Във втората си книга, How to Prevent Heart Attacks, Heart Failure and Diabetes, д-р Марк Стар се връща към темата за хипотиреоидизма, но този път като причина за инфарктите, сърдечната недостатъчност и диабета. Д-р Стар стъпва върху изводите, достигнати от д-р Брода Барнс, както и върху собствения си опит в лечението на пациенти с хипотиреоидизъм. Наблюденията и на двамата лекари са, че правилното лечение на хипотиреоидизма може да предотврати възникването на тези толкова масови в днешно време състояния.
Д-р Брода Барнс въвежда понятието "хипометаболизъм" - с него обозначава забавения метаболизъм при голяма група хора (през 70-те е ставало въпрос за близо 40% от всички американци), който се коригира успешно с прием на екстракт от щитовидна жлеза (съдържащ Т4 и Т3 в съотношение 4:1), а по този начин се предотвратяват и редица заболявания или се получава облекчение в съществуващите симптоми. Характерното за състоянието "хипометаболизъм" е, че резултатите от лабораторните изследвания на хормоните TSH, FT4 и FT3 обикновено са в норма, т.е. тези хора се окачествяват като здрави, въпреки че имат редица признаци на хипотиреоидизъм. Не е ясно на какво се дължи това състояние, но може би причината е понижена активност на митохондриите, вероятно заради ниско ниво на щитовидните хормони вътре в клетките. Лабораторните изследвания показват нивата в кръвта, но остава неясно какво е положението вътре в клетките, където хормоните трябва да изпълнят функциите си. Д-р Стар въвежда понятието "хипотиреоидизъм тип 2" за обозначаване на това състояние на хипометаболизъм. Той прави аналогия с диабет тип 1 и тип 2. При диабет тип 1 е налице дисфункция на панкреаса, т.е. на жлезата с вътрешна секреция, която произвежда хормона инсулин. При диабет тип 2 пък е налице неспособност на клетките да усвояват захарта, т.е. ниско ниво на захар вътре в клетките. По същия начин може да се каже, че при увредена щитовидна жлеза, която произвежда по-малко количество щитовидни хормони, говорим за хипотиреоидизъм тип 1 (в този случай стойността на TSH и/или FT4, и/или FT3 е извън нормата), а при ниско ниво на хормоните вътре в клетките - за хипотиреоидизъм тип 2 (при хормонални изследвания в норма). Решението и в двата случая е заместителна терапия с щитовидни хормони.
За поставяне на диагнозата д-р Стар разчита на същите методи, на които е разчитал и д-р Барнс, т.е. симптомите на пациентите в комбинация с базалната температура, измерена под мишницата с живачен термометър веднага след събуждане (при жените е важно това да стане в началото на цикъла, преди да са започнали промените в нивата на хормоните, които водят и до флуктуации на температурата). Белгийският ендокринолог д-р Ертог е създал метод за изследване на Т3 в 24-часова урина, който според д-р Стар е единственото лабораторно изследване, което надеждно доказва наличие или липса на хипотиреоидизъм, но това изследване не се практикува масово, а повечето лекари не са информирани за него.
Д-р Стар подчертава и тук, че повишените нива на холестерол и/или триглицериди говорят почти винаги за наличие на хипотиреоидизъм и се коригират със заместителна терапия с щитовидни хормони. Повишеното кръвно налягане също в 80% от случаите се нормализира постепенно след започване на лечението, без да е необходимо да се приемат медикаменти за понижаването му (дозата на приеманите медикаменти за повишено кръвно налягане се понижава постепенно с повишаване на дозата на заместителната терапия с щитовидни хормони и подобряването на състоянието).
Лечението на хипотиреоидизма е препоръчително да включва Т3, като д-р Стар предпочита да работи с екстракт от щитовидна жлеза, макар че при пациентите с Хашимото понякога се получава отхвърляне на лекарството от имунната система (заради автоимунната атака върху щитовидната тъкан), поради което се налага преминаване на терапия със синтетични Т4 и Т3.
Книгата на д-р Стар можете да намерите тук.