сряда, 1 ноември 2017 г.

Солта и защо тя ни е толкова необходима



Солта и защо тя ни е толкова необходима
(по книгата на Джеймс Диниколантонио The Salt Fix)

            В книгата си The Salt Fix Джеймс Диниколантонио, доктор по фармация, е събрал данни от множество научни изследвания, които подкрепят схващането му, че съвременният човек се нуждае от повече, а не от по-малко сол в храната си. Доскоро официалните препоръки неизменно бяха да ограничаваме приема си на сол, като се посочваше горна граница за прием на натрий от 2,3 грама на ден, а за хората над 50-годишна възраст, афроамериканците и страдащите от сърдечно-съдови заболявания и диабет – 1,5 грама на ден. (За ориентир трябва да се посочи, че 100 грама сол съдържат 38 – 39 грама натрий.) Но от няколко години се наблюдава нова тенденция сред учените, които изследват солта и влиянието й върху човешкото здраве (сред тях можем да посочим както д-р Джеймс Диниколантонио, така и покойния д-р Робърт Хийни, ендокринолог, известен още като специалист по остеопорозата и експерт в областта на витамин D). Въз основа на всички съществуващи данни те са установили, че оптималният прием на натрий варира от 3 до 6 грама на ден. Статистиката показва също така, че ако следваме инстинктите си, приемът на повечето от нас попада в тези граници. Затова пък ограничаването на солта всъщност може да бъде много опасно за здравето ни.
            През последните години (или дори десетилетия) сред учените все повече се чуват мнения против някои разпространени митове за здравословното хранене. Вече са много специалистите, които, отново на базата на данните от множество публикации, са на мнение, че например наситените мазнини и холестеролът в храната не са вредни, дори точно обратното. По същия начин солта дълго време е била обявявана за опасна, но вече са налице достатъчно данни, които оборват това твърдение.
            Защо солта е недолюбвана от учените? Защото се смята, че повишава кръвното налягане. Да, но данните, а и практиката показват, че влиянието й върху кръвното налягане на повечето хора е минимално. Дори сред хипертониците само около половината са чувствителни към натрия (т.е. кръвното им налягане се повишава леко от консумация на по-големи количества сол). За сметка на това дори много строгата безсолна диета води едва до незначително понижение на високото кръвно налягане, затова не може да бъде надежден начин за борба с това състояние. Но какво показват още проучванията? При понижен прием на сол, в организма се отделят хормони (основният е алдостерон), които действат малко или много като стресовите хормони, защото предназначението им е да ни помогнат да избегнем шоковото състояние, което би настъпило от спада в кръвното налягане при нисък прием на натрий. Стига се до намаляване на еластичността на кръвоносните съдове, т.е. те „се втвърдяват“, за да поддържат кръвното ни налягане и да му попречат да спадне прекалено много – това е необходим защитен механизъм за оцеляването ни. В такъв случай ползата от безсолната диета по отношение на хипертонията се оказва спорна.
            Но каква е всъщност причината за повечето случаи на повишено кръвно налягане в днешно време? Инсулиновата резистентност. А тя се получава вследствие на повишена консумация на захар (същинската „бяла отрова“) и други рафинирани въглехидрати. Затова е погрешно да ограничаваме солта, за да се справим с причиненото от инсулиновата резистентност високо кръвно налягане. Трябва да ограничим захарта и въглехидратите като цяло. Тогава се елиминира и влиянието на солта върху кръвното налягане.
      Друго състояние, при което солта леко повишава кръвното налягане, е хиперкортизолизмът, т.е. състоянието на повишени нива на кортизола, в което много съвременни хора се намират поради силен стрес. Но когато се овладее стресът, проблемът с кръвното налягане се решава и солта престава да му влияе.
            Но съществуват и данни, че пониженият прием на сол също води до инсулинова резистентност или я влошава. Освен това ускорява пулса ни, а колкото по-висок е той, толкова по-висок е и рискът за сърдечни заболявания. Това е още една причина да не ограничаваме излишно приема си на натрий под формата на сол.
         Наистина съществуват популации, в които високият прием на сол се свързва и с повишена честота на инсултите. Но се оказва, че при тях по-вероятната причина е ниският прием на калий. Дори има данни за понижаване на броя на инсултите след увеличаване на приема на плодове, които са източници на калий.
            Нормализираният прием на сол (след продължително спазване на безсолна диета) води и до положителни промени в нивата на кръвните липиди и други рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания – понижават се общият холестерол, триглицеридите и LDL, пикочната киселина, повишава се HDL. Установено е дори, че резултатите при орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) се подобряват след повишаване на приема на сол, т.е. инсулиновата чувствителност се подобрява (направено е такова проучване дори с диабетици и резултатът е същият – повече сол означава по-добра инсулинова чувствителност).
         Също така се оказва, че солта може да бъде от полза в опитите за забременяване (установено е, че при популациите с нисък прием на сол фертилитетът е понижен), но и по време на бременността за понижаване на риска за прееклампсия. При бременните жени се наблюдава повишена загуба на натрий, поради което се активират защитни механизми, които могат да доведат по повишение на кръвното налягане. Затова допълнителният прием на сол е полезен за предотвратяване на този процес. Проучване от 1957 година установява, че колкото по-висок бил приемът на сол при бременните с признаци на прееклампсия, толкова по-бързо състоянието им се нормализирало и всички родили здрави деца на термина. (Любопитно е, че указанията към тях били да приемат не по-малко от 4 пълни чаени лъжички сол на ден – в храната или разтворена в портокалов сок.)
            Солта е от голяма полза и при спортистите, за да поддържат оптимална хидратация (приемът само на вода не е достатъчен).
            Хрущялите ни също се нуждаят от натрий, поради което страдащите от заболявания, свързани с износване на ставните хрущяли, също биха имали полза от повишен прием на сол.
        Много плашеща е и информацията, че ограничаването на солта повишава податливостта ни на зависимости - и наркотичните, но и толкова разпространената в днешно време зависимост към захарта. Затова Джеймс Диниколантонио предлага на хората, които не могат да издържат без сладки храни, да започнат да консумират повече сол.
            Разбира се, солта е и традиционен консервант, а когато консумираме храни с ниско съдържание на сол, рискът за развитие на болестотворни бактерии в тях е по-голям.
          Йодираната сол е и основният източник на йод за повечето хора, така че ако ограничават приема й, те намаляват и способността на щитовидната си жлеза да синтезира хормони, което пък довежда до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Установено е също, че с потта се отделя много йод, така че за хората с високо ниво на физическа активност е още по-важно да консумират йодирана сол, за да си набавят достатъчно йод. Д-р Диниколантонио споменава проучване в Индия, при което било установено, че половината изследвани спортисти били развили гуша (увеличаване на щитовидната жлеза заради недостиг на йод в организма).
            Разбира се, всички ние сме способни да се адаптираме към нисък прием на сол и съответно на натрий (въпреки че трябва да приемаме поне 300 мг натрий на ден, т.е. ¾ грама сол, за да оцелеем). Но това е стресово състояние за организма ни, което не бива да се поддържа дълго време, защото може да излезе извън контрол (все пак в днешно време източниците на стрес в живота ни не са един или два и е по-добре да не добавяме към тях и безсолното хранене).
            Повишеният прием на сол е от голямо значение и при хората, които ограничават приема си на въглехидрати, независимо дали спазват т.нар. кетогенно хранене, или просто се стремят да не консумират големи количества рафинирани въглехидрати. Когато консумацията на въглехидрати се понижи, спадат и нивата на инсулин в организма, а това води до повишена загуба на натрий с урината. Тази загуба трябва да се навакса, като се повиши приемът на сол до нива, по-високи от поддържаните преди началото на въглехидратната рестрикция.
            Д-р Диниколантонио обръща внимание също така, че съществуват заболявания, при които се получават ниски нива на натрий в организма по една или друга причина - някои бъбречни, но също така и хипотиреоидизмът, а той е много често срещан в днешно време, предимно сред жените. Тогава е необходим по-висок прием на сол. От друга страна употребата на диуретици се оказва спорна, а не еднозначно полезна. Но много важно е също, че човешкият организъм не може да привикне към висок прием на сол така, както лесно привиква към висока консумация на захар. Затова ако сред познатите ви има някой, който соли много храната си, не го съдете - вероятно по някаква причина има нужда от повече натрий. Същото не може да се каже за хората, които консумират големи количества сладки храни (или рафинирани въглехидрати) - при тях със сигурност става въпрос за патологично състояние, често дори зависимост, и решението на проблема не е да се увеличи приемът на захар или въглехидрати, а точно обратното - да се понижи, за да могат да се понижат и нивата на инсулина, които водят до повишената нужда от въглехидрати и захар.
            Не би било пресилено да кажем, че книгата на д-р Диниколантонио е революционна. Тя преобръща представите ни за един от най-очерняните елементи в храната ни, но предоставената информация е толкова убедителна (и неслучайно – подплатена е с данни от голям брой научни изследвания) и толкова разбираемо поднесена, че ще убеди и най-големия скептик. Разбира се, направено е уточнението, че страдащите от определени заболявания - хипералдостеронизъм (повишени нива на хормона алдостерон) и болест на Кушинг - трябва да се консултират със специалист, преди да увеличат приема си на сол. Но за повечето от нас важи съветът да увеличим, а не да намалим солта.