Ревю на "Функционалният подход към хипотиреоидизма" на д-р Кенет Бланчард

Мисля, че допуснах грешка с тази книга - прочетох я едва след книгата на Барбара Лоухийд, така че ми се стори значително по-слаба, поне от гледна точка на реалната информация, която би ми била от полза (и с която не бях вече запозната). Вероятно трябваше да ги прочета в обратния ред - така щях да оценя книгата на д-р Бланчард повече, а след това тази на Барбара щеше въпреки това да ми остави страхотни впечатления.

Така или иначе, дадох 3 звезди на тази книга, въпреки че може би заслужава към 2,5. В нея открих само 3 неща, които биха могли да се окажат от полза:

1) Съотношението между Т4 и Т3 в размер приблизително на 98,5:1,5 , което д-р Бланчард препоръчва (и следващите от това ниски дози Т3, които предписва - средно 1,2 мкг) - все още съм доста скептична към този подход, но все пак той има 33 години практика като лекар.

2) Препоръката му Т4 да се приема заедно с вечерята с цел подобряване на съня (и да се избегне силният глад сутрин, когато Т4 се приема на гладно - при пациентите, при които това се наблюдава). И в този случай дългогодишният му опит с пациенти показва, че в повечето случаи това помага и само понякога се налага повишение на дозата заради по-лошо усвояване. Въпреки това ми е трудно да повярвам, че е прав (с оглед на съществуващите проучвания, които показват по-добра усвояемост при прием на гладно), но този подход си струва да се изпробва.

3) Жените с ПМС биха имали полза да приемат по-малко Т3 и повече Т4 през последната седмица до началото на менструалното кървене - това съм по-склонна да го вярвам.

Разбира се, не може да се отрече, че д-р Бланчард е от лекарите, които смятат, че хипотиреоидизмът се среща значителпо по-често, отколкото се предполага (приблизително при 20% от жените и 1-2% от мъжете). Такива лекари не гледат ТСХ, а ФТ4 и ФТ3 или често дори само симптомите, за да поставят диагноза и да предпишат щитовиден хормон, включително в ситуации, когато почти никой друг не би го направил - д-р Бланчард е предписвал Т4 (а впоследствие най-често и Т3) на жени с ПМС, на хора, на които им става лошо при пътуване, на бременни с киселини и умора, на пациенти с депресия или фибромиалгия, на хора, страдащи от ритъмни нарушения. (Между другото, той споделя, че сред пациентките му има учудващо малко жени с рак на гърдата, така че според него е възможно хипотиреоидизмът да е свързан и с рака на гърдата, може би заради връзката между щитовидните хормони и мелатонина и от друга страна - между мелатонина и рака на гърдата, затова и предписваната от него терапия действа превантивно.) Така че е достоен за уважение за това, че е мислел повече за качеството на живот на пациентите си и се е осмелил да се протиповопостави на стандартите за лечение.

Съжалявам, но за мен книгата не предложи почти нищо друго от полза, може би защото я прочетох, след като бях научила много от други източници. От друга страна, може би практикуващите лекари биха имали полза от описанието на подхода му, но аз все пак все още не съм убедена, че той е най-правилният.

Нещо друго, което ми остави лошо впечатление, беше снизходителният тон, който долових в начина на писане на д-р Бланчард, но той може да се обясни с факта, че вероятно е получавал много критика, след като се е опълчил на установената медицинска практика.

Книгата: https://www.amazon.com/Functional-Approach-Hypothyroidism-Traditional-Alternative/dp/1578263875
Ревюто на английски (в съкратен вид): https://www.goodreads.com/review/show/2539214095

Ревю на "Utmarker" на Арне Дал

"Utmarker" är min första Arne Dahl-bok. Jag måste säga att jag blev riktigt imponerad av den. Det här är en utmärkt thriller, med en mycket originell och intressant historia och i synnerhet med flera oväntade händelseförlopp. Huvudpersonerna är ganska intressanta också, trots att de egentligen är klichéer - poliser som har varit med om något slags tragedi i sina liv och försöker bli av med minnena eller hämnas, eller helt enkelt hjälpa till att skipa rättvisa med sitt arbete. Det här är den vanliga typen av huvudperson i de flesta nordiska deckare man läser på senare år. Men jag har inget emot det, jag tyckte om dem.

Vad jag inte tyckte så mycket om var att fallet förblev delvis ouppklarat och historian uppenbarligen fortsätter in i nästa bok.

Ревю на "Мълчанието на белия град" на Ева Гарсия Саенс де Уртури

(на български по-долу)

"El silencio de la ciudad blanca" es la primera parte de una trilogía y también mi primer encuentro con la autora. Me recomendaron el libro hace un par de años, pero me había olvidado de él. Cuando a fines de agosto me enteré de que lo habían traducido al búlgaro y la traducción se acababa de publicar, me acordé de él, leí la sinopsis y vi que la la historia se desarrollaba otra vez en el País Vasco, como en la trilogía de Dolores Redondo. Y como los libros de Redondo me habían encantado, me decidí por éste también. Y no me ha decepcionado, todo lo contrario: es una historia muy original e interesante. Los personajes también son poco usuales y bastante interesantes. Sus historias personales me han emocionado y me gustaría saber cómo continuarán en las otras dos partes de la trilogía. También me ha encantado la parte sobre la historia y las tradiciones de Vitoria-Gasteiz, aunque Eva García Sáenz de Urturi no dedica tanto espacio a la mitología vasca, ni a la historia de la zona, como lo hace Dolores Redondo. Así que este libro (y probablemente toda la trilogía) es un representante más tradicional de la novela negra.

Lo único que no me gustó tanto es que los diálogos a veces suenan un poco artificiales, pero tal vez sea una impresión individual mía.

Total, recomiendo el libro y también me gustaría leer otros de Eva García Sáenz de Urturi.

***

"Мълчанието на белия град" e първата част от трилогия и първата ми среща с авторката. Книгата ми беше препоръчана още преди две години, но бях забравила за нея. Когато в края на август разбрах, че са я превели на български и току-що е излязла, си спомних за нея, прочетох анотацията и видях, че историята се развива отново в Баския, както в трилогията на Долорес Редондо. И понеже книгите на Редондо ми бяха харесали много, реших да прочета и тази. И не останах разочарована, напротив: историята е много оригинална и интересна. Героите също са необичайни и доста интересни. Личните им истории ме трогнаха и бих желала да разбера как ще се развият в другите две части от трилогията. Хареса ми и частта за историята и традициите на Витория-Гастейс, въпреки че Ева Гарсия Саенс де Уртури не отделя толкова внимание на баската митология, нито на историята на района, колкото Долорес Редондо. Така че тази книга (а вероятно и цялата трилогия) е по-типичен представител на криминалния роман.

Единственото, което не ми хареса толкова, е, че диалозите на моменти звучат изкуствено, но може би това е мое индивидуално впечатление.

С други думи, препоръчвам книгата и би ми било приятно да прочета и други книги на Ева Гарсия Саенс де Уртури.

Ревю на "A Column of Fire" на Кен Фолет

"A Column of Fire" is the third part in Ken Follett's Kingsbridge trilogy. For many readers the first part is the best one, but in my opinion "A Column of Fire" is just as good. While the first two parts are written following the same pattern, the third part breaks the mould to a certain extent - once again religion is at the heart of the story and there are strong and interesting female characters, but this time most of the action takes place outside of Kingsbridge - in Paris and London. The story is woven into the events that shape the 16th century of the history of England and France, most notably the struggle for power between catholicism and protestantism and the reign of queen Elizabeth I. This is yet another very long book, the story spans several decades of the 16th and the beginning of the 17th centuries, but it never gets boring and is well worth the reader's time. I have always found this period of English history quite fascinating, so Follett's book was not a disappointment, quite the contrary. I would definitely recommend it.