холестерол: свръхопростена, но невероятно доходоносна представа за риска

Да се гледа само общият холестерол или пък LDL, води до извънредно несигурна преценка за риска. Но е невероятно доходно, защото в такъв случай повечето шведи попадат в „рискова група” и стават потенциални клиенти на фармацевтичната промишленост. Лекарства всеки ден до края на живота им…

Със същите измами си служат продавачите на понижаващия холестерола маргарин Becel. Те обикалят магазините и проверяват стойностите на холестерола на хората, при това «безплатно».

След това онази част от здравите хора с холестерол над 5, които са мнозинство, получават препоръка да си купят понижаващите холестерола продукти на Becel. Те съдържат предимно вода, евтини растителни мазнини и различни добавки, като например пречистен растителен холестерол. Няма доказателства, че някой е подобрил здравословното си състояние с промишлено преработена храна, „понижаваща холестерола”.

Това граничи с чист блъф. Очевидно при този свръхопростен модел печалбата често е по-важна от ползата.

Има по-добър начин. След 50 години научни изследвания на холестеролната обмяна в организма учените вече са научили повече за връзката му със сърдечносъдовите заболявания.

По-съвременно схващане за холестерола

В повечето случаи стойността само на общия холестерол дава съвсем малко информация за риска от развитие на заболявания (освен може би в екстремни случаи, при генетични отклонения). Много по-сигурна оценка на риска се получава, ако разгледаме съотношението между кръвните липиди.

Проблемът е, че така става малко по-сложно. Посланието, че „високият холестерол е опасен”, е лесно за разбиране. Да започнеш да анализираш разпределението на компонентите на холестероловия профил, изисква може би малко повече знания, отколкото повечето хора са склонни да си набавят.

В този бърз курс ще се опитам да разясня тази вълнуваща тема в леко опростена форма.

Повечето мазнини в кръвта се пренасят под формата на малки „пакети”, наречени липопротеини. Те могат лесно да се разделят по големина:

·                                    VLDL – в резултатите от изследванията се нарича «триглицериди”

·                                    LDL

·                                    HDL

Обикновено изследване на холестероловия профил показва горните стойности, както и общата стойност, т.е. "общия холестерол".

За по-любознателните: LDL означава Low Density Lipoprotein (липопротеин с ниска плътност), HDL - High Density Lipoprotein (липопротеин с висока плътност), а VLDL - Very Low Density Lipoprotein (липопротеин с много ниска плътност)

LDL – „лошият холестерол”

Най-напред едно пояснение: LDL обикновено се нарича „лош холестерол”. Но известно количество LDLе жизненоважно за организма. Става потенциално опасно, ако се сдобием с прекалено голямо количество от определени негови части.

Мазнините и холестеролът от храната се пренасят първо до черния дроб, където се „опаковат” в големи пакети на име VLDL. Те биват пуснати в кръвта и периодично се свързват с клетки в организма, които се нуждаят от попълване с мазнини и холестерол (за енергия или като градивен елемент).

С все по-голямото усвояване на мазнините от клетките, VLDL се смалява все повече и повече и когато се смали до определен размер, получава наименованието LDL. Чак докато LDL не се поеме напълно от някоя клетка (която например се нуждае от холестерола), той продължава да се смалява все повече и повече и се преобразува във все по-малка и плътна LDL-частица.

Установено е, че колкото по-малка и плътна стане LDL-частицата, толкова по-лесно тя се окислява (гранясва) и се вклинява в някоя увредена стена на кръвоносен съд. Така тя може да вземе участие в процеса, водещ до възникването на сърдечносъдови заболявания (който зависи и от няколко други процеса).

Интересното е, че количеството в кръвта на най-ситните, най-опасни LDL-частици се увеличава не от мазнини. Причината за повишението на броя им са големи количества бързи въглехидрати в храната – повече за това по-късно!

HDL – „добрият холестерол”

HDL се нарича „пакетът”, който може да приеме излишен холестерол от организма и да го пренесе обратно в черния дроб (тоест обратното на LDL). Статистиката сочи, че високи нива на HDL понижават значително риска за сърдечносъдови заболявания. Изказани са предположения, че това се дължи на факта, че той може да отнася със себе си мазнини и холестерол, натрупани в стените на кръвоносните съдове от дребни LDL-частици.

Предпазващият HDL се повишава най-много от естествени мазнини, като например наситени мазнини. За сметка на това големи количества бързи въглехидрати обикновено понижават HDL.

Как е било възможно учените така да сгрешат?

Ако въглехидратите водят до влошаване на кръвните липиди, как е било възможно през последните десетилетия официалните инстанции да твърдят точно обратното? Със сигурност има повече от една причина, но най-значимата вероятно е тази, че по-рано вниманието е било съсредоточено върху LDL като един от главните фактори за сърдечносъдови заболявания.

Било е известно, че наситените мазнини в храната привидно повишават донякъде LDL (поне в краткосрочен план – за няколко месеца). След това се появили лекарства, наречени статини (понижаващи холестерола медикаменти), които се оказало, че понижават и LDL, и риска за инфаркт при сърдечноболните.

Изведнъж станало извънредно доходно да се препоръчва да се контролират кръвните липиди, за да се продават лекарства за тях. Само през 2007 г. продажбите на Lipitor на Pfizer са били на стойност цели 90 милиарда крони и това е най-доходният медикамент в света.

Следователно сме се озовали в извънредно доходна ситуация за мнозина, притежаващи огромни ресурси, които искат да попречат на промяната в статуквото.

Въпросът е дали това (и добрата стара гордост) не са причина вниманието все още да бъде съсредоточено изцяло върху намаляване на всякакъв LDL, за да се избегне рисков холестеролов профил. А по-нови изследвания показват, че LDL се състои от частици с различна големина. Големите „пухкави” LDL-частици не изглеждат особено опасни. И въпреки това те се отчитат най-много в стойността на LDL, защото са най-едри, а обичайната стойност на LDL е просто оценка на количество.

Ето по-пълно изображение:

Вляво (нискомазнинно хранене с излишък от бързи въглехидрати): „метаболитната дислипидемия” (нарушението в кръвните липиди), което е свързано с риск за сърдечносъдови заболявания: много дребни, плътни LDL-частици, които лесно гранясват, намалено количество предпазващ HDL-холестерол и опасно високи триглицериди.

Вдясно (нисковъглехидратно хранене): разпределение, предполагащо нисък риск за сърдечносъдови заболявания от гледна точка на статистиката.

Обобщение

Големите, безвредни, „пухкави” LDL-частици и „добрият” HDL се повишават от наситени мазнини в храната.

Ироничното е, че дребните, плътни, опасни LDL-частици се отчитат в по-малка степен в обичайно изследваната стойност на LDL, точно защото са дребни. Те се повишават предимно от въглехидрати в храната.

За фармацевтичните фирми е много по-доходно да продават скъпи лекарства на всички с повишена стойност на LDL, вместо да продават само на онези, при които има доказана полза от тях. А техният брой вероятно е значително по-нисък от общия брой на хората, които приемат такива лекарства днес.

Ироничното е, че самата причина мазнините, а след това и наситените мазнини, да бъдат обявени за опасни, е, че повишават LDL и общия холестерол! Вече знаем, че това повишение е под формата на едри LDL-частици, които не изглеждат пряко рискови, а също и под формата на HDL, който дори предпазва.

Когато намалим приема на мазнини с храната според тези препоръки, обикновено добавяме бързо разграждащи се въглехидрати, за да се заситим. Те повишават нивата на дребните, опасни LDL-частици, които не се отчитат в голяма степен при обичайно изследване на LDL, а също така намаляват едрите, безобидни LDL-частици и понижават нивото на предпазващите HDL-частици. Така можем леко да понижим общия холестерол и стойностите на LDL при изследване, но точно с онова разпределение, което изглежда, че повишава риска за сърдечносъдови заболявания!

Следователно консумацията на по-малко мазнини и повече въглехидрати води до понижение на добрия HDL-холестерол и повишение на опасните триглицериди. Триглицеридите, както споменахме по-горе, се извеждат от черния дроб под формата на VLDL-частиците, които с течение на времето се смаляват и се превръщат в LDL. Тези LDL-частици се смаляват все повече и повече, докато не бъдат усвоени. Високи нива на триглицеридите означават, че е налице тенденция за образуване на по-голям брой дребни, опасни LDL-частици.

Гордост и ограничено мислене

Днес е доста добре известно как стоят нещата. Тези зависимости не са противоречиви сред изследователите на холестерола. Проблемът е, че тези знания противоречат на предишните препоръки. Та нали те са били да се храним нискомазнинно. Много авторитети в медицината със сигурност не искат да признаят (дори и пред себе си?), че през всички тези години са грешали.

Пари

Фармацевтичните фирми не искат да се откажат от голяма част от гигантския си пазар за медикаменти в тази област. А големите производители на хранителни стоки не желаят намаляване на продажбите на всички много доходни нискомаслени продукти. Резултатът е, че тези нови знания, естествено, не са разпространени и така от всички възможни страни се противоречи на разпространението им.

Опасно ли е да се приема холестерол с храната?

Често се казва, че трябва да избягваме да приемаме прекалено много холестерол с храната, например от яйцата. Яйченият жълтък е най-богатата на холестерол храна, която ни е известна – всичкият този холестерол явно е необходим, за да се изградят всички клетки на едно пиле.

Така и не е било доказано, че прием на по-малко холестерол с храната води до по-добро здраве. Също така не е установено, че понижаващите усвояването на холестерола в червата лекарства (като Ezetrol) имат положителен ефект върху здравето.

Установено е, че приблизително 80% от холестерола, от който се нуждае организмът, се произвежда от самия него, най-вече в черния дроб. Ако приемаме по-малко холестерол с храната, организмът произвежда повече. Ако приемаме повече с храната, организмът произвежда по-малко. Следователно холестеролът в храната играе незначителна роля и вероятно няма причина да се тревожим за количеството, което приемаме.

И така: яжте колкото яйца искате. Най-вероятно те са само хранителни и полезни.

Как се тълкуват стойностите на холестерола?

Ако сте здрави, рядко има достатъчно основателни причини да проверявате стойностите на холестерола си, освен от любопитство. За съжаление всичко често завършва с това, че ви предлагат да приемате медикамент без доказана полезност, но със странични ефекти.

Ако се тревожите от измерените стойности на холестерола в кръвта ви, прочетете частта „Прост анализ на риска” малко по-надолу.

Различните стойности на холестерола

Общ холестерол. В повечето случаи доста лош критерий за риск, ако се разглежда самостоятелно. Често се препоръчва стойността да бъде под 5,0 - това важи всъщност само за хора с вече установени сърдечносъдови заболявания. За иначе здрави хора това е неправилен критерий за лечение – 70% от шведите на възраст между 30 и 50 години имат по-висока стойност, както и 90 – 95% от шведите над 50-годишна възраст.

· Труден за тълкуване и с ограничена полезност, ако не се свърже с останалите елементи от холестероловия профил.

Триглицериди. Препоръчителни са ниски стойности. Високите стойности най-често се дължат на висок прием на въглехидрати. Над 1,7 е лошо, това е признак за метаболитен синдром и означава повишен риск за сърдечносъдови заболявания. Повечето, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, имат много ниски стойности, моята беше 0,5.

· Препоръчителни са ниски стойности. Трябва да бъдат поне под 1,7 приблизително.

HDL: препоръчителна е висока стойност, естествените мазнини повишават HDL. Ниските стойности водят до повишен риск за сърдечносъдови заболявания, високият прием на въглехидрати понижава HDL. Под 1,0 (за мъже) или 1,3 (за жени) е лошо и също е признак за метаболитен синдром. Повечето, които се хранят нисковъглехидратно и високомазнинно, имат високи стойности, моята беше 1,8.

· Препоръчителни са високи стойности. Стойността трябва да бъде поне над 1,0 (за мъже) или 1,3 (за жени) приблизително.

LDL: Често се препоръчва стойността да бъде под 3,0. Но това е сложна за тълкуване стойност. Както обсъдихме по-горе, LDL се състои от частици с различни размери, от които опасни са дребните. Ниска стойност на триглицеридите (и висок HDL) показва, че по-голямата част от LDL вероятно се състои от безобидни едри частици – тогава по всяка вероятност е възможно стойността на LDL да бъде значително по-висока без повишен риск. Висока стойност на триглицеридите (и нисък HDL) показва, че е налице значително по-голям брой от дребните, по-опасни LDL-частици. Като цяло изглежда, че поради технически причини при анализа стойността на LDL често се завишава, когато триглицеридите са под 1,1 (което е обичайно при нисковъглехидратно хранене) – източници за справка 1, 2.

· Трудна за тълкуване стойност и с ограничена полезност, ако не се свърже с останалите елементи от холестероловия профил.

Общ холестерол/HDL: препоръчителна е ниска стойност - под 6. Ако търсим един-единствен показател от традиционния холестеролов профил за риск за сърдечносъдови заболявания, е установено, че това е най-добрият критерий. Това съотношение има много по-голяма прогнозна стойност от общия холестерол, LDL и дори от триглицеридите. По-сигурен показател е дори от съотношението LDL/HDL, което се използва понякога. Нисковъглехидратното и високомазнинно хранене често подобрява тази стойност, моята собствена беше 2,3.

· Най-сигурен показател за риск. Препоръчителни са ниски стойности. Трябва да бъде поне под 6, още по-добре под 5, а най-добре под 4.

Въпреки че стойностите на отделен човек всъщност нямат кой знае какво значение, споменавам и своите по-горе, след като дълго време консумирам голямо количество мазнини и много малко въглехидрати._{Още за резултатите от кръвните ми изследвания.}

Чуждестранни мерни единици за холестероловия профил.

Прост анализ на риска

Резултатите от холестероловия профил са трудни за тълкуване и ако се гледа само общият холестерол или LDL, съществува висок риск от ненужно медикаментозно лечение. Нещо, което се насърчава горещо от фармацевтичната промишленост.

Ако голяма част от холестерола е „добрият” (HDL), е възможно да имаме значително по-висока обща стойност без увеличение на риска от статистическа гледна точка.

Ето едно по-просто и по-уместно правило за онези от вас, които не са сърдечноболни:

1.Вземете стойността на общия си холестерол и я разделете на стойността на HDL. Ако имате общ холестерол 8,0 и HDL 2,0, се получава резултат 4,0.

2. Ако резултатът е под 5, можете да бъдете спокойни: всичко с холестерола ви е наред.

3. Ако стойността е по-висока, особено ако е над 6, има основания да помислите за промени в начина на живот. Тогава изследването може да се повтори, може би дори веднъж на шест месеца. Ако в дългосрочен план резултатите не се подобрят, може по изключение да се обмисли възможността за медикаментозно лечение.

Ако вече имате диагностицирано сърдечносъдово заболяване (ангина пекторис, инфаркт), се целят още по-добри стойности. Тогава може да бъде оправдан прием на понижаващи кръвните липиди медикаменти. В такъв случай обсъдете това с лекаря си.

Хората, които не страдат от сърдечносъдови заболявания, рядко имат особена полза от медикаменти за понижаване на холестерола. Но лечението може да доведе до странични ефекти като мускулни болки, мускулна слабост и влошен полов живот.

Кръвните изследвания на бъдещето - аполипопротеините

Както обсъдихме по-горе, представлява проблем, че най-опасните кръвни липиди – дребните, плътни LDL-частици – не се отчитат в голяма степен при обикновен холестеролов профил. За щастие има много добро решение. Всяка LDL-частица съдържа компонент от протеин, наречен аполипопротеин В. Всяка НDL-частица пък съдържа компонент от протеин, наречен аполипопротеин А1.

Може да се измери тяхното количество и така да се установи БРОЯТ LDL-частици. Така опасните дребни, плътни LDL-частици се отчитат в много по-голяма степен в получената стойност.

Обичайният начин за анализ на този резултат е да се вземе стойността на LDL и да се раздели на стойността на HDL. Това изследване се нарича ApoB/ApoA1 или ”съотношение между аполипопротеините”. Установено е, че това е най-доброто изследване на кръвните липиди за прогнозиране на риска от сърдечносъдово заболяване - по-добро от всички стойности в стария холестеролов профил.

Препоръчително съотношение между аполипопротеините

Изследването „съотношение между аполипопротеините” обикновено показва стойност под 1,5. Колкото по-ниска е стойността, толкова по-добре. Предложени са следните граници, със сигурност до известна степен произволно:

Мъже:

· Под 0,7 = много добре

· 0,7 – 0,9 = добре

· Над 0,9 = повишен риск

Жени:

· Под 0,6 = много добре

· 0,6 – 0,8 = добре

·  Над 0,8 = повишен риск

Хора с установено сърдечносъдово заболяване трябва да имат колкото е възможно по-добро съотношение между липопротеините, за да се намали рискът от рецидив.

Означава ли „повишен риск”, че и здравите задължително се нуждаят от лечение?
Не. Първоначалното лечение е промяна в начина на живот. Ако това не е достатъчно в дългосрочен план (в рамките може би на половин до една година) и са налице други рискови фактори за сърдечносъдово заболяване, може да се обмисли възможността за лечение със статини.

Лечението със статини носи риск за странични ефекти (най-често мускулни болки или слабост), затова е по-добре, ако човек може да постигне добри стойности на кръвните липиди по друг начин.

Нисковъглехидратното високомазнинно хранене вероятно в повечето случаи ще доведе до отлична стойност, особено в дългосрочен план.

При мен самия съотношението между аполипопротеините беше 0,37. 55-годишен мъж, хранил се нисковъглехидратно и високомазнинно в продължение на пет години, ми разказа, че стойността му била 0,25. Ако е вярно, това е най-ниската/най-добрата стойност, за която съм чувал.

Схемата по-долу показва статистическото повишение на риска за инфаркт (МІ – инфаркт на миокарда) при различни съотношения:

Натиснете за увеличаване на изображението

Какво означава това на практика?

Не трябва да се паникьосваме, ако кръвните ни липиди не са перфектни. При най-доброто изследване - ApoB/ApoA1 – разликата в риска за сърдечносъдови заболявания между онези, които имат най-висока стойност, и онези, които имат най-ниска (в децили, т.е. десети части), е приблизително четири пъти. Разликата между прилична и леко повишена стойност е може би само 1,5… Средната стойност на ApoB/ApoA1 в различните групи можете да откриете най-долу в горната схема.

Статини (понижаващи кръвните липиди медикаменти) или по-малко въглехидрати?

Това е още една интересна гледна точка по въпроса. "Статини" се наричат най-масовите медикаменти за понижаване на кръвните липиди (напр. Simvastatin, Lipitor). Действието им е да блокират действието на ензима, който изгражда холестерола в организма. Както споменахме по-горе, около 80% от холестерола в организма е новообразуван, а само една малка част се приема с храната. Интересното е, че градивният елемент за производството на холестерол е глюкозата ("гроздова захар"), т.е. кръвната захар.

Ензимът, който контролира скоростта на образуването на холестерол в организма, носи сложното наименование HMG-CoA-редуктаза(3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А-редуктаза) или HMGR. Статините забавят работата на този ензим. Тогава в клетките се образува по-малко холестерол. Това може да доведе до недостиг на холестерол в клетките, при който те трябва да прибягнат до втората си възможност – вместо това да извлекат холестерола от кръвта. Това става чрез образуване на по-голямо количество от един белтък, който се нарича LDL-рецептор, който се вгражда във външната мембрана на клетката. Както можете да се досетите, след това LDL-частиците от кръвта се захващат за LDL-рецептора на клетката. Впоследствие клетките чисто и просто поемат LDL-частицата заедно със съдържанието й от холестерол.

Следователно действието на статините е, че предизвикват недостиг на холестерол в клетките, при което те поемат повече холестерол под формата на LDL от кръвта. Тогава нивото на LDL в кръвта намалява, дори и дребните, плътни, опасни частици.

Причината да намирам това за особено вълнуващо е, че с помощта на храненето може да се постигне естествено наподобяване на действието на статините. Изграждащият холестерола елемент, както казахме по-рано, е глюкозата, т.е. кръвната захар. Когато кръвната захар е прекалено висока, нивата на хормона инсулин в кръвта също се повишават. Това сигнализира на HMGR, че е време да се образува още холестерол. Не е толкова учудващо, че организмът е достатъчно интелигентен, за да се възползва, когато има толкова много градивен материал.

Консумацията на захар и други въглехидрати кара кръвната захар и инсулина да се повишат. Тогава организмът, с помощта на HMGR, образува много холестерол. В такъв случай не е необходимо клетките да поемат толкова голямо количество холестерол чрез LDL-рецептора, при което LDL-частиците могат да циркулират по-дълго в кръвта. Тогава се повишава количеството LDL-частици в кръвта, които успяват да се свият до малки, плътни, опасни LDL-частици. А те пък в дългосрочен план повишават риска за сърдечносъдови заболявания. Точно както е установено в проучвания, както споменахме по-горе.

Първо решение

Един вариант за решение на този проблем е да се приемат статини - понижаващи кръвните липиди медикаменти, които донякъде произволно потискат производството на холестерол в клетките. Някои смятат, че статините имат и друг, непознат механизъм на действие, който е общо противовъзпалителен, което намалява риска от сърдечносъдови заболявания. Това би могло да бъде именно намаляването на дребните, плътни LDL-частици. Причината е, че те лесно се окисляват и след това могат да увредят вътрешността на кръвоносните съдове, което може да доведе до възпалителни процеси.

Второ решение

Но може би има по-естествено решение на проблема? Консумацията на по-малко захар и други въглехидрати води до по-ниски нива на кръвната захар и инсулина. Тогава активността на HMGR намалява и организмът произвежда по-малко собствен холестерол. Така се получава сходен ефект – клетките поемат повече LDL-частици и количеството дребни, плътни, опасни LDL-частици в кръвта намалява по същия начин!

Според мен следователно съществуват два начина да се избегне опасно нарушение в кръвните липиди: Да се приема неестествено количество захар и въглехидрати и да се компенсира ефектът им върху кръвните липиди чрез прием на статини. Или по начало да не се консумират толкова много захар и въглехидрати. Второто решение има две предимства: избягват се страничните ефекти от статините, както и други негативни ефекти от високата кръвна захар и високия инсулин (напълняване и др.)

Но обърнете внимание, че за много хора, които вече имат установено сърдечносъдово заболяване и влошени стойности на кръвните липиди, може да бъде необходимо да прибягнат и до двете решения едновременно (статин ПЛЮС намален прием на въглехидрати), за да поддържат нисък риск. С времето, ако нарушението на обмяната намалее достатъчно, такива хора биха могли евентуално в бъдеще да спрат приема на статини. Това би било възможно, ако стойностите на кръвните им липиди въпреки това останат много добри – за предпочитане при измерване чрез най-доброто изследване ApoB/ApoA1… Още по въпроса по-долу.

Андреас Енфелт, лекар, специалист по обща медицина

www.Kostdoktorn.se

Допълнително четиво

Медикаментозно лечение при повишен холестерол – има ли доказана полза от него за вас?

Метаболитен синдром – нарушението в кръвните липиди често е част от по-мащабно смущение в организма.

Нисковъглехидратно хранене / ВМ-НВХ за начинаещи – научете повече!

Все още ли се чудите дали мазнините и в частност наситените мазнини водят до влошаване на кръвните липиди? Съвременната наука не подкрепя това твърдение. Ето още малко информация, която сочи обратното:

· Мащабно двегодишно проучване, резултатите от което са публикувани на 17.07.2008 г., показва най-добри стойности на кръвните липиди при спазвалите диетата на Аткинс (нисковъглехидратна с много наситени мазнини), а най-лоши при групата, спазвала нискомазнинна диета.

· Още проучвания по въпроса можете да намерите тук.

· А екстремен пример намираме в лицето на масаите. Те консумират повече мазнини, в частност наситени, от всички други народности по света, но имат много добри стойности на холестерола.

· Интересно интервю, включително с Роналд Краус, мастит учен, изучаващ холестерола от няколко десетилетия. Още за риска, свързан именно с дребните, плътни LDL-частици.

Връзки:

Женски пол? Висок HDL? Може би няма смисъл да се тревожите за холестерола си:

· Интересна статия от Лекарския бюлетин от 2006 г. за това, че преди всичко жените с висок общ холестерол вероятно най-често биват лекувани ненужно с понижаващи холестерола медикаменти, без доказана полза за здравето. Ако освен това имат висок HDL (което е обичайно), изобщо не е задължително рискът им за сърдечносъдово заболяване да е повишен.

Още за холестерола:

· Медикаменти за нормални стойности на холестерола

· Как от Becel подвеждат здрави хора да купуват продуктите им

Всички статии в блога за холестерола и статините

За това защо съотношението между аполипопротеините превъзхожда стария холестеролов профил като сигурен, лесен метод за оценка на риска. Няколко статии от Лекарския бюлетин, като се започне от най-новите:

· Аполипопротеините- по-добри показатели за риск от стандартните липиди PDF (септември 2007)

· Определяне на съотношението между аполипопротеините: важно средство за превенция и лечениена сърдечносъдови заболявания PDF (май 2007)

· По-добре е в клиничната практика да се измерват аполипопротеините отколкото традиционнителипиди (март 2006)

· Аполипопротеините- по-добри показатели за риска за сърдечен инфаркт (март 2004)

Проучвания

Интервенционните проучвания показват, че нисковъглехидратното хранене („въпреки” по-големия прием на наситени мазнини) във всяко проучване води до по-висок HDL и по-ниски триглицериди, т.е. подобрява точно метаболитната дислипидемия.

Hession M, et al. Systematic review of randomized controlled trials of low-carbohydrate vs.low-fat/low-calorie diets in the management of obesity and its comorbidities. Obes Rev. 2009 Jan;10(1):36-50.

Изглежда, че нисковъглехидратното хранене може бързо да коригира метаболитната дислипидемия, още преди да се постигне евентуално намаляване на теглото:

Feinman RD, Volek JS. Low carbohydratediets improve atherogenic dyslipidemia even in the absence of weight loss. Nutr Metab (Lond). 2006 Jun 21;3:24.

Krauss RM, et al. Separate effects of reducedcarbohydrate intake and weight loss on atherogenic dyslipidemia. Am J Clin Nutr 2006, 83(5):1025-1031.

Размер на LDL-частиците

Нискомазнинното хранене води до по-голям брой дребни, плътни LDL-частици отколкото богатото на мазнини хранене:

Krauss RM, et al. Low-density-lipoprotein subclasses and response to a low-fat diet in healthy men. Am J Clin Nutr. 1995 Aug;62(2):478S-487S.

Колкото по-ниска е стойността на триглицеридите, толкова по-едри са LDL-частиците (и толкова по-висока е стойността на HDL):

McNamara JR, et al. Change in LDL particle size is associated with change in plasma triglycerideconcentration. Arteriosclerosis and Thrombosis, Vol 12, 1284-1290.

Триглицериди

Измерените на гладно триглицериди се понижават бързо при нисковъглехидратно хранене и постепенно се понижават и постпрандиалните стойности на триглицеридите. Или поне с допълнителен прием на омега-3:

Krauss RM, et al. Fasting lipoprotein and postprandial triacylglycerol responses to a low-carbohydrate dietsupplemented with n-3 fatty acids. J Am Coll Nutr. 2000 Jun;19(3):383-91.

Съотношението между аполипопротеините и другите критерии за риск

Съотношението между аполипопротеините е по-надеждно от другите компоненти на холестероловия профил за оценка на риска за сърдечносъдови заболявания (включително за шведи според Walldius et al):

McQueen MJ, et al. Lipids, lipoproteins, and apolipoproteins as risk markers of myocardial infarction in 52 countries (theINTERHEART study): a case-control study. Lancet. 2008 Jul 19;372(9634):224-33.

Walldius G, et al. High apolipoprotein B, low apolipoprotein A-I, and improvement in the prediction of fatal myocardialinfarction (AMORIS study): a prospective study. Lancet. 2001 Dec 15;358(9298):2026-33.

Изглежда, че съотношението между аполипопротеините има впечатляваща линейна връзка с риска за сърдечносъдови заболявания:

Yusuf S, et al. Effect of potentially modifiable risk factors associated with myocardial infarction in 52countries (the INTERHEART study): case-control study. Lancet. 2004 Sep 11-17;364(9438):937-52.

При липса на съотношение между аполипопротеините, съотношението холестерол/HDL е значително по-добър критерий за риска, отколкото общият холестерол.

Lewington S, et al Blood cholesterol andvascular mortality by age, sex, blood pressure: a meta-analysis of individualdata from 61 prospective studies with 55 000 vascular deaths. Lancet 2007; 370: 1829–39.Lipoprotein(a)

Lipoprotein(a)Concentration and the Risk of Coronary Heart Disease, Stroke, and NonvascularMortality. JAMA. 2009;302(4):412-423.

Статини за здрави хора?

Статини не трябва да се приемат често или дори никога от хора без доказано сърдечносъдово заболяване. Минимално пониженият риск от сърдечносъдово заболяване едва ли компенсира риска от странични ефекти (мускулни болки, диабет, влошени интелектуални способности и др.):

Taylor F, et al. Statins for the primary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic Reviews 2011, Issue 1. Art. No.: CD004816. DOI: 10.1002/14651858.CD004816.pub4.

Cholesterol Treatment Trialists’ (CTT) Collaborators.The effects of lowering LDL cholesterol with statin therapy in people at low risk of vascular disease:meta-analysis of individual data from 27 randomised trials.The Lancet - 17 May 2012. DOI: 10.1016/S0140-6736(12)60367-5

Redberg, RF, et al.Healthy Men Should Not Take Statins.JAMA 2012;307(14):1491-1492.

Приложения

Чуждестранни мерни единици за холестерол: в много други държави стойностите на холестерола се посочват в mg/dl вместо в mmol/L, както в Швеция. За да конвертирате общия холестерол, HDL или LDL от mg/dl в mmol/L, разделете на 39. Стойността на триглицеридите се разделя на 89.

Послеслов

След като сте прочели всичко това, е възможно да знаете повече от лекаря си в някои области. В такъв случай се опитате да се държите любезно с него. Лекарите правят всичко по силите си и имат добри намерения. Дори и онези, които искат да ви предпишат статини само за „леко повишен” общ холестерол или LDL.

Лекарите просто не могат да знаят всичко за всичко, особено що се отнася до новостите. Освен това фармацевтичната промишленост от десетилетия е усъвършенствала методите си за все по-дискретно упражняване на влияние върху предписанията им. Затова бъдете снизходителни. Не винаги е лесно да бъдеш лекар.

Автор: д-р Андреас Енфелт (Andreas Eenfeldt)
Превод от шведски Анелия Петрунова

Източник: http://www.kostdoktorn.se/kolesterol/