Д-р Гордън Скинър е британски общопрактикуващ лекар, чиято книга бих препоръчала на всеки пациент с хипотиреоидизъм, който не постига достатъчно подобрение с предписаната му терапия. По-долу резюмирам една от статиите му – за клиничния отговор на лечение с левотироксин (Т4) при 139 пациенти (126 жени и 13 мъже) със симптоми на хипотиреоидизъм, но с изследвания в норма, т.е. пациенти, на които в обичайния случай не би била предписана терапия. Част от тези пациенти били с поставена диагноза депресия, синдром на хроничната умора или поствирусен синдром – състояние, подобно на синдрома на хроничната умора, което се характеризира с липса на енергия и възниква вследствие на прекарано вирусно заболяване, включително COVID-19. Д-р Антъни Фаучи вече изказа предположение, че т.нар. „дълъг КОВИД“ вероятно представлява синдром на хроничната умора, което би означавало, че лечението му трябва да бъде същото.
В проучването са включени пациенти, посещавали кабинета на д-р Скинър. Били помолени да попълнят въпросник с 16-те най-често срещани клинични характеристики на хипотиреоидизма, за да се определи каква част от тези характеристики са налице при тях преди и след лечението. Назначеното лечение било 25 мкг левотироксин (Т4) в продължение на 1 седмица, след което 50 мкг в продължение на 6 седмици, а после повишение с по 25 мкг на всеки 6 седмици до достигане на еутиреоидно състояние по клинични показатели, т.е. отсъствие на симптоми или подобрение в състоянието.
16-те най-често срещани симптома на хипотиреоидизъм според използвания въпросник са:
- Умора, липса на енергия;
- Влошаване на паметта или концентрацията;
- Промени във външния вид;
- Промени в кожата или косата;
- Промени в гласа;
- Понижено либидо;
- Болки в мускулите или ставите;
- Запек или подуване на корема;
- Непоносимост към студ или горещина;
- Увеличена щитовидна жлеза;
- Загуба или замъгляване на зрението;
- Трудности при преглъщане;
- Подпухналост на лицето или крайниците;
- Брадикардия (= нисък пулс) – под 65 удара/минута;
- Уголемен език;
- Повишаване на теглото.
Д-р Скинър изказва предположението, че може би е било добре въпросникът да включва и други често наблюдавани от него в практиката симптоми при хипотиреоидните пациенти – менструални нарушения, главоболия или халюцинации в периферното зрение или при поглеждане към пода.
71% от пациентите имали повече от 12 симптома на заболяването.
Стойностите на FT4 при повечето били под средните за здравите участници в контролната група, а стойностите на TSH – по-високи (средно 2,00 при пациентите и 1,00 в контролната група).
След лечението 93% от пациентите имали подобрение (или пълно отпадане) на 10 или повече симптома.
Интересно е да се отбележи, че след лечението нивото на TSH спада от средно 2,00 до средно 0,35 (при пациентите с най-голямо подобрение средната стойност на TSH след лечението била 0,19).
При пациентите, постигнали пълно отпадане на симптомите, нивата на FT4 след лечението били най-високи. Това означава, че нивото на FT4 е по-добър индикатор за успеха на лечението от TSH. Налице била значима корелация между степента на клиничен отговор и дозата Т4, т.е. колкото по-висока била приеманата доза, толкова по-висока била успеваемостта на лечението.
Що се отнася до максималните дози, с които са постигнати тези резултати, най-ниската е 50 мкг, а най-високата – 275 мкг.
От това проучване могат да се направят няколко извода:
1) има смисъл да се предпише лечение с левотироксин (Т4) на пациенти със симптоми, но с хормони в норма, защото може да се постигне подобрение в състоянието им, което в крайна сметка е най-важната цел на всяко лечение;
2) колкото по-висока е предписаната доза, толкова по-голямо е подобрението (което вероятно означава, че много пациенти не получават достатъчно висока доза заместителна терапия, ако състоянието им се оценява не по симптомите, а по резултатите от изследванията, каквато е стандартната практика);
3) пациентите със синдром на хронична умора или поствирусен синдром също се повлияват добре от лечение с левотироксин (Т4) – наблюдение, което може да бъде от полза в лечението на т.нар. „дълъг КОВИД“.
Едно от предположенията на водещия автор на проучването, д-р Скинър, е, че методът за изследване на хормоните в серума, който се прилага в момента (имунологичен анализ), води до ненадеждни резултати, които не отразяват клиничното състояние на пациентите, поради което не би трябвало да стават основа за диагностични или терапевтични решения.
Резюме на статията, която е представена тук, може да се намери на този адрес: https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/13590840050043530