Това е поредната книга на тема хранене и здраве, която чета (а също и на тема живота след нисковъглехидратното или кетогенно хранене), затова започвам да придобивам добра представа за идеите на редица автори, освен пламенните застъпници на нисковъглехидратната/кето/палео каузата. И ето какво мисля за книгата: тя е полезно четиво, непременно я погледнете, особено ако се опитвате да се преборите със забавен метаболизъм, откакто сте минали на нисковъглехидратно/кетогенно хранене, а също и особено ако сте клинично хипотиреоидни. Но също така приемете книгата и препоръките на авторката с известни резерви и не спирайте да четете още книги и автори, например "The Perfect Health Diet" на Пол Жамине.
Какво е положителното в тази книга:
- Кейт Диъринг подробно обяснява научните основания, на които се базират препоръките на Рей Пийт и нейните собствени, но моето мнение, въз основа на прочетеното в други източници, е, че понякога обясненията може да са погрешни, затова четете критично. Например се твърди, че всички клетки могат да ползват фруктоза, защото тя не се нуждае от инсулин, за да проникне в клетките. Това просто не е вярно. Фруктозата може да се метаболизира (т.е. да се преработва) само в черния дроб, където се трансформира в глюкоза (която после може да се използва като гориво от всички клетки или да се складира) или в мазнини;
- Авторката препоръчва всички да се откажат от нисковъглехидратното или кетогенно хранене и да изберат високовъглехидратно (и сравнително нискомазнинно) - това може да се разглежда едновременно като добра идея, защото много хора, които се хранят нисковъглехидратно, със сигурност се чувстват по-добре при по-висок прием на въглехидрати, но и лоша идея, защото въпреки всичко може да има много хора, които да не се чувстват добре на високовъглехидратно хранене. Но за да помогне на читателите си да сведат до минимум евентуалните отрицателни ефекти, Кейт Диъринг препоръчва приемът на въглехидрати да се увеличава много бавно, а това наистина е добър съвет;
- Това е поредната книга, която ни казва, че полиненаситените мастни киселини и високият прием на мускулно месо са вредни, а наситените мазнини, холестеролът, солта, кафето, желатинът/колегенът/костните бульони и субпродуктите са полезни. Алилуя! Трябват ни повече книги с това послание;
- Плодовете, дори плодовите сокове, са оневинени. Урааааа! Хранещите се нисковъглехидратно (или поне много от тях) със сигурност биха имали полза от по-висок прием на цели плодове;
- Оневинени са и млечните храни. И слава богу;
- Авторката се изказва негативно за скорбялата (с изключение на обикновените и сладките картофи) и зърнените храни, както и ядките, семената и бобовите (особено соята). Разбира се, това послание не е нещо ново;
- Акцентът е върху оздравяването, а не върху отслабването;
- Кейт Диъринг насърчава читателите си да приемат повече храна и да спортуват по-малко. Алилуя!;
- Подчертана е важността на балансираната кръвна захар (чрез консумация на правилните видове и количества въглехидрати в комбинация с белтъчини и мазнини) - това винаги е добра идея.
Какво намерих за отрицателно в тази книга:
- Идеята да се пие много мляко и плодов сок и да се консумира повече захар, отколкото повечето авторитетни органи биха препоръчали, все още ми се струва подозрителна. Но пък Кейт Диъринг призовава читателите си да го дават по-полека с промените и да следят реакциите на организма си;
- След като прочетох аргументите на Жамине в полза на скорбялните храни, съм леко подозрително настроена към това почти пълно отричане на тези храни. Хората консумират (безопасни) скорбялни храни от векове, едва ли са толкова страшни. От друга страна, съгласна съм, че приемът им трябва да бъде умерен;
- Най-големият проблем, който откривам, е, че броенето на калории трябва да продължи, въпреки че калорийният прием е повишен спрямо стандартните диети.
В крайна сметка мнението ми е много по-положително, отколкото отрицателно. Но въпреки че нисковъглехидратното хранене може да бъде вредно за много хора в дългосрочен план (и полезно за други), наистина не бързайте, а увеличавайте приема си на въглехидрати малко по малко. Както и с много други неща в живота, нуждите ви са индивидуални, така че не пренебрегвайте сигналите на тялото си.
