събота, 16 ноември 2019 г.

Сагата с витамин А


Автори Сали Фалън и д-р Мери Иниг  

Забележка: След като прочетете тази статия, моля, прочетете и раздела "Витамин А, витамин Д и маслото от черен дроб на треска: някои пояснения" в статията ни на тема „Основни факти и препоръки за маслото от черен дроб на треска“

Откриването на витамин А и историята на прилагането му в областта на човешкото хранене е история за смелост и гениалност – история за това как най-високите постижения на науката се обединяват в брачен съюз със световните културни традиции; а поставянето на това познание под диктатурата на хранителната индустрия ни дава тъжен урок за това как властта и влиянието могат да се използват за прикриване на истината.
Главен герой в тази удивителна история е Уестън А. Прайс, който открива, че начинът на хранене на традиционно живеещите народи в добро здраве съдържа поне десет пъти повече витамин А, отколкото американския начин на хранене в наши дни. В работата си Прайс открива, че витамин А е един от няколкото мастноразтворими активатори, които се съдържат само в животинските мазнини и са необходими за усвояването на минералите от храната. Той отбелязва, че храните, смятани за свещени от изучаваните от него народи, като масло, получено от млякото на кравите през пролетта, хайвер и черен дроб на акула, са изключително богати на витамин А.
Всички традиционно живеещи народи знаели, че определени храни са необходими за предотвратяване на слепота. В своя основополагащ труд „Хранене и физическа дегенерация“ Уестън Прайс разказва за един златотърсач, който, докато прекосявал високо плато в Скалистите планини, ослепял заради ксерофталмия вследствие на липса на витамин А. Докато плачел отчаяно, бил открит от един индианец, който му уловил пъстърва и му дал да изяде „месото от главата и тъканите в задната част на очите, включително и самите очи“ 1. След няколко часа зрението му започнало да се връща и след два дни вече виждал почти нормално. Няколко години преди пътуванията на Уестън Прайс учени били открили, че най-богатият източник на витамин А в цялото тяло на животното е ретината и тъканите в задната част на очите.
Много народи използвали черния дроб - друг отличен източник на витамин А – за лечение на различни видове слепота2. Най-напред притискали черния дроб към окото, а след това давали на болния да го изяде – ритуал, чрез който пациентът насочвал лечебните сили на черния дроб към засегнатия сетивен орган. Египтяните описали този лек преди не по-малко от 3500 години. Подобни практики са описани в Русия през ХІХ век, в провинциалните райони на остров Ява през 1978 г. и сред обитателите на Нюфаундленд през 1929 г. Други народи използвали черен дроб от акула. Хипократ (460-327 пр.н.е.) предписвал черен дроб, киснат в мед, за слепота при недохранени деца. И в асирийски текстове от 700 г.пр.н.е., и в китайски медицински трудове от VІІ в. от н.е. се препоръчва употребата на черен дроб за лечение на нощна слепота. Еврейски трактат от ХІІ в. препоръчва към очите да се притисне кози черен дроб, след което дробът да се изяде. В Средновековието холандският лекар Якоб ван Лерлант (1235-1299) пише следното:

Който нощем не вижда добре,
да яде кози черен дроб,
така ще вижда по-добре нощем.

Смелите застъпници на витамин А

Нощната слепота била често срещан проблем сред моряците на дълги плавания, но по времето на възникване на големите европейски флоти мъдростта на традиционното лечение с черен дроб вече била до голяма степен забравена. Било необходимо научният метод да се прилага със смела отдаденост, за да се потвърди валидността на древните средства за лечение. Първият, който направил това, бил Едуард Шварц (1831-1862), корабен лекар на австрийска фрегата, която била изпратена на околосветско плаване с научноизследователска мисия. Преди Шварц да отплава от Виена, няколко лекари го били помолили да изпробва стария народен лек за нощна слепота от варен говежди черен дроб. По време на пътуването 75-има от 352-амата моряци на борда развили това състояние. Всяка вечер, със спускането на здрача, те губели зрението си и трябвало да ги водят за ръка като слепи. Шварц им дал да ядат говежди или свински черен дроб и установил, че нощното зрение на всички засегнати се възстановило.
Този лек се оказал „истинско чудо“, пише Шварц в публикуваната си статия, където подчертава, че нощната слепота е заболяване, причинено от недоимъчно хранене. За тези свои идеи станал обект на злостни нападки от страна на представителите на лекарската професия, които го обвинили в „лекомислие“ и „самоизтъкване“. Три години след завръщането си от експедицията, дискредитираният лекар починал от туберкулоза. Бил на 31 години. Благотворното влияние на богатите на витамин А храни при туберкулоза все още не било открито.
През 1904 г. японският лекар М. Мори описва ксерофталмия при недохранени деца, чието меню се състояло от ориз, ечемик, зърнени култури и „други зеленчуци“. Ксерофталмията е състояние, което прогресира от нощна слепота до разграждане на роговицата и накрая до пръсване на очната ябълка. Мори лекувал децата с черен дроб, а също и с масло от черен дроб на треска, и постигнал отлични резултати. Дори установил, че маслото от черен дроб на треска още по-ефективно от черния дроб възстановявало зрителната функция. Мори го описва като „отлично лекарство с почти специфично действие. . . Действително, в повечето случаи действието е толкова бързо, че до вечерта децата, страдащи от нощна слепота, вече танцуват весело наоколо, за радост на майките си.“ Маслото от черен дроб на треска помагало и за лечение на кератомалация – заболяване, свързано с тежки дефицити на хранителни вещества и характеризиращо се с разязвяване на роговицата, изключителна сухота на очите и инфекция.
В края на Втората световна война лекар на име Блох открил, че диета, съдържаща пълномаслено мляко, масло, яйца и масло от черен дроб на треска, лекува нощната слепота и кератомалацията. В един важен експеримент Блох сравнил резултатите на две групи деца - на едните давал пълномаслено мляко, а на другите - маргарин като единствен източник на мазнини. Половината от хранените с маргарин деца развили проблеми с роговицата, докато децата, приемали млечна мазнина и масло от черен дроб на треска, останали здрави.
Заслугата за фактическото откриване на витамин А се приписва на учен на име Е. В. Макколъм. Било му любопитно защо кравите, хранени с пшеница, не били в добро здраве, ослепявали и раждали мъртви телета, а хранените с жълта царевица били здрави. Годината била 1907-а и учените вече били в състояние да измерят съдържанието на белтъчини, въглехидрати, мазнини и минерали в храната. Пшеницата и царевицата от експеримента на Макколъм съдържали еднакви количества минерали и макронутриенти. Той се питал дали пшеницата не съдържа някое токсично вещество, или дали в нея не липсва нещо, което се съдържа в жълтата царевица.
За да реши загадката, на Макколъм му хрумнало да използва дребни животни като мишки или плъхове, а не крави, за хранителни експерименти – те имали нужда от по-малко храна, заемали по-малко място, възпроизвеждали се бързо и диетата им можела да се контролира. Подобно на много добри идеи, тази също се натъкнала на значителна съпротива. Макколъм работел в Колежа по земеделие на Уисконсин и деканът му казал да експериментира с „ценни от икономическа гледна точка животни“ – за фермерите плъхът бил вредител! Макколъм бил принуден да работи тайно в мазето на Факултета по земеделие, където изучавал ефектите на различни диети върху колонии от плъхове. Открил, че плъховете, хранени с чист протеин, чисто обезмаслено мляко, захар, минерали и мазнина под формата на свинска мас или зехтин, не растели добре. Когато добавил масло или екстракт от жълтък към диетата им, здравето им се възстановило. Макколъм открил мастноразтворим фактор в определени храни, който бил от съществено значение за растежа и оцеляването. Той бил наречен „мастноразтворим фактор А“, за да се разграничи от други допълнителни фактори в храната, наричани „водноразтворим Б“.
В изследвания на Осбърн и Мендел, публикувани само пет месеца след експеримента на Макколъм, се установявало, че маслото от черен дроб на треска води до същите резултати както маслото в проучвания с плъхове, което потвърдило ранната работа на Мори в Япония. Следващи експерименти помогнали на учените да определят, че витамин А е безцветен, но често се свързва с храни, съдържащи бетакаротин, който е жълт. През 30-те години учени установяват, че витамин А се образува чрез трансформация на бетакаротини в чревната лигавица на животните и хората.
Научното наименование на витамин А е ретинол поради наличието му в ретината на окото. Ролята на ретинола за зрението е установена от редица гениални учени, първият от които е един германец, В. Кюне, който през 1877 г. открива, че лилавите ретини на адаптирани към тъмнината жаби се оцветяват в жълто, когато бъдат изложени на светлина. Лилавият цвят се възстановява в сложен биохимичен цикъл, включващ витамин А, което прави възможно зрението. Други учени доказват ролята на витамин А в клетъчната диференциация, развитието на костите, репродуктивните функции и имунната система. Уестън Прайс потвърждава значението на витамин А в традиционните диети по време на изследванията си на местното население в различни райони през 30-те и 40-те.
Благодарение на изключителната научна работа на тези и много други изследователи употребата на масло от черен дроб на треска при деца – традиция, която се среща сред арктическите народи като скандинавците и ескимосите – става стандартна практика, която се запазва до Втората световна война. Каква ирония, че американците са спрели да дават масло от черен дроб на треска на децата си, а програми за осигуряване на витамин А на деца в Африка и Азия постигат удивителен успех в превенцията на слепотата и заразните болести. Тази програма за лечение с витамин А е плод на работата на още един смел учен, Алфред Съмър, офталмолог в университета „Джонс Хопкинс“, който търпеливо лобира за създаването на международна програма, след като наблюдава чудесните ефекти от приема на витамин А в Индонезия и Непал.
През последните десетилетия голяма част от изследванията на тема витамин А наблягат на ролята му в превенцията на рака и на употребата му заедно с нетоксични терапии за лечение на рак. За съжаление, изследванията за антикарциногенните свойства на витамин А не са станали масово достояние. Може би най-трагичният пример е д-р Макс Герсон, който лекува много случаи на терминален рак с отлични резултати, като използва сок от суров черен дроб, богат източник на витамин А. През 1946 г. той свидетелства за разработеното от него лечение пред комитет на американския конгрес, но впоследствие то е пренебрегнато. 3 През 1973 г. д-р Канемацу Сигиура от института „Слоун Кетъринг“ публикува резултатите от проучвания за тумори на млечната жлеза при мишки с използване на високи дози витамин А и летрил - вещество, извлечено от семена. Той наблюдава пълна регресия на всички тумори при общо пет мишки. В окончателния доклад се отбелязва, че „д-р Сигиура никога не е наблюдавал пълна регресия на тези тумори в целия си огромен опит с други химиотерапевтици.“ Въпреки това само няколко месеца по-късно говорители на института „Слоун Кетъринг“ категорично отричат каквито и да било благотворни ефекти от терапията. 4

Разногласията относно витамин А

Въпреки че проучванията за витамин А и неговите ефекти са благодатни за децата и възрастните по целия свят, съвременното земеделие и големите предприятия за преработка на храни не печелят нищо от тези знания. Практиките за отглеждане на животни в затворени пространства успешно пречат на включването на витамин А в животинските храни, а преработващата промишленост предпочита да използва растителни вместо животински мазнини. Някои растителни мазнини съдържат каротини, но в тях не се съдържа истински витамин А. Само животинските храни съдържат витамин А, а той присъства в големи количества само когато животните имат източник на каротини или витамин А в храната си като например паша, насекоми и рибно брашно.
За съжаление, в повечето популярни книги по хранене се настоява, че хората могат да набавят витамин А от плодове и зеленчуци. А, което е още по-лошо, разпоредбите на Службата по храните и лекарствата позволяват на хранителнопреработвателните компании да етикетират каротините като витамин А. Етикетът на консерва с домати гласи, че те съдържат витамин А, въпреки че единственият източник на истински витамин А в доматите са микроскопичните части от насекоми. Хранителната промишленост и нискомазнинната школа в науката за храненето, която индустрията е създала, се облагодетелстват значително от факта, че обществеността има само бегла представа за витамин А. Всъщност повечето храни, които осигуряват витамин А - масло, жълтъци, черен дроб, субпродукти и ракообразни – са обект на усилено очерняне.
При оптимални условия хората наистина могат да трансформират каротините във витамин А. Това става в горната част на храносмилателния тракт чрез действието на жлъчни соли и разграждащи мазнините ензими. От цялото семейство на каротините бетакаротинът се трансформира най-лесно във витамин А. Ранни проучвания показват еквивалентност от 4:1 между бетакаротина и ретинола. С други думи, било установено, че за произвеждане на една единица витамин А са необходими четири единици бетакаротин. Това съотношение по-късно е променено на 6:1, а скорошни проучвания показват, че всъщност то е още по-високо5. Това означава, че трябва да изяждате огромно количество зеленчуци и плодове, за да си набавите дори минималното необходимо дневно количество витамин А, ако приемем, че условията за трансформация на каротина в ретинол са оптимални.
Но те рядко са оптимални. Диабетиците и хората с понижена функция на щитовидната жлеза – група, която спокойно би могла да включва поне половината от американското население в зряла възраст – не могат да осъществяват тази конверсия. При децата тя се осъществява много слабо, а при бебетата напълно липсва – те трябва да изградят ценните си запаси от витамин А, като го набавят от животинските мазнини6 – но въпреки това нискомазнинната диета често се препоръчва за децата. Усилената физическа активност, прекомерната консумация на алкохол, прекомерният прием на желязо (особено от „обогатено“ с желязо бяло брашно и зърнени закуски), употребата на редица популярни лекарства, прекомерната консумация на полиненаситени мастни киселини, дефицитът на цинк и дори студеното време могат да възпрепятстват трансформацията на каротините във витамин А7, а същото важи и за нискомазнинното хранене.
Каротините се конвертират от жлъчните соли, а до червата достига много малко жлъчка, когато храната е бедна на мазнини. Чревоугодниците, които слагат масло на зеленчуците си и сметана в зеленчуковата супа, постъпват по-мъдро, отколкото предполагат. Мазнината на маслото стимулира секрецията на жлъчка, която е необходима за конвертиране на каротините от зеленчуците във витамин А, а в същото време осигурява много лесно усвоим истински витамин А. Полиненаситените мазнини също стимулират секрецията на жлъчни соли, но могат да причинят бързо разрушаване на каротина, освен ако не са налични антиоксиданти.
Затова е много неразумно да се разчита на растителни източници за набавяне на витамин А. Този жизненоважен нутриент е необходим за растежа и ремонта на телесните тъкани; спомага за защитата на лигавиците на устата, носа, гърлото и белите дробове; провокира секрецията на стомашни сокове, които са необходими за правилното храносмилане на белтъчините; помага за изграждане на силни кости и зъби и на пълноценна кръв; от съществено значение е за доброто зрение; помага в синтеза на РНК и допринася за здравето на имунната система. Дефицитът на витамин А при бременни води до очни дефекти, смъкване на бъбреците, заешка устна, цепнато небце и аномалии на сърцето и едрите кръвоносни съдове при децата. Запасите от витамин А се изчерпват бързо по време на физическа активност, състояния с висока телесна температура и периоди на стрес. Дори хората, които могат ефективно да трансформират каротините във витамин А, не могат да възстановят запасите си от витамин А бързо и в достатъчна степен чрез прием на растителни храни.
Богатите на витамин А храни са особено важни за диабетиците и за страдащите от заболявания на щитовидната жлеза. Тази жлеза дори се нуждае от повече витамин А, отколкото другите жлези с вътрешна секреция, и не може да функционира без него8. А богатото на витамин А хранене ще помогне на диабетика да се предпази от дегенеративните състояния, които се свързват с това заболяване, като например проблеми с ретината и със заздравяването на рани.
Уестън Прайс смятал мастноразтворимите витамини, особено витамин А, за катализатори, от които зависят всички биологични процеси9. За ефикасното усвояване и оползотворяване на водноразтворимите витамини е необходимо в храната да присъстват достатъчни количества витамин А. Неговите изследвания доказват, че приемът на щедри количества витамин А гарантира нормална репродуктивна функция и привлекателни широки лица, прави зъби и силно, здраво тяло при децата. Прайс открива, че здравите традиционно живеещи народи ценят особено много богатите на витамин А храни като важни за децата и бременните жени. Десетократната разлика в съдържанието на витамин А между традиционните диети и американския начин на хранене, която Прайс установява през 40-те години, днес с почти пълна сигурност е още по-голяма, защото американците са се отказали от кравето масло и маслото от черен дроб на треска и са ги заменили с бедни на хранителни вещества, фабрично преработени полиненаситени мазнини.
В общностите от Третия свят, които влизат в контакт със западната култура, дефицитът на витамин А е широко разпространен и допринася за висока детска смъртност, слепота, забавяне на растежа, костни деформации и податливост на инфекции10. Те се срещат и в общностите, които имат богат достъп до каротини под формата на зеленчуци и плодове. Недостигът на качествени млечни продукти, отказът от консумация на субпродукти, защото се смятат за старомодни или нездравословни храни, и заместването на животинските мазнини за готвене с растителни допринасят за физическата дегенерация и страданието на хората от Третия свят.
Запасите от витамин А са толкова важни за човешкия организъм, че хората са способни да складират големи количества от него в черния си дроб и други органи. Затова е възможно възрастният организъм да оцелее продължително време при нискомазнинно хранене, докато се появят явни симптоми на дефицит. Но в периоди на стрес запасите от витамин А се изчерпват бързо. Усилената физическа активност, периодите на физически растеж, бременността, кърменето и инфекциите са натоварвания, които бързо изчерпват тези количества. Децата, които боледуват от морбили, бързо използват своя витамин А, което може да доведе до необратима слепота. Тригодишният интервал между бременностите позволява на майките да възстановят своите запаси от витамин А, така че следващите деца да не страдат от понижена жизненост.
Един аспект на витамин А, който заслужава повече внимание, е ролята му в оползотворяването на белтъчините. Квашиоркор е заболяване, което се причинява в еднаква степен от дефицит на витамин А, водещ до влошено усвояване на белтъчините, и от липсата на белтъчини в храната. Високобелтъчинните, нискомазнинни диети са особено опасни, защото приемът на белтъчини бързо изчерпва запасите от витамин А. Децата, хранени високобелтъчинно и нискомазнинно, често растат бързо. Резултатът от тази практика – високи, късогледи, слаби индивиди със скупчени зъби и лоша костна структура - нещо като синдром на Икабод Крейн – е характерна черта на Америка. Високобелтъчинните, нискомазнинни диети могат да доведат и до слепота, както се е случило веднъж в Гватемала, където по програма за подпомагане с хранителни продукти били дарени огромни количества разтворимо обезмаслено сухо мляко11. Хората, консумирали сухото мляко, ослепели. Традиционно живеещите народи разбирали инстинктивно този принцип, поради което никога не консумирали месо без тлъстини и винаги изяждали органите на животните, които им служели за храна.
За децата дори е полезно да приемат значително по-голям брой калории под формата на мазнини, отколкото на белтъчини12. Високомазнинната диета, богата на витамин А, ще доведе до стабилен, равномерен растеж, солидна физика и висок имунитет към заболявания.
Огромното разминаване между установеното от науката за витамин А и препоръките на диетолозите в популярната преса допринася за неловки ситуации. „Ню Йорк Таймс“ пропагандира усилено в полза на нискомазнинните диети, дори за децата, но в скорошна статия в изданието се отбелязва, че богатите на витамин А храни като черен дроб, яйчен жълтък, сметана и ракообразни повишават устойчивостта на организма на заразни болести при децата и предотвратяват раковите болести при възрастните13. В статия в „Уошингтън Поуст“ хвалят витамин А като „евтино и ефикасно средство, чиито чудотворни ефекти тепърва ще се (пре)откриват“, като се отбелязва, че в скорошни проучвания е установено, че витамин А под формата на хранителна добавка спомага за намаляване на детската смъртност в страните от Третия свят, защитава жертвите на морбили от тежки усложнения и предотвратява предаването на ХИВ-вируса от майката на детето14. В статията се посочват масло, яйчен жълтък и черен дроб като важни източници на витамин А, но, за жалост, се твърди, че каротините в зеленчуците са „не по-малко важни“.
Разногласието относно витамин А обърква обществеността и допринася за това догмата за полезността на нискомазнинното хранене да продължава да се приема за истина, дори сред авторите на научни статии.

Дезинформацията около витамин А
По-лоша от разногласията около витамин А е дезинформацията под формата на опасения, че витаминът може да е токсичен, ако се приема в по-големи количества от препоръчваните минимални. Пропагандата срещу витамин А дори е толкова мощна, че сега акушер-гинеколозите и педиатрите предупреждават пациентите да избягват храни, които го съдържат!
Наскоро „експертна“ комисия излезе със становище, че препоръчителната дневна доза за витамин А трябва да се намали от 5000 МЕ (международни единици) дневно на около 2500 МЕ, и постави горна граница от около 10 000 МЕ за жените. Комисията се оглавяваше от д-р Робърт Ръсел от Университета „Тъфтс“, който предупреди, че прием, надвишаващ „максималната препоръчителна доза“, може да причини необратимо увреждане на черния дроб и вродени дефекти – абсурдно твърдение с оглед на факта, че само преди няколко десетилетия на бременните рутинно се е препоръчвало да приемат масло от черен дроб на треска ежедневно и да консумират черен дроб няколко пъти седмично. Една супена лъжица масло от черен дроб на треска съдържа минимум 15 000 МЕ, а една порция черен дроб може да съдържа до 40 000 МЕ витамин А. Ръсел изразява масовото схващане, когато настоява, че нуждите от витамин А могат да се задоволят с моркови в количество, равно на половин чаша на ден.
Кампанията против витамин А започва през 1995 г. с публикацията на медицинския факултет на Бостънския университет в „New England Journal of Medicine“15, озаглавена „Тератогенност на високия прием на витамин А“ от Кенет Дж. Ротман и неговите колеги: в нея приемът на витамин А сред 22 000 бременни жени корелира с вродени дефекти у родените от тях деца. Проучването е отразено широко от същите издания, които по-рано са възхвалявали ползите от витамин А. Статията „Проучване установява връзка между прекомерен прием на витамин А и вродени дефекти“ с автор Джейн Броуди се появява на първата страница на „Ню Йорк Таймс“ на 7 октомври 1995 г. На 24 ноември 1995 г. „Уошингтън Поуст“ съобщава: „Високите дози витамин А се свързват с мозъчни дефекти при бебетата“.
Когато едно-единствено проучване се появява на първите страници на вестниците, е важно да го огледаме под лупа, особено след като по-ранните изследвания са установили важността на витамин А за предотвратяване на вродени дефекти. Всъщност дефектите, за които се твърди, че зачестяват при повишен прием на витамин А – заешка устна, цепнато небце, хидроцефалия и значително сърдечни малформации - също са следствие от дефицит на витамин А.
В това проучване учените помолили над 22 000 жени да попълнят въпросници за хранителните си навици и приеманите от тях хранителни добавки преди и по време на бременността. Отговорите им били използвани за определяне на нивата им на витамин А. Както се съобщава във вестниците, учените установили, че дефектите на краниалния неврален гребен зачестили при по-високи дози витамин А. Но това, което вестниците не съобщават, е фактът, че дефектите на невралната тръба намалели при повишен прием на витамин А, както и че не била установена тенденция по отношение на мускулно-скелетните, уро-гениталните и други дефекти. Тенденцията била много по-малко изявена и по-слабо статистически сигнификантна, когато дефектите на краниалния неврален гребен били съпоставени с приема на витамин А само от храна.
Проучването е компрометирано поради редица недостатъци. Нивата на витамин А били определени чрез неточния метод за събиране на информация чрез попълване на въпросници, а не били направени кръвни изследвания, за да се измерят действителните нива на използваем витамин А на майките. Учените не претеглили вродените дефекти по степен на сериозност, поради което не знаем дали дефектите у бебета, родени от майки, приемали високи дози витамин А, са били сериозни, или незначителни в сравнение с дефектите у децата на майки, приемали по-ниски дози.
Най-сериозният недостатък на проучването е, че учените не разграничават синтетичния витамин А под формата на ретинол, който се открива в хранителните добавки и се добавя към фабрично преработени храни, от естествения витамин А-комплекс, който присъства в богатите на витамин А храни заедно с множество кофактори. Добре известно е, че синтетичните витамини имат по-ниска биологична активност, поради което са и по-малко ефективни, отколкото естествено срещащите се витамини. Това важи особено за мастноразтворимите витамини като витамин А, защото те обикновено са по-сложни молекули, с многобройни двойни връзки и множество форми. Естественият витамин А се среща под формата на смесица от различни изомери, алдехиди, естери, киселини и алкохоли. Чистата ретиноева киселина – метаболит на витамин А, който се използва за лечение на акне при възрастни - е известна с това, че причинява вродени дефекти. Очевидно чистият ретинол също има тератогенни свойства във високи дози.
Учените установили, че дефектите на краниалния неврален гребен се увеличили пропорционално на количеството ретинол от хранителни добавки, приемани по време на първия триместър на бременността (въпреки че общият брой дефекти останал непроменен при дози до 15 000 МЕ дневно). Проучванията на витамин А са показали, че много фактори влияят на неговото усвояване и оползотворяване. Недостатъчният прием на мазнини, влошената секреция на жлъчни соли, недостатъчното производство на ензими и влошената чернодробна функция могат да нарушат усвояването и оползотворяването на витамин А, особено когато се приема под формата на хранителна добавка, съдържаща ретинол, а не като компонент на непреработени храни. Възможно е тератогенните ефекти на предлаганите в търговската мрежа хранителни добавки и храни, обогатени с витамин А, да се обострят при жени, чиито хранителни навици и общо здраве са неоптимални. Някои учени смятат, че синтетичният витамин А пречи на правилното оползотворяване на естествения витамин А от храните.
Чист ретинол се добавя към много фабрично произведени храни като маргарин, зърнени закуски и пица. В проучването не е направен опит да се разграничат жените, които са приемали витамин А под формата на фабрично непреработени животински храни, от жените, приемали маргарин, бяло брашно и екструдирани зърнени закуски, обогатени с ретинол – храни, съдържащи много други вещества, които могат да причинят вродени дефекти. Естественият витамин А, който се съдържа в черния дроб, яйцата, маслото, сметаната и маслото от черен дроб на треска, е добре известен със свойството си да осигурява отлична защита срещу вродени дефекти.
При широкото отразяване на това проучване в медиите не се прави разлика между синтетичен и естествен витамин А – точно обратното, в статиите се намеква, че бременните жени не трябва да консумират черен дроб, млечни продукти, месо и яйца, но не и фабрични храни като маргарин и зърнени закуски, които се обогатяват с витамин А. Освен това в медиите не са отразени проведени по-късно проучвания, които установяват, че високите дози витамин А не повишават риска за вродени дефекти. Проучване, проведено в Рим, Италия, установява липса на вродени малформации при 120 бебета, чиито майки са приемали над 50 000 МЕ витамин А на ден16. Проучване от Швейцария разглежда кръвните нива на витамин А при бременни и установява, че стойностите, постигнати при доза от 30 000 МЕ на ден, не се асоциират с вродени дефекти17.

Икономическото робство и витамин А

Докато учените в Америка създават объркване и страх по отношение на витамин А, програмите на СЗО и УНИЦЕФ за раздаване на витамин А в Африка и Азия постигат изключителни успехи за намаляване на слепотата и смъртността както сред децата, така и сред възрастните. Витамин А е по-ценовоефективен начин за спасяване на животи и предотвратяване на страдание, отколкото имунизациите и лекарствата, и може да се дава под формата на капсули, които струват 2 цента всяка. Програмата не застрашава традиционната култура или начини на набавяне на храна, а освен това се изпълнява лесно на ниво селище.
Но този успех не се нрави на хранителната и фармацевтичната промишленост, защото заздравява устоите на традиционния начин на живот в селищата и ограничава пазара за лекарства и фабрично преработени храни. С хвалебствия на уста, „големите имена в международната хранителна промишленост“ създадоха „публично-частно партньорство“, за да се включат в програмата18. „Келог“, „Каргил“, „Монсанто“ и „Проктър енд Гембъл“ започнаха да обогатяват с витамин А маргарин, растителни масла, пшенично брашно, захар и зърнени закуски – и дори магнезиев глутамат! На официален обяд, организиран от Хилъри Клинтън, директорите на предприятията и ръководителите на различни хуманитарни организации обявиха целта си да покажат на „местните хранителни предприятия. . . как да обогатяват с витамин А храните, консумирани от хората с ниски доходи.“ С други думи, витамин А ще се използва за насърчаване на консумацията на фабрично преработени храни в Африка и Азия под маската на хуманитарна помощ. Хората с ниски доходи в Америка ядат маргарин и други фабрично преработени храни, но хората с ниски доходи в Третия свят консумират храни, отгледани от фермери и преработени ръчно от местни майстори.
А когато хората отказват да консумират фабрично преработени храни, „промишлените гиганти“ са измислили друга стратегия – генетично модифициране на ориза, за да съдържа каротини. Онези, които рекламират така наречения „златен“ ориз като решение на проблема с витамин А, са или печално невежи, или безсрамно корумпирани. Златният ориз, който съдържа каротини, не може да осигури истински витамин А на децата по света, но ще задълбочи тенденцията родителите им да напускат фермите и да се заселват в ужасяващи гета.
Докато показват „на местните хранителни компании. . . как да обогатяват храните с витамин А . .“ и да добавят гени за производство на каротини в ориза, мултинационалните корпорации ще заздравят хватката си върху световното производство на храна, което ще доведе до нарушаване на традиционния начин на живот в селищата и до „хранителна диктатура“, както се изразява индийската писателка Вандана Шива. Ако конгломератите постигнат целта си, програмите за насърчаване на консумацията на златен ориз и на „обогатени“ преработени храни ще заменят програмите за раздаване на витамин А на капсули и така ще повишат страданието на децата и световното икономическо робство.
Какво можем да направим ние на Запад, за да осуетим коварните планове на хранителните и фармацевтични компании в по-бедните държави? Отговорът е прост: да орежем финансирането им при източника, като откажем да купуваме продуктите им. Да бойкотираме фабрично преработените храни, да избягваме лекарствата. По-добрият път към физическо и икономическо здраве е чрез храни, съдържащи витамин А.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Успехът на витамин А

Една от най-успешните програми в историята на науката за храненето е глобалната кампания за раздаване на капсули с високи дози витамин А на деца в цяла Африка и Азия. Започнала през 1997 г., глобалната кампания е партньорство между УНИЦЕФ и Световната здравна организация (СЗО), както и правителствата на Канада, Обединеното кралство, Нидерландия, Япония и Агенцията за международно развитие на САЩ. Програмата отбелязва особено големи успехи в Непал, където групи местни жени, известни като Здравни доброволки от женската общност, помагат за раздаване на капсулите в цялата територия на планинската държава. През 2000 г. над 90 процента от непалските деца са получили годишната си доза витамин А.
Въпреки че раздаваният витамин А е синтетичен, а не естествената форма, получена от рибени масла, това е животинската форма на витамин А (ретинол), а не каротини. Децата на възраст от 6 до 12 месеца получават две дози по 100 000 МЕ на година; децата на възраст над 12 месеца получават две дози по 200 000 МЕ на година. Според Вернер Шултинк, завеждащ отдел „Хранене“ в централата на УНИЦЕФ в Ню Йорк, смъртността сред бебетата и децата се понижава с 23%, когато нивата на витамин А са оптимални. Програмата в Непал струва малко над 2 милиона долара на година – по-малко от 1 долар на дете („Ройтерс“, 12.02.20001 г.).


Трансформиране на каротините във витамин А

Сред множеството състояния, които затрудняват трансформацията на каротините от растителните храни във витамин А, се включват:
·                    бебешка или детска възраст;
·                    диабет;
·                    понижена функция на щитовидната жлеза;
·                    нисък прием на мазнини;
·                    кръгли червеи в червата;
·                    диария;
·                    панкреатични заболявания;
·                    цьолиакия;
·                    спру.


Митът за токсичността на витамин А

Типично за ортодоксалното медицинско схващане за витамин А е следното твърдение, публикувано на сайта WebMD.com: „Витамин А може да бъде много токсичен, когато се приема под формата на високодозирани хранителни добавки за продължителни периоди, и може да засегне почти всяка част на тялото, включително очите, костите, кръвта, кожата, централната нервна система, черния дроб и генито-уринарния тракт. Симптомите включват световъртеж, гадене, повръщане, главоболие, кожни увреждания, психични нарушения, а при жените - и големи интервали между менструациите. Тежката токсичност може да причини слепота и дори да бъде животозастрашаваща. Чернодробни увреждания могат да настъпят при деца, приемащи одобрените дневни дози за възрастни за продължителни периоди, или при възрастни, които приемат дори само петкратно по-висока доза от одобрената за седем до десет години. При децата хроничното предозиране може да причини събиране на течност в мозъка и други симптоми, подобни на наблюдаваните при възрастните. Бременните жени, които приемат количества, не много по-високи от препоръчителната дневна доза, повишават риска за вродени дефекти при децата си. Високият прием на витамин А може също да повиши риска за рак на стомаха и за остеопороза и фрактури при жените.“
Описанието на токсичността на витамин А в Ръководството на „Мерк“ не звучи толкова истерично. Остро натравяне с витамин А може да се наблюдава при деца след прием на единична доза синтетичен витамин А от порядъка на 300 000 МЕ или дневна доза от 60 000 МЕ в продължение на няколко седмици. Съобщено е за два смъртни случая на остро натравяне с витамин А при деца, което се проявява като повишено вътречерепно налягане и повръщане. Но при повечето възстановяването след спиране на приема е „спонтанно, без остатъчни увреждания.“
При възрастните, според Ръководството на „Мерк“, токсичност на витамин А е съобщена при полярни изследователи, които развили сънливост, избухливост, главоболия и повръщане, както и значително лющене на кожата, няколко часа след поглъщане на няколко милиона единици витамин А под формата на черен дроб на полярна мечка или тюлен. Тези симптоми също отшумели след спиране на консумацията на богатата на витамин А храна. Но като се изключи този необичаен пример, остра токсичност е била предизвикана само от витамин А под формата на „високодозирани таблетки..., приемани продължително време“, т.е. 100 000 МЕ синтетичен витамин А на ден, приеман в продължение на много месеци.
Освен ако сте полярен изследовател, на практика е невъзможно да развиете токсичност на витамин А само от храна. Предполагаемата доза 100 000 МЕ на ден би се съдържала в 3 супени лъжици високодозирано масло от черен дроб на треска, 6 супени лъжици обикновено масло от черен дроб на треска, 2,5 порции по 100 грама патешки черен дроб, около 3 порции по 100 грама телешки черен дроб, 3 килограма масло или 309 яйчени жълтъка. Дори синтетичният витамин А не е токсичен, ако се дава под формата на единична голяма доза или ежедневно на малки дози.  На децата в бедните райони на света рутинно се дават две дози от по 100 000 МЕ ретинол на година за бебетата и две дози по 200 000 МЕ за деца над 12 месеца.
Трагичното е, че неоправданите тревоги за токсичност на витамин А са накарали лекарите да съветват бременните жени да избягват храните, съдържащи витамин А, а родителите - да не дават масло от черен дроб на треска на бебетата си. Но в ранните ръководства за хранене при бременни жени и бебета са се препоръчвали щедри дози масло от черен дроб на треска и честа консумация на черен дроб за бременните и две супени лъжици масло от черен дроб на треска на ден за бебетата над тримесечна възраст. Голяма част от заболяванията ни биха изчезнали много бързо, ако населението започнеше отново да консумира черен дроб и да приема масло от черен дроб на треска – най-хубавите ни суперхрани.


Дезинформация

„Витамин А може да се набави от маслата от рибен черен дроб, черния дроб на животните и жълтите плодове и зеленчуци.“ - „Рецепта за добро здраве чрез храната“ от д-р Джеймс Ф. Болч и Филип А. Болч, сертифициран консултант по храненето. (Но авторите включват следното предупреждение в края на главата за витамин А в книгата си: „Диабетиците, както и пациентите с хипотиреоидизъм, трябва да избягват бетакаротина, защото не могат да го трансформират във витамин А.“)
„В миналото маслото от черен дроб на треска се е приемало рутинно като източник на витамин А. Но днес много експерти смятат, че то е остаряло като хранителна добавка. Можем да набавим витамин А пряко само от месото на животните – черният дроб е най-богатият източник. Но яркооранжевите плодове и зеленчуци и тъмнозелените листни зеленчуци съдържат бетакаротин, който телата ни трансформират във витамин А. . . Преди ерата на хладилните камиони и масовата дистрибуция на земеделска продукция дефицитът на витамин А е бил огромен проблем. . . . Но днес повечето хора имат достъп до широко разнообразие от земеделска продукция през цялата година. Освен това хранителните добавки с бетакаротин също са широко достъпни.“ - Статия на сайта WebMD.com от д-р Карън Кълън, сертифициран диетолог
„Витамин А се среща в животинските храни и в бетакаротина - съединение, съдържащо витамин А. То се открива в жълтите пигменти на зеленчуците. . . Ако не е необходим, бетакаротинът остава под формата на бетакаротин, а ако е необходим, се конвертира във витамин А... Хранителни добавки с витамин А не са необходими.“ – „Подобряване на фертилитета по естествен път“ от Ники Уесън
„Витамин А се съдържа под формата на бетакаротин в зеленолистните зеленчуци, морковите, сладките картофи, тиквата и пъпеша в достатъчни количества за задоволяване на дневните нужди на едно дете.“ . .- „Нискомазнинната рецепта на д-р Атууд за деца“ от д-р Чарлс Р. Атууд
„Токсичността на витамин А зависи от формата му. Само ретинолът и другите разновидности, които се срещат в животинските храни, са способни да навредят значително. Каротиноидите – растителните източници на витамин А – изглежда не са токсични дори при прием на изключително големи количества.“ - „Книга за хранене на Университета на Калифорния - Сан Диего“ от д-р Пол Солтман, Джоел Гюрин и Айра Мотнър
„Каротините. . . са основният източник на витамин А.“ „Основи на хранителната химия“ от д-р Франк И. Лий. „Жълтите, тъмнооранжевите, тъмночервените и тъмнозелените зеленчуци и плодове. . . са богати на витамин А…“ – „Наръчник за оцеляване при рак на гърдата“ от д-р Джон Линк
„Ако витамин А се приема в прекалено големи количества, той може да бъде токсичен, защото се складира в черния дроб. Но бетакаротинът не се трансформира във витамин А, освен ако организмът няма нужда от него, и не може да доведе до токсичност.“ - „Решение при ендометриоза“ от Нилс Х. Лауерсън и Констънс Десуон


Витамин А – чудодейният нутриент

Приемът на витамин А под формата на хранителна добавка за деца в Азия и Африка показва изключителна ефективност за ограничаване на случаите на инфекции, диария, анемия и слепота („Ройтерс“, 12.02.2001 г.). Африканските и азиатски деца, които приемат хранителни добавки с витамин А, растат по-бързо, имат по-високи нива на хемоглобин и смъртността сред тях е с 30-60% по-ниска, отколкото при връстниците им, които не приемат витамин А (J Nutr, януари 1989 г., 119(1):96-100).
Приемът на витамин А може да понижи заболеваемостта от малария. Децата в Папуа Нова Гвинея, на които са давани високи дози витамин А, са имали 30% по-ниска заболеваемост от малария, отколкото децата, получавали плацебо (The Lancet, 1999, 354:203-9).
Витамин А играе жизненоважна регулираща роля в имунната система. Дефицитът му води до загуба на ресничести клетки в белия дроб – важна първа линия на защита срещу патогени. Витамин А подпомага секрецията на слуз и образуването на микровили от лигавицата, включително в стомашно-чревния тракт. Той регулира производството и апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на Т-клетките (Nutrition Reviews 1998;56:S38-S48).
Предаването на ХИВ-вируса от майката на детето е тясно свързано с нивата на витамин А при майките. Проучване в Малави, Африка, установява, че майките с най-високи нива на витамин А предават ХИВ на децата си само в 7,2% от случаите (Celia Farber, “A Timely Firestorm,” www.ironminds.com).
Лечението с мегадози витамин А (100 000 МЕ на ден) довело до корекция на менорагията (обилно менструално кървене) при 92% от пациентките в Многопрофилната болница на Йоханесбург в ЮАР (S Afr Med J 1977).
Липсата на витамин А нарушава работата на хипокампа, основния център на ученето. Учени от Института за биологични изследвания „Сок“ в Сан Диего, Калифорния, са открили, че отстраняването на витамин А от храната на мишки намалило химичните промени в мозъка, смятани за основни признаци за учене и памет (Proc Natl Acad Sci, 25 септ. 2001 г., 98(20):11714-9).
Естественият витамин А помага за повторното свързване на ретиноидните рецептори, които са жизненоважни за зрението, сензорните възприятия, преработката на речта и вниманието при децата аутисти. Употребата на масло от черен дроб на треска помага на децата да се възстановят от аутизъм, причинен от ваксината против дифтерия, тетанус и коклюш. [Моя бележка: Твърдението, че ваксина може да причини аутизъм, е недоказано.] Коклюшният токсин нарушава работата на ретиноидните рецептори в мозъка (Med Hypothesis, юни 2000 г., 54(6):979-83).
Витамин А може да бъде от полза в лечението на псориазис. Учените са установили, че пациентите, страдащи от тежка форма на псориазис, имат ниски серумни нива на витамина (Acta Derm Venereol, юли 1994 г., 74(4):298-301).
Сред пациенти, претърпели инсулт, при онези с по-високи нива на витамин А съществува по-голяма вероятност да се възстановят без трайни увреждания (The Lancet, 25 март 1998 г., pp 47-50).
Витамин А предпазва от рак на белия дроб и пикочния мехур при мъже (Alt Cancer Inst Monogr, декември 1985 г., 69:137-42). 14 от 20 пациенти с рак на простатата постигнали пълна ремисия, а 5-има постигнали частична ремисия при употреба на витамин А като част от натуралната противоракова терапия в Германия (Drugs Exp Clin Res 2000;26(65-6):249-52).
Витамин А бил използван успешно от д-р Л. Й. А. Льовентал в борбата с лайшманиозата в Уганда (S Afr Med J, 24 декември 1983 г., 64(27):1064-7).
Витамин А е използван успешно и за лечение на едно кожно заболяване, наречено болест на Kyrle (Cutis, декември 1982, г. 30(6):753-5, 759). Хората в напреднала възраст, които приемат достатъчно витамин А с храната, по-рядко развиват язви на краката (Veris Newsletter, декември 1999 г.;15(4):5).
Хроничният дефицит на витамин А причинява дегенерация на структурите на ухото. Понижената слухова функция при хората се свързва с ниски нива на витамин А. (Arch Otorhinolaryngol 1982;234(2):167-73).
Витамин А неутрализира действието на фитиновата киселина и повишава усвояването на желязото от пълнозърнестата пшеница. (Arch Latinoam Nutr, септ. 2000 г.;50(3):243-8). Приемът на витамин А под формата на хранителна добавка повишава усвояването на желязото и фолиевата киселина при жените в Бангладеш (Am J Clin Nutr, юли 2001 г.;74(1):108-15).
Употребата на хранителни добавки с витамин А понижава риска за развитие на катаракти (Am J Ophthalmol, юли 2001 г.;132(1):19-26).


Източници на витамин А

По-долу е посочено приблизителното съдържание витамин А в често срещани храни, в МЕ на 100 грама:
·                    Високодозирано масло от черен дроб на треска: 230 000;
·                    Обикновено масло от черен дроб на треска: 100 000;
·                    Патешки черен дроб: 40 000;
·                    Телешки черен дроб: 35 000;
·                    Гъши черен дроб: 31 000;
·                    Лебервурст (свински): 28 000;
·                    Агнешки черен дроб: 25 000.
Трябва да се отбележи, че тези количества могат да варират в зависимост от начина на хранене на животните. Уестън Прайс установява огромна вариация в съдържанието на витамин А в кравето масло в зависимост от сезона. Освен това усвояването на витамин А варира според храната. Проучвания, направени през 40-те години на ХХ век, показват, че той се усвоява по-лесно от кравето масло, отколкото от други храни.
Препоръчителната дневна доза витамин А в САЩ в момента е 5000 МЕ на ден (и може би ще бъде понижена на 2500 МЕ на ден). От работата на Уестън Прайс можем да предположим, че количеството в традиционните диети е било около 50 000 МЕ на ден, което в съвременния начин на хранене би могло да се постигне чрез консумиране на големи количества пълномаслено мляко, сметана, масло и яйца от пасищно отглеждани животни; телешки или патешки дроб няколко пъти седмично; 1 супена лъжица обикновено масло от черен дроб на треска или ½ супена лъжица високодозирано масло от черен дроб на треска на ден.


Безопасни ли са каротините?

Дали каротините са безопасни във високи дози, както се твърди? Ако се разчита на каротините за набавяне на витамин А, са необходими големи запаси от ензими, за да се осъществи трансформацията. В удивителната си книга „Хранене и еволюция“ Майкъл Крофърд и Дейвид Марш отбелязват, че при животните, „ако някоя функция може да бъде прехвърлена на друг организъм, тя оставя свободно „дисково пространство“ за изпълнение на някоя нова функция или за по-ефективно изпълнение на някоя стара.“ Представителите на семейство котки не синтезират витамин А от каротини. „Ако бъдат принудени сами да синтезират витамин А. . . това би заело значителна част от тяхното „дисково пространство.“ Котките могат да набавят витамин А от плячката си, чиято способност да синтезира витамин А от каротини компрометира други функции като например нощно зрение и бързина на движението. Въпреки че ортодоксалните медицински източници твърдят, че приемът на големи количества каротини няма отрицателни ефекти, да се разчита на тях като източник на витамин А, дори при хората, чийто организъм се справя добре с конверсията, може би неусетно компрометира други биохимични функции.
Така наречените нетоксични хранителни добавки с бетакаротин съдържат синтетична форма на каротин – само един от 50-те или 60-те вида каротини, съдържащи се в типичната диета. Биологичната активност на синтетичните бетакаротини е много по-ниска от активността на естествените комплекси от каротини и дори може да натовари имунната система. Проучвания при хора и плъхове, на които е даван синтетичен бетакаротин, показват повишение в броя на белите кръвни телца. В клинични проучвания в областта на онкологията е установено, че бетакаротините нямат защитно действие. Дори в едно проучване пациентите, приемали синтетичен бетакаротин, имали по-лоши резултати от контролната група (NEJM, април 1994 г., 330:(15);891-895).

ИЗТОЧНИЦИ
  1. Price, Weston A. Nutrition and Physical Degeneration. Price-Pottenger Nutrition Foundation, San Diego, CA, p 280.
  2. The history outlined here has been expertly compiled by G Wolf. “A History of Vitamin A and Retinoids.” The FASEB Journal, July 1996, 10:1102-1107.
  3. Gerson, M., MD. A Cancer Therapy: Results of Fifty Cases. Totality Books, Del Mar, CA, 1958.
  4. Griffin, G. E. World Without Cancer. American Media, Westlake Village, CA, 1974, pp 462-3.
  5. Solomons, N. W. and J. Bulus. “Plant sources of provitamin A and human nutriture.” Nutrition Review, Springer Verlag New York, Inc, July 1993, 51:1992-4.
  6. Jennings, I. W. Vitamins in Endocrine Metabolism. Charles C. Thomas Publisher, Springfield, Illinois.
  7. Dunne, L. J. Nutrition Almanac, Third Edition, McGraw-Hill Publishing Company, 1990.
  8. Jennings, Op Cit.
  9. Price, Op Cit.
  10. Solomons, Op Cit.
  11. Personal Communication, Ruth Rosevear
  12. Protein calories should comprise about 15 percent of the diet. Fat calories in children’s diets should be greater than 40 percent of total calories.
  13. Angler, Natalie. “Vitamins Win Support as Potent Agents of Health,” New York Times, March 10, 1992.
  14. Brown, David. “It’s Cheap and Effective, With Wonders Still Being (Re)discovered.” The Washington Post, November 7,1994.
  15. Rothman, K. J. and others. “Teratogenicity of high vitamin A intake.” New England Journal of Medicine. November 23, 1995 333(21):1414-5.
  16. Mastroiacovo, P. and others. “High vitamin A intake in early pregnancy and major malformations: a multicenter prospective controlled study.” Teratology. January 1999 59(1):1-2.
  17. Wiegand, U. W. and others. “Safety of vitamin A: recent results.” International Journal of Vitamin and Nutrition Research. 1998, 68(6):411-6.
  18. Mann, J. “Saving Young Lives With a 2-Cent Capsule.” The Washington Post, March 17, 1999.

Източник: https://www.westonaprice.org/health-topics/abcs-of-nutrition/vitamin-a-saga/
в

Няма коментари:

Публикуване на коментар