събота, 1 септември 2018 г.

"Родина" на Фернандо Арамбуру (Patria de Fernando Aramburu)



(на български по-долу)

Este es uno de los mejores libros que he leído este año. Es la historia de dos familias vascas que de repente se ven metidas en la "lucha armada" de ETA: el padre/marido en la primera familia (llamado por todos el Txato) es asesinado por ETA, porque no quería pagar "el impuesto revolucionario" que la organización cobraba a todos los empresarios para financiar "la lucha". Joxe Mari, el hijo mayor de la otra familia, por otra parte, es militante de ETA y está implicado en el atentado contra el Txato. Cuando el empresario se niega a pagar, todo el pueblo se vuelve contra él – no solamente porque consideran que de esta manera ha traicionado la lucha por la independencia de Euskal Herria, sino también porque el Txato ha sido señalado por ETA, lo que significa que tarde o temprano lo van a asesinar, y sus vecinos no quieren que ETA les asocie con él y les señale a ellos también. Por eso todos dejan de dirigirles la palabra a él y a toda su familia. Hasta entonces los miembros de las dos familias – la del Txato y Bittori con sus hijos Xabier y Nerea y la de Joxian y Miren con sus hijos Joxe Mari, Arantxa y Gorka eran muy amigos y sus hijos crecieron juntos.

Conocemos lo que pasó desde el punto de vista de cada uno de los miembros de las dos familias – a veces de uno, otra vez de otro, y poco a poco el lector descubre por qué fue señalado el Txato y cómo se planeó y efectuó el atentado contra él. Cada personaje tiene su propia historia, las vidas de todos avanzan de maneras a veces previsibles y otras – no. Pero en todo caso se trata de personas normales y corrientes que de pronto se ven implicadas en una guerra que destruye sus vidas (de algunos más, de otros – menos).

El Txato y Joxian son viejos amigos, como también sus esposas Bittori y Miren. A los dos les gusta andar en bicicleta, jugar al mus y tomarse su vino en la taberna. Ambos son hombres buenos y honestos. Pero cuando al Txato lo señalan, Joxian lo abandona para protegerse a sí y a su familia, y después se arrepiente muchísimo, pero ya es tarde.

Bittori y Miren son muy buenas amigas también – hasta que Joxe Mari se une a la “lucha armada” y el Txato es señalado por ETA – entonces Miren se vuelve muy abertzale (nacionalista). Cuando Joxe Mari es detenido, la que le apoya más es su madre, y todo el tiempo se niega a admitir que el hijo le ha salido terrorista – según ella Joxe Mari se ha sacrificado por la libertad de Euskal Herria.

Joxe Mari era el típico adolescente que se emocionaba por la lucha independentista de los vascos y se dejó manipular como tantos otros. Se hizo terrorista, mató a varias personas, fue detenido y sentenciado a más de veinte años de cárcel. Poco a poco se da cuenta de que ha hecho mucho daño y de que “la lucha” no merecía tantos sacrificios, ni tampoco merecía que él sacrificara los mejores años de su vida. Al final del libro le pide perdón a Bittori, aunque no fue él quien disparó al Txato, pero sí participó en el atentado.

Los otros hijos de las dos familias – Xabier y Nerea, Arantxa y Gorka – también son personajes interesantes. Xabier se gradúa en medicina y llega a ser cirujano, pero la muerte de su padre le afecta mucho y él no se permite ser feliz. Nerea tampoco puede tener la vida que imaginaba, porque también se ve muy afectada por la muerte de su padre. Para ellos dos y para Bittori el atentado deja una herida profunda que sigue presente en sus vidas muchos años después. En cuanto a Arantxa, ella es más valiente que su padre y no se vuelve contra el Txato y su familia. Tanto ella, como su hermano pequeño, Gorka, se avergüenzan de Joxe Mari y de todo lo relacionado con “la lucha” y con ETA, aunque Gorka ayuda a promover la cultura vasca con los libros que escribe en euskera.

Este es un libro muy triste y oscuro, pero también con un final optimista – el terrorista arrepentido le pide perdón a la viuda y a sus hijos, y ya todos pueden tratar de rehacer sus vidas como les sea posible – lo que no es nada fácil, porque a todos lo ocurrido les ha afectado mucho y para algunos la vida ya se ha acabado.

***

Ще представя накратко, но със спойлери, една книга, която не е издадена на български, но много се надявам все пак да се появи, затова и реших да преведа ревюто си. Става въпрос за „Родина“ на Фернандо Арамбуру, която излиза точно преди 2 години в Испания.

Това е една от най-хубавите книги, които съм прочела тази година. Разказва историята на две баски семейства, които изведнъж се оказват въвлечени във „въоръжената борба“ на ЕТА: бащата/съпругът в първото семейство (наричан от всички Чато) бива убит от ЕТА, защото не е искал да плаща „революционния данък“, който организацията събира от всички предприемачи, за да финансира „борбата“. Хоше Мари, най-големият син на другото семейство, пък е член на ЕТА и е замесен в атентата срещу Чато. Когато бизнесменът отказва да плати, цялото село се обръща срещу него – не само защото смятат, че така е предал борбата за баската независимост, но и защото Чато е нарочен от ЕТА, което означава, че рано или късно ще го убият, а съседите му не искат ЕТА да ги асоциира с него и да нарочи и тях. Затова всички спират да говорят с него и цялото му семейство. Дотогава членовете на двете семейства – на Чато и Битори с децата им Шабиер и Нереа и на Хошиан и Мирен с децата им Хоше Мари, Аранча и Горка – са били големи приятели и децата са израснали заедно.

Разбираме какво се е случило от гледната точка на всеки от членовете на двете семейства – понякога един, друг път друг, и постепенно читателят разбира защо Чато е бил нарочен и как е планиран и извършен атентатът срещу него. Всеки от героите има своята история, животът им върви понякога по-предвидимо, друг път – по-непредвидимо. Но във всички случаи става въпрос за най-обикновени хора, които изведнъж се оказват въвлечени в една война, който разрушава живота им (на някои повече, на други – по-малко).

Чато и Хошиан са стари приятели, както и съпругите им Битори и Мирен. Обичат да карат колело, да играят на карти и да пийват вино в кръчмата. И двамата са добри и почтени мъже. Но когато ЕТА нарочва Чато, Хошиан го изоставя, за да защити себе си и семейството си, и после се разкайва горчиво, но вече е късно.

Битори и Мирен също са много добри приятелки – докато Хоше Мари не се присъединява към „въоръжената борба“ и Чато не бива обявен за враг на ЕТА – тогава Мирен става страстна abertzale (националистка). Когато Хоше Мари е задържан, най-много го подкрепя майка му и през цялото време отказва да признае, че синът й е станал терорист – според нея Хоше Мари се е жертвал за свободата на баските.

Хоше Мари е типичният младеж, който се въодушевява от борбата за независимост на баските и се оставя да бъде манипулиран като много други. Става терорист, убива няколко души, арестуват го и го осъждат на над двайсет години затвор. Постепенно осъзнава, че е навредил на много хора и че „борбата“ не е заслужавала всичките тези жертви, нито е заслужавала той самият да жертва най-хубавите си години. В края на книгата моли за прошка Битори, въпреки че не той е стрелял по Чато, но със сигурност е участвал в атентата.

Другите деца в семействата – Шабиер и Нереа, Аранча и Горка – също са интересни герои. Шабиер завършва медицина и става хирург, но смъртта на баща му му повлиява силно и не си позволява да бъде щастлив. Нереа също не може да има живота, който си е представяла, защото и тя е много повлияна от смъртта на баща си. За тях двамата и за Битори атентатът оставя дълбока рана, която продължава да присъства в живота им много години по-късно. Що се отнася до Аранча, тя е по-смела от баща си и не се обръща срещу Чато и семейството му. Както тя, така и по-малкият й брат, Горка, се срамуват от Хоше Мари и от всичко свързано с ЕТА и „борбата“, въпреки че Горка допринася за развитието на баската култура с книгите, които пише на баски.

Това е много тъжна и мрачна книга, но с оптимистичен финал – разкаялият се терорист моли за прошка вдовицата и децата й и вече всички могат да опитат да възстановят живота си, доколкото е възможно – което не е никак лесно, защото случилото се е повлияло много на всички и за някои животът вече е свършил.